Решение по дело №5159/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260553
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20203110205159
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер……………                 Година  2021                            Град  Варна                                 

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                    ПЕТНАДЕСЕТИ  СЪСТАВ

                      

На  девети март                                   Година  две хиляди двадесет и първа

                                        

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

НАХД                                         № 5159                             по описа за 2020 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  ” О.К.-99”- ООД- Варна ЕИК *********, представлявано от управителя К. К. М., против НП  № 03 –012301/ 17.12.2019 г. на  Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на  чл.128т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3  от КТ на основание чл.414 ал.1 от КТ на дружеството е  наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000/ две хиляди / лева.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

         С жалбата се изразява становище, че в НП изобщо не е посочено, дали между страните е имало подписан трудов договор, който да породи трудово правоотношение,че не е посочен размер на трудово възнаграждение и срок за изплащането му и се визира ограничено право на защита на нарушителят, който е бил лишен от възможност да разбере как е била определена датата на нарушението, както и какво е Било договореното възнаграждение, което е следвало да бъде заплатено.Визира се липса на съдействие от страна на работника за изплащане на възнаграждение, оспорва се размерът на наложеното административно наказание  и в заключение се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде намален размерът на наложеното административно наказание.

         В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна  оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като аргументира доказаност и съставомерност  на нарушението и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение..

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

След подаден сигнал в Д”ИТ” от св. И.И., касаещ трудовите й правоотношения с ” О.К.-99”- ООД, на 06.12.2019г. ,  св.Д. – служител на Д”ИТ”-Варна и М. Д., нейна колежка, извършила проверка по спазване на трудовото законодателство от горепосоченото дружество в обект ресторант „Хепи”, находящ се в р.Варна, на бул.”Цар Освободител” №25, като била изискана и съответната документация.В хода на документалната проверка св.Д. установила, че за месец октомври 2019г. в платежната ведомост срещу името на св.И. няма положен подпис от работника, като бил представен и трудов договор от 27.09.2019г. със страни- санкционираното дружество и св.И., но в същия липсвал подпис от страна на работника.Предвид горното св.Д.   приела за установено, че на св.И., която се е намирал в ТПО със санкционираното дружество, за положен труд през месец октомври 2019г. не е било изплатено  в уговорения срок  договореното трудово възнаграждение, както и че нарушението е извършено на 03.12.2019г.

Резултатите от извършената проверка били отразени в протокол, като на 19.12.2019г. св.Д. съставила  АУАН  срещу ” О.К.-99”- ООД - Варна, за нарушение на чл.128т.2 и чл.270 ал.2 и 3  от КТ.

АУАН бил надлежно връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения.           

В последствие на 30.12.2019г. били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, но същите били депозирани след законоустановения срок, което било изложено и в становището на юрисконсулт, изготвено след възложена проверка. Въз основа на материалите по преписката на 27.12.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като в същото е посочено, че възражението е неоснователно, макар, че възражението е входирано на 30.12.2019г., т.е. след издаване на НП .

          В с.з.  се установи, че в действителност на св.И. не е било изплатено процесното възнаграждение и че същата е била търсена за подписване на трудов договор и за получаване на възнаграждение едва след подаване на сигнала до Д“ИТ“, но тя е отказала да подпише трудов договор и респективно не е получила и възнаграждение за месец октомври 2019г.

Съдът напълно кредитира показанията на св.Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът напълно кредитира и показанията на св.И. тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с показанията на св.Д. и на писмените доказателства по делото, а и липсват доказателства, които да ги оборват.

Съдът напълно кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите Д. и И., АУАН, копие на трудов договор, копие на ведомост за заплати  и от останалите приети по делото писмени доказателства, кредитирани от съда.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

 

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок.

Срещу АУАН   са били депозирани писмени възражения едва след издаване на НП, съгласно посочената в същото дата на издаване.

В конкретния случай съдът споделя възраженията, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението..В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.Видно от съдържанието на НП/ а и на АУАН/, в обстоятелствената му част се съдържа единствено правния извод на АНО, че  не е било изплатено в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за извършената работа от  за месец октомври 2019г. на св.И. на длъжност „готвач- студена кухня” в проверения ресторант и че нарушението е било извършено на 03.12.2019г., като липсват факти, които да сочат че в действителност св.И. е била в ТПО с този работодател, че добросъвестно е изпълнила задълженията си за процесния месец, липсват факти какво е било договореното възнаграждение, на коя дата е следвало да бъде изплатено, както и изплатено ли е по някакъв начин и спазени ли са изискванията за изплащане на възнаграждението.Вярно е, че е посочена декларативно някаква дата на извършване на нарушението, но липсват факти, че в действителност на тази дата има извършено каквото и да било административно нарушение, доколкото видно от неподписаният трудов договор и от отразеното от работодателя на гърба на копието от разплащателна ведомост за месец октомври 2019г. възнагражденията на работниците и служителите се изплащат в срок до 30-то число на месеца, следващ месеца на начислението, но как точно е определена дата 03.12.2019г. не е посочено.

Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, особено факти, касаещи датата на извършването му и липсата на пълно точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, които лишават нарушителя от възможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.

Освен горното съдът констатира и неясна воля на АНО какво точно нарушение приема, че е било извършено, предвид описанието от фактическа страна и посочените като нарушени норми.

         Чл.128 т.2 от КТ вменява задължение за работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

         Чл.270 ал.2 от КТ регламентира срокове за изплащане на възнаграждението, а ал.3 на чл.270 от КТ регламентира начина на изплащане на възнаграждението – по ведомост, срещу разписка, по банков път.  Не става ясно защо в НП са посочени едновременно чл. 128 ал.2  и чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ и какво е имал предвид АНО – дали лицето е наказано за това, че изобщо не е изплатило възнаграждението, или за това, че не е изплатено по начините, предвидени в закона. Неяснотата възниква както от формулировката на правната квалификация, така и от липса на подробно фактическо описание на нарушението.Волята на АНО следва да бъде ясна и категорична, а не да се презюмира, като приложената санкционна норма е обща и същата не е в състояние да отстрани констатираната неяснота в следствие на фактическото описание на нарушението и посочените като нарушени правни норми, която от една страна рефлектира върху правото на защита на нарушителя, а от друга страна лишава и съда от възможност да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е била приложена санкционната норма.Недопустимо е факти ,касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в с.з., или по пътя на логиката да се извличат от материалите по преписката, тъй като фактите, съгласно разпоредбите на ЗАНН, следва да фигурират както в АУАТ, така и в НП.

          Предвид наличието на предпоставки за отмяна на НП съдът не счита за нужно излагането на аргументи относно справедливостта на наложеното административно наказание.

          Предвид основанията за отмяна на НП искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради което  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 03 –012301/ 17.12.2019 г. на  Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на  чл.128т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3  от КТ на основание чл.414 ал.1 от КТ на ” О.К.-99”- ООД- Варна ЕИК *********, представлявано от управителя К. К. М. е  наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000/ две хиляди / лева.

Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

          След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на АНО.

                                             

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: