РЕШЕНИЕ
№ 1195
гр. Велико Търново, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110101323 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните е сключен Договор за предоставяне на мобилни услуги *, по силата на който за
срок от 24 месеца ищецът се е задължил да предостави на ответника ползването на мобилни
услуги, а последният се е задължил да заплаща тяхната стойност както и неустойка в случай
на предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията му. Изтъква
се, че ищецът е изпълнил задълженията си като за ползваните от ответника услуги за
периода от 16.09.2018г. до 15.01.2019г. е издал фактури с * на обща стойност 108,68 лв.,
които не са заплатени. Навеждат се доводи, че поради неизпълнение на задължението на
ответника, на 18.01.2019г. ищецът е прекратил правоотношението като е начислил
неустойка от 583,60 лв., равняваща се на сбора от стандартните месечни такси без отстъпки
за оставащия срок на договора и от стойността на предоставеното оборудване за ползване на
мобилните услуги, която също не е заплатена. Изтъква се, че за вземанията е издадена
заповед за изпълнение по частно гражданско дело №985/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение. Ищецът твърди, че
претендираните суми за ползвани мобилни услуги и за неустойка в общ размер на 692,28 лв.
са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на
вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
30.03.2021г. по частно гражданско дело №985/2021г., по описа на Великотърновския
районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски.
1
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Излага становище, че е заплатил
задълженията си по част от процесните фактури на 17.01.2019г., поради което за мобилния
оператор не е възникнало право едностранно да прекрати договора и да начисли неустойка
за неизпълнение. Навежда доводи, че уговорката за неустойка е недействителна тъй като
противоречи на добрите нрави и е неравноправна. Изтъква, че вземането за мобилни услуги
е недължимо и поради невъзможност за използването им тъй като предоставеният от ищеца
мобилен телефон е бил повреден. С оглед гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На * между страните е сключен договор *, съгласно който за срок от 24 месеца ищецът се
задължил да предостави на ответника ползването на електронни съобщителни услуги по
тарифен план * **********, срещу заплащане на месечна абонаментна такса в общ размер
на 27,98 лв. и стойността на ползваните допълнителни услуги извън тарифния план. При
предсрочно прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, или
поради нарушение на задълженията му, страните уговорили заплащане на неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане
на уговорения срок и в размер на стойността на отстъпките от цената на закупените
крайните устройства. Ищецът предоставил на ответника рутер за ползване на интернет като
при прекратяване на договора последният се задължил да го върне, а при неизпълнение - да
заплати обезщетение в размер на стойността му. При възникване на облигационните
отношения ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия за взаимоотношенията
между на * с потребителите и с ценоразписа на мобилния оператор. С т. 54.12 от Общите
условия, на ищеца била предоставена възможност едностранно да прекрати договора с
потребителя на електронни съобщителни услуги при забава в плащане на задълженията му
над 124 дни. Във връзка с ползване на част от предоставените услуги, на *ответникът
закупил от ищеца мобилен телефон на преференциална цена, който в края на месец август
2018г. се повредил. Ответникът своевременно направил искане за ремонт на вещта, но
поради неиздаване на гаранционна карта от ищеца, същият е извършен на 25.10.2018г. За
дължимите абонаментни такси за периода от 16.09.2018г. до 15.01.2019г. мобилният
оператор издал фактура с*. Поради забавеното изпълнение на гаранционните задължения на
ищеца във връзка със закупения мобилен телефон, ответникът преустановил плащането на
задълженията си по фактурите. На 17.01.2019г. той заплатил сумата от 70 лв., с която
погасил изцяло задълженията си към доставчика на услугите по предходни фактури с *,
2
както и частично задължението си по *. На следващия ден договорът е прекратен
едностранно от мобилния оператор с начисляване на неустойка в общ размер на 583,60 лв.,
равняваща се на сбора от стандартните месечни такси без отстъпки за оставащия срок на
договора и от стойността на предоставеното оборудване за ползване на мобилните услуги.
Поради липсата на доброволно изпълнение, на 26.03.2021г. ищецът подал заявление по чл.
410 от ГПК, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №985/2021г., по описа
на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 30.03.2021г.
издал заповед за изпълнение за цената на ползваните мобилни услуги за периода от
16.09.2018г. до 15.01.2019г. от 108,68 лв. и за неустойката от 583,60 лв., спрямо която е
подадено възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно възникнало облигационно отношение по сключения между страните
договор, по който ищецът е изпълнил задължението си към ответника и реално му е
предоставил възможност да ползва мобилни услуги за процесния период по уговорения
тарифен план. В резултат на това за потребителя на услугите е възникнало задължение да
заплати тяхната стойност в размер на уговорените абонаментни такси. По делото е
установено частично плащане на сумата от 0,85 лв. по фактура * като липсват доказателства
както за погасяване на задължението по нея, така и на задълженията по фактури * на обща
стойност от 108,68 лв., поради което същите са дължими и предявеният за тях иск по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Неизпълнението на задължението на мобилния оператор своевременно да издаде
гаранционна карта за закупения от ответника мобилен телефон действително е довело до
забавяне на ремонта му, но не е ограничило възможността той да ползва предоставените му
електронни съобщителни услуги чрез други устройства.
Съдът намира, че вземането за неустойка от 583,60 лв. е недължимо тъй като липсват
доказателства за възникване на предпоставките на т. 54.12 от Общите условия за
едностранно прекратяване на договора. Ответникът действително е изпаднал в забава както
по отношение на задълженията си по процесните фактури, така и на задълженията си по
фактурите от *. Последните са погасени на 17.01.2019г. като към този момент ищецът не е
изразил воля да упражни правото си по т. 54.12 от Общите условия. Договорът е прекратен
на 18.01.2019г., когато най-старото непогасено задължение на ответника е било с падеж
08.11.2018г. и срокът от над 124 дни не е бил изтекъл. Следва да се посочи, че и при
спазване на посочения срок в Общите условия е необходимо установяване и на
обстоятелството, че ищецът е упражнил правото си едностранно да прекрати възникналото с
ответника облигационно отношение по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което да обуслови
възникване на задължение за последния да заплати неустойка. Доказателства в тази насока,
също не са представени по делото. От гореизложеното се достига до извода, че липсва
основание за прекратяване на облигационното правоотношение между страните, а оттам и за
начисляване на претендираната неустойка, поради което искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
3
от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите от 11.47 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавна такса, както и 52,02 лв., представляващи разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, направени в производството по частно гражданско дело
№985/2021г., по описа на Великотърновския районен съд. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 547,95 лв., представляващи
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на *, че дължи на *, сумата от 108,68 лв. /сто и осем
лева и шестдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща цена на ползвани мобилни
услуги за периода от 16.09.2018г. до 15.01.2019г. по Договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги * *, за което са издадени фактури с *, ведно със законната лихва,
считано от 26.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена
заповед за изпълнение от 30.03.2021г. по частно гражданско дело №985/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу *, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуването на вземането от 583,60
лв. /петстотин осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги *,
ведно със законната лихва, считано от 26.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение от 30.03.2021г. по частно
гражданско дело №985/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 11,77 лв. /единадесет лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 51,02 лв.
/петдесет и един лева и две стотинки/, представляваща направени разноски по частно
гражданско дело №985/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 547,95 лв. /петстотин четиридесет и седем лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №985/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5