№ 75
гр. Сливен, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
в присъствието на прокурора Д. Ив. С.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252200600020 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 152/16.10.2024г. по НОХД № 1437/2023г., Сливенският
районен съд признал подс.Г. В. Х. за виновна в това, че на 16.09.2022г., в
гр.*******, в търговски обект - заложна къща, стопанисвана от „Заложна
къща Корект плюс 20“ ЕООД гр.Бургас, без съгласието на притежателя на
изключителното право юридическото лице „CHANEL SARL” („Шанел“)
Швейцария, притежател на търговската марка „CHANEL“ („Шанел“) и
юридическото лице „GIANNI VERSACE S.P.A“ („Джани Версаче С.П.А“),
Италия, притежател на търговската марка „VERSACE“ („Версаче“),
представлявани за Република България от „Т., Т. и Т.“ ООД с управител Г. Н. Т.
и/или А. С. Т. - адвокат от АК София с преупълномощено лице Л. Л. Б.;
юридическото лице „LOUIS VUITTON MALLETIER SA“ („Луи Вюитон
Малетие СА“), Франция, притежател на търговската марка „LOUIS
VUITTON“ („Луи Вюитон“), представлявани за Република България от
„Арсис консултинг“ ЕООД с управител В. Д. С. с преупълномощено лице -
адвокат А. Т. Т. от АК София; юридическото лице „Nike Innovate C.V.“ /Найки
1
Иновейт С.В.“/, САЩ, притежател на търговската марка „Nike“ („Найки“),
представлявано за Република България от Д. А. Б., ЕГН ********** - адвокат
при Софийска адвокатска колегия, използвала без правно основание в
търговската си дейност, марки, обект на това изключително право, като
предлагала за продажба и съхранявала с цел продажба в описания по-горе
търговски обект, в нарушение на чл.113 ал.1 от ЗМГО („Използването в
търговската дейност на знак по смисъла на чл.13 ал.1-4 от ЗМГО, без
съгласието на притежателя на марката съставлява нарушение“), чл.13 ал.2 т.2
от ЗМГО („Използване в търговската дейност по смисъла на чл.13 ал.1 от
ЗМГО е предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на
пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането
или предоставянето на услуги с този знак.“) и чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО
(„Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се
разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват
в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е идентичен
или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или
сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за
объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака
с марката“), златен медальон - 2 бр., златен пръстен - 3 бр., златна дамска
гривна - 2 бр., златна мъжка гривна - 1 бр., златен синджир - 1 бр., златен
дамски синджир – 1 бр., идентични в словесен, лого и графичен вариант на
защитената марка „CHANEL“ („Шанел“) на стойност 25 500 лева; златен
пръстен - 2 бр., златна дамска гривна - 2 бр., златен медальон - 1 бр., златно
колие, идентични в словесен, лого и графичен вариант на защитената марка
„LOUIS VUITTON“ („Луи Вюитон“) на стойност 9 224 лева; златен медальон -
2 бр., идентични в словесен, лого и графичен вариант на защитената марка
„NIКE“ ( „Найки“) на стойност 202 лева; златен пръстен - 9 бр., златен мъжки
пръстен - 1 бр., златна мъжка гривна - 1 бр., златна дамска гривна - 2 бр.,
златен медальон – 3 бр., златно колие - 1 бр., златен мъжки синджир - 2 бр.,
идентични в словесен, лого и графичен вариант на защитената марка
„VERSACE“ („Версаче“) на стойност 28 216 лева, като с деянието са
причинени значителни вредни последици на обща стойност 63 142 лева –
престъпление по чл.172б ал.2, вр. ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 от
НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от
2
три години.
Със същата присъда съдът е осъдил подс.Х. да заплати в полза на
държавата по сметка на ОДМВР Сливен сумата от 1499 лева, представляваща
направените разноски по време на досъдебното производство, както и да
заплати в полза на съдебната власт сумата от 127.25 лева, представляваща
направени разноски по време на съдебното производство.
Присъдата е обжалвана от адв.П. Н. от АК Сливен, защитник на подс.Г.
В. Х., като счита, че същата е неправилна, незаконосъобразна, съдържаща
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснована, с
явно несправедливо наложено наказание. Иска се да се отмени изцяло
атакуваната първоинстанционна присъда и да се оправдае подсъдимата.
Депозирано е и допълнение към въззивната жалба, в която се твърдят
допуснати от първостепенният съд съществени нарушения на процесуалните
правила, неправилно възприети от съда фактически изводи, съдържащи
необоснованост и липса на доказателствена подкрепа, както и неправилно
прилагане на закона, и явна несправедливост на наложеното наказание. На
първо място относно допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила се сочи, че мотивите са израз на предубеденост и съдържат
противоречия и неясноти. Конкретизира се, че са посочени 36 броя златни
изделия, като само по отношение на едно от тях е отбелязано, че носи надпис
Nike. В допълнението са посочени подробни аргументи, касателно останалите
наведени доводи. Иска се да се отмени изцяло обжалваната присъда и да се
постанови нова оправдателна присъда. Алтернативно иска обжалваната
присъда да бъде изцяло отменена и върната на ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Представителят на ОП Сливен, в съдебно заседание, моли да се остави
без уважение въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционната
присъда, като законосъобразна, обоснована и правилна. Намира, че не са
налице основания за нейната отмяна, като счита, че наложеното наказание е
справедливо и в мотивите съдът е изтъкнал подробни съображения относно
съставомерността на деянието и авторството му. Пледира за потвърждаването
на присъдата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.Г. В. Х. се явява
лично и със защитника си адв.П. Н. от АК Сливен. Защитникът на
3
подсъдимата поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Сочи, че
обжалваната присъда е не само незаконосъобразна, но и абсурдна. Подробно
посочва, че първоинстанционният съд изобщо не си е изяснил същността на
работа на заложните къщи, чиято дейност изрично е уредена в Наредба за
дейността на заложните къщи. Твърди, че в мотивите съдът се е позовал на
разпоредбата на чл.15 т.3 от цитираната наредба, която обаче е напълно
неотносима към фактически извършваната дейност от дружеството на
подсъдимата. Посочва, че в допълнението към въззивната жалба подробно са
обосновани, както допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила, включително и съдържащи текстове, които са с абсолютно неясно
съдържание. По отношение на неправилното приложение на закона, заявява,
че в няколко пункта в жалбата подробно са изложени доводите и аргументите,
които следва да се има предвид, и които доводи и аргументи напълно
опровергават изложените съдебни мотиви от страна на първонстанционния
съд. Иска съдът прецизно да изследвате всички възражения, да даде отговор
по тях, като в крайна сметка определеното наказание, поради изложените от
тях доводи, които са описани в допълнението към въззивната жалба,
несъмнено водят до извод, че и най-малкото наказание би се оказало
несъразмерно и във всички случаи би се квалифицирало като определено
несправедливо. В заключение, моли да се има предвид един основен довод, че
работата на заложните къщи съставлява и е базирана преди всичко на
договора за залог, при което всеки един клиент, който предоставя вещ в залог
на съответната заложна къща, несъмнено притежава правата на собственост
върху тази вещ, като няма абсолютно никакви ограничения за вида на стоките
и вещите, които се предоставят в залог. Сочи, че по делото безспорно е
установено, че заложната къща разполага с всички необходими лицензи и
разрешителни, включително за извършване на дейност с благородни метали,
поради което изначално самото обвинение е било основано на фактически
несъществуващи осъществени елементи, както от субективната, така и от
обективната страна на деянието, в което е обвинена подс.Х.. Пледира да се
отмени присъдата на РС Сливен като неправилна, незаконосъобразна и да се
постанови нова присъда, с която да се признае подс.Х. за невиновна и да се
оправдае изцяло по повдигнатото обвинение. Алтернативно, ако се
констатира, че са налице основания за отмяна на присъдата, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, иска да се отмени обжалваната присъда
4
и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС.
Подсъдимият Г. В. Х. в личната си защита поддържа въззивната жалба,
като не се счита за виновна, защото като представляваща фирмата и
дружеството, на което е била управител и всички останали колеги в тази сфера
на дейност като заложни къщи, работи и се съобразява изцяло с наредбата за
дейността на заложните къщи, която ги ограничава единствено да не приема
боеприпаси и ценности на културата. Посочва, че когато оценяват злато го
оценяват на база грамажа и количеството му. В последната си дума желае да
бъде оправдана.
Настоящата въззивна жалба е подадена от подсъдимата, която има право
на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.3 от НПК и
в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК,
поради което тя е допустима.
Подсъдимата Г. В. Х. с Присъда № 152/16.10.2024г. по НОХД №
1437/2023г. на Сливенски районен съд е осъдена за престъпление по чл.172б
ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 16.09.2022г., в гр.*******, в търговски обект
- заложна къща, стопанисвана от „Заложна къща Корект плюс 20“ ЕООД
гр.Бургас, без съгласието на притежателя на изключителното право
юридическото лице „CHANEL SARL” („Шанел“) Швейцария, притежател на
търговската марка „CHANEL“ („Шанел“) и юридическото лице „GIANNI
VERSACE S.P.A“ („Джани Версаче С.П.А“), Италия, притежател на
търговската марка „VERSACE“ („Версаче“), представлявани за Република
България от „Т., Т. и Т.“ ООД с управител Г. Н. Т. и/или А. С. Т. - адвокат от
АК София с преупълномощено лице Л. Л. Б.; юридическото лице „LOUIS
VUITTON MALLETIER SA“ („Луи Вюитон Малетие СА“), Франция,
притежател на търговската марка „LOUIS VUITTON“ („Луи Вюитон“),
представлявани за Република България от „Арсис консултинг“ ЕООД с
управител В. Д. С. с преупълномощено лице - адвокат А. Т. Т. от АК София;
юридическото лице „Nike Innovate C.V.“ /Найки Иновейт С.В.“/, САЩ,
притежател на търговската марка „Nike“ („Найки“), представлявано за
Република България от Д. А. Б., ЕГН ********** - адвокат при Софийска
адвокатска колегия, използвала без правно основание в търговската си
дейност, марки, обект на това изключително право, като предлагала за
продажба и съхранявала с цел продажба в описания по-горе търговски обект, в
5
нарушение на чл.113 ал.1 от ЗМГО („Използването в търговската дейност на
знак по смисъла на чл.13 ал.1-4 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на
марката съставлява нарушение“), чл.13 ал.2 т.2 от ЗМГО („Използване в
търговската дейност по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗМГО е предлагането на
стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването
или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на
услуги с този знак.“) и чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО („Правото върху марка включва
правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани
на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност всеки
знак за стоки и/или услуги, който е идентичен или сходен на марката и е
използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които
марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката“),
златен медальон - 2 бр., златен пръстен - 3 бр., златна дамска гривна - 2 бр.,
златна мъжка гривна - 1 бр., златен синджир - 1 бр., златен дамски синджир –
1 бр., идентични в словесен, лого и графичен вариант на защитената марка
„CHANEL“ („Шанел“) на стойност 25 500 лева; златен пръстен - 2 бр., златна
дамска гривна - 2 бр., златен медальон - 1 бр., златно колие, идентични в
словесен, лого и графичен вариант на защитената марка „LOUIS VUITTON“
(„Луи Вюитон“) на стойност 9 224 лева; златен медальон - 2 бр., идентични в
словесен, лого и графичен вариант на защитената марка „NIКE“ ( „Найки“) на
стойност 202 лева; златен пръстен - 9 бр., златен мъжки пръстен - 1 бр., златна
мъжка гривна - 1 бр., златна дамска гривна - 2 бр., златен медальон – 3 бр.,
златно колие - 1 бр., златен мъжки синджир - 2 бр., идентични в словесен, лого
и графичен вариант на защитената марка „VERSACE“ („Версаче“) на стойност
28 216 лева, като с деянието са причинени значителни вредни последици на
обща стойност 63 142 лева.
В това производство въззивната инстанция прецени, че не следва да се
произнася по основателността на въззивната жалба и допълнението към нея
(относно искането за оправдаване на подс.Х.), защото в рамките на дължимата
по повод на депозираната жалба пълна служебна проверка на присъдата,
намери основания за нейната отмяна и връщане на делото на РС Сливен за
ново разглеждане, отчитайки разпоредбата на чл.335 ал.2 от НПК.
Първоинстанционният съд е допуснал неотстраними при въззивното
разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила по
6
смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл.1, вр. ал.1 т.2 от НПК, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимата. Наличието им препятства
разглеждането на аргументите на защитата по същество. Въззивният съд
следва да отмени изцяло присъдата и да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, тъй като сам не може да отстрани допуснатите
нарушения.
Нарушението се изразява в липсата на мотиви, поради неясноти,
непълни правни изводи, както и несъответствие със стандартите за
обективност, съобразявайки нормите на чл.14 от НПК, с което съществено се
накърняват правата на страните.
Мотивите на съда следва да съдържат фактическите обстоятелства,
приети за установени, анализ на доказателствата, въз основа на които са
изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на
направените от страните възражения. Те следва да са ясни, пълни и
непротиворечиви, и да разкриват начина, по който съдът е изградил
вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение.
В настоящия случай е налице неяснота и непълнота на мотивите на
първоинстанционния съд, изразяващи се в непосочване на конкретните
характеристики на предмета на деянието по чл.172б от НК. Първата
инстанция в мотивите на присъдата е следвало подробно да опише златните
изделия, предмет на престъплението, като посочи всяко едно от тях логото на
коя търговска марка носи. В мотивите само са изброени златните изделия в
порядък от номер 1 до номер 36 с конкретизиране на надписите и
изображенията върху тях, както и прикачените на тях етикети, но не е
посочено за коя търговска марка се отнасят. Извършеното престъпление по
чл.172б ал.1 от НК, касае четири търговски марки – CHANEL, VERSACE,
LOUIS VUITTON и NIКE, като не става ясно кой точно златен артикул от 1 до
36, изброени в мотивите за коя търговска марка се отнася. Между другото, по
този начин е описано и в обвинителния акт на РП Сливен, по повод на който е
образувано настоящото наказателно производство.
Въззивната инстанция установи и несъответствия в изписаните в
мотивите конкретни данни на 36 броя златни изделия с описанието на тези
изделия при извършеното претърсване и изземване, видно от протокола за
претърсване и изземване от 16.09.2022г. и приложения фотоалбум към него.
7
При сравняване на предметите на престъплението, на конкретните данни за
тях, въззивният съд намира, че при златно изделие номер 14 етикетът е с
надпис „3894“, а не както е посочено в мотивите „СН1-3894“; при златно
изделие номер 16 етикетът е „СН1-4902“, а не както е посочено в мотивите
„СН1-4454“. Окръжният съд установи и разминаване в количеството на златно
изделие номер 18, като в протокола за претърсване и изземване е посочено, че
изделието е 3.03 грама, а в изготвената техническа експертиза вещото лице е
посочило 3.09 грама, което може да се отстрани при изслушването му в с.з. За
прецизност настоящата инстанция отбелязва обстоятелството, че при златно
изделие номер 4 в протокола за претърсване и изземване е изписано
„преплетени полукръга“, а в мотивите съдът е посочил „преплетени
полумесеци“, както го е посочило вещото лице в изготвената техническа
експертиза, поради което е необходимо уточняването му отново при
изслушването на вещото лице в с.з.
Настоящият съдебен състав намира, че в мотивите първата инстанция не
е конкретизирала и описала подробно златните изделия, предмет на
престъплението, като не са посочени кой златен артикул логото на коя
търговска марка носи. Тази неточност е пренесена и в диспозитива на
присъдата, в който са посочени златните изделия като бройка и логото, и
графичен вариант на коя от четирите защитени марки носят, но не са
конкретизирани като номера на етикетите, които имат и които са описани
подборно и точно в изготвената комплексна маркова и оценителна експертиза,
представени в табличен вид в заключението й, като вид, брой и стойност в
лева.
Въззивният съд установи в това заключение неточност, което също може
да се отстрани при изслушването на вещото лице в с.з. Неточността касае
златно изделие, идентично или сходно на марка LOUIS VUITTON, намиращо
се на последния ред и посочено като „(златно колие СН1-4295)“, за което няма
означено количество, а срещу него като стойност е посочена сумата в размер
на 4 205 лева. Същото изделие „златно колие СН1-4295“ е посочено и в
таблицата относно златни изделия, идентични или сходни на марка VERSACE,
на ред 17 със стойност 4 380 лева. Двете златни изделия, идентични или
сходни на марка LOUIS VUITTON и марка VERSACE, с тяхната стойност, са
включени в диспозитива на присъдата, както и в диспозитива на обвинителния
акт. В конкретния случай става въпрос за едно златно изделие - златно колие
8
СН1-4295, посочено като номер 32 от техническата експертиза, както и в
мотивите на съда, а именно „златно дамско колие тип „Мардан“ с три висулки
сърце и една висулка с кръгла форма с надпис върху него „LV“ и глава в
средата с грамаж 31.39 грама, с прикачен бял етикет с надпис от едната страна
СН1-4295, от другата страна „Korekt Gold 585“ (така описано и в протокола за
претърсване и изземване). Не може в състава на престъплението по чл.172б
ал.2, вр.ал.1 от НК да се включва едно и също златно изделие два пъти с две
различни стойности, като следва да се установи златното изделие СН1-4295
идентично или сходно на марка LOUIS VUITTON или марка VERSACE и на
каква конкретна стойност е.
В настоящия случай, съобразявайки гореизложеното, въззивният съд
намира, че мотивите на съда са неточни, неясни и не разкриват изискуемото
подробно, цялостно и аналитично обсъждане на всички събрани и проверени
по делото доказателства, т.е. не е извършен надлежен анализ на
доказателствата, което прави и невъзможна проверката на волята на съда
относно тяхната оценка.
Вътрешно противоречие в мотивите е налице и в частта относно
определяне размера на наказанието на подсъдимата. От мотивите на
първоинстанционната присъда не става ясно как е формирана волята на съда
при определяне на конкретното наказание. Деянието е извършено от
подсъдимата на 16.09.2022г., когато е действала нормата на чл.172б ал.2, вр.
ал.1 от НК в ред.ДВ, бр.53/08.07.2022г. с предвидено наказание от 5 до 8
години лишаване от свобода и глоба от 10 000 до 15 000 лева. След това, преди
постановяване на присъдата, е последвало изменение на чл.172б ал.2, вр. ал.1
от НК - ДВ, бр.39/01.05.2024г., при който е предвидено наказание от 2 до 8
години лишаване от свобода и глоба от 10 000 до 15 000 лева. Районният съд е
определил наказание на подс.Х. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер
на една година лишаване от свобода, под най-ниския размер, но не е посочил
кой минимален размер е приел и спрямо кой минимален размер е наложил на
подсъдимата наказанието. Не е посочил отчел ли е и приложил ли е
разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК, приел ли е и коя редакция на разпоредбата на
чл.172б ал.2, вр. ал.1 от НК е приел за най-благоприятна за подсъдимата. При
посочената липса на аргументи относно приложението на коя от разпоредбите
на чл.172б ал.2, вр. ал.1 от НК, изменена преди влизането в сила на присъдата,
е взел предвид първоинстанционният съд, не става ясно защо съдът й е
9
наложил наказание в размер на една година лишаване от свобода, което е под
минималния размер, но в единия случай е много под минималния, а във
втория – една втора под минималния размер. Така в тази им част, мотивите не
дават яснота, каква е и как е формирана реалната воля на съда при определяне
на наказанието на подсъдимата Х..
Неясните мотиви и липсата на аргументация в тях винаги представлява
процесуално нарушение от категорията съществените, тъй като в
константната практика на ВКС е приравнено на липсата на мотиви. В този
смисъл е Решение № 305/2011г. по н.д.№ 1675/2011г., III н.о., ВКС, Решение №
92/2019г. по н.д.№ 982/2018г., II н.о., ВКС, че липса на мотиви е налице, както
в хипотезите на тяхното пълно отсъствие, така и при неясна и вътрешно
противоречива аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви
касае порок в дейността на решаващия съд, който се отразява от една страна
на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях
въпроси, а от друга страна, на възможността да се разбере действителната
воля на съда. Обжалваната присъда не позволява да се разбере ясно и точно
какво се приема от решаващия съд и от там – страните да отстояват своята
процесуална позиция. Това е съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК, представляващо основание по чл.348 ал.1
т.2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт.
Изложеното дотук обоснова извод за наличие на основанието по чл.334
т.1, вр. чл.335 ал.2, вр. чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК за отмяна на
атакуваната присъда изцяло. Изброените нарушения, допуснати в съдебната
фаза от първата инстанция са съществени по смисъла на чл.348 ал.3 т.2
предл.1 от НПК и не могат да бъдат отстранени в рамките на въззивната
проверка, но са отстраними при ново разглеждане на делото от
първоинстанционния съд. Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд
счита, че не може сам да отстрани допуснатите нарушения и същите са
отстраними при ново разглеждане на делото от районния съд, поради което
следва да отмени атакуваната присъда и да върне делото на първата
инстанция за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.
Предвид изхода на делото въззивният съд счита, че е безпредметно и не
следва да излага в настоящото си решение мотиви по повод оплакванията във
въззивната жалба, за да не се допусне последващо решение на
10
първоинстанционния съд, влияещо се от изводите на настоящата инстанция.
Районният съд при новото разглеждане на делото ще следва да се произнесе
по вътрешно убеждение по повдигнатото срещу подсъдимата обвинение.
Поради това, въззивната инстанция не се произнася относно наведените
доводи от защитата в депозираните жалби за оправдаване на подсъдимата Х..
Настоящата инстанция е длъжна да отбележи, че първата инстанция не
се е произнесла относно веществените доказателства по делото, което не е
основание за отмяна на присъдата, но следва да бъде сторено при новото
разглеждане на делото.
Ето защо, Сливенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 152/16.10.2024г. по НОХД № 1437/2023г.
по описа на Районен съд Сливен.
ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за ново разглеждане от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11