Решение по дело №1661/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 декември 2022 г.
Съдия: Веселин Димитров Хаджиев
Дело: 20225300601661
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев

Иван. М. Минчев
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Георги. Г. Гешев.
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601661 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 10 от 01.06.2022 г., постановена по НОХД № 76/2022 г.
по описа на Районен съд - Карлово, 3 наказателен състав, подсъдимият И. К.
И. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на ** г. в гр.К., обл. П. е
причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на И. Н. П. с ЕГН
********** от гр.Б., изразяваща се в разкъсно-контузна рана по страничната
повърхност на шията в дясно, довела до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
предл.1-во във вр. с чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а,
ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/
лева, в полза на държавата, платима по бюджета на съдебната власт, по
бюджетна сметка на Районен съд К.
1
Със същата присъда, Съдът е признал подс. И. К. И. за невинен в това,
че на * г. в гр. К., обл. П. е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по
първоначално повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по
чл.325, ал.1 от НК.
На основание чл.111, ал.1 от НПК, Съдът е постановил веществените
доказателства по делото - два броя СД диска да останат по делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подс. И. К. И. е осъден да заплати в
полза на държавата, вносими по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от
общо 1126.80 лева /хиляда сто двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/,
както и сумата от 304,31лв. /триста и четири лева и тридесет и една стотинки/
платима по бюджета на съдебната власт, по бюджетна сметка на Районен съд
К., за направени разноски в съдебното производство.
Отделно със същата присъда на основание чл.189, ал. 3 от НПК,
подс.И. И. е осъден да заплати на частния обвинител - И. Н. П. направените от
него разноски за повереник в размер на 1000 лв. /хиляда/ лева.
Срещу присъдата е депозиран въззивен протест от прокурор при
Районна прокуратура - Пловдив, териториално отделение - К. В протеста се
излагат доводи, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и
не отговаря на събраните по делото доказателства. Прави се искане
въззивният съд да отмени присъдата, в частта, в която подсъдимият е
освободен от наказателна отговорност за престъплението по чл.131, ал.1, т.12,
предл.1-во във вр. с чл.130, ал.1 от НК и в частта, в която е признат за
невинен да е извършил престъплението по чл.325, ал.1 от НК, като постанови
нова присъда, с която да наложи наказание на подс. И. за престъплението по
чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во във вр. с чл.130, ал.1 от НК, да го признае за
виновен да е извършил и престъплението по чл.325, ал.1 от НК и му наложи
съответно наказание. Предлага съдът на основание чл.23, ал.1 от НК да
наложи на подс. И. едно общо най-тежко наказание за двете престъпления и
да приложи разпоредбата на чл.59 от НК.
Депозиран е отговор на протеста от адв. И. С., защитник на
подсъдимия, в който моли съда да остави без уважение протест на Районна
прокуратура - Пловдив, териториално отделение – Карлово. В частта, в която
2
подсъдимият И. е оправдан, намира присъдата на Районен съд К. за правилна,
обоснована и законосъобразна. Иска се отмяна на присъдата в частта, в която
подсъдимият е признат за виновен.
Адв. С. е депозирала и въззивна жалба срещу присъдата, в която се
излагат доводи, че постановената присъда в осъдителната част е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна, поставена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Прави се искане въззивният съд да
измени присъдата в обжалваната част, като постанови нова, с която да
признае подс.К. за невинен по повдигнатото му обвинение да е извършил
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1-во във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и от И. Н. П., частен
обвинител по делото. В жалбата се излагат доводи, че постановената присъда
е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Прави се искане
въззивният съд да отмени така постановената присъда в частта, в която подс.
И. е признат за невинен да е извършил престъплението по чл.325, ал.1 от НК,
като постанови нова, с която да го признае за виновен в извършване и на това
престъплението и му наложи съответно наказание.
Срещу протеста е депозиран отговор адв. И. С., защитник на
подсъдимия, в който моли съда да остави без уважение въззивната жалба на
частния обвинител.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба на подсъдимия И. К.
И., чрез защитника му адв. И. С., в което се излагат съображения за
съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
подсъдимия, изразяващи се в непълнота и неяснота в обвинителния акт по
отношение на действията на подсъдимия, които обвинението твърди да е
извършил. Излагат се съображения, че щом подсъдимият е признат за
невинен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК, не може да са
налице и хулигански подбуди при нанасяне на телесна повреда. Твърди се, че
обвинението не е доказано по категоричен начин, а осъдителното решение е
базирано на неверни, противоречащи си и съмнителни показания на
посочените от тъжителя свидетели.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив не поддържа протеста. Намира въззивните
жалби за неоснователни, като моли да бъдат оставени без уважение, а
3
присъдата на РС Карлово да бъде потвърдена.
Адв. С. – защитник на подсъдимия И. моли жалбата й да бъде уважена
по изложените в нея съображения.
Подсъдимият И. не се явява в съдебно заседание, за което са изложени
уважителни причини. Депозирал е молба, с която моли да се даде ход на
делото е негово отсъствие. В молбата заявява, че поддържа подадените от
защитника му жалба и допълнителната такава, които моли да бъдат уважени.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбите и протеста
оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и
като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно
изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбите и протеста за
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка.
Пострадалият И. Н. П. на * г. срещу * г. празнувал посрещането на
Нова година в заведение „П.“, находящо се в гр. К., обл. П. Там бил с
приятелката си св. С. К., родителите си - свидетелите В. П.а и Н. П.,
семейството на леля му - св. Й. Ж., съпруга й Ж. Ж. и сина им В. Ж. и други
две приятелски семейства - св. П. П. и И. П.а и Г. и Д. Г.- общо четири
семейства. По същото време и в същото заведение празнувал и подс. И. И.,
тогава приятелката му - св. О. Ш., сестра му - св. М. И.а и нейният приятел -
св. И. А. В ** часа на ** г. много от клиентите на заведението, в това число и
И. П., С. К., И. И. със стъклена чаша с шампанско в ръка и О. Ш. излезнали
на вън за да гледат празничната заря. Някой от хората хвърляли пиратки,
което активирало алармата на един от автомобилите от компанията на св. И.
П., а именно „**“, с който били пристигнали Г. и Д. Г.. Обв. И. И. бил в
близост до това МПС и след включване на алармата му го ритнал с крак и го
ударил с ръка и му казал „да млъкне“. Св. И. П. видял действията на И. и
поради шума наоколо - от зарята и пиратките, му направил забележка на
висок тон за да го чуе, да не рита автомобила, като го попитал „Защо риташ
колата?“. Подс. И. се приближил към него и попитал на него ли говори и
напълно неочаквано хванал св. И. П. за блузата му с дясната си ръка, а с
лявата ръка, в която държал стъклената чаша за шампанско, нанесъл силен
удар на св.И. П. в областта на главата и шията, като вследствие на удара
4
чашата се счупила, а св.И. П. получил разкъсно-контузна рана в областта на
шията в дясно с дължина 3,5-4,5см., както и множество малки ранички и
охлузвания /драскотини/ в областта на дясната ушна мида и областта пред нея
и по окосмената част на главата, които силно прокървели. Св. И. П. се навел и
хванал подсъдимия за дрехите за да го избута и да се защити, понеже очаквал
още удари. Подс. И. също хванал св. П. и се получило сборичкване и бутане,
но събралите си хора, в т.ч. и св. Х. Б., много бързо ги разделили. И. П. и С. К.
тръгнали към заведението, като тя му казала, че целия е в кръв и се
разплакала от случилото се. Вътре в заведението майката на П. - св. В. П.а го
видяла и веднага взела от персонала на заведението аптечка и се опитвала да
спре кръвотечението. И. П. и С. К. разказали на присъстващите какво се е
случило отвън. В. П.а позвънила на Национален тел.112 и съобщила за
случилото се, като поискала да бъде оказана медицинска помощ на сина й,
тъй като видяла, че раната е дълбока и преценила, че няма да може да спре
кръвотечението без лекарска помощ. Малко след това И. също влезнал в
заведението. И. П. и С. К. посочили на присъстващите, че именно И. е лицето,
което е нанесло удара с чаша по главата на И. П.. Св.В. П.а попитала И. защо
е ударил сина й, но той не отговорил. Св. Х. Б. преценил, че е по-добре
компанията на подсъдимия да си тръгнат за да не стане по-голям конфликт. С
автомобила си Б. закарал И. И., О. Ш., М. И.а и И. А. в дома на бабата на И. в
гр.К., в който били отседнали, след което се върнал. Междувременно в
заведението дошъл екип на РУ на МВР гр. Карлово в състав св.Н. Д. и св.П.
Л. Полицейските служители видели пострадалият вътре в залата, който бил с
превръзка около шията, като той им разказал какво се е случило. След
разговори с присъстващите, включително със св. В. П.а, пострадалия и Х. Б.,
полицаите установили кой е извършителя на деянието, а именно И. К. И. и
къде се намира той и посетили посочения адрес, като тази информация им
била дадена от св. Б. Там И. бил открит и докаран в РУ на МВР гр. Карлово,
където бил приет от дежурния офицер - св. М. Х. И. не споделил пред
служителите на полицията да е пострадал и да има нужда от медицинска
помощ, а и нямал никакви видими следи от насилие или рани. По отношения
на него била издадена Заповед Рег. № *от * г. от полицейски инспектор М. Х.,
с която бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. И. попълнил декларация, че
не желае медицинска помощ.
Междувременно на място в заведението пристигнал и екип на ЦСМП
5
Пловдив, Филиал К., който след преглед на пострадалия преценил, че раната е
за зашИ.е и следва да бъде транспортиран до болница в гр. П. И. П. бил
транспортиран и приет на лечение в УМБАЛ “С. Г.“ ЕАД гр.Пловдив, където
бил придружен от родителите си. По ДП св.И. Н. П. представил епикриза от
УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД гр. Пловдив, Клиника „Уши, нос, гърло“, както и
Съдебно-медицинско удостоверение от 07.01.2020г. от Отделение „Съдебна
медицина“ при МБАЛ- Б.
След освобождаването от РУП К., подс.И. се прибрал в гр. Т. В хода на
ДП И. К. И. представил Съдебномедицинско удостоверение от 04.01.2020 г.
от СМДЛ „**“ ЕООД гр.С. и епикриза от МБАЛ „Д-р И. С.“ АД гр. С.
В хода на ДП е била назначена и изготвена съдебно медицинска
експертиза по писмени данни по отношение на травмите на И. Н. П. от гр. Б.
Съгласно заключението на вещото лице - д-р Й. Ш., на пострадалия при
инцидента в гр. К. на 01.01.2020 г. са били причинени следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана по страничната повърхност на шията в
дясно с дължина на раната около 4 см. /3,5 - 4,5 см./, множество малки
ранички и охлузвания /драскотини/ в областта на дясната ушна мида,
областта пред нея и по окосмената част на главата. Наложило се е да бъде
извършена хирургическа обработка и шев на раната, с ревизия на гълтача и на
гръкляна - директна фаринго и ларингоскопия. Най- общият механизъм за
получаване на тези травматични увреждания е по механизма на удар с или
върху твърд тъп предмет, като добре отговарят по време и начин да са
получени така, както е отразено в досъдебното производство и както се
съобщава в свидетелските показания по делото, а именно - при нанесен удар
със стъклена чаша по главата и в дясната шийна област, при което чаша се е
счупила и е причинила допълнителни малки ранички и охлузвания
/драскотини/ по дясната ушна мида, областта пред нея и по окосмената част
на главата. Медико-биологични признаци на причинени телесни повреди са
следните: Разкъсно-контузна рана по страничната повърхност на шията в
дясно е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК. Малките ранички и охлузвания /драскотини/ по дясната ушна мида,
областта пред нея и по окосмената част на главата се преценяват като довели
до: Болка и страдание, без причиняване разстройство на здравето.
В съдебно заседание вещото лице д-р Ш. поддържа заключението, като
6
допълва, че е възможно и с един удар с чаша да се получат тези наранявания,
със замахване с лявата ръка, при местоположение един срещу друг, лявата
ръка на извършителя, отива към дясната част на шията на пострадалия и е
възможно с един удар да се получат тези наранявания.
В ДП е била назначена и изготвена допълнителна съдебно медицинска
експертиза по писмени данни по отношение на травмите на И. П.. Видно от
заключението: при инцидента на пострадалия И. Н. П. са били причинени
следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана по страничната
повърхност на шията в дясно, множество малки ранички и драскотини
(охлузвания) в областта на шията около раната и по окосмената част на
главата. Във връзка с травмата в областта на шията, представяща се с
разкъсно-контузна рана по страничната повърхност на шията в дясно, се е
наложило да бъде извършена хирургическа обработка и шев на раната, с
ревизия на гълтача и на гръкляна /директна фаринго и ларингоскопия/. В
данните от медицинската документация не се установяват реални, обективни
признаци, които да застрашават живота на пострадалия - при приемането му в
УНГ Клиниката на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, гр. П., хемодинамичните, както и
хематологичните му показатели са в нормални стойности, като само пулсът е
леко учестен, което е обичаен израз на стресова реакция. От извършената
ревизия на горните дихателни пътища в медицинската документация не се
съобщават данни за засягане на същите, както и на магистрални кръвоносни
съдове. Във връзка с изложеното не е била налице реална опасност за живота
на пострадалия. Разкъсно-контузна рана по страничната повърхност на шията
в дясно е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Малките ранички и охлузвания (драскотини) в областта на
шията около раната и главата се преценяват като довели до болка или
страдание, без причиняване на разстройство на здравето.
В съдебно заседание пред Районния съд в.л. д-р Ц. поддържа
заключението си, като заявява, че е налице разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, не е имало пряка и непосредствена
опасност за живота на пострадалия И. П.. Извършена е оперативна
интервенция, възстановяване и реконструкция на кожа и подкожна тъкан, но
не е имало опасност за живота на пострадалия.
В хода на ДП е била назначена и изготвена съдебно медицинска
7
експертиза по писмени данни и по отношение на подс. И. К. И.. Видно от
заключението на вещото д-р Й. Ш., на подс. И. К. И. са били причинени
следните травматични увреждания: контузия на главата, травматични отоци
по окосмената част на главата в слепоочно-теменната област
/темпоропариетално/, охлузване в областта на лявата половина на челото,
палпаторна болезненост в областта на врата и гръдния кош. Приет за лечение
и наблюдение в отделението по неврохирургия при МБАЛ „Д-р И. С.” АД -
гр. С. на 02.01.2020 г. и е изписан на 04.01.2020 г. с окончателна диагноза:
“Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. Имал краткотрайна
загуба на съзнание. След травмата е бил главозамаян, имал световъртеж и е
повърнал няколкократно. В момента на хоспитализацията се оплаквал от
общо главоболие и гадене. Най-общият механизъм за получаване на тези
травматични увреждания е по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет и е възможно по време и начин да са получени така, както е отразено
в досъдебното производство и както се съобщава в свидетелските показания
по делото, а именно - при възникнал скандал и последвало сбИ.е, с нанесени
удари по главата и по тялото. Мозъчното сътресение е протекло със степенно
разстройство на съзнанието - зашеметяване, без пълна загуба на съзнание, с
главозамайване, световъртеж, гадене и няколкократно повръщане. Така
протекло мозъчното сътресение се преценява като довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите травматични
увреждания са довели до: Болка и страдание, без причиняване разстройство
на здравето.
В съдебно заседание вещото лице д-р Ш. поддържа това заключение,
като допълва, че не може да се каже категорично, че тези наранявания са
получени при инцидента в Новогодишната нощ. Те са най-общи наранявания,
които могат да бъдат получени преди и след инцидента, като тук са били
повече удари - по главата, по гръдния кош, по врата, но сравнително леки
удари. Единственото, което се е виждало е едно охлузване по челото, другите
са при опипване, палпаторна болка и по негови оплаквания, комоциото не се
вижда, единствено въз основа на клиниката и неговите оплаквания.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена и
съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на обв. И. К. И.. Видно от
заключението на вещото лице д-р Р. Ц., подс. И. К. И. не страда от душевно
заболяване, не е регистриран и не се води на диспансерен учет в ЦПЗ гр. С. С
8
оглед степента на физическо, психическо и умствено развитие е могъл
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда обстоятелствата и
фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни показания
и обяснения за тях. Могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Може да участва пълноценно в
наказателния процес и да организира защита си. Това вещо лице не е
разпитвано в съдебно заседание, тъй като на основание чл.282, ал.1 от НПК
страните са заявили, че не желаят разпит на му и експертизата е била приета.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебна
видео-техническа експертиза на приложеният по делото запис на диск. Видно
от заключението: След извършен преглед на видеофайла наличен в
компактдиска обект на експертизата, в изследователската част на протокола
са експортирани снимкови кадри, които са от значение за провежданото
изследване. Извлечените изображения са с недостатъчно съдържание и
качество и негодни за извършване на лицево-идентификационно изследване
на заснетите лица, както и за установяване на действията, които лицата
извършват около дървото. От кадрите не може да се установи дали някое от
лицата държи в ръката си чаша.
В хода на съдебното следствие пред Районния съд вещото лице А.
поддържа заключението, като заявява, че му било възложено да изследва
видеозапис от компактдиск. Материализирани са на хартия кадри от значение
за делото, изкарани са като снимки, приложени са към експертизата, но
повечето извлечени изображения са с недостатъчно съдържание и качество,
за да се идентифицира точно какво се случва там до дървото. Точно до
дървото образите са неясни.
Така изложената фактическа обстановка, Районният съд е приел за
установена от събрания по делото доказателствен материал – съдебно-
медицински експертизи и свидетелски показания.
Настоящата въззивна инстанция възприема заключеният и правните
съображения на първостепенния съд, като ги намира за правилни и
законосъобразни.
Неоснователни са възраженията на защитата касаещи наличието на
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
подсъдимия, изразяващи се в липсата на детайлно описание в обвинителния
9
акт на действията на подсъдимия, начина на осъществяването им, както и кой
първи е установил нараняванията по пострадалия. В обстоятелствената част
на обвинителния акт са посочени всички факти, които обуславят обективните
и субективните признаци на престъплението, както и участието на
обвиняемия в него. Подробно е описано, че в * часа на * г., в заведение „*“ в
гр. К., подсъдимият е ритнал автомобил на компанията на пострадалия П., за
което последния направил забележка. След това подсъдимият И. се
приближил до П., попитал го дали говори на него, хванал го с дясната си ръка
за ревера, а с лявата ръка, в която държал чаша за шампанско ударил П. в
областта на главата и шията, като от удара последният получил разкъсно-
контузна рана в тази област. В заключителната част на обвинителния акт е
посочена правната квалификация на деянието. При така описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка не остават съмнения или неясноти
относно това - кой, кога, къде и какво държавното обвинение твърди да е
извършил. Дали съдът ще приеме за доказано това деяние да е извършено от
подсъдимия, да е извършено от него виновно и дали ще се съгласи с правната
му квалификация, в това число дали ще приеме да е извършено едно или
няколко престъпления, са въпроси по същество, които подлежат на
установяване и изясняване в хода на съдебното следствие, съответно да им
бъде даден отговор в крайния акт на съда и не нарушават правото на защита
на подсъдимия.
Не може да бъде споделено възражението на защитата, че
осъдителното решение е базирано на неверни, противоречащи си и
съмнителни показания на посочените от тъжителя свидетели. Районният съд е
направил своите обосновани изводи без оглед на обстоятелството от кого са
депозирани свидетелските показанията, а въз основа на пълен, всестранен и
обективен анализ на съдържащите се в тях данни, съпоставени както помежду
им, така и с останалите приобщени по делото доказателства.
Първостепенният съд не е кредитирал с доверие обясненията на
подсъдимия И., тъй като е намерил, че изложеното от него противоречи на
показанията на пострадалия и на почти всички свидетели, както и на
останалите доказателства по делото - двете СМЕ и приложената медицинска
документация за П..
Анализирайки приобщените по делото доказателствата,
10
първостепенният съд е установил съществено разминаване във версиите
изложени от една страна от пострадалия И. П. и свидетелите С. К., В. Ч. П.а,
Н.й И. П., Й. Ч. Ж., П. А. П., Н. Ц. Д., П. Д. Л., М. П. Х., Хр. Б. и Т. П. и от
друга страна тази на подсъдимия и св. О. М. Ш.
В показанията си пострадалият и св. Ст. К. подробно описват
конфликта между И. П. и подсъдимия И. И. и причината за възникването му,
като са категорични, че вследствие на отправена забележка към подсъдимият,
той с лявата си ръка, в която държал стъклена чаша за шампанско, нанесъл
силен удар в областта на главата и шията на И. П.. В следствие на удара
чашата се счупила, П. получил нараняване и потекла кръв и те влезли в
заведението. Вътре в заведението състоянието на пострадалия било възприето
от В. Ч. П.а, Н. И.ов П., Й. Ч. Ж., П. А. П., а по късно и от полицейските
служители - Д. и Л. Последните двама също заявяват, че П. е имал нараняване
в областта на шията - в дясно и кръвотечение от раната, като той им посочил
и лицето, което предизвикало травмата, а именно подсъдимия И.. Съдът е
кредитирал и ползвал показанията на тези свидетели като обективни,
вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се. Взето е предвид, че Ст.
К., В. Ч. П.а, Н. И.ов П., Й. Ч. Ж. и П. А. П. са близки и приятели на
пострадалия, но заявеното от тези свидетели съответства както на
показанията на другите незаинтересованите от изхода на делото свидетели
така и на установените телесни увреждания на пострадалия П.,
представляващи обективен факт по делото.
Към втората група свидетелски показания са само тези на св. О. М. Ш.
– към онзи момент приятелка на подсъдимия. Относно началния момент и
причината за възникването на конфликта между П. и И., показанията на св.
Шкодрова частично съвпадат с тези на И. П. и С. К., но само доколкото се
касае за ударите на подсъдимия по колата на познат на П.. Тази свидетелка
заявява пред съда, че заради тези удари П. казал на И. : „Ей, смешник, защо
ми удряш колата? Ей, смешник! Ей, смешник!”. Твърдението й се подкрепя
единствено от обясненията на подсъдимия, като К. и П. заявяват, че
последният не е наричал така подсъдимия, като дори и св. Б. пред съда заяви,
че чул репликите „Що се бутна там“, „Аз не исках“ и „Ти знаеш ли кой съм
аз“, но не и „Ей, смешник, защо ми удряш колата? Ей, смешник! Ей,
смешник!”. Така изложеното от св. Ш. се опровергава напълно от останалите
доказателства по делото, поради което правилно първостепенният съд е счел
11
това за опит да се оневини поведението на подсъдимия.
Относно събитията след прерастването на словесния конфликт във
физически сблъсък, показанията на двете групи свидетелите се разминаване
напълно. Свидетелката Ш. твърди, че П. ударил с юмрук по лицето
подсъдимия и той получил зачервяване в областта на окото. Подсъдимият И.
не твърди да е имал зачервяване в областта на окото, както заявява Шкодрова
или пък да е имало масов бой. Той твърди, че бил ударен от П. веднъж в
задната част на главата, от което имал синина и още веднъж съвсем леко по
челото. В последствие и някой друг му посегнал, но подсъдимият не сигурен
дали е бил ударен или не. От прочетените частично и приобщените по реда на
чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, показания на св. Ш. дадени в хода на
досъдебното производство е видно, че след като инцидента е приключил, тя
заедно с подсъдимия са се върнали в заведението, седнали на масата си и
свидетелката е промила рана на ръката на подсъдимия. При положение, че
никой от свидетелите не твърди, че при съприкосновението между
пострадалия и подсъдимия някой от тях е падал на земята, рана по ръката на
подс. И. напълно отговаря да е получена от счупването на чашата, с която е
ударил пострадалия. Всъщност и св. Б. – който е бил дисководещ в
заведението, не познава пострадалия П., а с подсъдимия се познават от деца,
заявява, че по подсъдимия не е имало видими следи от нападение, както и не
твърди да е имало масов бой. Свидетелят Б. заявява, че е видял разправия
между двама души, които се бутали, след което единият посегнал да удари
другия. Видял е също, че подсъдимият попосегнал към другия младежа
няколко пъти, но не е сигурен дали е имало нанесени удари.
Правилна е констатацията на Районният съд, че показанията на
пострадалия И. П. и свидетелите С. К., В. Ч. П.а, Н. И.ов П., Й. Ч. Ж., П. А. П.,
Н. Ц. Д., П. Д. Л., М. П. Х., Х. Б. и Т. П. са непротиворечиви, последователни
и взаимно допълващи се относно обстоятелствата на които всеки от
свидетелите е бил очевидец. Разгледани поотделно и тяхната съвкупност,
показанията на тези свидетелите, допринасят за пълното изясняване на
фактическата обстановка, такава каквато е приета от първостепенния съд.
Напълно опровергано е твърдението на подсъдимия, че пострадалият И. П.
първи му е нанесъл удар с юмрук.
Възражението на защитата, че щом не е налице хулиганство, не може
12
да има и нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди също е
неоснователно. Хулиганството по чл.325, ал.1 от НК, в извършването на
което подсъдимият е признат за невинен, е самостоятелно престъпление
срещу обществения ред и спокойствие, което може да е налице и без да има
нанесени щети или пострадали. Докато „по хулигански подбуди“ е
субективен квалифициращ елемент от престъпление срещу личността, който
има отношение към причините и мотивацията на дееца да извърши
противоправно деяние – в разглеждания случай нанасянето на телесна
повреда.
От така приетата фактическа обстановка може да се направи
категоричен извод за авторството на деянието, а именно, че подсъдимият И.
И. е нанесъл удар с лявата си ръка, в която е държал чаша, в областта на
главата и шията в дясно на пострадалия И. П., с което му е причинил
описаната в СМЕ лека телесна повреда – престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
предл.1-во във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия умишлено, като същият е
съзнавал, че поведението му е противоправно, като е искал или допускал
настъпването на общественоопасните последици. Престъплението правилно
е квалифицирано като такова извършено по хулигански подбуди, тъй като
носи всички белези на този квалифициран състав. По делото не се установява
да е налице личен мотив - подсъдимият и пострадалият не са се познавали и
не са имали неуредени лични взаимоотношения или спорове. Забележката от
страна на пострадалия към подсъдимия да не рита колата не е нито обидна,
нито заплашителна, за да се приеме, че подсъдимият е действал в състояние
на силно раздразнение. Деянието е извършено на публично място, в
присъствието на много хора и с непровокирана агресия. Единственият
правилен извод е, че с действията си подсъдимият е целял да се саморазправи
с пострадалия за отправената му забележка, демонстрирайки своето
превъзходство, неуважение и грубо незачитане на обществените порядки.
Присъдата е правилна и в частта, в която подсъдимият е признат за
невинен по повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.1 от НК. Както е
посочил в мотивите си Районния съд, съгласно трайно установената съдебна
практика, престъплението по чл.325 от НК се поглъща от престъплението по
чл.131 ал.1 т.12 от НК, когато в рамките на приетата фактическа обстановка,
13
действията на подсъдимия, които изпълват квалифициращия състав на
престъплението телесна повреда по хулигански подбуди, не са различни от
тези, с които той е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
хулиганство по смисъла на чл.325 от НК. Отделно от включените в
нанасянето на телесната повреда действия, описаното в обвинителния акт –
ритане и удряне на автомобила, не може да се приеме за хулиганско
поведение - непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. Няма данни да са нанесени
някакви щети по автомобила, и макар да е извършено на публично място,
самото ритане и удряне не е било продължително или по такъв начин, че да
скандализира намиращите се наблизо хора. С оглед наличните по делото
доказателства, решението на първостепенния съд да признае подсъдимия за
невинен по повдигнатото му обвинение за хулиганство е правилно и
законосъобразно.
В тази връзка, искането на частното обвинение за изменение на
присъдата и признаване на подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл.325, ал.1 от НК не може да бъде уважено.
Районният съд правилно е приел, че са налице материално правните
предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба. За престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, предл.1-во във вр. с чл.130, ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до 3 години. Подсъдимият И. И. не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от
деянието не са причинени имуществени вреди. Определеният размер на
глобата от 3000/три хиляди/ лева съответства на обществената опасност на
деянието и дееца и в достатъчна степен ще способства за постигане целите на
наказанието.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен, правилно на
основание чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски са възложени
в негова тежест.
В настоящото въззивно производство няма доказателства да са
направени разноски, такива не се претендират, поради което и не следва да се
присъждат.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
14
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция прие да
потвърди изцяло обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна,
поради което, и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 10 от 01.06.2022 г., постановена по
НОХД № 76/2022 г. по описа на Районен съд - Карлово, 3 наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________

Членове:
1._______________________
2._______________________
15