О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232 8.02.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На осми февруари през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1914 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №58 от 16.07.2018г. постановено
по гр.д.№569 по описа за 2017г. на Районен съд гр.Царево е осъдено „Интербилд“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
„Триадица“, бул.“България“ №45, ет.1, магазини 5 и 6 да изпълни реално
договорното си задължение по договор за поддръжка от 27.08.2015г. като извърши
СМР, включващи възстановяване на носещата конструкция на перголата; монтаж на
дъсчена обшивка; блажно боядисване на дървена конструкция на перголата,
разположена над югозападната тераса на обект, находящ се във Ваканционно селище
„Оазис Резорт СПА“, с.***,4, 5 и 6, а именно- апартамент №10 на ет.4, на кота
+8,40 м. в кв.4, група 3, секция „А“, с идентификатор 44094.1.103.13.10, подробно
описан в решението с площ и граници, собственост на ищцата Л.И.К., гражданка на
Руската федерация, родена на ***г***, с постоянен адрес: Руска федерация,
гр.Москва, ул.“Фабрициуса“, бл.33, ап.20 и адрес в Република България: с.***,
к-с „Оазис“, кв.4, гр.3, секция А, ет.4, представлявана от адв.М.О..
Дружеството е осъдено да заплати
на ищцата деловодни разноски в размер на 1480 лв.
С определение №285 от
25.09.2018г. по същото дело решението е допълнено в частта за разноските, като
дружеството е осъдено да заплати допълнително адвокатско възнаграждение в полза
на ищцата, в размер на 1000 лв.
В законния срок са постъпили
въззивна жалба против решението на РС-Царево, както и частна жалба против определението
за допълването му в частта за разноските. Същите са подадени от Ал.С. в
качеството на пълномощник на „Интербилд“ ЕООД.
Във въззивната жалба са изложени
оплаквания, че решението е недопустимо, тъй като РС се е произнесъл по
съществото на спора без да е местно компетентен и въпреки своевременното
възражение на ответника, а при условията на евентуалност- че решението е неправилно
и незаконосъобразно, понеже задължението за поддръжка на общите части на
ваканционното селище не включва ремонт на общите части на съответните сгради в
селището. Затова моли обжалваното решение да бъде отменено, като във втората
хипотеза /на допустимо, но неправилно решение/ се постанови ново, с което иска
бъде отхвърлен. Изложени са съображения. Претендира разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В частната жалба са изложени
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението, с което са
завишени присъдените в полза на ищцата разноски. Изтъква се, че РС- Царево е
следвало да определи размера на адвокатското възнаграждение като не се води
само от Наредба №1/2004г., с която са определени минималните адвокатски
възнаграждения, а и от степента на сложност на делото и извършените процесуални
действия. Според частният жалбоподател по делото не са извършени множество
процесуални действия, не са събрани множество доказателства, нито по естеството
си правният спор се отличава с правна и фактическа сложност, което да
предпостави необходимостта от присъждане на трикратния минимален размер, както
е сторил съда в обжалвания акт. Моли определението да бъде отменено, а вместо
него да се постанови друго, с което да се намали заявеното от ищеца адвокатско
възнаграждение с оглед минималния размер, а на жалбоподателя да се присъдят
разноските за производството по частната жалба, включително адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата Л.И.К.,
представлявана от адв.О., е представила отговори на двете жалби.
В отговора на въззивната жалба се
иска последната да бъде отхвърлена, а обжалваното решение- потвърдено.
Акцентира, че според §13, т.1 от ЗЗП тя има качеството потребител, а според
§13, т.2 ответникът е търговец по смисъла на същия закон, поради което и се е
позовала на специалната подсъдност по чл.113 ГПК. Развити са подробни
съображения. Затова счита, че делото е подсъдно като първа инстанция на РС-
гр.Царево. Намира за несъстоятелни оплакванията за неправилност на решението по
съществото на спора. Заявява, че ваканционните селища нямат общи части по
смисъла на българския закон, които принадлежат общо на всички собственици на
самостоятелни обекти. Разположените във ваканционното селище алеи, тревни
площи, градинки, декоративни растения, улици, паркови огради и пространства са
собственост на дружеството- въззивник. Намира, че процесното задължение за
въззивника произтича от т.6.1.3 и т.7 от договора за поддръжка от 27.08.2015г.
Сочи, че клаузите на т.4.1 и 4.2 говорят също, че под общи части страните са разбирали
и фасадите на сградите. Развити са и доводи , основаващи се на §1, т.13 от ДР
на ЗУЕС и чл.38 от ЗС относно съдържанието на понятията „поддържане на общите
части“ и „обща част“. Базирайки се на заключението на приетата СТЕ, че
перголите, разположени по различни етажи на сградите в комплекса са предвидени
в инвестиционния проект още в идейната му фаза и като елемент от сградата,
заедно с дървената стряха и дървената ръкохватка на парапети, балкони и тераси
представляват архитектурни елементи, изграждащи облика на комплекса,
въззиваемата е заключила, че перголата представлява обща част по своето
предназначение, попадаща в дефиницията по чл.38 ЗС. Цитирана е и съдебна
практика на ВКС. Установено било срутването на дървената пергола, разположена
над югозападната тераса на обекта на въззиваемата, през зимата на 2016-2017г.,
както и състоянието ѝ към момента, уведомяването на въззивното дружество за
необходимостта от възстановяване на дървената пергола и даването на срок за
извършването на поправката. Затова намира, че същото е изпаднало в забава на
основание чл.84, ал.2 от ЗЗД.
В отговора на частната жалба са
изложени доводи за нейната неоснователност. Изтъква, че възражението за
намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност е несвоевременно
направено- след заседанието, в което е било поискано присъждането му от
процесуалния представител на ищеца според приложените списъци по чл.80 ГПК.
Затова счита, че същото не може да бъде уважено. Изложени са обстойни доводи. В
заключение се иска определението на РС- Царево да бъде потвърдено.
Страните нямат доказателствени
искания.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната и частната жалби са подадени
против подлежащи на обжалване съдебни актове, в законоустановения срок, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбите
отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими.
Отговорите са подадени в срок от
надлежно упълномощен адвокат.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната и частната жалби, отговорите и останалите въпроси по
чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.