№ 818
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Димитрова
Членове:Нина Стойчева
Даниела Христова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502533 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И. И. С. срещу
решение № 65/ 27.05.2024г. на СОС, III първоинстанционен търговски
състав, постановено по т.д. № 7/23г. в частта, в която са отхвърлени
предявените от нея искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД до пълните им предявени размери.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Алианц
България“ АД в частта, в която предявеният иск по чл.405, ал.1 от КЗ е
уважен над 61 924, 91лв. до 120 686, 68лв.
Жалбоподателят Ир. С. счита за неправилен изводът на
първоинстанционния съд за наличие на подзастраховане. Приетият
коефициент е близък до единица и следва да се приеме, че такова няма.
Претенцията й за обезщетение за увредено недвижимо имущество е 50% от
уговорената застрахователна сума. Към датата на подписване на
застрахователния договор пазарната стойност на имота е 300000лв. Счита, че
е представила договорите с „Лега Консулт“ ЕООД от 2010г. и 2016г., както и
фактури във връзка с тях. В доклада си съдът ги е приел.
Първоинстанционният съд не е взел предвид и не обсъдил всички събрани
1
доказателства
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СОС в обжалваната
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
Жалбоподателят- ответник твърди, че при разглеждането на делото от
първата инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение с отказа
да се допусне повторна оценителна експертиза. Първата не е била
съобразена с описаните вреди в Констативния протокол за оглед, който е
официален свидетелстващ документ, както и протокола за оглед на
местопроизшествие от 15.01.2020г. Оспорва се обосноваността на приетото
заключение на оценителната експертиза. Вещото лице не е дало
възстановителната стойност към момента на настъпване на застрахователното
събитие, а е събирало сумите от приложените по делото фактури.
Жалбоподателят оспорва, че оценените от вещото лице увреждания на
имота са в пряка връзка със застрахователното събитие. Ищецът не е
ангажирал доказателства за действително съществуващото движимо
имущество в имота към датата на събитието. Искът по отношение на тях не е
доказан при условията на пълно и главно доказване. Неправилно е определен
размерът на погиналото недвижимо имущество. Ищецът С. като застраховано
лице не е представила архитектурни проекти: част „Конструктивна“,
„Електро“, „В и К“, а те са били изискани от застрахователя. Застрахователят
не е бил поканен да присъства при започване на СМР, както е било записано в
Констативния протокол от 19.01.2020г. Представените по делото оферти и
договори за СМР не са били съгласувани със застрахователя. Оспорва се
приетият от съда коефициент на подзастраховане, който според въззивника е
по- висок с оглед площта на сградата. В жалбата е направено доказателствено
искане.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
частта, в която искът по чл.405, ал.1 от КЗ е уважен над 61924, 91лв. до
120 686, 68лв. и го отхвърли.
В депозиран писмен отговор И. С. и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата на ответника. Счита я за
неоснователна. Възраженията в нея са необосновани. Решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно.
В депозиран писмен отговор ЗАД „Алианц България“ АД и в съдебно
2
заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ищеца.
Излага аргументи в тази насока.
Съдът, след като обсъди събраните в първоинстанционното и въззивно
производство доказателства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В
исковата молба ищецът И. С. твърди, на е сключила с ответника
застраховка на имущество „Всички рискове на индустриални обекти“,
валидна от 04.10.2029г. до 05.10.2019г. Съставена е застрахователна полица от
същата дата за имота, находящ се в гр. ***, ул. „ ***“ № *. Застраховането
включва движимо и недвижимо имущество. Застрахователното обезщетение
се определя като възстановителна стойност на увреденото имущество. На
15.01.2020г. около 03.13ч. в имота е избухнал пожар в следствие на
злоумишлено деяние. Пожарът е потушен от пожарната служба. Образувано е
досъдебно производство. Застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие и е съставен протокол за оглед от него в същият ден.
На 15.01.2020г. и 19.01.2020г. представител на ответника е съставил
констативни протоколи по заведената щета. С тях са констатирани
уврежданията по движимото и недвижимо имущество. В следствие на
гасенето на пожара са увредени помещения на първия и тавански етаж.
Намокрени са стени, подови настилки, первази, стенни облицовки,
гипсокартон. В следствие на потушаването на пожара първият етаж е бил
наводнен. Увреждането на движимото и недвижимо имущество е в пряка
причинно- следствена връзка със застрахователното събитие -пожар. Ищецът
е предприела незабавни мерки за ограничаване на причинените щети като със
съгласието на застрахователя е започнало извършването на СМР. Разходите за
възстановяване на застраховането недвижимо имущество са на стойност
118 177, 32лв., а стойността на увреденото движимо имущество е 63 700лв.,
подробно описано в допълнителната искова молба. Общо разходите за
възстановяване на погинало и увредено имущество е 181 877, 32лв.
Ответникът не е изплатил застрахователно обезщетение. Затова ищецът моли
съда да осъди да осъди ЗАД „Алианц България“ АД му заплати
обезщетение в размер на 181 877, 32лв. в едно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане,
3
както и лихва за забава от 808 лв. за периода 29.12.2022г. до 13.01.2023г.
Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срок ответникът ЗАД“ Алианц България “
АД не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застрахователна полица от 02.10.2019г. за процесния имот по застраховка
„Всички рискове на индустриални обекти“. Не оспорва, че застрахованото
имущество е къща, находяща се в гр. ***, ул. „***“ № *, движимо имущество
и стъкла. Не оспорва, че на 15.01.2020г. ищецът го е уведомила за настъпило
събитие -пожар, както и че на 15.01.2020г. и на 19.01.2020г. са извършени
огледи на сградата от представител на застрахователя. Не оспорва, че на
12.12.2023г. ищецът е предявила застрахователна претенция по образуваната
щета за заплащане на обезщетение чрез застрахователен брокер ЗБК „Балкан“
АД. Оспорва, че има отказ от изплащане на обезщетение. Ищецът не е
представила банкова сметка, по която да се извърши плащане. На 13.01.2023г.
в 14.58ч. такава й е била поискана от служител на дружеството, отговор е бил
изпратен от ищеца на същата дата в 18.02ч., а исковата молба е депозиран в
съда в същия ден в 16.53ч. На 16.01.2023г. е поискана допълнителна
информация от ищеца, без която той не може да определи наличие на
основание за плащане на застрахователно обезщетение. Към момента на
депозиране на исковата молба ищецът не е сезирала валидно застрахователя
с претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Затова за нея
липсва правен интерес от предявяване на иска. Ответникът оспорва, че е
налице застрахователно събитие, което да представлява покрит
застрахователен риск. Налице е отказ за плащане на обезщетение, тъй като
ищецът С. не е представила поисканите документи за установяване на
размера на вредите, което е нарушение на задълженията й по ОУ. Тя не е
изпълнила задължението да предостави за оглед движимото имущество, което
е увредено. Такова не е било констатирано, видно от протоколите за оглед.
Оспорва, че посочените в исковата молба движими вещи са се намирали
действително в имота. Прави се възражение за недължимост на обезщетение
за увредено или погинало недвижимо имущество, тъй като не е налице
причинно- следствена връзка между щетите и застрахователното събитие.
Прави възражение за съпричиняване, а именно ищецът е допринесъл за
възникването на пожара, тъй като има неправилно и безстопанствено
съхранение, експлоатация на имуществото, извършено в нарушение на
4
установените технологии, стандарти, изисквания и предписания. Позовава се
на чл.395, ал.1 от КЗ. Прави възражение за наличие на подзастраховане на
основание чл.386, ал.2 от КЗ с оглед действителната площ на имота.
Не е спорно, а и от нотариален акт за дарение № 38/27.08.2008г. се
установява, че И. С. е собственик на застрахования обект.
Не се спори, и са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти: наличие на застрахователен договор „Всички рискове на
индустриални обекти“, сключен между страните по делото и валиден към
15.01.2020г., по отношение на местонахождението на застрахованото
имущество, че ищецът е уведомил ответника за настъпило събитие -пожар,
на 15.01.2020г., че на 15.01.2020г. и 19.01.2020г. са извършени първоначален и
повторен оглед на жилищната сграда от представител на застрахователя, за
които са съставени констативни протоколи, че на 12.12.2022г. И. С. чрез
застрахователен брокер ЗБК „Балкан“ АД е предявила застрахователна
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение.
Не се спори, а и от удостоверение от 25.01.2023г., издадено от МВР -
Главна дирекция „ ПБЗН“, Районна служба „ПБЗН“- Ихтиман се установява,
че е постъпил сигнал от И. С. за пожар, възникнал на 15.01.2020г. в 03.20ч. в
къща, намираща се в гр. ***, ул. „***“ № *. От този документ се установява,
че пожарът е загасен от РСПЗН-Ихтиман.
Не е спорно, че за пожара е образувано ДП № 10/20г. и е извършен
оглед на местопроизшествието на 15.01.2020г., за което е съставен протокол и
фотоалбум.
Безспорно е обстоятелството, че при ответника е образувана щета №
082520417000001, по която са съставени протоколи за оглед на 15.01.2020г. и
на 19.01.2020г. на застраховането имущество и са установени вредите в
резултат на пожара.
Към исковата молба са представени писмени доказателства:
застрахователна полица, платежен документ за заплатена застрахователна
премия, ОУ към нея, констативни протоколи за оглед от 15.01.2020г. и
19.01.2020г., кореспонденцията между страните във връзка с възникналото
застрахователно събитие и определяне на застрахователно обезщетение,
застрахователна претенция, входирана при ответника на 12.12.2022г.,
5
доказателства за извършени СМР за възстановяване на обекта след
възникналия пожар, фактури, платежни документи, договори, протоколи за
изпълнени СМР и за приемането им. Сред тях не са договорите, сключени с „
Лега Консулт“ ЕООД. Те са представени с въззивната жалба на И. С., но не са
приети от въззивния съд. В съдебно заседание тя не е поддържала искането за
приемането им. За пълнота следва са се посочи, че те са представени след
настъпване на процесуалната преклузия. Поради това настоящата инстанция
не ги обсъжда. В доклада на първоинстанционния съд са приети всички
доказателства по делото, но не и тези два договора, тъй като не са приобщени
като доказателства.
Към отговора на исковата молба са представени част от писмените
доказателства, приложени и от ищеца и във връзка с безспорни обстоятелства
между страните, въпросник- предложение от И. С. за сключване не
застрахователен договор, електронна кореспонденция между страните.
В процеса ищецът е представил писмени доказателства с оглед
твърденията му.
Във връзка с издадено на ответника съдебно удостоверение за
представени писмени доказателства по воденото наказателно производство
за възникналия пожар в имота на ищеца.
В хода на съдебното дирене е допусната техническа-оценителна
експертиза, която е дала заключение, в което е описала сграда, посочила е
че РЗП на същата е 439, 80 кв.м., че 118 177, 48лв. е необходимата сума за
възстановяването й по средни пазарни цени, както и стойността на
повреденото движимо имущество. Възстановителната стойност е 317 858 лв.,
както и че има подзастраховане. При отчитане на коефициент за
подзастраховане разходите за възстановяване са 111 086, 83лв., а втори
вариант 115 813, 93лв. Вещото лице е извършило оглед на място. В съдебно
заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението само в частта, в която е определена
РЗП. В останалата част не му дава вяра, тъй като не е ясно как е определена
възстановителна стойност на имота- какви методи е използвало вещото лице в
тази връзка, като и по отношение на извода за наличие на подзастраховане.
Събрани са гласни доказателства.
6
Свидетелите Л. и П. познават ищеца и сградата в гр. ***. Те излагат
своите непосредствени възприятия на вредите в имота и по движимите вещи,
тъй като са го посетили на 15.01.2020г. непосредствено след пожара и са
влезли в имота след потушаването му.
Съдът възприема показанията на свидетелите, като основаващи се на
лични впечатление за фактите, които излагат. Те са достоверни, доколкото
те са очевидци на повредите върху имота в следствие на пожара, както и на
движимото имущество, което се е намирало към този момент в сградата.
В хода на съдебното производство са събрани и други писмени
доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.
При тази фактическа обстановка СОС е уважил предявените искове
частично.
Пред настоящата инстанция нови доказателства са ангажирани.
Допусната е нова оценителна експертиза, която е дала заключение за
разходите за възстановяване на вредите към 15.01.2020г. – 115 119лв.,
стойността на погиналото и увредено движимо имущество – 25 480лв., РЗП-
439 кв.м., действителната стойност на сградата- 306 840лв. Според вещото
лице няма подзастраховане. Общата стойност на разходите за възстановяване
на сградата е 137 464лв.при подзастраховане и 140 599 лв. без отчитане на
подзастраховане. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано,
безпристрастно, основаващо се научните и опитните правила.
Събрани са гласни доказателства.
Свидетелят Б. е работил при ответника от 01.11.2011г. до 23.01.2025г.
като главен специалист по ликвидация на щети. Той е отговарял за щетата
по уведомление на ищеца и излага своите възприятия относно фактите по
установяване на вредите, какво са изисквали от застрахования, както и че към
датата на напускането му тя не е била приключена и обезщетение не е било
изплатено.
Съдът възприема показанията на свидетеля в частта, в която излага свои
непосредствени възприятия относно фактите по щетата, но не и в частта, в
която свидетелят излага съждения относно това дали има подзастраховане
7
или надзастраховане, тъй като той няма компетентност в тази област, както и
че това е правен въпрос.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269
от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му в обжалваната част.
С иска по чл.405, ал.1 от КЗ разполага застрахованият срещу
застрахователя по имуществената застраховка, за да поиска изплащане на
застрахователно обезщетение в уговорения срок при настъпването на
застрахователен риск/събитие.
Предпоставка, за да възникне правото на застрахователно обезщетение
е наличието на валидно сключен застрахователен договор. Той е двустранен,
формален и възмезден. От него за всяка от страните възникват насрещни
права и задължения. Едно от най- важните задължения на застрахования е да
плати застрахователна премия. На него съответства това на застраховащия да
плати обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Активно легитимиран да предяви иска за заплащане на застрахователно
обезщетение е застрахования, който притежава материално право,
произтичащо от договорно застрахователно правоотношение.
Пасивно легитимиран и надлежна страна в процеса е застрахователят
като насрещна страна по застрахователното правоотношение, който е поел
задължение срещу заплатена застрахователна премия и настъпил покрит риск
да заплати застрахователно обезщетение.
При имущественото застраховане валидността на застрахователния
договор е предпоставено от наличието на предмет на застраховането.
Според чл.399 от КЗ такъв може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари. При имуществена застраховка „Всички рискове на
8
индустриални обекти“ се застраховат движимо или недвижимо имущество,
което е собственост на застрахования- ОУ. Според действащите към
застрахователната полица ОУ тя обхваща и счупване на стъкла. В случая
предмет на застраховката е къща-вила, движимо имущество и стъкла. Тя е
сключена при условията на възстановителната стойност, която е база за
определяне на застрахователната сума. Към 15.01.2020г. възстановителната
стойност на сградата е 300000лв. и в такъв размер е определена
застрахователната сума. Съгласно чл.346 от КЗ тя се дефинира като
договорена между страните или определена с нормативен акт и посочена в
застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования. Т.е. застрахователното
обезщетение при настъпил покрит риск не може да надхвърля
застрахователната сума. Постигната уговорка ограничава и
възстановителната стойност до границата от 300000лв., независимо в какъв
размер са действителните вреди, които са в причинна връзка със
застрахователното събитие. Страните по застрахователния договор са
договорили, че застрахователната сума е равна на възстановителната стойност
по смисъла на чл. 400, ал.2 от КЗ. Според легалната дефиниция, дадена в тази
разпоредба, възстановителната стойност е тази, необходима за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. КЗ не прави разграничение относно категорията на
застрахованото имущество от гледна точка на извършеното строителство и
вида на подобренията в построеното. Т.е. дали те са необходими, обикновени
или луксозни. Отговорността на застрахователя при имущественото
застраховане от вреди е лимитирана от уговореното в договора- чл.394 от КЗ,
т.е. застрахователната сума. В случая застрахователят е поел задължението
при настъпил покрит риск да плати застрахователно обезщетение по
възстановителната стойност, но не повече от 300 000лв., тъй като тя съвпада и
със застрахователната сума.
Застрахователният договор трябва да съдържа задължително покритите
рискове. В случая е включен риск пожар, разходи за отстраняване на
развалини и останки, разчистване, наложително събаряне или демонтиране на
части от погинало или увредено застраховано имущество в резултат на
покрити по полицата застрахователни събития с лимит до 40000лв.,
9
застраховано е движимо имущество, включително и стъкла. По делото не се
спори, че към момента на възникване на пожара на 15.01.2020г. между
страните е имало валидно сключена имуществена застраховка „Всички
рискове на индустриални обекти“, като пожарът е покрит риск по нея. Не е
спорно и че такова застрахователно събитие е реализирано в застрахования
обект. С частичното влизане в сила на първоинстанционното решение е
формирана сила на пресъдено нещо по следните факти, които са и безспорни
по делото: наличие на валидна имуществена застраховка между страните
към датата на настъпване на застрахователното събитие, наличието на покрит
застрахователен риск, отсъствието на основания за отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение по отношение на застрахователя и наличие на
неизпълнение на задължения от страна застрахования, произтичащи от
застрахователния договор.
Въпросът за разрешаване пред настоящата инстанция е свързан с вида
на вредите и тяхната стойност, която е необходима за възстановяване на
имуществото в степен на годност за ползване по предназначение. Съгласно
чл.386, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума. То трябва да е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Т.е. при възникнало
застрахователно събитие трябва те да бъдат установени като размер към деня
на събитието. Действителната стойност представлява сумата, с която
застрахованият може да си купи имущество от същия вид и качество-чл.400,
ал.1 КЗ. Стойностният еквивалент на претърпЯ.та вреда не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена
като пазарната му стойност към датата на увреждането./ Р №
60135/15.11.2021г. по т.д. № 1821/20г., ВКС, ТК, II т.о., Р № 73/13.03.2025г. по
т.д. № 2095/23г., ВКС, ТК, II т.о./ Възстановителната стойност е стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. По делото е безспорно, че застрахованият обект-
къща-вила, не е погинал изцяло. Затова в случая застрахователното
обезщетение обхваща възстановителната стойност, определена по пазарни
цени към момента на настъпване на застрахователното събитие. Тя трябва да
позволи на застрахования да възстанови увреденото имущество във същия
10
вид и качество преди застрахователното събитие. То трябва да бъде
възстановено до степен да може да се ползва по предназначение. За
определянето й е назначена оценителна техническа експертиза от въззивния
съд, която след оглед на място е установила състоянието на къщата, а
относно вредите по нея в резултат от пожара, станал на 15.01.2020г., е
ползвала събраните по делото доказателства. Те са в размер 115 119лв. по
пазарни цени с ДДС. Следва да се приеме, че извършените СМР за
възстановяване на къщата в степен на годност за ползване, посочени от
вещото лице, са били необходими и наложителни за отстраняване на вредите.
Стойността им не може да надхвърля възстановителната стойност на
застрахованото имущество, която следва да се приеме като уговорената в
договора за застраховка застрахователна сума, т.е. 300 000лв. Това са
действителните вреди, възникнали от застрахователното събитие.
По отношение на движимите вещи, увредени от пожара съдът следва
да съобрази, писмените доказателства /констативни протоколи/,
заключението на техническата експертиза, прието от въззивния съд, така и
събраните гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели се
установява че в резултат на пожара е имало значителни повреди в
помещенията на таванския етаж- спални помещения, бани, на мебелите,
намиращи се в тях, включително и оборудване – тоалетни чинии, стъклени
паравани. Имало е увредени вещи от водата при гасеното на пожара. Тези
вреди също следва да се приемат в причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие. По отношение на броя на увредените дивани
съдът следва да съобрази описаното в констативните протоколи, тъй като
свидетелят П. посочва, че те са били 6-7, но свидетелят Л. не излага колко на
брой са били те. Констативният протокол, изготвен от представител на
застрахователя, няма характер на официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК. Той е частен документ, носещ подписа и на
двете страни по застрахователния договор. Този от тях, съставен на
15.01.2020г., в който е посочен броя на диваните, макар да е подписан със
забележка от страна на ищеца, в качеството й на застрахован, не съдържа
конкретно оспорване на броя на увредените дивани. Затова няма основание
да се приеме, че удостовереното в констативния протокол не отговаря на
действително установеното по време на огледа. Като съобрази всички
доказателства по делото увреденото движимо имущество е в размер на
11
25 480лв. Съдът счита за недоказани увреди за 14 бр. възглавници, 4 броя
дивани, 1 брой маса, доколкото в констативния протокол са описани само 4бр.
В отговора на исковата молба и поддържано в жалбата е възражението
на ответника за наличието на подзастраховане на застрахованото имущество.
Основният довод в тази насока е РЗП на къщата. Видно от двете технически
експертизи, както и от УВЕ е, че тя е 439 кв.м., а не както застрахователят
твърди 477 кв.м. В чл.345 от КЗ са посочени задължителните
реквизити/съдържание на застрахователния договор. Като задължителни
елементи от него са застрахователната сума и начина на определянето й – т.5
и застрахователната стойност-т.6. Последната е приета в закона да е
действителна, възстановителна и/или договорна. Видно от предложението за
сключване на застрахователен договор, изхождащо от И. С. е, че
предложените суми са възстановителни. В застрахователната полица,
удостоверяваща сключването на застрахователния договор, като база за
определяне на застрахователната сума е посочена възстановителната стойност
на застрахованото имущество. Има две насрещни волеизявления, които са
довели до сключване на договора за имуществена застраховка. Съществува
разлика между застрахователната стойност и застрахователната сума. И за
двете има легални дефиниции в КЗ. Застрахователната стойност е посочена
като договорна, действителна и възстановителна като законодателят е дал
определение за всяка една от тях-чл.400 КЗ. Застрахователната сума е
дефинирана в чл.346 от КЗ. Застрахователната стойност към момента на
сключване на застрахователния договор може да е различна от тази към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Тази разлика се
обосновава с изменение на самия застрахователен обект, на неговата цена или
други причини, оказващи влияние върху застрахователната стойност.
Застрахователната стойност е средната пазарна цена на застрахованото
имущество. Меродавният момент за определянето й е настъпването на
застрахователното събитие.При сключване застрахователния договор
намират приложение общите правила на ЗЗД, отнасящи се за договорната
свобода- чл.9, по отношение на определяне на застрахователната стойност и
сума. В този смисъл страните по процесната полица са постигнали съгласие
застрахователната стойност на имуществото да бъде неговата
възстановителната стойност. Т.е. стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
12
разходи за доставка, строителство, монтаж и други без прилагане на
обезценка- чл.400, ал.2 от КЗ. Тя е правно релевантна при определяне на
застрахователната стойност и сума по договора за застраховка. В случая те са
идентични по размер. Застрахователното обезщетение, респективно
лимитирането на отговорността на застрахователя при настъпване на покрит
застрахователен риск, не може да надхвърля този размер. Между
застрахователната сума и застрахователната стойност има връзка. Когато
застрахователната сума надхвърля застрахователната стойност има
надзастраховане. Когато застрахователната сума е по- ниска от
застрахователната стойност има подзастраховане. Подзастраховането и
надзастраховането са свързани с различни правни последици- с изплащането
на застрахователното обезщетение. При надзастраховане се изплаща такова
до размера на застрахователната стойност, а при подзастраховане има
пропорционално намаляване на обезщетението. В случая е наведено
правозащитно възражение от страна на застрахователя, което води до
намаляване/ограничаване на отговорността му, а именно наличие на
подзастраховане по отношение на недвижимия имот. Според него има
значително разлика в площта на къщата и тя е 477 кв.м., което се отразява на
нейната действителна стойност. Видно от приложените по делото
доказателства към исковата молба и отговора на исковата молба,
заключенията на приетите експертизи, е, че стойността на застрахованото
имущество не зависи изцяло от неговата площ. От значение за нея са и
подобренията в имота, който са налични към момента на сключване на
застрахователния договор. От приетите УВЕ, заключенията на двете
експертизи се установява, че РЗП на къщата е 439 кв.м. и тя не е променЯ.
през годините. Възстановителната й стойност е 306 840лв., която да се счита и
за действителна. При уговорено пропорционално обезщетяване /самоучастие
на застрахования при настъпване на вредата/щета, обезщетението се
определя според съотношението между застрахователната сума и
възстановителната стойност- чл.389, ал.2 от КЗ. В случая съотношението
между двете е с коефициент 0, 97, който е близък до единица.
Възстановителната стойност, определена от приетата експертиза пред
въззивния съд, е 306 840лв. Тя е 2,28% по- висока от възстановителната
стойност към момента на сключване на застрахователния договор на
02.10.2019г. Застрахователното събитие е настъпило три месеца от този
13
момент. ПромЯ.та на възстановителната стойност е незначително и е близко
до застрахователната сума. ПромЯ.та в пазарните условия се основава на
обективни критерии, които не могат да бъде предвидени отнапред. Разликата
между двете величини/ застрахователна стойност и застрахователна сума/ е в
рамките на минималното отклонение, което не следва да бъде взето предвид.
Пазарната оценка на едно имущество се променя във времето и когато тя е
незначителна с оглед на възстановителната застрахователна стойност, е
правно ирелевантно. / Р № 73/13.03.2025г. по т.д. № 2095/23г., ВКС, ТК, II
т.о./ При съпоставка между застрахователната сума и възстановителната
стойност на застрахованото имущество, не е налице подзастраховане.
От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства се
установява настъпването на застрахователното събитие „Пожар“ като покрит
риск, за който застрахователят дължи обезщетение, както и обстоятелствата,
при които е настъпило и пазарният еквивалент на вредите.
Искът с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ е основателен и доказан за
сумата от 140 599лв. Или на ищецът следва да се присъди застрахователно
обезщетение още в размер на 19 912, 32лв.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При забавено изпълнение на парично задължение във времево
отношение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Съгласно чл.409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от
КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 КЗ. Няма спор, че ищецът С. е подала
застрахователна претенция пред застрахователя на 12.12.2022г. Той от 15
работни дни следва да се произнесе по определяне на застрахователното
обезщетение и неговото изплащане. Началният момент на срока е
13.12.2022г. и изтича на 03.01.2023г. Той изпада в забава от следващия ден-
04.01.2023г. Тъй като няма определено обезщетение застрахователят е
изпаднал в забава, поради което искът е основателен за сумата от 63, 17лв.
върху присъденото от настоящата инстанция обезщетение посочения в
исковата молба период.
Поради изложеното в обжалваното първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която искът с правно основание чл.405,
ал.1 от КЗ е отхвърлен да 120 686, 68лв. до 140 599лв., както и искът по чл.86,
14
ал.1 от ЗЗД над 382, 82лв. до 481, 52лв. В останалата обжалвана част, в която
исковете са отхвърлени до пълнените им предявени размери решението
следва да се потвърди.
Решението следва да се отмени в частта, в която в полза на
застрахователя са присъдени разноски за производството пред СОС над 3434,
94лв. с оглед резултата от въззивното обжалване.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя -ищец се дължат разноски за
въззивното производство в размер на 6292лв., от които 4292лв. за защита по
неговата въззивна жалба и 2000лв. за защита по жалбата на насрещната
страна. За производството пред СОС на ищеца се дължат разноски от още
2094лв. с оглед на уважената част от исковете пред САС.
На ответника -жалбоподател следва да се заплатят разноски да
производството пред САС в размер на 9060лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 65/ 27.05.2024г. на СОС, III първоинстанционен
търговски състав, постановено по т.д. № 7/23г. в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за сумата над 120 686,
68лв. до 140 599лв., както и в частта, в която е отхвърлен искът с по чл.86,
ал.1 от ЗЗД над 382, 82лв. до 481, 52лв., както и в частта, в която в полза на
ЗАД „Алианц България“ АД са присъдени разноски за производството пред
СОС над 3434, 94лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Сребърна“ № 16 и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Освободител“ №
14, ет.1 чрез АД „Си Ем Ес София“ да заплати на И. И. С., ЕГН **********,
гр. София, ул. „***“ № *, ет.*, ап.* и със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Алабин“ № 36, ет.1, чрез адв. Р. Г. сумата от 19 912, 32лв. /деветнадесет
хиляди деветстотин и дванадесет лева и тридесет и две стотинки/
застрахователно обезщетение на основание чл.405, ал.1 от КЗ за настъпило
застрахователно събитие- пожар, на 15.01.2020г., в едно със законната лихва,
15
считано от 13.01.2023г. до окончателното й изплащане, както и 63, 17 лв./
шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки/ на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД за периода 04.01.2023г. до 13.01.2023г., както и 6 292 лв. / шест хиляди
двеста деветдесет и два лева/ разноски за въззивното производство и още
2094лв. / две хиляди деветдесет и четири лева/ разноски за производство пред
СОС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът по чл.405, ал.1 от
КЗ е уважен над 61 924, 91лв. до 120 686, 68лв., както и в частта, в която е
отхвърлен до пълния му предявен размер, както и в частта, в която е
отхвърлен искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД до пълния предявен размер.
Решението е влязло в сила в частта, в която искът по чл.405, ал.1 от КЗ
са уважени за сумата от 61 924, 91лв. и за сумата от 382, 82лв., за която е
уважен искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН **********, гр. София, ул. „***“ № *, ет.*,
ап.* и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет.1, чрез адв. Р. Г. да
заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Сребърна“ № 16 и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Освободител“ №
14, ет.1 чрез АД „Си Ем Ес София“ сумата от 9060лв. / девет хиляди и
шестдесет лева / разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16