Решение по дело №2774/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Г. кар“ ЕООД, с ЕИК *,със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. , ап. , представлявано от управителя Г. В. Г., подадена чрез пълномощник - адв. Л. Г. – АК – Бургас, срещу Решение № 1518 от 27.10.2023 г. по АНД № 20233110202600/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № BG2022/2000-52/НП от 31.05.2023 г. на Директора на ТД Митница – Варна, с което на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1311,30 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С жалбата се настоява, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със закона и при допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че неправилно районният съд е вменил на дружеството задължение да доказва различната митническа стойност. Изтъква се, че полученият от швейцарската митническа администрация отговор-писмо представлява вътрешна кореспонденция, поради което не представлява годно доказателство за твърдяната от митническия орган разлика в посочените суми при придобиване на внесената стока. Релевира се довод, че получената от Конфедерация Швейцария информация не е официален документ, тъй като не е резултат от самостоятелна проверка, а преповтаря отговора на частно лице-изпращач. Приложената към отговора-писмо „фактура“ също не представлява официален документ поради липсата на подпис на нейния съставител. Посочва се, че нито българските, нито швейцарските митнически органи са извършили проверки в счетоводствата както на оспорващото дружеството, така и на дружеството-продавач. Счита се, че и двете фактури представляват частни документи и задължение на административнонаказващия орган е да установи по безспорен начин коя от двете отразява действително платената стойност за внесения автомобил. Твърди се, че по категоричен начин от събраните свидетелски показания се установява, че представената с вносната митническа декларация фактура реално отразява предадената на дружеството-продавач сума. Сочи се, че са нарушени процедурите за определяне на нова митническа стойност на внесената стока. Въз основа на тези възражения се иска от съда отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител по пълномощие, жалбата се поддържа на изложените в нея основания. Допълва се, че е налице висящо адм. д. № 227/2023 г. на Административен съд – Шумен, с предмет оспорване на издаденото за процесната митническа декларация решение на митническия орган. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът - Директорът на ТД Митница – Варна, чрез процесуален представител - старши юрисконсулт Х., излага становище за неоснователност на касационната жалба. Настоява, че въззивният съд е установил действителната фактическа обстановка, като е преценил правилно съвкупно и поотделно събраните писмени доказателства и свидетелски показания. По съществото на спора отправя искане решението на въззивния съд да бъде оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендирано от касатора адвокатското възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че събраните доказателства и установените факти, обосновават извод за извършено нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

 

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена от участваща във въззивното производството страна и в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК срок.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

С обжалваното пред РС – Варна НП № BG2023/2000-52/НП от 31.05.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна на „Г. кар“ ЕООД на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 1311,30 лв., представляваща 100% от избегнатите публични държавни вземания.

От фактическа страна РС – Варна установява, че на 24.11.2021 г. на МП Пристанище Варна към ТД Митница – Варна са представени документи за поставяне в режим „допускане за свободно обращение и крайно потребление“ на стока, изнесена от Конфедерация Швейцария, с получател „Г. кар“ ЕООД, а именно лек автомобил „*“, за който е представена митническа декларация МРН 21BG002005070022R2/24.11.2021 г., с декларирана цена на стоката 1150 CHF. За внесената стока е заплатено мито в размер на 259,44 лева и ДДС – 570,77 лева.

По линия на международно сътрудничество с държавата на износ - Конфедерация Швейцария, е отправено искане от митническите органи за съдействие за извършване на последваща проверка. В отговор на отправеното запитване, швейцарската митническа администрация изпраща в Агенция „Митници“ Писмо с рег. № 32-432976/12.12.2022 г., от чието съдържание се установява, че след извършена проверка при износителя внесеният автомобил е продаден за сумата от 3400 CHF, като приложената към запитването фактура не е издавана от продавача.

Въз основа на получената от швейцарските власти информация, митническите органи приемат, че за действителната стойност на внесената стока следва да се заплати мито в размер на 669,22 лева и ДДС – 1472,88 лева. Извършено е приспадане на вече платените суми, като за доплащане е установено, че се дължат сума в размер на 409,78 лева мито и 901,52 лева - ДДС. Проверяващите приемат, че дружеството-вносител на 24.11.2021 г. е осъществило състав на митническа измама, с което е избегнато заплащане на мита и ДДС в общ размер на 1311,30 лева. За процесното административно нарушение на 20.02.2023 г. срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № BG20022023/2000/М-53/20.02.2023 г. При предявяване на акта не са отбелязани възражения, но в законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН са постъпили писмени такива. Приемайки ги за неоснователни, административнонаказващият орган издава обжалваното във въззивното производство НП.

В обжалваното пред касационната инстанция Решение № 1518 от 27.10.2023 г. по АНД № 2600/2023 г. на РС – Варна е посочено, че оспореното НП е с № BG2022/2000-52/НП от 31.05.2023 г. За да потвърди НП с № BG2022/2000-52/НП от 31.05.2023 г., решаващият състав при РС – Варна приема следното: НП е издадено от компетентен орган, при спазване на сроковете и процедурите, регламентирани в ЗАНН; Фактическата обстановка е пълно и обективно установена, и обосновава извод, че е извършено вмененото административно нарушение; Правилна е посочената правна квалификация на нарушението, правилно е определено административнонаказателно отговорното лице и законосъобразно е наложеното административно наказание, съобразно изискването на приложимата санкционна разпоредба; Показанията на свидетеля Й. (който сочи, че е предал в офиса на фирмата парична сума в размер на 1500 швейцарски франка) не установяват действителните отношения между продавача и купувача и по специално каква цена на закупената стока е била уговорена за покупко-продажба, а и предаването на сумата от 1500 CHF и получаването на РКО за тази сума не отразява пълно заплащане на договорената цена за стоката, стойността на която е установима единствено с фактурата, издадена от страна на продавача, копие от която е приложена по делото. За неоснователни са приети доводите на санкционираното дружество, като съдът посочва следното: Налице е официален отговор от митническите власти на страната – износител, и съобразно същия стойността на стоките значително превишава заявената пред митническите власти в РБ, което сформира извод за категоричност на доказателствата, в подкрепа на обвинението; Липсват каквито и да е индикации за извършено нарушение от страна на износителя, а и декларираната стойност на стоките в Швейцария значително превишава декларираната от санкционираното дружество и липсва логика да е извършено нарушение от дружеството-продавач.

Обжалваното решение на Районен съд - Варна е недопустимо.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението страда от порок, който е основание за обезсилването му.

Въззивното производство е образувано по жалба от „Г. КАР“ ЕООД срещу НП № BG2023/2000-52/НП от 31.05.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна. С обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт – Решение № 1518 от 27.10.2023 г. по АНД № 2600/2023 г. на РС – Варна е потвърдено НП, което е с различен номер – НП № BG2022/2000-52/НП от 31.05.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна.

ЗАНН, както и субсидиарно приложимият НПК не познават термина "техническа грешка", съответно - не предвиждат процесуални способи за поправяне на допусната "техническа грешка" (или очевидна фактическа грешка), която е допусната в съдебно решение по АНД. В административнонаказателните производства във фазата им на съдебно обжалване, предвид препращането (чл. 84 ЗАНН) за разглеждането им по реда на НПК, не е налице възможност за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивния съдебен акт (каквато в случая несъмнено се установява, доколкото районният съд е обсъждал фактите, отнасящи се именно до обжалваното пред него НП и изложените в мотивите на решението факти, кореспондират със субекта и състава на нарушението именно по обжалваното НП, но е допуснал техническа грешка при изписване в мотивите и в диспозитива на номера на обжалваното НП). С оглед произнасянето на РС – Варна по жалба срещу НП, което не е обжалвано, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се отмени и да се върне делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, която да се произнесе по жалбата от „Г. КАР“ ЕООД срещу НП № BG2023/2000-52/НП от 31.05.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна.

Извън горното касационната инстанция намира, че следва да отбележи принципно следното по тълкуването и прилагането на закона:

Доказателствената тежест за установяване във въззивното съдебно производство законосъобразността на наказателното постановление (спазването на процесуалните правила и съответствието му с материалния закон) е изцяло на административнонаказващия орган.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК задължава районния съд да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, след като е предприел (по аргумент от чл. 13, ал. 1 НПК) всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Без значение е дали са налице или липсват доказателствени искания от страните. Задължение на съда е по свои почин да събере доказателства по делото, когато това се налага за разкриване на обективната истина и за да се извърши надлежна преценка дали наказателното постановление е законосъобразно. Липсата на такава дейност нарушава прогласените в чл. 13 и чл. 14 НПК принципи, а и не може да попълни критериите за справедлив наказателен процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ.

По аргумент от чл. 339, ал. 2 НПК, когато въззивната инстанция потвърждава НП, следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. Тоест районният съд дължи произнасяне по всички доводи, изложени от санкционираното лице, в подкрепа незаконосъобразността на ангажирането на административнонаказателната му отговорност. В случая, дори да се приеме, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка в обжалваното пред настоящата инстанция решение, то липсва посочване на основанията за неприемане от въззивната инстанция на всички доводи на санкционираното лице, което също опорочава съдебния акт на районния съд.

С оглед направения извод за недопустимост на решението на районния съд, следва същото да бъде обезсилено и върнато делото за ново разглеждане от районния съд.

Поради недопустимостта на оспореното решение касационната инстанция не дължи обсъждане на отменителните основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Само валиден и допустим съдебен акт подлежи на проверка за правилност.

Предвид нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, по искането за разноски за настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд.

На основание чл. 221, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1518 от 27.10.2023 г. по АНД № 20233110202600/2023 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.