ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1267
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502836 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.396 във вр. с 390 и
чл.391 ал.1 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. ИЛ. ИЛ., чрез адв. С.С., против
Определение № 7989/06.10.2021г., постановено по гр.д.№ 15770/2021г. на
Районен съд – Пловдив, XV гр.с., с което е оставена без уважение молбата й с
вх.№ 57344/06.10.2021г. за обезпечаване на бъдещ иск против Н. Г. СТ., .
Моли да бъде отменено изцяло определението и вместо него да се постанови
друго, с което да се уважи искането за допускане на обезпечение.
Окръжен съд – Пловдив, намира, че частната жалба е процесуално
допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
Пред Районен съд – Пловдив от М. ИЛ. ИЛ. против Н. Г. СТ. е
подадена молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск. В нея се излагат
твърдения, че молителката е индивидуален собственик на описания специален
автомобил /кемпер/, марка „Мерцедес“, който понастоящем се ползвал от
ответника, въпреки противопоставянето от нейна страна. Излагат се
намерения да възстанови собственото си владение върху автомобила, като
предяви бъдещ иск с правно основание чл.108 от ЗС. Прави искане за
1
допускане на обезпечителна мярка – предаване на процесната вещ на трето
лице до приключване на делото за ревандикация.
Районен съд – Пловдив, за да остави без уважение допусне
обезпечението излага основни съображения, че исканата от молителя
обезпечителна мярка, не само че не е предвидена като такава в чл.397, ал.1 от
ГПК, но и тя не съответства на обезпечителната нужда на молителя и в този
смисъл не е подходяща. Обезпечителното производство се характеризира с
относителна самостоятелност, но въпреки това то се намира във
функционална връзка с исковото. Затова и една от предпоставките за
допускане на обезпечение е именно обезпечителната мярка да е съответна на
обезпечителната нужда, без сама по себе си да води до осъществяването на
спорното право. Налага се правен извод, че производството по чл.108 от ЗС
на процесната движима вещ би имало като резултат осъждането на ответника
да предаде владението на кемпера на молителката в случай на уважение на
иска. Предаването на процесния автомобил на молителката или на трето лице
като обезпечителна мярка е резултат, който би лишил исковото производство
между страните от предмет.
С частната жалба на М. ИЛ. ИЛ. се въвеждат възражения, че са
неправилни правните изводи на Районния съд. По-конкретно поддържа, че
исканата обезпечителна мярка е допустима предвид нормата на чл.397 ал.1
т.3 от ГПК, с която е предвидено „и други подходящи мерки определени от
съда, включително и за спиране на МПС от движение“. Вторият аргумент на
Районния съд представлявал изопачаване на същността на искането, защото
тя не е искала автомобила да й бъде предаден в нейно владение, а да бъде
предаден на отговорно пазене на трето лице, за да се осуети евентуално
укриване, увреждане или унищожение на вещта, с оглед на лошите
взаимоотношения с ответника. Исканата мярка цели и би могла да има за
резултат единствено съхраняването на вещта с нея.
Окръжен съд – Пловдив, V въвзз.гр.с., намира, че частната жалба е
неоснователна. Към молбата за допускане на обезпечение е приложено
свидетелство за регистрация, в което е записано, че М. ИЛ. ИЛ. е собственик
на описания специален автомобил. В тази насока са представени и приходна
квитанция за заплатен данък МПС и удостоверение за застрахователна
стойност на МПС, изд. на 16.08.2021г. от „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“,
2
гр.София. Според настоящия съдебен състав исканата обезпечителна мярка
попада в обхвата на разпоредбата на чл.397 ал.1 т.3 от ГПК – „други
подходящи мерки“, но независимо от това молбата следва да се остави без
уважение, защото липсват доказателство или поне индиция затова, че е
налице вероятна основателност на твърдението за възможна опасност
ответникът да укрие автомобила, да го повреди или унищожи.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд, V възз.гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 7989/06.10.2021г., постановено по
гр.д.№ 15770/2021г. на Районен съд – Пловдив, XV гр.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3