№ 295
гр. Варна, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20243001000325 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба
подадена от Е. И. К. от гр. Варна срещу решение № 90/23.02.2024г., постановено по т.д. №
318/2023г. по описа на ОС – Варна, в частта с която съдът е отхвърлил предявения от Е. И. К.
срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над присъдените 30 000 лв. до претендираните 50 000
лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие причинена средна телесна
повреда, получена при ПТП, настъпило на 05.02.2020 г. в гр. Варна, причинено от водача на
л.а. „Мерцедес Ц 200“, рег. № ***** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната
лихва за 06.02.2020 г. до окончателното заплащане на задължението на основание чл. 86 вр.
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, както и иска за заплащане на обезщетение за претърпените вследствие на
ПТП имуществени вреди в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва от предявяването
на иск до окончателното заплащане на задължението като неоснователни.
Въззивницата намира решението в обжалваните му части за неправилно, като
несъобразено със застрахователните лимити през разглеждания период, както и със
съдебната практика по сходни на настоящия случай. Излага доводи за това, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид
непрекъснато нарастващите застрахователните лимити пропорционално на инфлационния
индекс. Счита, че съдът е недооценил претърпените болки и страдания, техния характер и
интензитет, като не е обсъдил всички наведени от ищцата твърдения в тази връзка и в
частност оплакванията за претърпяна психическа травма. Намира позоваването на
първоинстанционния съд на ППВС № 4/68 за формално, а постановеното решение за
противоречащо на съдебната практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. По отношение
претенцията за имуществени вреди в размер на 1 000 лв., представляващи сторените от К.
разходи по ангажиране на процесуална защита по развилото се наказателното производство
срещу виновното лице, счита че попада в обхвата на отговорността на застрахователя, тъй
като е в пряка причинна връзка с обезщетението. Моли съда да отмени решението в
1
отхвърлителните му части, като присъди на ищцата допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 07.02.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението на основание чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, както и
претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 000 лв.
В законоустановения срок „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е депозирало
писмен отговор, с който изразява становище за неоснователността на въззивната жалба.
Счита първоинстанционното решение за правилно и съобразено с относима към настоящия
случай съдебна практика. По отношение на претенцията за имуществените вреди счита, че
съдът правилно и мотивирано е отхвърлил същата. Моли съда да потвърди обжалваното
решение.
По делото е постъпила и частна жалба подадена от Е. И. К. от гр. Варна срещу
постановеното по т.д. № 318/2023 г. по описа на ВОС определение № 597/30.04.2024 г., с
което съдът е оставил без уважение искането на Е. И. К. обективирано в молба с вх. №
8019/27.03.2024 г. за изменение на постановеното по делото решение № 90/23.02.2024 г. в
частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Счита определението за неправилно, като твърди, че приложение следва да намери
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определяща минималния праг на адвокатския хонорар, но не и максималния такъв. Моли
съда да отмени обжалваното определение, като присъди възнаграждение за адвокат в пълен
размер.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно –
процесните претенции са доказани по основание.
Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са
свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по
правилото на чл.52 ЗЗД. Въззивникът поддържа неправилно определяне на дължимото
обезщетение, посредством намаляването му при нарушение принципа за справедливост..
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото
на чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл.
и експертни заключения се установява, че въззивницата К., в резултат на произшествието е
получила травма на дясно ходило, изразяваща се в счупване в основата на 2-ра, 3-та и 4-та
предноходилни кости с леко разместване на фрагментите, счупване на срединната и
външната куниформени кости и на кубоидната кост с леко разместване на фрагментите,
фисура (пукнатина) в предната част на дясната малкопищялна кост в областта на глезена.
Наложена е гипсова имобилизация за около 45 дни, като според експерта, травмите са
обусловили трайно затруднение в движенията на долния десен крайник на въззивницата за
период не по-малък от 5-6 месеца. От заключението се установява, че при извършения на
30.11.2023 г. преглед, функцията на крайника е била напълно възстановена с възможност за
нормалното сгъване, разгъване, отвеждане и превеждане на дясното стъпало.
От показанията на свидетелите И.В. - син на въззивницата и Е.П., които съдът цени
като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че след
произшествието пострадалата е била силно изплашена, изпивала е болки, които са наложили
посещение в спешен кабинет, където е установено счупване и кракът й е бил гипсиран.
2
Установява се, че лечението е извършвано в домашни условия, където в първите два месеца,
пострадалата е имала нужда от чужда помощ, тъй като трудно се обслужвала самостоятелно.
След свалянето на гипса е започнала да става и се раздвижва, ползвала е патерици, но е
чувствала болки, била е несигурна, което е наложило да се пенсионира.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика
в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от
задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния
договор.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди
/болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на
справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.
За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и
страдания в конкретния случай следва да се вземе изживяното по време и след
произшествието, съответно негативното му отражение във физически, психологически и
емоционален план, периода на лечение на въззивницата, времето през което е била
затруднена да се обслужва самостоятелно, поради гипсовата имобилация и помощта на
патерици, което безспорно е довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието. Наред с
това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и
емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото
престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните
доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на
въззивника, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено
обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху
личността на пострадалия.
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по
приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число социалния статус на ищеца, общественият
критерий за справедливост на дадения етап на социално–икономическото развитие в
страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна
практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на
вредите, и обстоятелството че към настоящия момент е налице пълно възстановяване,
настоящият състав на въззивния съд намира, че справедливият размер по смисъла на чл. 52
ЗЗД в случая е в размер на 30 000 лв., до който размер се явява основателен и предявения
иск за заплащане на неимуществени вреди.
Неоснователна и недоказана е претенцията за имуществени вреди в размер на 1000
лева, съставляваща разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
поради което същата следва да се отхвърли изцяло. Имуществената вреда е разликата между
имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше
засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са
последиците от засягането на налични блага, в това число по принцип попада и понасяне на
3
разноски. Претенцията на ищцата е за заплащане на вреди от разноски за адвокатски
хонорар в наказателното производство, за което са налице доказателства в приложеното
НАХД 120/2023 г. по описа на ВРС. Съдът намира, че разноските по наказателното дело не
са преки вреди от процесното ПТП, за които да е отговорен ответника - застраховател по
гражданската отговорност на деликвента при управление на МПС. Обект на застраховане по
застраховка "Гражданска отговорност" е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционална, т.е., произтича от деликтно поведение на застрахованото
лице, то дължимата от застрахователя отговорност е за вредите, причинени от собственици,
държатели, ползватели и/или водачи на МПС, причинени на трети лица по време на
движение и работа с МПС, т.е. при управление на МПС - арг. и от §1, т. 33 от ДР на КЗ, в
която се съдържа дефиниция на понятието "автомобилист". Разноските по наказателното
дело, водено срещу деликвента не са вреди, които да отговарят на тези критерии и
следователно ответникът не може да отговаря за тях. С оглед изложеното претенцията за
заплащане на сумата от 1000 лв., представляващи направените разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение в наказателното производство водено срещу делоквента, както и
за акцесорната претенция за лихва за забава са неоснователни.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за основателна до размера уважен от ВОС, а
претенцията за заплащане на имуществени вреди за неоснователна, поради което съдебният
акт следва да бъде потвърден изцяло, като препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд.
По частната жалба:
С определение № 597/30.04.2024 г. е оставено без уважение искането на Е. И. К.
обективирано в молба с вх. № 8019/27.03.2024 г. за изменение на постановеното по делото
решение № 90/23.02.2024 г. в частта за разноските, чрез увеличаване размера на
адвокатското възнаграждение.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до
увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на
вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената
минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да
бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна
нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и
не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и
засяга всички минали или бъдещи последици.
Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за
всички съдилища - чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите
на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.
След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС
- определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение №
474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о., определение №2282 от 16.08.2024
г. по т. д. №1925/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., според която при преценката си за размера на
4
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е
обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тази връзка, соченото в молбата за изменение противоречие с практиката
на касационната инстанция е обосновано с неактуална практика на ВКС.
При направено възражение за прекомерност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, какъвто
е конкретния случай, за заплатеното реално възнаграждение от страната на нейния
процесуален представител, адвокат, съдът следва да изхожда отново от посочените
критерии, за да определи дали заплатеното възнаграждение за представителство от адвокат
пред съда, съответства на данните за осъществена защита от адвокат по делото. Правната и
фактическа сложност на делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените
възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна
практика по правните въпроси, въведени в процеса.
В разглеждания случай, се касае за типичен спор с правно основание чл.432 от КЗ, по
чиито предмет е налице трайна съдебна практика. Защитата на ищцата е осъществена с
исковата и допълнителна искова молба и явяване в две съдебни заседания, по време на които
са излушани показанията на трима свидетели и обясненията на две вещи лица.
Спрямо тези критерии и извършените действия, възнаграждение от 4700 лева,
съразмерно на уважената част от исковете се явява прекомерно. За справедливо настоящият
състав намира възнаграждение от 2000 лева, който е присъден с решението, поради което и
молбата за изменение, правилно е оставена без уважение от първоинстанционния съд, с
оглед на което и частната жалба следва да се остави без уважение.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което
такива не се дължат за въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90/23.02.2024г., постановено по т.д. № 318/2023г. по
описа на ОС – Варна, в частта с която съдът е отхвърлил предявения от Е. И. К. срещу
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над присъдените 30 000 лв. до претендираните 50 000
лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие причинена средна телесна
повреда, получена при ПТП, настъпило на 05.02.2020 г. в гр. Варна, причинено от водача на
л.а. „Мерцедес Ц 200“, рег. № ***** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната
лихва за 06.02.2020 г. до окончателното заплащане на задължението на основание чл. 86 вр.
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, както и иска за заплащане на обезщетение за претърпените вследствие на
ПТП имуществени вреди в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва от предявяването
на иск до окончателното заплащане на задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. И. К. от гр.Варна срещу
определение №597/30.04.2024 г., постановеното по т.д. №318/2023 г. по описа на ВОС, с
което съдът е оставил без уважение искане за изменение на постановеното по делото
решение № 90/23.02.2024 г. в частта за разноските, на основание чл.248, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6