Решение по дело №5704/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 279
Дата: 22 март 2019 г.
Съдия: Петя Георгиева Крънчева
Дело: 20181100605704
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София,                 2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на двадесети февруари и през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

                                                                                 АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при секретаря Рени Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНЧД № 5704 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от частния тъжител И.И.Я., срещу разпореждане от 14.09.2018 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 101-ви състав, постановено по НЧХД № 7712/2018 г. по описа на СРС, НО, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 7712/2018 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, образувано по тъжба на И.И.Я. срещу А.И.К., на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК.

 

С така депозираната въззивна частна жалба се твърди, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и необосновано. Излага се, че тъжителят е изпълнил указанията на първостепенния съд и е посочил всички законови елементи на обвинението, по което е поискал да бъде образувано наказателното производство. Развиват се аргументи за необоснованост на извода на съда, че тъжбата е неясна, тъй като липсвала яснота относно съдържанието на подадения сигнал от А.И.К. и връзката му с тъжителя. Посочват се позорните обстоятелства, които според тъжителя, подсъдимият е разгласил за него. Изтъква се, че от съдържанието на сигнала, в който се твърди, че са извършвани данъчни нарушения и престъпления от търговски дружества, на които тъжителят е бил представител и е управлявал – „у.“ ООД и „П.П.“ АД, е видно, че подсъдимият е разгласил конкретни факти и обстоятелства, а именно – извършване от тъжителя на данъчни нарушения и престъпления, свързани с дейността на търговските дружества „у.“ ООД, „Е.Е.Е.Г.“ АД и „П.П.“ АД. Отправя се искане за отмяна на обжалваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство.

В съдебно заседание, тъжителят И.И.Я., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не ангажира доводи по фактите и обстоятелствата, от значение за предмета на доказване и по основателността на подадената въззивна частна жалба.

 

Лицето, срещу което е подадена частната тъжба – А.И.К., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не ангажира доводи по фактите и обстоятелствата, от значение за предмета на доказване и по основателността на подадената въззивна частна жалба.

                       

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното разпореждане, по реда на чл. 313 НПК, намери за установено следното:

 

Наказателното производство по НЧХД № 7712/2018 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, е образувано по повод депозирана частна жалба (вх. № 1032929/10.05.2018 г. по описа на същия съд) от И.И.Я. срещу А.И.К., за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. С тъжбата се повдига частно обвинение срещу К. за това, че на 25.05.2015 г., в гр. София, в сигнал до ГД „БОП“ – МВР, умишлено е приписал на тъжителя извършването на престъпления по Глава седма от НК, чл. 255 от НК, избягване установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. Претендира се признаване на К. за виновен по повдигнатото частно обвинение и осъждането му на глоба и обществено порицание.

Със свое разпореждане от 26.06.2018 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 101-ви състав е оставил без движение тъжбата, подадена от И.И.Я. срещу А.И.К. за престъпление по чл. 147  , ал. 1 от НК, като е дал указание в 14-дневен срок от уведомяването му, тъжителят да отстрани нередовностите в тъжбата, свеждащи се до това, че престъпленията, за които се твърди, че са приписани на тъжителя с подадения сигнал, не са конкретизирани по никакъв начин по време, място, начин и обща характеристика на извършването им. Съдията – докладчик при СРС е приел, че в обстоятелствената част на тъжбата само е конкретизиран конкретен израз от сигнала, за който се твърди, че съдържа клеветническа информация за тъжителя, под формата на приписани престъпления, но липсва изискването за конкретност по време, място, начин и обща характеристика на извършеното.

На 31.07.2018 г. тъжителят Я. е депозирал в СРС, НО молба – уточнение към тъжбата, в което е конкретизирал, че повдига частно обвинение срещу К. за това, че на 25.05.2015 г. в гр. София, в сигнал до ГД „БОП“ – МВР, умишлено е разгласил позорни обстоятелства за И.И.Я. чрез изразите: „Считам, че описаните по-горе действия са довели до данъчни нарушения, представляващи престъпления – избягване заплащане на данъци, които биха били установени при ревизия на дружеството „у.“ ООД, с ЕИК ******* и „Е.Е.Е.Г.“ АД, ЕИК *******, в периода от 2008 г. до настоящия момент“ и „Данъчни злоупотреби по ЗДДС, извършени от свързани с И.Я. лица“.

Със свое разпореждане от 14.09.2018 г., съдията при СРС, НО, 101-ви състав е прекратил наказателното производство по НЧХД № 7712/2018 г. по описа на същия съд, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК, като е приел, че депозираната тъжба не отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл. 81, ал. 1 от НПК, поради което образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено.

В мотивната част на атакувания съдебен акт е посочено, че с така цитираните изрази от инкриминирания сигнал отново липсва яснота досежно неговото съдържание и връзката му с тъжителя Я., които се явяват обстоятелства на престъплението, за което се подава тъжбата. Първостепенният съд е приел, че в първия цитиран израз се споменава за описани в сигнала „действия“, които по никакъв начин не са очертани в тъжбата, както и не посочено твърдените „данъчни нарушения, представляващи престъпления – избягване заплащането на данъци“, да има нещо общо с тъжителя. Приел е, че във втория цитат от сигнала се сочи за „данъчни злоупотреби по ЗДДС, извършени от свързани с И.Я. лица“, като по този начин се внася още по-голяма неяснота относно повдигнатото с тъжбата обвинение срещу К. за това, че с подаден от него сигнал до ГД „БОП“ – МВР е наклеветил тъжителя Я., като му е приписал извършването на престъпления по Глава седма от НК (чл. 255 от НК) – избягване установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери.

СРС е приел, че с изваждане на отделни цитати от инкриминирания сигнал от контекста на цялото му съдържание и при липса на конкретика относно обстоятелствата на престъплението, за което се повдига обвинение, тъжителят не е изпълнил дадените му от съда указания и не е отстранил нередовностите в тъжбата. Приел е, че в допълнението към тъжбата не се сочат обстоятелствата на престъплението, за което се повдига обвинение, а по-скоро се излага субективен прочит на инкриминираните изрази, което не е достатъчно да очертае предмета на обвинението, а оттам и предмета на доказване в производството. Приел е, че частния тъжител не е длъжен да квалифицира инкриминираното деяние, но за да може тъжбата да изпълни процесуалната си функция – да формулира частното обвинение и да определи предмета на доказване, при гарантиране правото на защита на подсъдимия, задължително в нейната обстоятелствена част трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, от които се извличат признаците от състава на твърдяното престъпление. Преценил е, че въпреки предоставената му възможност да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 от НК, частният тъжител не го е сторил.

           

Срещу така постановения съдебен акт е подаден и сезиращият настоящата инстанция документ – въззивна частна жалба от тъжителя Я., която съдът намери за допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, и по съществото й основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, съдията – докладчик прекратява наказателното производство, в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия – и в случаите по чл. 24, ал. 5 от НПК. Съгласно последната законова разпоредба, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81; 3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини; 4. частният тъжител оттегли тъжбата си; 5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник.

В конкретния по делото случай, СРС е приел наличието на прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НК, а именно – несъответствие на тъжбата с изискванията на процесуалния закон – чл. 81, ал. 1 от НК. Съдът е приел, че депозираната от Я. тъжба не е годен процесуален способ, за да сложи началото на наказателно производство срещу посоченото в тъжбата лице за осъществен състав на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия – и по-конкретно, за клевета.

 

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд в насока, че в конкретния по делото случай изискванията към съдържанието на тъжбата не са изпълнени.

Изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуален документ, годен да инициира образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, са регламентирани в чл. 81, ал. 1 НПК. Съгласно посочената законова разпоредба, тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към тъжбата да се приложи и документ за внесена държавна такса.

В конкретния по делото случай, депозираната на 10.05.2018 г. тъжба от И.И.Я., ведно с допълнението към нея от 31.07.2018 г., отговаря на всички формални изисквания, които законът поставя към съдържанието на тъжбата: в така подадения процесуален документ се сочат данните за подателя й; достатъчно данни за лицето, срещу което се подава, които да позволят то да бъде индивидуализирано и призовано за участие в производството; описано е в какво се състои, според тъжителя, извършеното престъпление; тъжбата е подписана от подателя й и е придружена с препис за ответната страна, както и от документ за внесена държавна такса. С това формалните критерии за образуване на производство са били изпълнени от Я..

С депозираната молба – уточнение от тъжителя Я., същият е изпълнил в цялост и своевременно указанията на съдията – докладчик при СРС, НО, 101-ви състав, дадени с разпореждането му от 26.06.2018 г., като е посочил конкретните изрази, които е преценил за клеветнически, както и датата и начина на изнасяне на клеветническите, според него, твърдения – на 25.05.2015 г., пред ГД „БОП“ – МВР.

В тъжбата и допълнението към нея, тъжителят е изнесъл пред съда твърдение, което е ясно и недвусмислено индивидуализирано, а именно, че лицето, срещу което е депозирана тъжбата, в сигнала си до ГД „БОП“ – МВР, е посочило, че описаните в сигнала действия са довели до данъчни нарушения, представляващи престъпления – избягване заплащане на данъци, които биха били установени при ревизия на дружеството „у.“ ООД, с ЕИК ******* и „Е.Е.Е.Г.“ АД, ЕИК *******, в периода от 2008 г. до настоящия момент, както и че са извършени данъчни злоупотреби по ЗДДС от свързани с И.Я. лица. Ясно и недвусмислено е посочен и авторът на инкриминирания документ.

Твърденията на тъжителя, изнесени в тъжбата, принципно сочат на осъществен състав на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, което се преследват по тъжба на пострадалия, предвид изричната законова разпоредба на чл. 161, ал. 1 НК. Депозираната на 10.05.2018 г. тъжба от И.Я., след депозиране на молбата – уточнение от 31.07.2018 г., отговаря на всички останали формални изисквания, които законът поставя към съдържанието на тъжбата: в така подадения процесуален документ се сочат данните за подателя й; достатъчно данни за лицето, срещу което се подава, които да позволят то да бъде индивидуализирано и призовано за участие в производството; тъжбата е подписана от подателя й и е придружена с препис за ответната страна и с документ за внесена държавна такса.     Ето защо следва да се приеме, че са налице формалните основания за образуване на наказателно дело от частен характер въз основа на твърденията, изложени в тази част от тъжбата.

            Дали извършването на твърдяното от тъжителя деяние ще се яви несъмнено доказано, дали то осъществява всички признаци от състав на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, дали инкриминираните твърдения са относими към личността на тъжителя и се явяват позорящи го или му приписват престъпление, както и дали посоченото в тъжбата лице е негов автор и действало ли е виновно, са въпроси на правна преценка на съда, която следва да се извършва въз основа на установената от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници фактическа обстановка, а не да се предпоставя в закрито разпоредително заседание от съдията - докладчик.

           

            При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира правните изводи на съдията при СРС, НО, 101-ви състав за наличието на предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 7712/2018 г. по описа на същия съд, образувано въз основа на подадена тъжба от частния тъжител И.И.Я. срещу А.И.К., за незаконосъобразни.

Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и неправилен и делото следва да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 НПК, Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 14.09.2018 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 101-ви състав, постановено по НЧХД № 7712/2018 г. по описа на СРС, НО, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 7712/2018 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, образувано по тъжба на И.И.Я. срещу А.И.К., на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК.

           

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, по компетентност, за продължаване на съдопроизводствените действия.

           

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

           

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:  1/

 

 

                                                                                                           2/