Решение по дело №1768/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА, 29.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VIІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 28.05.2020 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С.Р€, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1768 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от А.Н.А. с ЕГН ********** ***2,със съдебен адресат адв.Л. ***,против М.Е.П. ***,съдържаща иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.

Ищецът твърди,че с ответникът били съсобственици на недвижим имот,находящ се в гр.В., представляващ втори етаж с идентификатор 12259.1015.145.1.2,заедно със съответните части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.С влязло в законна сила решение №743/23.09.2015 г. по гр. дело №4563/2014 г. по описа на ВРС била допусната делба на имота при права 1/8 ид. части за ищеца и 7/8 ид. части за ответника.С влязло в законна сила решение №692/ 14.11.2016 г. по същото дело,имотът бил изнесен на публична продан и бил уважен предявения от ищеца против ответника иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС,като ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата от 948.69 лв.,представляваща обезщетение за лишаване от ползването за периода от 06.06.2014 г. до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.04.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.Ответникът бил продължил да ползва сам съсобствения имот.След проведена публична продан,имотът бил възложен върху ищеца,който бил въведен във владение на 15.06.2018 г..Намира,че за периода от 01.10.2016 г. до 15.06.2018 г. ответникът му дължи обезщетение за лишаване от ползването на неговите 1/8 ид. части от съсобствения имот в размер на 680 лв..

Исканията са ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца : 680 лв. главница,представляваща обезщетение за лишаване от ползването на неговите 1/8 ид. части от съсобствения им имот за периода от 01.10.2016 г. до 15.06.2018 г.;законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба - 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;63 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 16.06.2018 г. до 15.05.2019 г..Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК,по делото е постъпил отговор от ответника,с който отговор ответникът признава предявените искове по основание и размер.В деня на въвеждане на ищеца във владение на имота двамата се били уговорили да помислят за доброволно уреждане на отношенията,тъй като ответникът дължал на ищеца суми за ползване на ид. части от жилищния имот,а ищецът дължал на ответника суми за ползване на собствените на ответника ид. части от земята, върху която е построена сградата.Изразява готовност да заплати посочените в исковата молба суми по посочена от ищеца банкова сметка.***,че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,с оглед на което следва да се приложи разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК и на ищеца да не бъдат присъждани разноски.

В хода на делото,ищецът е починал и вместо него в процеса са били конституирани наследниците му по Закон преживяла съпруга Ц.П.А. с ЕГН ********** ***12 и дъщери Ц.А.Т. с ЕГН ********** *** и Н.А.Н. с ЕГН ********** ***.

В с.з. при признанието на исковете адвокатът на ищците е поискал да бъде постановено решение при признание на иска-чл.237 от ГПК.Съдът съответно е прекратил съдебното дирене и дал ход на устните състезания.

Съдът,предвид наведените доводи и събраните по делото доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:

Първоначалният ищец и ответникът са били съсобственици на недвижим имот с адрес гр.В. ет.2,представляващ самостоятелен обект в сграда - втори етаж с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.В.,заедно със зимнична стая, мазе и съответните части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото.С влязло в законна сила решение *** по гр. дело *** г. по описа на ВРС е била допусната делба на имота при права 1/8 ид. части за ищеца и 7/8 ид. части за ответника.С влязло в законна сила решение №692/14.11.2016 г. по същото дело,имотът е бил изнесен на публична продан и е бил уважен предявен от ищеца против ответника иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС,като ответникът е бил осъден да заплати на ищеца 948.69 лв. обезщетение за лишаване от ползването за периода от 06.06.2014 г. до 30.09.2016 г.,ведно със законната лихва върху сумата от 18.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Горното е видно от представените по делото решения №№692/14.11.2016 г. по гр. дело №4563/2014 г. на ВРС и 118/04.04.2017 г. по гр. дело №140/2017 г. на ВОС.

След проведена публична продан по изп. дело №751/2017 г. на СИС при ВРС,имотът е бил възложен на ищеца,който е получил владението на 15.06.2018 г..

Горното е видно от представения приемо-предавателен протокол,подписан от страните.

Ищецът е починал на 07.11.2019 г. и е оставил наследници по Закон преживяла съпруга Ц.П.А. и дъщери Ц.А.Т. и Н.А.Н./конституирани като ищци по делото с определение от 12.03.2020 г./.

Горното е видно от представеното удостоверение за наследници от 12.11.2019 г. на С. община район ***

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

При представените доказателства и признанието на ответника следва да се приеме,че ответникът е ползвал съсобствения имот за периода и дължи обезщетение за лишаване от ползването,ведно с мораторна лихва.Съответно, предявените искове следва да бъдат уважени/като бъде съобразено правоприемството в Процеса и ответникът следва да бъде осъден да плати на ищците съобразно наследствените им права/.

Съдът намира,че ответникът също така следва да репарира сторените от първоначалния ищец разноски-100 лв. държавни такси по предявените искове и 600 лв. адв. възнаграждение.

За да бъде освободен от задължението за разноски, ответникът кумулативно следва да не е дал повод за образуването на делото и да е признал иска.

Съдът приема,че всъщност ответникът е дал повод за образуване на делото.Основателен е доводът на адвоката на ищеца,че съгласно утвърдилата се съдебна практика/вкл. цитираното от адвоката решение №783/08.04.2011 г. по гр. дело №1286/2009 г. на ВКС,което е постановено по реда на чл.290 от ГПК/,след като веднъж е отправена писмена покана за заплащане на обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за определен период,за всеки следващ период не е необходимо да бъде отправяна такава покана.Веднъж отправено, писменото поискване действа занапред без ограничение във времето до настъпването на правопогасяващ факт.Безспорно, претендираното обезщетение не е било заплатено преди делото.

На следващо място,Съдът следва да разгледа възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.Предвид интереса на ищеца,същото се явява уговорено в размер,надвишаващ два пъти установения минимален.При преценка фактическата и правна сложност на делото,уговореният/преди признанието на исковете/ размер не изглежда прекомерен,още повече в абсолютна стойност.Съобразява се и обстоятелството,че адвокатът е представлявал новоконституираните 3 бр. ищци без допълнително възнаграждение.

    Съответно,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците и по 233.33 лв. деловодни разноски.

    Водим от горното,Врачанският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА М.Е.П. *** да заплати на Ц.П.А. с ЕГН ********** ***12,на Ц.А.Т. с ЕГН ********** *** и на Н.А.Н. с ЕГН ********** *** по : 226.67 лв. главница,представляваща обезщетение за лишаване от ползването на техните общо 1/8 ид. части от съсобствен им имот,находящ се в гр.В.,представляващ втори етаж с идентификатор 12259.1015.145.1.2,заедно със съответните части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж,за периода от 01.10.2016 г. до 15.06.2018 г.;законната лихва върху главницата,считано от 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на главницата;21 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 16.06.2018 г. до 15.05.2019 г.;233.33 лв. разноски по делото.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: