Р Е Ш Е Н И Е
№12 20.03.2020
година гр. Омуртаг
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
АНД номер №239 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Н.Х.А. *** против Наказателно постановление № 087 от 27.09.2019 г. на
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – град Търговище. Жалбоподателят
оспорва констатацията за извършени от него нарушения по чл. 132, ал. 1, т. 6, 8
и 9 ЗВМД. Същият заявява, че през м. март 2019 г. в стопанския двор дошло лице,
за което разбрал само, че е земеделски производител от град П., който бил
заедно с ветеринарния си лекар. Жалбоподателят признава, че е продал на това
лице своите 15 говеда и крави, които били вече в напреднала възраст, за което
посоченият ветеринарен лекар издал пътни листи за транспортиране на всяко
животно. Предвид изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени
изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно.
Ответникът – Областна дирекция по безопасност на храните – град Търговище, се представлява по делото от старши
юрисконсулт Ж. С., надлежно упълномощен от директора на ОДБХ – град Търговище, който
оспорва изцяло жалбата и моли за потвърждаване на издаденото НП, намирайки за
установени и доказани трите нарушения. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 65, ал. 5 ЗАНН.
Районна прокуратура – град Търговище,
не се представлява по делото и не изпраща становище.
Съдът
като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема
за установено следното:
По
редовността на жалбата – съдът намира, че
жалбата е подадена в срок, тъй като НП е връчено на нарушителя на 13.12.2019 г.,
а жалбата срещу същото е депозирана в администрацията на ОДБХ – град Т. на 11.12.2019
г., т. е. преди да е започнал да тече законния 7-дневен срок. Жалбата е
подадена от лицето, визирано като нарушител в НП. При това положение същата е редовна
и допустима.
По основателността на жалбата -
Видно от приложения
по делото Акт за установяване на административно нарушение № 001135/28.03.2019 г.
д-р Н. Е. в качеството й на главен инспектор
отдел „ЗЖ“ на ОДБХ - Т. е установила следното: „на 28.03.2018 г. в 09.40 часа, в
животновъден обект № 7950-0003 в с. ***, общ. А. при извършена проверка на
място е констатирано, че лицето Н.Х.А. е продало 15 броя говеда/крави –
млечни/по негови данни на неизвестен купувач без писмено да е уведомил ветеринарния
лекар, обслужващ обекта, в законоустановения срок до 24 часа преди
транспортиране или промяна на собствеността на животните в периода, считано от
31 октомври 2018 г. до 28 март 2019 г. Собственикът не съхранява регистър на
обекта за срок от най-малко три години от последното вписване, както и не
съхранява и не представя паспортите на 15 броя говеда/крави – млечни/при
поискване от компетентните власти“. Актосъставителят е квалифицирал констатираните
факти като нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 6, 8 и 9 от ЗВМД. Като писмени
материали в акта не са описани документи. Актът е подписан от актосъставителя и
един свидетел. Съставеният АУАН е изпратен за връчване на нарушителя по пощата
с обратна разписка, на която няма вписани данни за извършено връчване или отказ,
но върху пощенския плик е поставен стикер от „Български пощи“ ЕАД съобразно
Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и
пощенски парични преводи, извършвани от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, и на същия е
отметната опцията „отказана“. Видно от наличния по АНПреписка заверен препис на
съставения АУАН като свидетел на отказа на нарушителя да получи акта се е
подписал кмета на с. *** – А. М. И., който
се е подписал и като лице, удостоверяващо неосъщественото връчване поради
отказа на адресата да получи документа, като е поставен и печата на кмета на с.
***, общ. А.. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 87 от 27.09.2019 г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – град Т., в чиято констативна част е прието, че „на
28.03.2018 г. в 09.40 часа, при извършена физическа и документална проверка в
животновъден обект с рег. № 7950-0003, находящ се в с. ***, общ. А., стопански
двор – собственост на Н.Х.А. е установено, че лицето Н.Х.А. в качеството си на
собственик на животновъден обект с рег. № 7950-0003, находящ се в с. ***, общ. А.,
стопански двор, е извършил в периода от 31.10.2018 г. до 28.03.2019 г. промяна
на собствеността на общо 15 броя едри преживни животни говеда, крави – млечни, по
негови данни, на неизвестен за него купувач, от собствения си животновъден
обект с рег. № 7950-0003, без същият писмено да е уведомил ветеринарния лекар, обслужващ
този обект, в законоустановения за това срок, а именно до 24 часа преди промяна
на собствеността, обективно изразяваща се в продажбата на горепосочения брой
едри преживни животни говеда, крави – млечни, като същевременно, към момента на
проверката е установено и че лицето Н.Х.А. в качеството си на собственик на
животновъден обект с рег. № 7950-0003, находящ се в с. ***, общ. А., стопански
двор, не съхранява регистър на животните в животновъдния обект за срок от най-малко
три години от последното вписване, в който се вписват новородените, закланите, умрелите,
продадените и придобитите животни, както и е установено, че към момента на
проверката същото лице в посоченото му по-горе качество не съхранява паспортите
на 15 броя едри преживни животни говеда, крави – млечни и не представя същите при
поискването им от контролните органи при проверката“. АНОрган е приел, че с
гореописаното поведение А. е нарушил законовата норма на чл. 132, ал. 1, т. 6,
8 и 9 от ЗВМД. В последващото, обхващащо 14 страници, изложение в НП са
изложени мотивите на АНОрган относно приетите от него като реализирани
обективни и субективни признаци на нарушенията като едва в тази част за първи
път се сочат три отделни нарушения. Направена е и преценка за немаловажност на нарушенията
по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като са изложени и съображения за определяне размера
на наказанието глоба за всяко от нарушенията в минималния му законов размер. Въз
основа на изложените мотиви и на основание чл. 416, ал. 1 във вр. чл. 132, ал. 1
ЗВМД административнонаказващият орган е наложил на А. административно наказание
глоба в размер на 200 лева за нарушението по чл. 132, ал. 1, т. 6 ЗВМД, глоба
от 200 лева за нарушението по чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВМД и глоба в размер на 200
лева за нарушението по чл. 132, ал. 1, т. 9 ЗВМД. По преписката са приложени справка
за извършена на 30.10.2018 г. ваксинация на 15 броя говеда в животновъден обект
№ 7950-0003 на Н.Х.А., справка за наличните към 28.03.2019 г. животни в животновъден
обект № 7950-0003 в с. ***, общ. А. със собственик Н.Х.А., в която е отразено, че
не са налични общо 15 говеда, описани по вид, порода, пол, възраст, номер на
ушна марка и други индивидуализиращи животните признаци. Като забележка в тази
справка изготвилото я лице – Н. Е., е отразила всички обстоятелства, които
съставляват описаните в последствие нарушения в НП. По преписката е налице и
доклад от извършената на място проверка на 28.03.2019 г. от д-р Н. Е., който
доклад жалбоподателят е отказал да подпише и отказът му е удостоверен с подписа
на свидетел. В с. з. е допусната и разпитана като свидетел актосъставителят Н. Е.,
която потвърждава, че на посочените в АУАН дата и място е извършена проверка
след предварително уведомяване на жалбоподателя за същата като е установено, че
в обекта липсват 15 броя ЕПЖ, които по данни на собственика били продадени на
неизвестен купувач от пловдивско, като не било отправено своевременно писмено
уведомление за това към ветеринарния лекар, обслужващ обекта, не се съхранявал
и регистъра в животновъдния обект, липсвали и паспортите на 15 – те животни.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по
същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение
при издаването на АУАН и НП, което би довело до превръщането на НП в незаконосъобразен
санкционен акт.
Относно съставения АУАН – Съгласно чл. 472, ал. 1 ЗВМД нарушенията
по този закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари от БАБХ.
От посочената в съставения АУАН длъжност на актосъставителя е видно, че същият
е доктор, работещ в отдел „Здравеопазване на животните“ към ОДБХ – гр. Т., което
го прави компетентно да съставя АУАН по ЗВМД лице. При преглед на акта за
съответствие с изискването за реквизити по чл. 42 ЗАНН съдът установи следното:
в същия са изложени установените от актосъставителя при проверката обстоятелства,
които според същия съставляват състав на нарушение като тези обстоятелства не
са диференцирани така, че да се разбере, че са налице три отделни деяния, всяко
от които е отделно нарушение. Невъзможността да се разбере, че в случая са
установени три отделни нарушения, се засилва при изписване на реквизита по чл. 42
т 5 ЗАНН, а именно законните разпоредби, които са нарушени. Посочването само на
разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 6, 8 и 9 от ЗВМД сочи на едно нарушение. Липсват
посочени отделни състави на отделни нарушения. Ето защо съдът намира, че при
изпълнение на реквизитите по чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН актосъставителят не е
изпълнил изискването да опише ясно поотделно всяко едно от установените
нарушения и да му даде отделна съответстваща правна квалификация, за да може
нарушителят да разбере в извършването на колко нарушения е обвинен и да
организира защитата си. Доколкото това нарушение води до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя в АНПроцес да разбере обвинението против него
и да се защити адекватно, то се явява съществено. В конкретния случай
обобщеното описание на нарушението и общата законова норма, посочена като
нарушена, произтича от посоченото време на извършване на нарушението, което
време не е дата, а период от 5 месеца – от 31.10.2018 г. до 28.03.2019 г. Разпоредбата
на чл. 42, т. 3 ЗАНН изисква посочване на датата на извършване на нарушението. В
конкретния случай не само не е посочена конкретна дата, а период, но и липсва
конкретна дата – време на извършване на всяко отделно нарушение, а е логично
всяко такова да има различен момент на осъществяването му. Ето защо съдът намира,
че не е спазен и реквизита по чл. 42, т. 3 ЗАНН. Относно останалите реквизити
по чл. 42 ЗАНН на АУАН съдът намира същите за налични. Относно връчването на
съставения АУАН съдът установи следното: първоначалният опит за връчване чрез „Български
пощи“ ЕАД е бил неуспешен предвид отказа на адресата да получи писмото, поради
което и след няколко месеца направен опит за връчване чрез кмета на с. ***, общ.
А.. Видно от оформеното върху самата бланка на АУАН връчване кметът на
посоченото село е удостоверил с подписа си, че А. отказва да получи акта и е
вписал отново себе си като свидетел на този отказ. Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗАНН,
когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на
един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Съдържанието
на тази разпоредба ясно показва, че удостоверяването на отказа от страна на
връчителя/в случая кмета на селото/ не е достатъчно, а следва да има и свидетел
на този отказ, като вложеният в тази разпоредба смисъл налага този свидетел да
е различен от лицето, връчващо документа. В настоящия случай е налице пълно
припокриване на посочения свидетел по отказа и на връчителя, удостоверяващ този
отказ, което сочи на неизпълнение на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН и
означава опорочено връчване на съставения АУАН и съответно съществено нарушение
на процесуалните правила. При така констатираните проблеми при съставяне и
връчване на акта съдът намира, че в случая са налице допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила на този етап от АНПроизводство, които водят
до извода за наличие на незаконосъобразен АУАН.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно разпоредбата на чл. 472,
ал. 2 ЗВМД наказателните постановления за нарушения по ал. 1 се издават от
директорите на ОДБХ, на чиято територия е извършено нарушението. Следователно
обжалваното НП е издадено от надлежно оправомощен от закона орган. При преценка
за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН съдът установи същите нарушения, допуснати
и в съставения АУАН. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изисква АНОрган
да даде „описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават“, като
това изискване се отнася до всяко отделно нарушение с оглед буквалното
тълкуване на цитираната разпоредба /предвид употребеното в нея единствено число
по отношение на нарушението/ и с оглед смисъла на същата/ясно описание и
идентификация на всяко отделно нарушение, за да се възприемат ясно и
недвусмислено очертаните в НП обвинения срещу нарушителя в съответните нарушения.
В настоящия случай с едно единствено, но дълго изречение, съдържащо
неколкократно повтаряне на отделни изрази и признаци АНОрган е изложил всички
обстоятелства, установени при проверката, но не е диференцирал описания на
отделни нарушения, поради което и не става ясно в колко нарушения е обвинен
визирания нарушител. Същото е положението и с реквизита по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН - законните разпоредби, които са били нарушени виновно. И в НП е посочена
общо разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 6, 8 и 9 от ЗВМД като от това посочване
не става ясно за едно или за три нарушения се издава НП. В обжалваното НП
липсва направена връзка между обособено описание на едно нарушение и
съответстващата му като нарушена законова норма. А това създава голяма неяснота
за нарушителя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. И в НП
като време на извършване на нарушението не е посочена дата, въпреки изричното
изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 предл. ІІ ЗАНН, а един продължителен период от
31.10.2018 г. до 28.03.2019 г., през който не става ясно кога точно са
реализирани отделните нарушения, ако приемем, че има отделни, а не едно предвид
наложените три административни наказания. Съгласно чл. 52, ал. 4 ЗАНН преди да
се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. В случая АНОрган е пренесъл недостатъците, допуснати в АУАН, в
издаденото въз основа на НП, като не е разпоредил коригиране на нарушението, допуснато
при връчване на АУАН. Описанието на деянията като извършени в един
продължителен период без да са конкретизирани датите на отделните нарушения е
недопустимо в АНПроцес. Ако се приеме, че в случая АНОрган има предвид
извършване на „продължавано“ нарушение/по аналогия с чл. 26 от НК/, то следва
да се посочи, че съгласно цитираната норма продължавано престъпление има, когато
две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави
на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В
случая обаче, трите деяния не осъществяват състави на едно и също нарушение, а
предвид липсата на посочени данни за времето на извършване на всяко едно от тях
не може да се направи извода за наличието и на критерия „извършени през
непродължителни периоди от време“. Всяко едно е различно от другото като състав
и не може да се направи извода, че се явява продължение на предшестващото. Наред
с това „продължаваното“ нарушение е недопустимо в административното производство,
тъй като в последното не е познат института на усложнената престъпна дейност. Разпоредбата
на чл. 84 от ЗАНН не препраща към НК в частта му за продължавано престъпление. В
т. см. и Решение № 7602 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2015 г., VII о./.
В случая не само поради това, че продължаваното нарушение/извършени еднородни
деяния за определен период/не е допустимо в административното право, но и
поради това, че самите деяния в случая не са еднородни и принципно не могат да
попаднат в подобно определение, води съда до извода за незаконосъобразност на
НП относно възприетия начин на посочване на времето на извършване на нарушението.
Ето защо в случая е налице съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на НП като е посочен общ период
като за едно нарушение без да са фиксирани датите на извършване на отделните
нарушения, дадено е общо описание като на едно нарушение, дадена е една правна
квалификация чрез посочване на една нарушена разпоредба, а същевременно са
наложени на жалбоподателя три отделни административни наказания, които съгласно
правилата на ЗАНН не се и кумулират. Погледнати чрез конкретиката на фактите,
тези процесуални нарушения се открояват ясно. При положение, че жалбоподателят
е признал пред проверяващите за продажбата на животните на непознато лице и
сочи в жалбата си, че това е станало през м. март 2019 г., необяснимо е защо
АНОтговорност на същия се ангажира за времето от 31.10.2018 г., т. е над четири
месеца преди да е извършена продажбата според единствените налични за това
данни по делото. Не става ясно кога е последното записване в регистъра на
животните в животновъдния обект и въобще воден ли е бил такъв, за да се прецени
дали е изминал или не 3-месечния срок за съхранението му. Очевидно е, че в
рамките на АНПроизводство са останали неустановени и неотразени в документите
важни обстоятелства по съставомерността на описаните деяния, и именно това не е
дало възможност за прецизно описание на нарушенията в АУАН и в НП, от което
произтичат и констатираните по-горе съществени нарушения на процесуалните
правила.
Поради изложените съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното
административнонаказателно производство, обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено изцяло без да се навлиза по
съществото на фактите и да се обсъжда въпроса за наличието на извършени от
жалбоподателя нарушения.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН – в случая юрисконсултът, представлявал
ОДБХ – Т., претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.
63, ал. 4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността
за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските
се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е
уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно
при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания акт жалбоподателят не
следва да бъде осъждан да плаща разноски на насрещната страна по делото.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно
Постановление № 087 от 27.09.2019 г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – град Търговище, с
което за допуснато нарушение на чл. 132,
ал. 1т. 6, 8 и 9 от ЗВМД на Н.Х.А. *** са
наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200 лева на
основание чл. 416, ал. 1 във връзка с чл. 132, ал. 1т. 6 ЗВМД, глоба в размер
на 200 лева на основание чл. 416, ал. 1 във връзка с чл. 132, ал. 1т. 8 ЗВМД и глоба
в размер на 200 лева на основание чл. 416, ал. 1 във връзка с чл. 132, ал. 1т. 9
ЗВМД .
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА