Р Е Ш Е Н И Е
№ 295 14.12.2022 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар: Пенка
Маринова
и с участието на прокурор Константин
Тачев
като разгледа докладваното
от съдия Ирена Янкова к. а. н. д. №232 по описа за 2022 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Ж.Н.Ж., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. П.Д.
*** против решение №270/10.06.2022 г. постановено по АНД
№306/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено
наказателно постановление №21-1228-003741 от
29.12.2021 г. на
началник сектор към ОД на МВР –Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, с което на Ж.Ж.,
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка
с чл. 174, ал. 3, предл. второ ЗДвП са наложени съответно парична глоба в
размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона
и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от НПК във връзка с
чл.63в от ЗАНН, в т. ч. се навеждат и доводи за необоснованост на съдебното
решение, доколкото изложените от съда мотиви не били в достатъчна степен на
аргументираност и пълнота. Посочва се, че първоинстанционният съд от една
страна не е събрал достатъчно доказателства, от друга не е обсъдил в цялост и
наличните по делото такива, относно фактите и обстоятелствата от значение за съставомерността
на деянието, вменено за извършено от Ж., вкл. за времето и мястото на
извършеното нарушение, начина на установяването му, авторството на деянието и
начина на неговото извършване. Оспорват се като неправилни изводите на съда,
формирани въз основа на доказателствата по делото, доколкото при съставянето на
АУАН и НП били допуснати съществени нарушения, които опорочавали валидността на
повдигнатото от административнонаказващия орган обвинение. Обстоятелствено и
подробно се аргументира извод за липса на извършено от жалбоподателя нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като се акцентира върху обстоятелството, че не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, че именно Ж. е управлявал МПС-то
непосредствено преди извършване на полицейската проверка, доколкото въобще се
установявало, че лекият автомобил е бил в движение към този момент. Оспорва се
като неправилно, извършеното кредитиране на показанията на част от свидетелите
по делото – актосъставителя и свидетеля по АУАН, присъствал при установяване на
нарушението. Не на последно място се твърди и че съдът не е разгледал и обсъдил
всички възражения на жалбоподателя относно формалната и материална законосъобразност
на НП. По подробно изложени в жалбата и в представеното по делото писмено
становище съображения, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено, като
незаконосъобразно НП №21-1228-003741 от 29.12.2021 г. на началник сектор към ОД на
МВР –Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“. Претендират се сторените в двете съдебни
инстанции разноски.
Ответникът по касационната жалба – началник сектор към ОД на МВР –Стара Загора,
Сектор „Пътна полиция“, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
изцяло неоснователна, като в тази връзка касационната
инстанция намира обжалваното пред нея
решение за правилно.
Производството пред Старозагорския
районен съд се е развило по жалба на Ж.Н.Ж. ***-1228-003741 от 29.12.2021 г. на началник сектор към ОД на
МВР –Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
във връзка с чл. 174, ал. 3, предл. второ ЗДвП са наложени съответно парична
глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца. За да
потвърди жаленото пред него НП, съставът на РС –Стара Загора е приел от фактическа страна, констатираното в
НП, изразяващо се в следното: на 18.11.2021 г., около 11.35 часа в гр. Стара
Загора, по ул. „Васил Левски“ в посока запад-изток до дом №69, по данни на
свидетелите-очевидци – №1 и №2 /разбирайки се тези, посочени в АУАН - К.И.Б.и П.
Н.Б., реализирали полицейската проверка/, Ж.Ж. е управлявал лек автомобил ***************,
собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД-Клон Стара Загора с ползвател „Фенико
Хоме“ ЕООД, като по-късно на същия ден в 12.20 часа, в сградата на Сектор
„Пътна полиция“ водачът категорично е отказал да бъде тестван за употреба за
наркотични и упойващи вещества с техническо средство – Дръг тест 5000 ARLK-0072. Издаден бил талон
за медицинско изследване №092374 със седем броя холограмни стикери, като Ж.Ж.
не е дал кръв за изследване.
Тази обстановка
съдът приел за установена от събраните гласни и писмени доказателства, като
съдът изцяло е възприел
показанията на свидетелите Х.Х.
и П. Б. и особено тези, в насока, че
именно Ж. е
управлявал въпросното
МПС, непосредствено преди извършената от полицейските органи проверка, както и
че в действителност същият
е заявил отказ да бъде тестван за употреба за наркотични и упойващи вещества с техническо
средство в сградата на Сектор „Пътна полиция“.
От правна страна въззивният съд е приел, че не били допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административнонаказателно
производство,
като
противно на наведените в касационната жалба съображения, се е мотивирал надлежно за това.
Обективно и съответно на
процесуалните правила първоинстанционният съд е анализирал всички налични по
делото доказателства, като в хода на проведеното съдебно производство е събрал
и допълнителни такива, чрез разпит и на посочени от страна на жалбоподателя
свидетели.
РС-Стара Загора е приел за неоснователно становището на жалбоподателя за
неправилно посочване в НП на мястото, съответно времето на извършване на нарушението, като се мотивирал в достатъчна
степен за това, излагайки ясно и последователно обстоятелствата по отношение
първоначално извършената полицейска проверка и последващите действия в сградата
на Сектор „Пътна полиция“. В тази връзка детайлно е изследвано, съответно и
прието за безспорно, че деянието, вменено за виновно извършено от Ж. е
реализирано от него на 18.11.2021 г. в 12.20 часа и то не на мястото, където е
извършена полицейската проверка, а в сградата на Сектор „Пътна полиция“ на ул.
„Промишлена“ №2 в гр. Стара Загора. В този смисъл настоящата инстанция не
споделя доводите на жалбоподателя, че в АУАН серия „АВ“ №131854 от 18.11.2021 г. не са посочени тези
обстоятелства, доколкото това в действителност е изписано в самия документ,
макар и встрани от основния текст.
Относно възраженията за недоказаност на
авторството на деянието, то същите не се възприемат от касационната инстанция,
предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд всестранно и обективно е
изследвал релевантните доказателства, като е придал тежест именно на тези,
които в най-висока степен удостоверяват обективната истина по случая. По делото
не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя за наличието на
различна фактическа обстановка от установената в АУАН и възприета в НП в т. ч.
и посредством проведените по делото разпити на свидетели. От съдържанието на
АУАН и от безпротиворечивите и убедителни показания на полицейските служители,
които съдът изцяло и то правилно е кредитирал, е видно, че на посочените дата,
час и място Ж.Ж. е управлявал автомобил и спрян за проверка от дежурен
автопатрул. По-късно при съставянето на АУАН в сградата на КАТ, жалбоподателят
категорично е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, което действие не се оспорва по същество
от жалбоподателя и в настоящото касационно производство. Правилно е възприето
от РС, че липсват каквито и да било изложени аргументи, подкрепени с относими и
допустими доказателства, които да водят до извод, противен на този възприет от
актосъставителя, съответно и от издателя на обжалваното в последствие НП.
С оглед горното не се споделя твърдението на касатора, че РС не е обсъдил събраните
доказателства, досежно това,
че по време на проверката, съответно поканата да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, Ж. нямал качеството на водач на
МПС по смисъла на закона. Първоинстанционният съд правилно е възприел наличните
доказателства в тази насока, особено гласните такива.
Касационната инстанция не споделя за основателно и направеното
възражение, относно твърдяното за неизяснено процесуално качество на посочените
в АУАН свидетели, тъй като същите ясно са отбелязани като свидетели „очевидци“
/присъствали при извършване на нарушението/ и свидетели, присъствали при
установяване на нарушението. Възможността едно и също лице да се явява
едновременно свидетел в няколко от предвидените от законодателя хипотези е
допустимо дори и препоръчително, тъй като в крайна сметка този тип свидетели
допринасят в максимална степен за изясняване на обективната фактическа
обстановка.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, където са разписани изпълнителните
деяния, извършването на които водят до ангажиране на административнонаказателна
отговорност, водач
на МПС, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В разпоредбата са предвидени алтернативно изброени,
независими една от друга, отделни хипотези, като осъществяването на която и да
е от тях /извършването на изпълнително деяние/ води съответно до ангажирането
на административнонаказателна отговорност. Извършването на всяко от деянията – управление след
употреба на алкохол или наркотици, както и отказ да бъде извършена проверка
съобразно указанията на контролните органи на място с техническо средство или
тест, е приравнено по правни последици от законодателя в
административнонаказателния състав на нарушението.
Така, при безспорно установения факт на
обективиран от страна на Ж.Ж.
отказ да бъде тестван с техническо средство, след като е управлявал личното си
МПС, се изпълва съставът на чл. 174, ал.
3, предл. второ от ЗДвП., който именно се визира като нарушен и
който едновременно се явява и санкционният състав. Съответно на последното се следва и предвидената в
него отговорност, която се реализира чрез налагане на предвидените кумулативни
санкции, които не подлежат на коментар, доколкото
са определени от законодателя в конкретен
размер.
Напълно ирелевантни за конкретния спор и
административнонаказателното обвинение са наведените от пълномощника на жалбоподателя доводи за
определени несъответствия между АУАН и съставения талон за изследване, чрез които всъщност се претендира формирането на извод за допуснати
съществени нарушения на особените процесуални правила, съответно и до
неправилно приложение на закона от страна на съда, доколкото на Ж.
е повдигнато обвинение, че отказва да бъде тестван за наркотични вещества с
техническо средство, а не, че не изпълнява издадено му предписание. С установения факт на обективиран отказ се изпълва предвиденият фактически състав на соченото нарушение по чл. 174, ал.
3, предл. второ от ЗДвП. В този смисъл, при заявен отказ от тестване е изначално
неотносимо дали лицето е било изпратено за медицинско изследване, респективно
дали му е предоставен и избор за изследване, както и дали му е връчван талон,
притежаващ реквизитите по чл. 3, ал. 3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техните аналози,
съответно дали съдържанието на талона отразява
достоверна информация.
С оглед
горното жалбата се явява изцяло неоснователна.
Въззивното решение, като правилно следва да се остави в законна сила,
включително и в частта му на присъдените разноски, които са своевременно
претендирани от процесуалния представител на административнонаказващия орган.
От
ответника по касация не се претендират разноски пред тази инстанция, поради
което и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло решение
№270/10.06.2022 г. постановено по АНД №306/2022 г. по описа на Старозагорския
районен съд.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.