Р Е Ш Е Н И Е
№
2204
01.07.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански
състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляда и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Петя
Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13498 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от А.К.М., ЕГН: **********,*** против
„КРЕДИСИМО” ЕАД /с предишно наименование „Глобекс Финанс“ АД/, ЕИК: *********,
адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша" № 146
/сграда А/ ет.4, Бизнес Център България , с която са предявени кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД във вр. с
чл. 23 ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК
във вр. с чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7, т. 9 и ал. 2 ЗПК за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 2703.83лв., представляваща обща сума
/сбор от недължимо платени суми за лихви, вноски гарант и такси по кредит;
отпуснат на 09.09.2016г и по кредит, отпуснат на 24.02.2017г., предоставени от
„Кредисимо" ЕАД кредитор на ищеца А.К.М.,
като заемополучател/потребител, както следва: по кредит отпуснат на
09.09.2016г., платени 1263.46лв.
/209.62лв за лихви и 1053.84лв за вноски гарант/ в периода от 21.10.2016г. до
24.02.2017г.. /включително/ ; по кредит, отпуснат на 24.02.2017г., платени
1440.37лв. /247.36лв. за лихви, 1034.28лв за вноски гарант, 158.73лв за такси /
в периода от 06.04.2017г до 03.08.2017г. /включително/, ведно със законната
лихва върху главницата от 2703.83лв., считано от датата на предявяване на
настоящия иск, както и предявен при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД във вр. с връзка с чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 2088.12лв, представляваща обща сума/сбор от недължими суми
за непредоставен гарант /"вноски гарант"/, платени по кредит, отпуснат на 09.09.2016г и платени
по кредит отпуснат на 24.02.2017г„ предоставени от „Кредисимо" ЕАД като
кредитор на А.К.М., като
заемополучател/потребител,както следва: По кредит отпуснат на 09.09.2016г
платени 1053.84лв. в периода от 21.10.2016г. до 24.02.2017г. /включително/ ; По кредит, отпуснат на
24.02.2017г., платени 1034.28лв в периода от 06.04.2017г. до 03.08.2017г.
/включително/, ведно със законната лихва върху главницата от 2088.12лв, считано
от датата на предявяване на иска. Претендират се и разноски по делото.
Ищецът посочва, че на 23.01.2013г. е подписан между ищеца и
„Глобекс финанс“ АД /който е с променено наименование към датата на подаване на
настоящия иск - "Кредисимо" ЕАД/ рамков договор за кредит № 161236. С
него страните са уговорили условията за
отпускане на кредити по инициатива на заемополучателя въз основа на и съгласно
заявление по образец-формуляр, подаден чрез някой от описаните в Общите условия
способи. Срокът на това съглашение е пет години от датата на подписването му.
Редът и условията , при които заемодателят отпуска кредит на заемополучателя се
уреждат от Общите условия, приети от заемодателя. Предвидено е право на
заемополучателя да ползва многократно кредити след одобрение от заемодателя за
отпускането на всеки отделен кредит, като общият размер на главниците по всички
предоставени към даден момент кредити на заемополучателя не може да надвишава
1000 лв. / Раздел I Предмет и срок на договора и Раздел II Отпускане на кредита
и предоставяне на средствата/. Въз
основа на този договор е предоставен на
ищеца кредит в размер на 400.01 лв. /т.4 от договора/, който изцяло и в срок е
върнат от ищеца, като кредитът не е предмет на настоящия спор. Предмет на
производството са кредити, отпуснати на 09.09.2016г в размер на 2000лв и
отпуснат на 24.02.2017г в размер на 2000лв. Съгласно погасителните планове към
тези кредити, утвърдени от Кредитора и изпратени на ищеца на електронната поща, условията са както
следва:
- по Кредита отпуснат на 09.09.2016г. в
размер на 2000лв., същият следва да бъде върнат на шест равни месечни вноски ,
с падеж на всяка вноска 20-то число , с посочени сума за вноска кредит, сума за
вноска гарант и общо сума за вноска.
- по Кредита отпуснат на 24.02.2017г. в
размер на 2000лв., същият следва да бъде върнат на шест равни месечни вноски ,
с падеж на всяка вноска 20-то число , с посочени сума за вноска кредит, сума за
вноска гарант и общо сума за вноска.
Кредитът, отпуснат на 09.09.2016г.,
е погасен изцяло от ищеца. В периода от 21.10.2016г. до 24.02.2017г. /вкл./, са
платени общо лихви и вноски за гарант в размер на 1263.46лв., като в исковата молба подробно са описани
датите и сумите, които са платени в така отразения период, както и погасените с
тях суми по договора, посочени по основание и размер. Ищецът претендира връщане на платените в този
период суми по Договор за кредит от 09.09.2016г., а именно: сумата в размер на
209.62лв. – платени лихви и сумата от 1053.84лв. - вноски за гарант.
По кредита от 24.02.2017г.
посочва, че е отпусната сума в размер на
2000лв., но поради извършеното рефинансиране
е изплатена сумата от 912.18лв.
В периода от 06.04.2017г. до 03.08.2017г. /вкл./, ищецът е платила общо
лихви, вноски гарант и такси в размер на 1440.37лв., като в исковата молба
подробно са описани датите и сумите, които са платени в така отразения период,
както и погасените с тях суми по договора, посочени по основание и размер.
Ищецът претендира връщане на платените в този период суми по Договор за кредит
от 24.02.2017 г., а именно: сумите за
лихви 247.36 лв., за вноски за гарант 1034.28лв. и за такси 158.73лв.
Твърди се, че и по двата кредита
отпуснати на 09.09.2016 и на 24.02.2017г., е нарушена императивна разпоредба,
на чл.10, ал.1 от ЗПК., защото не е бил сключен договор в писмена форма, не е
спазено императивното изискване за валидност на договора. Освен това се сочи
нарушение и на императивна разпоредба на
чл.11 ал.1 т.7 ЗПК, защото в представените погасителни планове /единствените
писмени документи, които обективират предоставените кредити/ , няма посочване
на общия размер на кредита, нарушение на
чл.11 ал.1 т.9 ЗПК, защото в представените погасителни планове
/единствените писмени документи, които обективират предоставените кредити/ няма
посочване на лихвения процент по кредита, както и на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,
защото в представените погасителни планове /единствените писмени документи
които обективират предоставените кредити/ няма посочване на ГПР по кредита,
както и чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, защото в представените погасителни планове
съдържащата се информация относно броя и размера на погасителните вноски е най
обща и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната
вноска по кредита като части от главница и лихва и чл.11 ал.2 от ЗПК защото по кредитите,
предоставени на 09. 09.2016 и 24.02.2017г., действащите общите условия, не са
били подписани от нея. Отделно от това, съгласно т. II подточка 2 от договора от 23.01.2013 г.
"Заемополучателят има право да ползва многократно Кредити, след одобрение
от Заемодателя за отпускането на всеки отделен кредит, при спазване на
договорените условия и срокове и за получаването и погасяването им". На
практика това означава, че при всяко подадено от Заемополучателя заявление,
което е одобрено от Кредитора, се усвоява отделен кредит и възникват отделни
кредитни правоотношения между страните. С оглед заявената фактическата обстановка, се сочи, че са
налице отделни кредитни правоотношения,
възникнали между ищеца и ответника на 09.09.2016г., по усвоения на тази дата
кредит от 2000лв , както и на 24.02.2017г. по усвоения на тази дата кредит от
2000лв. Твърди се нарушение и на разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК по отношение
на размера на шрифта на договорите за кредит. Твърди се, че общите условия не
са относими към процесните два договора за кредит, а единствено към този от
23.01.2013 г., който не е предмет на делото. На основание изложените
съображения и във съответствие с чл. 22 ЗПК се твърди недействителност на двата
договора за кредит, което обуславя връщане единствено и само на чистите им
стойности (чл. 23 ЗПК). С оглед на
изложеното се моли предявените главни искове да бъдат уважени. При условията на
евентуалност в случай, че съдът не възприеме изложеното от ищеца се твърди, че
заплатените суми за такси гарант са платени без основание, доколкото
разпоредбите, уреждащи тяхната дължимост са нищожни поради противоречие с
добрите нрави. Излага подробни съображения в тази насока, като посочва, че с
уговорената такса гарант не се обезпечава изпълнението на поетите задължения и
съответно възстановяването на вредите от неизпълнение на главното задължение за
връщане на кредита, а се обезпечава вторично задължение по предоставяне на
обезпечение. Уговорената такса гарант, представлява неустойка по своя характер,
която излиза извън присъщите й функции и води до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежащата на
връщане сума. С така уговорената неустойка се заобикаля императивната
разпоредба на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли се предявените при
условията на евентуалност искове да се уважат. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба
от ответника, който не оспорва
сключването на процесните договори за кредит, включително и на този от
23.01.2013 г. с посочените в исковата молба параметри. Посочва се, че общите
условия от 11.12.2012 г. са отменени с приемането на нови общи условия от
22.07.2014 г., като действието на договор за потребителски кредит от 23.01.2013
г. е прекратено. Не се оспорва, че
сумата по Договор от 09.09.2016 г. в размер от 2000лв. е предоставена на
ищцата, както и че договорът е сключен в електронна форма. Посочва се, че договорът е заявен от ищцата
онлайн чрез заявление от 09.09.2016 г. за отпускане на кредит, като е
предоставена цялата необходима преддоговорна информация. Съгласно Договора от
09.09.2016 г. и Приложение 1 – Погасителен план – ГЛП е 35,09 %, ГПР е 50 %, а
общият размер на всички плащания е 2209,62 лв., разпределени на 6 равни
погасителни вноски от по 368,27 лв. всяка от тях. В т.10 са индивидуализирани
всяка от погасителните вноски, включваща съответната част от дължимата главница
и начислената за съответния период възнаградителна лихва. При кандидатстването
си за кредит, ищцата сама е избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си
по Договор № ***, като осигури поръчителство от трето лице (имала е възможност
да избере и необезпечен кредит или да предостави друг вид обезпечение).
Поръчителят АЙ ТРЪСТ се е съгласил да предостави поръчителство за задълженията
на задълженията на ищцата срещу заплащане на месечно възнаграждение в размер на
175,65 лв. за периода на действие на Договора. В резултат на това, ищцата и АЙ
ТРЪСТ са сключили Договор за
предоставяне на поръчителство на 09.09.2016 г. чрез размяна на електронни
изявления, по силата на който АЙ ТРЪСТ се е задължил да отговаря солидарно с
ищцата за изпълнението на задълженията й по Договор № ***. Договорът за
предоставяне на поръчителство от 09.09.2016 г. е приет и подписан от ищцата
чрез размяна на електронни изявления, като ищцата е попълнила на указаното за
това място индивидуално генерирания код за достъп, изпратен й чрез текстово
съобщение на посочения в заявлението мобилен номер. В резултат на това, АЙ
ТРЪСТ се е задължил и е сключил с Кредисимо договор за поръчителство за
обезпечение на задължението й спрямо Кредисимо. Съгласно договорът за
предоставяне на поръчителство от 09.09.2016 г., Кредисимо администрира
плащанията на ищцата към АЙ ТРЪСТ , като на ищцата е изплатен погасителен план,
обединяващ и задълженията й по двата договора.
Посочва се, че въпреки, че ответникът администрира плащанията по договор
за поръчителство, то същите са дължими на отделно правоотношение с поръчителя,
а заплащането на тези услуги не е в полза на Кредисимо. Твърди се дължимост на
възнаградителната лихва, както и на възнаграждението към гаранта. Посочва се,
че плащанията от страна на ищцата са с голямо просрочие. Не се оспорва и
сключването на други процесен договор за кредит от 24.02.2017 г., по силата на
който е рефинансирано остатъчното задължение по Договор № *** в размер на 1087,82 лв. и е усвоена от
ищцата сумата в размер от 912,18 лв. Посочва се, че аналогично на описания
предходен договор за кредит и този е сключен в електронна форма по съответния
ред. ГЛП по кредита е 41,24 % , ГПР – 50 %, общ размер на плащанията 2247,36
лв., разпределени на 6 равни месечни вноски от по 374,56 лв. всяка. В т.10 са
индивидуализирани всяка от погасителните вноски, включваща съответната част от
дължимата главница и начислената за съответния период възнаградителна лихва.
При кандидатстването си за кредит, ищцата сама е избрала да обезпечи
изпълнението на задълженията си по Договор № ***, като осигури поръчителство от
трето лице (имала е възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави
друг вид обезпечение). Поръчителят АЙ ТРЪСТ се е съгласил да предостави
поръчителство за задълженията на задълженията на ищцата срещу заплащане на
месечно възнаграждение в размер на 172,38 лв. за периода на действие на
Договора. В резултат на това, ищцата и АЙ ТРЪСТ
са сключили Договор за предоставяне на поръчителство на 24.02.2017 г.
чрез размяна на електронни изявления, по силата на който АЙ ТРЪСТ се е задължил
да отговаря солидарно с ищцата за изпълнението на задълженията й по Договор № ***.
Договорът за предоставяне на поръчителство от 24.02.2017 г. е приет и подписан
от ищцата чрез размяна на електронни изявления, като ищцата е попълнила на
указаното за това място индивидуално генерирания код за достъп, изпратен й чрез
текстово съобщение на посочения в заявлението мобилен номер. В резултат на
това, АЙ ТРЪСТ се е задължил и е сключил с Кредисимо договор за поръчителство
за обезпечение на задължението й спрямо Кредисимо. Съгласно договорът за
предоставяне на поръчителство от 24.02.2017 г., Кредисимо администрира
плащанията на ищцата към АЙ ТРЪСТ , като на ищцата е изплатен погасителен план,
обединяващ и задълженията й по двата договора.
Посочва се, че въпреки, че ответникът администрира плащанията по договор
за поръчителство, то същите са дължими на отделно правоотношение с поръчителя,
а заплащането на тези услуги не е в полза на Кредисимо. Твърди се дължимост на
възнаградителната лихва, както и на възнаграждението към гаранта. Уточнява се,
че между ищцата и Кредисимо е сключен договор за потребителски кредит № *** от
03.08.2017 г. за сумата в размер на 2000
лв., с който ищцата е рефинансирала задълженията си по Договор № *** в размер
на 1085,15 лв. и е усвоена сумата от 914,85 лв., като към датата на депозиране
на отговора на исковата молба, ищцата е в просрочие от 779 дни. Оспорва се като
неоснователно твърдението на ищцата, че при сключване на договорите са нарушени
посочените в исковата молба императивни разпоредби. Посочва се, че в
българското законодателство е допустимо сключване на договори без полагане на
подписи върху тях на хартиен носител при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ,
ЗПФУР и др. Сочи се, че процесните договори за кредит и приложенията към тях
съдържат действителните уговорки между страните, ясно изразени и формулирани,
съгласно законовите изисквания. Твърди се, че всички относими документи са били
изпратени на имейла на ищцата – ***. Оспорва като неоснователно твърдението на
ищцата, че в погасителните планове не е посочен лихвеният процент по кредита,
както и годишният процент на разходите, както и че погасителните планово не
съдържат информация относно размера на главницата и лихвите. Твърди се, че на
ищцата са изпратени действащите към съответния момент на сключване на
договорите за кредит общи условия. Относно предявените при условията на
евентуалност искове се сочи, че същите са неоснователни, като се посочва, че
ищцата сама е избрала да сключи договор за поръчителство и съответно
начислената й такса гарант е по силата на така сключения договор и уговарянето
й не противоречи на добрите нрави. Посочва се, че тази такса няма характер на
неустойка и че ответникът е само администратор по нейното събиране. Цитира се
съдебна практика в подкрепа на изложените доводи. Оспорват се твърденията за заобикаляне на
забраната по чл. 33 ЗПК. Моли се исковете да се отхвърлят. Претендират се
разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори
и от представените доказателства се установява, че ищецът в качеството на
заемополучател е сключил на 23.01.2013 г.
с ответника – финансова
институция в качеството на заемодател договор за потребителски кредит , по
силата на който му е предоставена в заем сумата от 400,01 лв., която е следвало да върне ведно с
договорна лихва в срок от 5 години. В
т.2 от договора е уговорено, че заемополучателят има право да ползва
многократно кридити, след одобрението, след одобрение от заемодателя за
отпускане на всеки отделен кредит при спазване на договорените условия и
срокове за получаването и погасяването им. Общият размер на главниците по
всички, предоставени към даден момент, кредити на заемополучателя не може да
надвишава сумата от 1000 лв. По взаимно писмено съгласие между заемодателя и
заемополучателя може да бъде уговорено, че общият размер на главниците по
всички кредити да бъде на стойност и при лимит над 1000 лв. В т. 5 е отразено,
че сумите по одобрените кредити се усвоява по някой от изброените в Общите условия и реално приложими към момента
на подаване на заявлението начини, който следва изрично да се посочи от
заемодателя в заявлението за кредит. Съгласно т. 6 от договора за кредит
заемополучателят е длъжен да погасява кредитното си задължение. С подписването
на договора заемополучателят декларира, че е получил е и запознат със
съдържанието на Общите условия на заемодателя. Към договора са приложени общи
условия за предоставяне на кредити, утвърдени на 11.12.2012 г. Ответникът не
оспорва, че заемната сума по договора е погасена. Ответникът оспорва, че
последващите договори за кредит се регулират от разпоредбите на Договора за
кредит от 23.01.2013 г., капо посочва, че общите условия от 11.12.2012 г. са
отменени с приемането на общи условия от 22.07.2014 г., като по делото същите
са приети като писмено доказателство(л.38-47).
По отношение на оспорения, като
недействителен договор за кредит от 09.09.2016 г. ответникът е представил и е
прието като писмено доказателство договор за потребителски кредит № *** от
09.09.2016 г., Приложение № 1 към договора за кредит, Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, които са
подписани от ищеца, но не са подписани от ответника. В договора за кредит е
отразено, че след подписване на договора от кредитопололучателя, Кредисимо
одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка на
кредитоспособността на последния по реда, предвиден в Общите условия. Съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора за кредит в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в
зависимост от посочения в заявлението
вид на обезпечение да предостави на Кредисимо банкова гаранция, съгласно общите
условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице в срок до
48 часа от подаване на заявлението. В Приложението към него се сочи, че
кредитният продукт е credissimo плюс,
общият размер на предоставения кредит е 2000 лв., срока на кредита е шест
месеца, брой на погасителните вноски 6 вноски, размер на погасителните вноски
368,27 лв., лихвен процент по кредита 35,09 %, ГПК -50 % и общ размер на всички
плащания 2 209,62 лв., както и погасителен план с посочване на главница и
лихва, включени във всяка погасителна вноска. Прието е като писмено
доказателство и неподписано заявление *** / 09.09.2016 г., което се сочи, че е
депозирано от А.М. с отразен имейл ***, в което се сочи размер на заема 2 000 лв., брой вноски 6 броя, като
липсва графа, в която да е отразено, че се заявява обезпечен кредит, както се
твърди от ответника в отговора на исковата молба. В случай, че това произтича
от вида на избрания кредит, то не се доказва при условията на пълно и главно
доказване, че този вид кредит представлява обезпечен такъв. Приет е като
писмено доказателство и неподписан от ответника договор за предоставяне на
поръчителство от 09.09.2016 г. между АЙ ТРЪСТ ЕООД и ищеца, в който е отразено,
че поръчителят отговаря за задълженията на ответника по договор за кредит, по
силата на който му е предоставена в заем сумата от 2000 лв. Към договора за поръчителство е налице и
Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство. Приет е като
доказателство и електронен документ на хартиен носител с подател *** и получател***, в
който Екипът на Ай Тръст ЕООД благодари
на „А.“, че е избрала да гарантира получаването на парите до минути с Ай Тръст
ЕООД. Изпратен е и втори имейл от същата дата 09.09.2016 г. до същия получател,
в който се сочи, че ако все още не е потвърден договора за гарантирано
получаване парите до минути, следва да отвори линк и да въведе получения СМС
код. Представен е и подписан от Ай Тръст ЕООД договор за поръчителство между Ай
Тръст ЕООД в качеството на поръчител и Кредисимо АД, с който е поето задължение
за обезпечаване на задължения по договор за кредит с А.К.М., по силата на който
е предоставена в заем сума в размер от 2000 лв. със срок на погасяване
20.03.2017 г.
Прието е като писмено доказателство
електронен документ на хартиен носител с подател *** и получател *** от дата
09.09.2016 г., в който се сочи, че е изпратен приложен стандартен европейски
формуляр и друг със същите подател и получател, в който се сочи, че е изпратен
договор за кредит и е предложен обединен погасителен план с отразяване на
месечни погасителни вноски, включващи вноска кредит и вноска гарант. Приета е
като доказателство и разписка от Easy pay от същата дата с отразен сума 2000
лв. и основание за превода credissimo плюс, като същата не е подписана от
получател. Прието е като писмено
доказателство едностранно изготвен от ищеца документ с наименование „Детайли по
кредита“ (л.69-70), който не се ползва с материална доказателствена сила освен
за неизгодните за издателя факти и в
който е отразен погасителен план с отразени размери на месечни вноски, както и
включените в тях суми за гарант, лихва и главница, както и история на
плащанията, за 4, от които ищецът е представил разписки от Изи Пей и пето
плащане от 24.02.2017 г. в размер от 1087,82 лв. Общо платените суми са в
размер от 3263,46 лв., от което следва,
че с тях са погасени изцяло задълженията, отразени в погасителния план.
Приети са като писмени доказателства
и разписки от 21.10.2016 г., 30.11.2016 г., 27.12.2016г ., 27.01.2017 г.,
удостоверяващи извършвани плащания в полза на ответното дружество на сумите,
както следва: 547,76 лв., 543,91 лв., 543,91 лв., 543,91 лв.
От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по договор за кредит от
09.09.2016 г. ищцата е заплатила договорна лихва в размер от 209,62 лв. и
вноска гарант в размер от 1053,46 лв.
По отношение на оспорения договор за
кредит от 24.02.2017 г. са приети като писмени доказателства приложимите към
сключените към този момент договори за кредит общи условия, неподписани договор
за кредит от тази дата, приложение, договори за поръчителство, стандартен
европейски формуляр. Клаузите на договора са идентични с този от 09.09.2016 г. В
Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ***/24.02.2017 г. е отразен
общ размер на предоставения кредит 2 000 лв., срок на кредита 6 месеца,
брой на погасителни вноски шест вноски, размер на погасителна вноска – 374,56
лв., лихвен процент по кредита 41,24 %, годишен процент на разходите – 50 % и
общ размер от 2 247,36 лв. Представено е
и заявление
Прието е като писмено доказателство,
представено от ищеца, електронен документ на хартиен носител с подател *** и получател *** от дата
24.02.2017 г., в който се сочи, че „подписан договор за кредит“ и се предоставя
погасителен план с отразени дати на месечни погасителни вноски и включените в
тях вноска гарант и вноска кредит. Приета е неподписана от клиент разписка от 24.02.2017 г.
за сумата от 912,18 лв. с наредител Кредисимо АД и основание на превода credissimo плюс, както
и разписки за извършени плащания в полза на Кредидисимо АД, както следва: на
06.04.2017 г.- сумата от 582,49 лв., на 02.05.2017 г. – сумата в размер на 584
лв., на 19.07.2017 г. – сумата в размер на 630 лв. и на 03.08.2017 г. – сумата
в размер от 550 лв.
Не се оспорва и от приетата
разписка, макар и неподписана от получателя, се установява, че на 03.08.2017 г.
е отпуснат кредит в размер от 914,85 лв. в полза на А.М.. В исковата молба се
сочи, че същият е отпуснат за рефинансиране на предходните два кредита от
09.09.2016 г. и от 24.02.2017 г. Прието е като писмено доказателство и
неподписано заявление ***/ 24.02.2017
г., което се сочи, че е депозирано от А.М. с отразен имейл ***, в което се сочи
размер на заема 2 000 лв., брой вноски 6 броя, като липсва графа, в която да е
отразено, че се заявява обезпечен кредит, както се твърди от ответника в
отговора на исковата молба. В случай, че това произтича от вида на избрания
кредит, то не се доказва при условията на пълно и главно доказване, че този вид
кредит представлява обезпечен такъв. Представена е на хартиен носител и
идентична с разменената кореспонденция по договор за кредит от 09.09.2016 г.,
както и едностранно изготвен от ответника документ „Детайли по кредита“
(л.103-104), в който е отразено, че последното плащане по договора е от
03.08.2017 г. в размер от 1085,15 лв., като същото е в резултат на
рефинансиране с кредит ***, което потвърждава изложеното в исковата молба и
представените и приети като писмени доказателства разписки за извършени
плащания. Общата платена сума по договора е в размер на 3431,64 лв., като видно
от описания погасителен план задълженията по сочения договор за кредит са
погасени изцяло – главница, лихви, вноски гарант, както и наказателна лихва в
размер от 19,12 лв. и административна такса.
От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в счетоводствата на
ответното дружество е отразено, че по договора за кредит и за поръчителство от
24.02.2017 г. са платени от ищцата за лихви, вноски гарант и такси по кредита
сумите, както следва: сумата от 247,36 лв. – договорна лихва, сумата от 19,20
лв.- наказателна лихва за забава, сумата от 1034,28 лв.- вноска гарант и сумата
от 130,80 лв. – административни разноски.
Между ищеца и ответното дружество, което упражнява по
занятие предоставянето на финансови услуги са възникнали правоотношения по
договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
По отношение на договорите за потребителски
кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на
потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите
членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и
ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба
е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на
националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране
на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото
последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена
приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това
принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския
съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и
техните граждани.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12
и т.20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора
за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съгласно
чл.10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) е уредена
възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за
доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните
изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия
случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло
електронна.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР,
преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го
уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на
хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Следователно
твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни,
за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с ответника,
ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, но
най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР
действително е била получена по описания начин от ответника. Тъй като ищецът твърди, че информацията, свързана със
сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответникът, е
извършвано по електронен път на
електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази размяна би
следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с
предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис
/ЗЕДЕП//. Според трайната и
непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ
приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването
на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните
документи. В конкретния случай с оглед
предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за
преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени
файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази
електронна информация, на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление
и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без
значение е, дали или кога е отворено
съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на
постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ. Следователно,
за да се приеме, че договорът е
произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от
страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените
разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора
информация е достигнала до потребителя.
В случая от събраните по делото писмени
доказателства, включително и електронни документи на хартиен носител се
установява единствено, че е изпратена информация от страна на ответника до
ищеца по имейл. Не се доказа обаче, че приетите като писмени доказателства
заявки са депозирани от ищеца. Не се установиха твърденията на ответника в
отговора на исковата молба, че ищцата след получаване на преддоговорната
информация и по двата процесни договора за кредит и запознаване с всички
условия във връзка с кредита е въвела самостоятелно в указаното за това място в
сайта команда „Декларирам, че съм получила СЕФ на посочения email, проверила
съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“.
Съдът не възприема
доводите на ответника, че усвояването на сумите по процесните договори за
кредит и заплащане на дължимите погасителни вноски по договорите за кредит и
заплащане на възнаграждението по договорите за предоставяне на поръчителство
представлява признание на неизгоден факт.
Сключването на договор за потребителски кредит се основава на строги
императивни правила и не може да се приеме, че неговото съществуване може да се
доказва с косвени доказателства. Както при сключването в писмена форма, което в
настоящия случай не се установява, така и при сключването в електронна форма,
следва да се спазват императивно определените правила, които в случая не са
спазени.
Освен нарушаването
на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и недоказване на сключването на договор от
разстояние, което не се и твърди от ответника, то съдът счита, че се установи
по делото, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, тъй като
нито в приетите по делото неподписани договори за кредит, нито в разменената
кореспонденция и приложения към договорите за кредит не се посочва общият
размер на кредита. Същите са посочени единствено в представените и приети като
писмени доказателства „детайли по кредита“, които представляват частни
документи, изходящи от ответника и оспорени от ищеца, които не се установява да са предоставени на ищеца
при сключване на договора. В Приложение № 1 е посочен размер, в който не е
включена сумата за гаранция, която е включена в общата претенция и е сумата е
част от погасителните вноски.
Освен това не са спазени
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Установява се, че в процесният договор,
кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
/.
С оглед на
горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз
на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно
оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора, като с оглед на отразения размер възниква съмнение дали в този
размер е включена и такса гарант, която е част от погасителните вноски, поради
и което следва да се включи в ГПР. Още повече, че липсват твърдения и данни
тази сума да е заплащана на третото лице гарант, а напротив същата е платена в
полза на ответника по делото, като част от общото задължение по сключения
договор за кредит. Именно поради тази причина в представените справки, наречени
„детайли по кредита“ в общата дължима сума е включена и дължимата сума за
вноска по договор за предоставяне на поръчителство.
В
ЗПК е посочено изчерпателно какво следва
да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22
във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност
на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми такива.
С оглед нарушаването на
горепосочените разпоредби, съдът приема, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.10, ал. 1 и чл. 11, ал.1, т. 7,
т. 10 ЗПК, като не следва да се
разглеждат останалите сочени от ищеца основания за недействителност. Имайки
предвид последиците на тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата
стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, от което
следва, че исковете за връщане на сумите, платени за лихви, такси гарант и
разходи не се дължат от ищеца и съответно подлежат на възстановяване. От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установяват и размерите на претенциите, които напълно съответстват на заявените
такива в исковата молба.
С оглед основателността
на предявените главни искове, то не следва съдът да разглежда предявените при
условията на евентуалност искове.
На основание гореизложените
съображения предявените искове се явяват
доказани по основание и размер и следва да се уважат.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски, съобразно приетия по делото списък с разноски по чл. 80 ГПК и
доказателства за заплащането на претендираните суми за разноски. Ищецът
претендира разноски за платени държавни такси в размер на 108,15 лв.
– държавна такса и 200 лв. – депозит за вещо лице. Представен е договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена
безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Неговият размер съдът определя на осн.чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размера, отразен в списъка с разноски по чл.
80 ГПК - 303 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО” ЕАД /с предишно наименование
„Глобекс Финанс“ АД/, ЕИК: *********, адрес на управление: гр. София, район
Триадица, бул. „Витоша" № 146 /сграда А/ ет.4, Бизнес Център България да
заплати на А.К.М., ЕГН: **********,***
сумата от 2703.83 лв. - главница,
представляваща обща сума /сбор от недължимо платени суми за лихви, вноски
гарант и такси по кредит; отпуснат на 09.09.2016г и по кредит, отпуснат на
24.02.2017г., предоставени от „Кредисимо" ЕАД кредитор на А.К.М., като заемополучател/потребител, както
следва: по кредит отпуснат на 09.09.2016г. – сумата от общо 1263.46лв.
/209.62лв за лихви и 1053.84лв за вноски гарант/ в периода от 21.10.2016г. до
24.02.2017г.. /включително/ и по кредит,
отпуснат на 24.02.2017г., сумата от общо 1440.37лв. /247.36лв. за лихви, 1034.28лв. за вноски
гарант, 158.73лв за такси / в периода от 06.04.2017г до 03.08.2017г. /включително/,
ведно със законната лихва върху главницата от 2703.83 лв., считано от датата на
предявяване на исковете -15.08.2019 г.
до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер от общо 308,15 лв., от които сумата
от 108,15 лв.- държавна такса и 200 лв. – платен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО” ЕАД /с предишно наименование
„Глобекс Финанс“ АД/, ЕИК: *********, адрес на управление: гр. София, район
Триадица, бул. „Витоша" № 146 /сграда А/ ет.4, Бизнес Център България да заплати на адв. С.Г.М.,***
сумата от 303 лв. - адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. безплатна правна помощ с включено ДДС.
Присъдените суми
да се преведат по банковата сметка: ***, IBAN: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд–
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно
с оригинала.
ПМ