Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 117/26.6.2018г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на 30.05.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
протоколист Петя Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №416/2018
г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД от Н.Н.С., ЕГН **********, чрез адв. Д.П.,***,
БУЛСТАТ ***, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца, обезщетение от
непозволено увреждане в размер на 350 лв
- имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за проц.
представителство по изп. д. №***год. по описа на СИС при РС *** и в размер на 1000 лв.
за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразно предприето
принудително изпълнение, изразяващо се в снабдяване с изпълнителен лист и
образуване на изп. дело за вече изплатено задължение, както и законната
лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба -14.03.2017г., до
окончателното плащане на сумата.
В
исковата молба се твърдят следните факти и обстоятелства :
С
Решение №***. по гр. д. №***. по описа на РС ***, IX състав, влязло в сила на
13.05.2016г, ищецът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС *** сумата 200,87 лв
припадащо се съобразно уважената част от исковете възнаграждение за особения му представител
пред ВРС, сумата 288 лв –д.т. по уважената част от иска по чл.143 СК за детето
Симеон С., 115, 20 лв –д.т. по уважената част от иска по чл.143 СК за детето П.С.,
50 лв -–д.т. по уважената част от иска
по чл.149 СК за детето Симеон С., 60, 80 лв -–д.т. по уважената част от иска по
чл.149 СК за детето П.С.. На 09.05.2016г. ищецът е заплатил по сметка на РС ***
сумата от 714,87 лв, представляваща общ сбор от общо дължимите такси в полза на
бюджета на РС *** по гр. д. №***. по
описа на РС ***. Въз основа на влязлото в сила Решение №***. по гр. д. №***. по описа на РС *** е
издаден изпълнителен лист №***за дължимите в полза на бюджета на съдебната
власт суми за д.т. съгласно влязлото в сила съдебно решение и 5 лв д.т. за
издаване на изпълнителен лист На 16.01.2017г. е депозирано заявление въз основа
на което по силата на чл. 264, ал.2 ЗСВ
е образувано изп. д. №***год. по
описа на СИС при РС *** против ищеца за принудително събиране на дължимите в
полза на бюджета на съдебната власт суми за д.т. по изпълнителен лист №***На
23.01.2017г. на адреса на ищеца е залепено уведомление по чл. 47 ГПК с указание
да се яви в канцеларията на ДСИ при РС *** в 2 седмичен срок за получаване ПДИ
по изп. д. На 24.01.2017г. между ищеца и адв. Д. П. е сключен договор за правна
защита и съдействие с предмет представителство и защита по изп. д. №***год. по описа на СИС при РС *** с
договорено и изплатено в брой при подписване на договора възнаграждение в
размер на 350 лв. На 31.01.2017г. адв. Д. П. получава ПДИ по изп. д. №***год. ведно с копие от изпълнителен лист №***С
молба вх. №2889/01.02.2017г. адв. Д. П. представя по изп. дело доказателства,
че сумата по изпълнителния лист е платена на взискателя преди образуване на
делото. На 13.02.2017г. адв. Д. П. получава съобщение, че на осн. чл. 433, ал.1
т.1 ГПК изп. дело е прекратено с постановление на ДСИ / към настоящия момент
влязло в сила /, като искането за присъждане на сторените разноски в изп.
производство е оставено без уважение.
Твърди
се, че ищецът е действал като изряден платец и отговорен гражданин и човек,
никога не е изпадал в забава относно задълженията си и не е имал просрочени
задължения към фиска. Излага се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от
горните действия, изразяващи се в силен стрес и разстройство, довели до
безсъние и хипертонична криза, вследствие което е предписано 10 дневно домашно лечение, както и имуществени вреди в резултат от действията на служители
на ответника, изразяващи се в сторени разноски за процесуално представителство
по изп.д. №***.
на СИС при РС – ***.
С
оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове
Представя
писмени доказателства, ангажира гласни такива чрез разпита на един свидетел.
В
срока за отговор на исковата молба е постъпил отговор от ответника, с който са
заявява становище за неоснователност на исковете.
В отговора се излагат следните факти,
обстоятелства и възражения
Съдията
по гр. д. №***. по описа на РС *** е действал в изпълнение на възложените му
задължения по закон съобразно разпоредбите на чл.406, ал. 1 Г ПК /
„Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника „
/ , на чл. 104 ПАС отм., ред. ДВ бр.16/26.02.2016г. / „За присъдените държавни
такси, наложени глоби и съдебни разноски по дела се издава изпълнителен лист от
първоинстанционния съд в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на същия
съд. Издадените в полза на съдилищата изпълнителни листове се изпращат на
Националната агенция за приходите или на други органи, на които е възложено със
закон да събират вземанията на съдебната власт, като съдът изисква да бъде
уведомен за образуването на изпълнителното дело и за изпълнението по него“ / на
чл. 106 ПАС отм., ред. ДВ бр.16/26.02.2016г. / „Всички изпълнителни листове,
издадени въз основа на подлежащите за изпълнение актове, се издават най-късно в
седемдневен срок след изтичане срока за доброволно изпълнение или връщане на
делото в съда, както и от постъпване на молба от страните „ /. Законът не
вменява задължение на съда да извършва служебно справки за погасяване
задълженията на страните. На 21.10.2016г.
е изпратено уведомление до ищеца по делото, че има задължения за
заплащане на д.т. в размери, определени със съд. решение и на ищеца със същото
уведомление е даден 7 дневен срок да изпълни доброволно това си задължение,
като е указано, че в този срок следва да представи доказателства за внесени
суми в деловодството на съда и е изрично предупреден, че при неизпълнение на
горното ще бъдат предприети действия по принудително събиране на вземането,
уведомлението е получено лично от ищеца на 03.11.2016г. Оспорва се
обстоятелството претърпените неимуществени вреди да са в пряка причинно
следствена връзка с инициираното изпълнително производство. Възразява, че
претендираният размер на обещетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не съотвества на критерия по чл.52 ЗЗД. Възразява, че уговореното адв. възнаграждение по изп. дело е в прекомерен
размер според извършените от проц. представител действия и установените минимални размери в
разпоредбата на чл.10, т. 2 вр. чл.7, ал. 2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждения .
С
оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете
Представя
писмени доказателства .
Изискани
са и приобщени към материалите по настоящето дело материалите по гр. д. 10878
/2015г. по описа на РС *** ведно с материалите по гр. д. №1729/2016г. по описа
на ОС *** и материалите по изп. д. №***по описа на СИС при РС ***.
Съдът
като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди
доводите на страните намира за установено следното:
С Решение №***. по гр. д. №***. по описа на ВРС , IX
състав, влязло в сила на 13.05.2016г, ищецът е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС *** сумата 200,87 лв припадащо се съобразно уважената част от
исковете възнаграждение за особения му
представител пред ВРС, сумата 288 лв –д.т. по уважената част от иска по чл.143 СК за детето Симеон С., 115, 20 лв –д.т. по уважената част от иска по чл.143 СК
за детето П.С., 50 лв -–д.т. по
уважената част от иска по чл.149 СК за детето Симеон С., 60, 80 лв -–д.т. по
уважената част от иска по чл.149 СК за детето П.С.;
С платежно от
09.05.2016г. ищецът е заплатил по сметка на РС *** сумата от 714,87 лв,
представляваща общ сбор от общо дължимите такси в полза на бюджета на РС *** по гр. д. №***. по описа на ВРС
Въз основа на влязлото в сила Решение №***. по гр.
д. №***. по описа на ВРС е издаден изпълнителен лист №***за дължимите в полза
на бюджета на съдебната власт суми за д.т. съгласно влязлото в сила съдебно
решение и 5 лв д.т. за издаване на изпълнителен лист
На 16.01.2017г. е депозирано заявление в СИС при РС *** въз основа на което по силата на чл. 264, ал.2 ЗСВ е образувано изп. д. №***год. по описа на СИС при РС *** против
ищеца за принудително събиране на дължимите в полза на бюджета на съдебната
власт суми за д.т.по изпълнителен лист №***На 23.012017г. на адреса на ищеца е
поставено уведомление по чл. 47 ГПК по изп. д. № ***по описа на СИС при РС ***.
Ищецът е сключил на 24.01.2018г. договор за правна
защита и съдействие с адв. Д. П. с
предмет представителство и защита по изп. д. № ***по описа на СИС при РС ***,
по което е заплатена в брой съгласно отбелязаното на договора сумата от 350 лв
за адвокатско възнаграждение.
Съгласно болничен лист за временна нетрудоспособност
ЕТ Д-Р ***ищеца по делото е бил в отпуск поради временна неработоспособност за
периода от 27.01.2017г. до 05.02.2017г. с диагноза хипертонично сърце – криза и
режим домашно амбулаторен
С постановление на ДСИ при СИС на РС *** от 29.01.2017г. изп. д. № ***е прекратено на основание чл. 433, ал.1,
т.1 ГПК, като постановлението е влязло в сила на 28.02.2017г.
Адв. Д. П. с молба от 16.02.2017г. е поискала да бъде допълнено постановлението
за прекратяване на делото, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ДСИ се произнесе
по сторените от доверителя й разноски по изп. дело в размер на 350 лв по
договора за правна защита и съдействие.
С резолюция от 27.02.2018г. ДСИ е разпоредил да се
уведоми адв. Д.П., че в из. производство разноски за адв. хонорар на длъжника
не се присъждат.
В своите показания пред съда свидетелката П.Н.С. –
дъщеря на ищеца, излага, че миналата година към края на м. Януари се чула с
баща си по телефона, той бил много притеснен и споделил за залепена бележка на
вратата за такса към съда, трябвало да намери нужните документи, за да докаже,
че е платил.. Явства, че седмица по – късно отново се чули, баща й казал, че се
е разболял и се връща от болницата с хипертонична криза, на следващия ден й
казал, че му изписали много лекарства. Свидетелката излага, че баща й не ходил
на работа 10 дена, твърди че същия никога не е боледувал, не е вдигал кръвно от
години, не е бил длъжник по изп. дела, описва го като човек, който си плаща
навреме сметките, не е теглил заеми и няма задължения към никого.
Съдът кредитира показанията на свидетелката относно фактите
и обстоятелства, които същата е възприела непосредствено – реакцията на
ответника при узнаване за образуваното изпълнително дело, както и
обстоятелството че ответника е получил хипертонична криза предвид
съответствието с представеното по делото писмено доказателство. По отношение
изявленията на свидетелката в останалата им част същите не се кредитират от
съда, тъй като същите са дадени от заинтересовано лице предвид близката
родствена връзка с ищеца.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Съдът намира така предявените искове за допустими.
Изложеното от ищеца относно
фактите и обстоятелствата на които основава претенциите си, обосновава както
неговата процесуална легитимация, така и надлежната процесуална
легитимация на ответника, т.е
допустимостта на исковете се определя от ищцовите твърдения, а действителното
правно положение се установява с акта по същество. За казуса ЗОДОВ в текста на
разпоредбата на чл. 2 –ри сочи хипотези, при които се носи отговорност от
Държавата за дейност на правозащитните органи. Претенцията на ищеца обаче не
попада в нито едно от изброените в чл. 2 ЗОДОВ основания за търсене
отговорността на Държавата от незаконни актове или действия на нейните
правозащитни органи, поради което не подлежи на разглеждане по реда на този
закон. От друга страна съгласно чл. 7 от Конституцията на
Република България Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове
или действия на нейни органи и длъжностни лица. Тази норма е с непосредствено
действие и с по-широк обхват от този на ЗОДОВ, поради което съдебната практика
приема, че отговорност за незаконосъобразни действия като твърдените от ищеца може
да се търси по реда на общия закон – ЗЗД, с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. По този иск Държавата участва по
делото чрез съотв. съд, явяващ се нейн проц. субституент - в този смисъл постоянната
практика на ВКС - напр. Решение № 579 /10.12.20201г. по гр. д. №377/2009г. по
описа на IV
гр. отд. на ВКС,
докладчик съдия***, Решение № 110 /14.06.2013г. по гр. д. №93 /2012г. по
описа на IV
гр. отд. на ВКС,
докладчик съдия***, Определение №414 /04.06.2014г.
по ч. гр. д. №1827/2014г. по описа на IV гр. отд. на ВКС , докладчик съдия ***.
Ищецът следва да
установи по реда на пълно и главно доказване следните елементи от
фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, а именно: причиняване на вреди от служители на ответника при или по
повод на възложената работа от ответника, характер, продължителност, степен и
интезитет на вредите, противоправност на действията на служителите на ответника при или
по повод на възложената работа, причинна връзка между противоправното поведение
и вредоносния резултат, като липсата дори и на една от така изброените
предпоставки води до неоснователност на предявените искове.
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е субсидиарна, тъй като същата е за чуждо, а не собствено деяние.
Съгласно разпоредбата на чл.132 КРБ съдията, извършил действията по издаване на
изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело, не може да носи гражданска
отговорност, а и в исковата молба не се твърди, да е извършил умишлено
престъпление от общ характер. Настоящият съдебен състав приема, че
отговорността на възложителя не се изключва по правило от факта, че незаконосъобразен
акт или действие по осъществяване на съдебната власт е извършен, издаден от
магистрат, но както бе посочено по-горе ангажирането й предполага установяване наличието
на всички елементи от нормата на чл.49 от ЗЗД, вкл и противоправност на
деянието. Настоящият съдебен състав намира също, че въпросът дали отговорност по реда на ЗЗД може
да носи и възложителя на работата на съдия, както и по какъв ред следва да се
провери правилността действията на съдията, са въпроси по основателността на така
предявените искове, а не по допустимостта на същите, – същото становище е
мотивирано и в Решение от 21.03.2012г.
по в. гр. д. № 363/2012г. по описа на ОС ***, докладчик съдия ***,
недопуснато до касационно обжалване, до същия извод е стигнал и състав на ОС Плевен по в. гр. д. №128 /2017г.,
неподлежащо на касационно обжалване.
Действията на съдията по гр. д. №***. по описа на
РС *** за издаване на изпълнителен лист за дължими д.т. и образуване на
изпълнително дело за събирането им, са правно регламентирани в съотв.
нормативни актове – ГПК, ЗСВ и ПАС /отм./ в производства, които имат формален характер и се развиват без участие
на длъжника. Тези действия на съдията подлежат на инстанционен контрол по реда
на чл. 407 ГПК чрез жалба, подавана от длъжника в двуседмичен срок от връчване
поканата за доброволно изпълнение / ПДИ / от съд. изпълнител. Разпоредбата на
чл. 244, ал.2 ГПК / отм. / - „Жалбата
може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 237 „ , не
е възпроизведена в новия ГПК , обн. ДВ,
бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., поради което по мнение на
настоящия състав няма пречка в така подадената жалба до въззивната инстанция длъжника
да изложи своите възражения относно погасяване на вземането поради плащане преди
датата на издаване изпълнителния лист.
По делото няма данни жалба по реда на чл. 407 ГПК да
е била подавана от ответника като засегната страна от издаване на изпълнителния
лист и образуване на изпълнителното производство. След той не е обжалвал действията
на съдията по реда на чл. 407 ГПК, то те са влезли в сила и представляват
стабилен съдебен акт, като е невъзможно в настоящето производство да се
преценява тяхната правилност. В този смисъл и практиката на ВКС - определение
№ 496 / 15.04.2013г. по гр. д. № 2417/2013г. по описа на IV гр. отд. на
ВКС, докладчик съдия ***, в мотивите на което се казва
следното : „Разпореждането за издаване
на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата суми също е влязло в
сила, тъй като не е било обжалвано. След като съдебен акт влезе в сила, той не
може да бъде определян като неправилен, освен ако не бъде отменен по реда на
извънредните способи ......
нито може да се определи като неправомерно действие на магистрат
издаването на акт, който е потвърден по реда на инстанционния контрол или по
отношение на който страната не се е възползвала от правото си да го оспори пред
по-горна инстанция „ .
С оглед изложеното съдът приема, че не се установи
елемент от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД – неправомерност на поведението
на длъжностно лице на възложителя на работата, поради което исковете се явяват
недоказани и неоснователни.
Мотиривиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Н.С., ЕГН **********,
чрез адв. Д.П. ***, БУЛСТАТ ***, искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, за за осъждане ответника, да
заплати на ищеца, обезщетение от непозволено увреждане в размер на 350 лв имуществени вреди, изразяващи се в сторени
разноски за проц. представителство по изп. д. №***год. по описа на СИС при РС ***
и в размер на 1000 лв. за причинените му неимуществени вреди от
незаконосъобразно предприето принудително изпълнение, изразяващо се в
снабдяване с изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело за вече
изплатено задължение, както и законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба -14.03.2017г.,
до окончателното плащане на сумата
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: