С решение № 65 от 17.07.2006 г., постановено по гр.д.№ 436/2006 год., Кърджалийският районен съд е прекратил гражданския брак между Каймет Сали Мустафа от с.Кьосево, обл.Кърджали и Кадир Фейзула Мустафа от с.Верско, общ. Черноочене, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на Кадир Фейзула Мустафа. С решението си съдът е предоставил упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Мустафа Кадир Фейзула, на майката Каймет Сали Мустафа; определил е режим на лични отношения на бащата Кадир Фейзула Мустафа с детето и го е осъдил да му заплаща издръжка в размер на 60 лева и е постановил след брака Каймет Сали Мустафа да носи предбрачното си фамилно име Шакир. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Кадир Фейзула Мустафа, който го обжалва в срок, в частта му относно вината за прекратяване на гражданския брак и размерът на присъдената издръжка за непълнолетното дете Мустафа Кадир Фейзула. Счита, че решението на съда в обжалваните му части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че под давление на тъста му, тъщата и сестра й съпругата му го изгонила от къщата на родителите на съпругата му, където живеели. Не е съгласен също и с присъдения размер на издръжката от 60 лева, който намира за завишен. С получавания от него трудов доход поддържал къщата си в с.Верско и помагал на болната и възрастната си майка. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части, като приеме, че вина за прекратяване на брака им има съпругата му или евентуално да прекрати брака по вина на двете страни и да намали присъдения размер на издръжката. Въззиваемата Каймет Сали Мустафа, чрез своя процесуален представител, оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Жалбата е подадена в срока по чл.197 от ГПК и от лице имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Установено е по делото, че страните са сключили граждански брак на 16.06.1981 г., за което е бил съставен акт за граждански брак № 5/16.06.1981 г. на кметство с.Свободиново, общ.Черноочене, обл.Кърджали, както и че имат три деца, от които към момента на разглеждане на делото двете са пълнолетни, а третото – Мустафа Кадир Фейзула, непълнолетен, роден на 27.08.1988 г. От представения по делото протокол за предупреждение, издаден от полицай при РПУ – Кърджали се установява, че на 26.01.2006 г. въззивникът Кадир Фейзула Мустафа е бил предупреден да не отправя обидни думи и закани с физическа саморазправа спрямо въззиваемата Каймет Сали Мустафа. Разпитаната по делото свидетелка Нефизе Сали установява, че страните не живеят заедно от една година, тъй като въззивникът биел жена си /въззиваемата по делото/, говорил й глупости и я псувал. Установява, че лично е виждала как въззивникът Кадир Мустафа удря Каймет Сали с юмрук, както и че я е удрял със синджир на работното й място. Свидетелят Реджеб Иса твърди, че не знае Кадир Мустафа да е злоупотребявал с алкохол, като същият се е грижил за семейството си. По делото е изслушано и детето Мустафа Кадир Фейзула, което установява, че живее при майка си, а баща си виждал понякога на автогарата и когато последния го виждал започвал да го обижда и да се заяжда с него, да му крещи и да му иска пари. Установява също така, че от една година баща му ги напуснал. От така събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на въззивникът Кадир Фейзула Мустафа, за когото от гореизложеното се установи, че е проявявал агресивност и невъздържаност към съпругата си, удрял я е и е упражнявал психически тормоз над нея и детето. Тези обстоятелства се установяват от разпитаната по делото свидетелка Нефизе Сали, от обясненията на детето Мустафа Фейзула и от цитирания по – горе протокол за предупреждение. В тази връзка по делото липсват каквито и да са доказателства в подкрепа на твърденията на въззивника, че е бил изгонен от съпругата си. Напротив, детето Мустафа Фейзула установява, че баща му Кадир Мустафа ги напуснал преди еднÓ година. Що се касае до размера на присъдената издръжка, то от представения по делото фиш за заплата се установява, че въззивникът има трудов доход в размер на 243 лева брутно, от които получава чиста сума в размер на 208.14 лева. Предвид така установените доходи, голямата възраст на детето – същото към момента на разглеждане на делото е карал осемнадесетата си година и липсата на доказателства за други разходи от страна на бащата, то определения размер на издръжката в никакъв случай не е завишен, даже напротив. Ето защо като е приел, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на бащата и го е осъдил да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лева, районният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 17.07.2006 г., постановено по гр.д.№ 436/ 2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |