Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2681
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация §22 от ПЗР на КЗ във вр. с чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът З. „Б.В.И.Г.”
АД твърди, че на 22.01.2016 г., на ПП І-ІV, на км. 197+500, на разклона за с.
Камбурово, е настъпило пътнотранспортно
произшествие, с участието на К.Й.Т., като водач на автобус “Бова Футура”, с
peг. № *******. При това ПТП са нанесени щети на автобус марка „Скания“, модел
„Иризар“ с рег. № *******, собственост на „Г.Б.“ ЕООД. Ищецът твърди, че с полица № 47041552020042054 е сключен договор между него и „Г.Б.“ ЕООД за имуществена застраховка „Каско
стандарт“ на автобус марка „Скания“,
модел „Иризар“ с рег. № *******, със срок на действие от 15.05.2015 г. до
15.05.2016 г. Застрахователната сума е уговорена в евро и е в размер на
262 700 евро. Във връзка с ПТП, застрахованото лице е подало заявление с
искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахованото имущество, във
връзка с което е образувана преписка по щета № 470415161604002. Констатираните
и оценени от експерти на дружеството щети обосновават извод за наличие на
„тотална“ щета, поради останките на автобуса са предложени за продажба и са
изкупени от „С.Б.“ ЕООД за сумата от
51340.53 лева без ДДС. С два броя преводни нареждания от 11.04.2016 г. и
11.11.2016 г. ищецът е изплатил на застрахованото лице „Г.Б.“ ЕООД застрахователно обезщетение в общ размер на
421351.49 лева. Размерът на обезщетението е определен, след като от
действителната стойност на увреденото МПС към момента на настъпване на
произшествието в размер на 472692.32 лева е приспадната стойността, за която са
реализирани запазените части. При определяне на действителната стойност е
съобразено обстоятелството, че МПС-то е било в експлоатация по-малко от година
от закупуването му в ново състояние. Със
споразумение по н.о.х.д. № 24/2017 г. по описа на РС-Омуртаг, К.Т. е признал
вината си за настъпване на ПТП от 22.01.2016 г.
Твърди, че с полица № BG/07/115001488722,
валидна към момента на ПТП, е сключена от ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, която застраховката покрива гражданската
отговорност на водача на автобус “Бова Футура”, с peг. № *******. С оглед на
това, ищецът кани ответника с покана доброволно да му заплати сумата от
421376.79 лева, включваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение и
25 лева ликвидационни разноски по обработка на щетата. В отговор ответникът
заплаща само част от сумата, а именно 177284.62 лева, като отказва да заплати
остатъка от претендираната сума, с довода, че е приспаднал 25 % запазени части
и е налице съвина. Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника да му
заплати сума в размер на 100001 лева главница, представляваща част от общо
дължимата сума в размер на 244092.17 лева по щета № 470415161604002, както и
сумата от 1600 лв.- мораторна лихва за периода от 13.07.2017 г. до датата на
завеждане на исковата молба. Претендира и
законна лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът З. „Е.“ АД оспорва основателността на
исковете, с твърдението, че с извънсъдебното плащане на сумата от 177284.62
лева е изпълнил задължението си по процесната застраховка „гражданска
отговорност“ във връзка с ПТП от 22.01.2016 г. Поддържа, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение,
определено по правилата на Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното
застраховане, съответства на 75% от размера на действителната стойност на
увреденото МПС, с отчитане на запазените части и възлиза на 354519.24 лева.
Поддържа, че тази сума следва да бъде намалена с 50 % с оглед съпричиняване от
страна на застрахования в ищцовото дружество водач, поради което дължимата сума
става 177284.62 лева. Твърди, че първопричина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на застрахования по
застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ищеца водач на т.а. „Ивеко“ В.Г.,
който е предприел внезапно изпреварване и е навлязъл изцяло в лентата за
движение на водача Т.. Не оспорва извършеното от ищеца плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 421351.49 лева на застрахованото лице „Г.Б.“ ЕООД, както и
обстоятелството, че е застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ на
водача на автобус “Бова Футура”, с peг. № *******, валидна към датата на ПТП.
Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди направените в
производството разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
С оглед изразените от страните становища съдът приема,
че между страните са безспорни обстоятелствата по наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и „Г.Б.“ ЕООД по имуществена застраховка полица №
47041552020042054
„Каско стандарт“ на автобус марка „Скания“, модел „Иризар“ с
рег. № *******, по което във връзка с описаното в исковата молба ПТП от
22.01.2016 г. ищецът е заплатил
обезщетение на застрахованото лице в общ размер на 421351.49 лева, съответно с
два броя преводни нареждания от 11.04.2016 г. и 11.11.2016 г. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът
е застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ на водача на автобус
“Бова Футура”, с peг. № *******, валидна към датата на ПТП. Не е спорно и
обстоятелството, че в качеството му на застраховател по тази застраховка ответникът
е заплатил на ищеца във връзка с процесното ПТП сумата от 177284.62 лева.
От приетото по делото, като неоспорено от ищеца,
писмено доказателство - констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
6/25.01.2016 г., съставен от мл. автоконтрольор при РУ-Омуртаг /част от
приложения по делото препис от н.о.х.д. № 24/2017 г. по описа на РС-Омуртаг/,
се установява обстоятелството, че към момента на настъпване на процесното ПТП
гражданската отговорност на водача на т.а. „Ивеко“ В.Г. е застрахована от ищеца
с валидна застраховка „гражданска
отговорност“.
На 27.02.2017 г., по н.о.х.д 24/2017 г. по описа на РС
– Омуртаг, е одобрено споразумение, съгласно което К.Й.Т., на 22.01.2016 г.,
около 14.50 ч, на ПП І-ІV София – Варна, на км. 197+500, на разклона за с.
Камбурово, при управление на автобус „Бова Футура“ с рег. №*******е нарушил
правилата за движение по чл. 20 ал. и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, а именно не контролирал
непрекъснато превозното средство, управлявал същото със скорост 85 -110 км/ч.,
в резултат на което допуснал настъпването на ПТП с товарен автомобил „Ивеко“ с
рег. № *******, управляван от В.С.Г. и автобус „Скания Иризар“ с рег. № *******,
управляван от М.К.Е., в резултат на това по непредпазливост причинил средни и
тежки телесни повреди на повече от едно лице.
От събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите М.К.Е., В.С.Г. и К.Й.Т., се установява следното:
Свидетелят Е. е
работил към „Биомет“, като шофьор на автобус през 2016 г. В това си качество е участвал в ПТП, което се
е случило на пътя Варна – София, към 14.50 ч. Свидетелят пътувал от Варна към
София и към разклона на с. Камбурово,
след моста го изпреварило бяло бусче
„Ивеко“. В момента, когато се прибрало това бусче, след около секунди автобусът
на „Ивкони“ бил върху превозното следство, управлявано от свидетеля, въпреки, че Е. успял да избяга колкото може в
канавката, но вече било късно. Времето тогава било отлично, ясно, слънчево, имало
сняг отстрани в канавката, но пътят бил хубав. Снегът закрепил автобуса,
управляван от Е. да не се обърна. Свидетелят си спомня, че след като бусчето го
изпреварило и се прибрало в лентата, срещу него се движел някакъв автомобил,
който преминал и след стотни автобусът на „Ивкони“ ударил автобуса на свидетеля. Свидетелят уточнява,
че тази кола се е движила, а след нея е бил автобусът на „Ивкони“. След като „Ивекото“
го изпревалило и се прибрало, минал лекият автомобил и тогава без причина го ударил
автобусът. „Ивекото“ се движело известно време пред свидетеля, колкото му било
необходимо да се прибере. Лекият автомобил в насрещното движение се намирал на около 100-тина метра и повече. Свидетелят
не си спомня марката на лекия автомобил, тъй като бил концентриран да гледа бусчето,
защото по-важно за него било то да се прибере. Свидетелят не разбрал защо
автобусът на „Ивкони“ е дошъл в неговото платно. Видял предницата на автобуса и
завил към канавката надясно, но вече било късно. Автобусът бил като бомба срещу
него и ударът бил изцяло в платното на свидетеля. Ако свидетелят не е завил е
можело да бъде челен ударът. Мястото, на което е станало ПТП е много хубав
участък, прав, след това се качва баир, с
около 90 км. ч, за да да се използвастръмното. Пътят бил хубав, с плавен
завой, които предстои. Преди удара свидетелят не е излизал от завой.
Свидетелят Г. е претърпял ПТП през 2016 г при
управлението на „Ивеко“, което се е случило след отбивката за Омуртаг, на 10
км, посока от Варна за София. Времето било мрачно, облачно и снеговито. Пътят
бил мокър и незаснежен, като видимостта не била много добра - облачно, сумрак и
тъмно. Свидетелят не си спомня точно часа на ПТП, но същото станало някъде
следобяд, в светлата част на денонощието. Управлявал автомобил „Ивеко“, когато
в платното си видял автобус на фирма „Юнион Ивкони“ – син. Единствено реакцията
му да се килне в дясно го спасила. Изпреварил червен автобус, който се движел
пред него, но не си спомня фирмата му. След
изпреварването, се прибрал изцяло в своето
платно за движение и се движел в това платно някъде около 5-10 сек., преди да настъпи
удара. Свидетелят бил приключил изцяло
изпреварването и тогава видял автобуса, който се движел в насрещното платно.
Преди изпреварването, в далечината, видял превозни средства и автобус, като
преценил че има достатъчно разстояние да завърши такова изпреварване, тъй като
разстоянието било около 150-200 м. и повече. Зад автобуса, който се движел
срещу него, имало ТИР. Ударът бил изцяло в платното на свидетеля, след като
ударил свидетелят, автобусът се ударил в следващия автобус, който свидетелят
изпреварил. Свидетелят свил надясно, за да избегне челен удар и автобусът го
ударил с огледалото си горе високо и след предната врата, ударил го отляво, по
дължината, а назад го отворил като консервна кутия. Участъкът от пътя, на който
станало ПТП, е прав в рамките на 500 м. - километър. Свидетелят не се е разминавал с друг лек автомобил, преди
изпреварването, като не може да си спомни дали е имало друга лека кола между него и
автобуса отсреща.
Свидетелят Т., управлявал автобус на 22.01 по линията
София-Шабла. Правили почика на Велико Търново, след което свидетелят поел
управлението на автобуса от Велико Търново до Шабла. Тръгнал от Търново в
13.45., като карал в посока Варна - Шабла и след като минал Кьосевци, започвал
един лек наклон надолу посока към Омуртаг. На разклона на Камбурово станало
ПТП. Свидетелят си карал автобуса, като в далечината видял автобус на друга
фирма, който идвал срещу него. Този автобус си карал в неговото платно, а
свидетелят управлявал своя автобус в своето платно. В един момент зад насрещно
движещия се автобус, излизал микробус,
който започнал да изпреварва. В случая разстоянието
било много малко между двата автобуса, поради
което свидетелят тръгнал да бяга
надясно, за да даде път на микробуса, но той не можал да се прибере. Неговата
страна на микробуса от страната на шофьора от половината назад не можал да с
прибере в платното и стана ударът, който
хвърлил свидетелят в дясно и от там се върнал обратно. Ударът станал
изцяло в платното на свидетеля, като той дръпнал управлявания от него автобус максимално
в дясно, доколкото позволява мантинелата, за да може да се прибере микробусът, но
той не успял да се прибере и се ударили от половината назад. От този удар
автобусът на свидетеля отхвърчал надясно и от удара се върнал обратно срещу другия автобус. Свидетелят не
помни точно къде е станал ударът, той като всичко е станало за миг. Първата му
реакция била моторната спирачка, със спирачка на педал и започнал да прибирам в
дясно. Предприел всичко възможно за момента, но разстоянието било много малко. Не
помни точно скоростта, но счита, че не е била повече от 70-80 км/ч. В момента,
в който микробусът предприел изпреварване разстоянието било приблизително около
100-150 м. Свидетелят не може да каже дали шофьорът на микробуса то е видял, но
е продължил изпреварването. Свидетелят се движел по правия участък и насрещните
коли били на прав участък.
Свидетелските показания и материалите, съдържащи се в изискания
препис от н. о. х. д. № 24/2017 г. по описа на РС-Омуртаг, са съобразени от
вещото лице при изготвяне на приетата, като неоспорена от страните,
съдебно-автотехническа експертиза. Съдът кредитира изцяло, като компетентно и
безпристрастно дадени основното и допълнително заключение на вещото лице А. по
тази експертиза. От заключенията и уточненията, направени от вещото лице в
проведените на 29.03.2019 г. и 09.05.2019 г. открити съдебни заседания, се
установява следното:
Процесното ПТП
е настъпило на 22.01.2016 г., около 14.50 ч., на ПП І-4, км. 197+500, с участници:
микробус „Ивеко“, управляван от свидетеля Г.; автобус „Бова Футура“, управляван
от свидетеля Т. и автобус „Скания Иризар“, управляван от свидетеля Е.. Времето
е било студено и заснежено, леко облачно, с добра видимост. ПТП е станало на
прав участък, като платното е дребно зърнест асфалт, с посипан пясък по
крайщата на платното, с лек наклон при изкачване Асфалтът е бил мокър, като в
крайщата имало вода от разтопяващия се сняг, а на места и сняг и леко хлъзгави
участъци. Ако автобусът „Бова Футура“ е продължил да се движи в своята лента за
движение не би настъпило произшествието. Действителната скорост на движентие на
автобуса от 110 км/ч не е в причинна връзка с отклоняването му и навлизането в
лентата за наслещното движение. Причина за навлизане в тази лента е предприето
аварийно спиране от водача или други спасителни действия. В протокола за оглед на
местопроизшествието са регистрирани спирачни следи само от автобуса „Бова
Футура“, най-дългата от които е 64 метра, като не са отбелязани спирачни и
други следи от т.а. „Ивеко“. Разстоянието между автобуса „Бова Футура“ и т.а.
„Ивеко“ към момента в който микробусът е предприел изпреварване е 693+700=1393
метра. За да не настъпи удар, водачът на т.а. „Ивеко“ е трябвало да
осигури и разстояние на сигурност при
преминаване с насрещния автобус около 50 м. Това означава, че към момента на
предприемане на изпреварването, разстоянието между т.а „Ивеко и автобуса „Бова
Футура“ следва да е 1393+50=1443 метра. Опасната зона за спиране на автобус „Бова
Футура“, при скорост на движение от 110 км/ч, е 152 метра. При разстояние между
автобуса „Бова Футура“ и т.а. „Ивеко“ 1343 метра към момента, в който водачът
на т.а. „Ивеко“ предприема изпреварване и става видим, водачът на автобуса е
имал възможност да намали скоростта си или да спре, ако е необходимо, защото
опасната му зона за спиране е 152 м. Времето и разстоянието за изпреварване на
автобус „Скания“ от т.а. „Ивеко“ е около
700 м. Следователно това е отстоянието, на което е бил автобус „Бова Футура“
към момента, когато „Ивеко“ е тръгнал да изпреварва. Мястото на удара между
предния ляв ъгъл ва автобус „Бова Футура“
с лявата страна на т.а. „Ивеко“
по дължина на пътя е на около 55.5 метра преди ориентира- колоната на
моста или на около25 метра преди мястото на втория удар на автобус „Бова
Футура“ с автобус „Скания“, а по широчина на пътя е 0.5 – 0.7 метра вляво от
средната разделителна прекъсната линия, считано в посока от София към Варна. Към
момента на удара, т.а. „Ивеко“ вече си е бил изцяло в своята лента, като именно
изцяло в тази лента е ударът. Ако
водачът на автобус „Бова Футура“ се е движел само в своята дясна лента, то удар
не би настъпил, дори водачът да е действал, както е действал по време на
произшествието. Ако водачът на автобус „Бова Футура“ се е движел с регламентирана скорост за
извънградско движение за автобус /например 90 км/ч/, времето му на реакция няма
да се промени, но би се променила дължината
на опасната зона от 152 м. на 102 м. Това означава, че той би спрял
успешно, даже и при същите условия. От момента, в който автобус „Бова Футура“
започва да спира до удара му с т.а. „Ивеко“ е изминало време 0.35 сек., за
което време водачът му не е могъл дори да реагира, за да предприеме
прекратяване на спирането си или да започне завиване надясно с цел да
предотврати навлизането си в лентата за насрещно движение. Към момента, в който
т.а. „Ивеко“ е предприел маневра изпреварване на автобус „Скания“, той не е
виждал насрещния автобус Бова Футура. Взаимната видимост за двамата водачи се е
открила много по-късно. Ако водачът на автобуса „Бова Футура“ не е извършил
аварийното спиране, констатирано от наличието на спирачна следа, а е продължил
да се движи без спиране само направо със същата скорост, удар с микробус
„Ивеко“ не би настъпил. Доколко е налице реална
възможност на изпреварващия автомобил да се прибере в своята лента на
движение, водачът на насрещно движещия се автомобил може да прецени в
зависимост от своя опит и конкретната ситуация. Щом в случая водачът на автобус
„Бова футура“ е задействал спирачките,
значи е преценил, че е налице опасност и предприемането на спиране е дължимо в
тази ситуация, за да се предотврати удара.
Всички описани
от З. „Б.В.И.Г.” АД увредени авточасти –
53 на брой по автобус „Скания Иризар“ съответстват на механизма на удара и са в
предната лява част на автобуса. Повредите са причинени от удара с автобуса
„Бова Футура“. Доколкото към датата на ПТП автобусът е бил в експлоатация 8
месеца и 4 дни /първата му регистрация е 18.05.2015 г./, то обезщетението
следва да се изплати по фактура, издадена от официалния сервиз. Стойността на
необходимите средства за възстановяване на щетите по автобус „Скания Иризар,
съгласно проформа фактура от официалния вносител „Скания-България“ е 458833.19
лева с ДДС. Предвид застрахователната стойност на автобуса – 513796 лева,
стойността за ремонта представлява 89.30 % от застрахователната му стойност и
неговото възстановяване е икономически нецелесъобразно и щетата е тотална, а
спрямо действителната му стойност е 97 %. Запазените авточасти от автобуса,
които са годни за втора употреба са закупени
от „Скания-България“ за сумата от 61608.64 лева, която представлява
12.57 % от застрахователната стойност и 13.03 % от действителната стойност на
автобуса в размер на 472692.32 лева. Дължимото обезщетение при условията на
„тотална щета“ и при съобразяване на
стойността на запазените части, съгласно Методиката към Наредба № 24/08.03.2006
г. за задължителното застраховане, възлиза на 354519 лева, при стойност на
запазените части от 25 % - 118173 лева.
По иска с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./.
Предявеният иск е с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, доколкото нормата е приложима към спорното материално
правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ /отм./ се
прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия
към момента на постановяване на настоящото решение КЗ /обн. ДВ, бр.
102/29.12.2015 г./.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне и може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Ангажирането на отговорността на застрахователя
по застраховка „гражданска отговорност“
по чл. 213, ал. 1 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативни
предпоставки: Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 213, ал. 1 КЗ е свързано с установяване на
следните кумулативни предпоставки: валидно облигационно отношение между
увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество; заплащане на
застрахователното обезщетение от застрахователя; наличие на застрахователен
договор по застраховка “гражданската отговорност” между ответното застрахователно дружество и
причинилото застрахователното събитие лице; установяване предпоставките по чл.
45, ал. 1 от ЗЗД - противоправно деяние от страна на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, вина, вреди
и причинно-следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди.
В
този смисъл ищецът следва да установи: наличието на валиден договор за
застраховка “каско”, сключен между него и увреденото лице; реализирането на
застрахователно събитие, покрито от този договор, настъпило в рамките на
застрахователното покритие; изпълнение на задължението си по този договор за
изплащане на застрахователно обезщетение; горепосочените предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на причинилото застрахователното събитие
лице, както и обстоятелството че ответникът е застраховател по застраховка
„гражданска отговорност” на това лице.
По делото се установи
наличието на посочените предпоставки.
Спорно между страните е обстоятелството какъв е реалният размер на
дължимата от ответника сума, както и
какъв е механизмът на настъпване на ПТП, при което са нанесени щетите на
застрахованото при ищеца МПС.
Съгласно чл. 208, ал. 3, изр. първо от КЗ /отм./ обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
При пълно
погиване на застрахования предмет се дължи цялата застрахователна сума, която
не може да надвишава неговата действителна стойност или възстановителна
стойност – арг. от чл. 203, ал. 1 от КЗ
/отм./. След изплащане на определеното по този
начин застрахователно обезщетение, застрахователят има право да се суброгира в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респективно срещу
неговия застраховател. Отговорността на застрахователя, в хипотеза на регрес
спрямо него не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от
неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност
към момента на осъществяване на застрахователното събитие – чл. 273, ал. 2,
изр. 1 от КЗ /отм./. Следователно, размерът на дължимото застрахователно
обезщетение по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм/ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностният адекват на претърпяната
от осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към същия момент. Разпоредбата на чл. 273, ал. 2, изр. 1 от КЗ /отм/ предвижда,
че обезщетенията за вреди на моторни
превозни средства се определят в съответствие с приета от комисията наредба за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства – арг. от чл. 273, ал. 2 от КЗ /отм./. В
изпълнение на законовата делегация е приета Наредба № 24 от 8
март 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства на Комисията за финансов надзор /обн.
ДВ. бр.25 от 24.03.2006 г. и отм., ДВ, бр. 90/31.10.2014 г., с изключение
на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1-6/. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 49/16.10.2014 г. на
КФН /обн., ДВ, бр. 90/31.10.2014 г. /, при нанесени вреди на имущество обезщетението по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съответства
на действителната стойност на увреденото имущество, а съгласно чл. 20, ал. 1 от
наредбата обезщетението за вреди на МПС се определя по методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС съгласно приложения №
1-6 от Наредба № 24/2006 г. /в § 3, ал. 3 от ПЗР разпоредби на Наредба № 49/2014 г. е
предвидено, че до приемането на методиката по чл. 1, ал. 3 от същата ще се
прилага методиката по чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/2006 г./. Едно от основанията на ответника да оспори иска е, че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер, надхвърлящ размера по Наредба № 24.
Действително, съгласно приетата в настоящето производство
съдебно-автотехническа експертиза съществува разлика между размера на
обезщетението по средни пазарни цени и обезщетението, определено по методиката
към Наредба № 24. Съдът намира, че
възражението на ответника е неоснователно, тъй като съгласно чл. 4 от Методика
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, по задължителна застраховка "гражданска отговорност" на
автомобилистите /която методика е приложение
№ 1 към чл. 15, ал. 4 към Наредба № 24 за ЗЗ/, методиката се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства /фактури/ за извършен ремонт на моторното превозно средство в
сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна
оценка. Застрахователите са длъжни да се съобразяват с определените критерии за
определяне на застрахователното обезщетение по методиката, но Наредба № 24 за ЗЗ и методиката – приложение
№ 1 към нея, не въвеждат различен от установения в чл. 208, ал. 3, изр. 1 КЗ /отм./ критерий за определяне на
това обезщетение. В този смисъл следва да се приеме, че дължимото
застрахователно обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. В случая, необходимите
средства за възстановяване на щетите по автобус „Скания Иризар, съгласно
проформа фактура от официалния вносител „Скания-България“, е 458833.19 лева с
ДДС. Предвид застрахователната стойност на автобуса – 513796 лева и
действителната стойност на автобуса към датата на събитието – 472692.32 лева,
стойността за ремонта представлява, съответно 89.30 % от застрахователната му
стойност и 97 % от действителната му стойност,
поради което следва да се приеме, че е налице „тотална щета“ по смисъла
на чл. 193, ал. 4 от КЗ /отм/. Следователно размерът на дължимото обезщетение
при тотална щета е разликата между действителната стойност на автомобила и
стойността на запазените части, като за такава стойност следва да се приеме
тази, на която действително са реализирани запазените части.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът е встъпил
в правата на
увредения до стойността на платеното от него застрахователно обезщетение в
размер на 421351.79 лв. На ищеца се дължат и ликвидационните разноски по
неговото определяне в размер от 25 лева. Страните по делото не спорят, че преди
завеждане на исковата молба ответникът е платил сумата от 177284.62 лева или остава да дължи още 244092.17 лева. Съдът
счита за неоснователно възражението на ответника, че така дължимата сума следва
да бъде намалена поради съпричиняване на процесното ПТП от водача на т.а
„Ивеко“, чиято гражданска отговорност е застрахована от ищцовото дружество. Съдът
намира, че по делото не се установи, водачът на т.а „Ивеко“ да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. От
изготвеното от вещото лице заключение и направените от него изчисления е видно,
че ПТП е настъпило в резултат на поведението на водача на автобус „Бона Футура“
и предприетото от него спиране. Не се доказаха твърденията на ответната страна,
че предприетото от водача на т.а. „Ивеко“ изпреварване е причина за настъпване
на удара, в резултат на който са нанесени вредите на автобус „Скания“. Наистина, съгласно правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗдвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. По делото се установи обаче, че не е била налице реална опасност, а
предприетата от водача на автобус „Бова Футура“ /водачът на автобуса би
следвало да е професионален шофьор/ маневра се дължат на погрешна негова субективна
преценка за наличието на риск и именно от аварийното спиране и навлизането в
лентата на насрещното движение е причинен процесният инцидент.
Предвид
изложеното, Съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен за
предявения от ищеца частичен размер от 100001
лева.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За
вземането на ищеца по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ не е приложима разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, тъй като самият закон за тази хипотеза предоставя на
длъжника срок, в който следва да изпълни, поради което едва след изтичане на
този срок е налице изпадане в забава. Този срок е определен в чл. 213а, ал. 3 КЗ /отм./ и е 30-дневен от предявяване на претенцията пред ответника. В случая
тази претенция е предявена с представената по делото повторна регресна покана,
получена на 12.06.2017 г. Ето защо и съобразно чл. 213а, ал. 3 КЗ /отм./ ответникът е изпаднал в забава след
изтичането на 30-дневния срок, което е станало на 13.07.2017 г. Ето защо, Съдът
приема, че ответникът дължи лихва за забава върху главница от 100001 лева за
периода 13.07.2009 г. – 13.09.2017 г., която лихва е в размер на 1750.02 лева,
определен от съда по реда на чл.162 от ГПК и с помощта на онлайн лихвен калкулатор.
Предвид
изложеното и с оглед принципа на диспозитивното начало, искът следва да бъде
уважен за предявения размер от 1600 лева.
При
този изход на производството ищецът има право на разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, които възлизат на 8830.04 лева, в това число 4064.04 лева
заплатена държавна такса; 450 лева депозит за вещо лице; 80 лева депозити за
свидетели и 4236 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** да запплати на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 100001
лева /сто хиляди и един лева/, представляваща частично предявена претенция от
общо дължимата сума в размер на 244092.17 лева,
от ответника по щета № 470415161604002, в качеството му на застраховател
по застраховка „гражданска отговорност” - застрахователна полица № BG/07/115001488722, ведно със законната лихва от
13.09.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** да запплати на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
1600 лева /хиляда и шестстотин лева/, представляваща лихва за забава върху главницата от 100001 за периода от 13.07.2017
г. – 13.09.2017 г.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** да запплати на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по производството в размер на
8830.04 лева /осем хиляди осемстотин и тридесет лева и 04 ст./.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: