МОТИВИ по
НЧХД № 2008/2020г. на Районен съд - Русе, ІХ н. с.
Производството по делото е образувано въз основа тъжба,
депозирана от М.А.Й., действаща лично и с попечителското
съдействие на своята майка А.Й.А. тъжба, с която е повдигнато обвинение и е
предаден на съд подсъдимия И.И.А. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***, неженен, със средно образование,
работи, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран), за престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, а именно за това,
че на 13.05.2020г., около 15,30 часа, в град Русе, ж. к. „Здравец“ 3, казал
нещо унизително за честта и достойнството на М.А.Й., като я нарекъл „пикла“ и „боклук“, в нейно присъствие, като обидата е
нанесена публично и за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, а именно за това, че
на 13.05.2020г., около 15,30 часа, в град Русе, ж. к. „Здравец“ 3, чрез
нанасяне на удари с шамари и юмруци в окосмената част на главата и в предна
коремна стена, причинил на М.А.Й. лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.
Преди даване ход на съдебното следствие, съдът на
основание чл. 82, ал. 2 НПК конституира частната тъжителка като граждански ищец
в наказателния процес и на основание чл. 84 НПК, прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес, предявения от частната тъжителка М.А.Й., ЕГН: **********,***
срещу подсъдимия И.И.А., ЕГН: **********, с постоянен
адрес *** граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на
3500,00 лева, от които 500,00 лева, представляващи причинени в резултат на
деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и 3000,00 лева, в резултат на деянието по чл. 130, ал. 2 НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата.
В хода и по реда на съдебните прения, частната
тъжителка, чрез упълномощения от нея повереник,
поддържа повдигнатите срещу подсъдимия обвинения, при същите фактически
обстоятелства и правна квалификация на всяко едно от деянията. Пледира за доказаност на обвинителната теза и релевира доводи, че изложени
в тъжбата факти, безспорно се установяват и доказват от събраните по реда на
съдебното следствие доказателства. При индивидуализацията на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, моли да бъде съобразено, че в случая се
касае за множество престъпления и липсват предпоставките за приложението на чл.
78а НК, като относно деянието по чл. 146 НК се моли да бъде определено
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, а за деянието по чл. 130, ал. 2 НК
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието изпълнение да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, като на основание
чл. 23, ал. 1 НК да бъде определено едно общо наказание, в размер на
най-тежкото от така наложените, а именно „Лишаване от свобода“ към което да
бъде присъединено наказанието „Глоба“. По отношение на гражданският иск се
релевират доводи за доказаност на същия по основание
и размер. Претендират се разноски.
Защитникът на подсъдимия по реда на съдебните прения,
моли подзащитният му да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатите му обвинения. В подкрепа на застъпваната теза се
релевират доводи за недоказаност на обвинението и липса на осъществен състав на
престъпление от страна на подсъдимия.
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият
заявява, че е невинен.
Упражнявайки правото си на последна дума, подсъдимият моли
да бъде признат за невинен.
Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода на
производството по реда на съдебното следствие, гласни и писмени доказателства,
приобщени по реда на НПК, чрез гласни и писмени доказателствени средства и като
обсъди фактическите и правни доводи инвокирани от
страните по реда на съдебните прения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.И.А. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***, неженен, със средно образование,
работи, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран).
На 13.05.2020г., около 15,30
часа, частната тъжителка М.А.Й., заедно с нейните приятелки – свидетелките К.П.Д.,
М.Е.А. и К.С.Н. били на беседка пред блок „Явор“, находящ
се в град Русе, ж.к. „Здравец“ 3. Когато си тръгнали от беседката ги пресрещнал
подсъдимия И.И.А., който им казал, че трябва да
изхвърлят кошчето, което било в беседката. След като отказали, подсъдимият
извадил мобилния си телефон, с намерение да снима момичетата. Частната
тъжителка го помолили на не ги снима, тъй като няма право и в този момент
подсъдимият нарекъл частната тъжителка и останалите свидетелки „пикли“. След като частната тъжителка му казала, че няма
право да ги обижда същият се приближил, нарекъл я „боклук“ и започнал да й
нанася удари с шамари по лицето и главата главата.
Свидетелката Н. се опитала да застане пред частната тъжителка, за да я защити,
но подсъдимият я отблъснал и започнал да нанася удари на частната тъжителка с
юмруци в окосмената част на главата. При опитите частната тъжителка да се
отдръпне, същият я оскубал и й нанесъл удар с крак в областта на стомаха. Частната
тъжителка се разплакала и казала, че извикат полиция, при което подсъдимият се
отдръпнал и се прибрал в дома си.
Свидетелката А. се обадила
на бабата на частната тъжителка – свидетелката М.Т.Й. и бил подаден сигнал на
ЕЕН 112, и на място пристигнали полицейски екипи в чийто състав били свидетелите
– С.М.М. и А.А.П., които
установили подсъдимия в дома му.
От заключението на
назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза, приета и неоспорена от
страните, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, се
установява, че няма установено обективни данни за установени травматични
увреждания, като при удари с шамари по лицето и окосмената част на главата,
удари с юмруци по окосмената част на главата, дърпане за косата и удари с
коляно в корема е възможно и да не останат следи от травматични увреждания,
като в тази хипотеза обичайно болките отшумяват за период най-много денонощие.
Изложената фактическа
обстановка, съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, приобщени чрез обясненията на подсъдимия
И.И.А. (частично) и показанията на разпитаните в хода
на съдебното производство свидетели К.П.Д., М.Е.А. и К.С.Н., М.Т.Й., П.П.П. (частично, досежно времето,
мястото и лицата присъствали по време на деянието), С.Д.Ц. (частично, досежно времето, мястото и лицата присъствали по време на
деянието), Й.П.П., С.М.М. и
А.А.П., както и от прочетените и приобщени по реда на
чл. 283 НПК писмените доказателства и писмените доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и
в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, и след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по делото,
намира следното:
Обвинителната теза се основава
на показанията на свидетелите К.П.Д., М.Е.А. и К.С.Н.. Косвени доказателства, в
подкрепа на обвинението се съдържат в показанията на свидетелите М.Т.Й., С.М.М. и А.А.П..
На тези доказателства
противостоят обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П.П.П. и С.Д.Ц..
Показанията на свидетеля Й.П.П. не касаят факти и обстоятелства, включени в предмета на
доказване.
За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална възможност,
на всеки един от тях да възприеме, фактите за които свидетелства, възможната
заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа убедителност
и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а така също и съществуващата
корелация между изнесеното от всеки един от свидетелите, съпоставено с
останалите ангажирани от по делото доказателствени източници, формиращи
цялостната доказателствена съвкупност по делото.
След подробен анализ на
ангажираните гласни доказателства, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите
К.П.Д., М.Е.А. и К.С.Н., като депозирани от лица, непосредствено възприели
фактите, за които свидетелстват, предвид присъствието им на мястото, където е
осъществено деянието, което еднозначно и безпротиворечиво се установява от
показанията на всички свидетели. Депозираните от тази група свидетели показания
се намират в пълна хронологическа последователност и логическа убедителност. При
извършената от съда оценка на показанията на тези свидетели не бяха констатирани
съществени противоречия внасящи, съмнение, относно обективността и
безпристрастността на депозираните от тях показания и едновременно с това
показанията на тези свидетели са житейски убедителни, в съответствие с
правилата на формалната логика и се подкрепят и от показанията на свидетелите С.М.М. и А.А.П., в частта им, досежно
състоянието на частната тъжителка след тяхното пристигане. Всеки един от
свидетелите К.П.Д., М.Е.А. и К.С.Н., добросъвестно изнася пред съда, само и
единствено непосредствено възприетите от него факти, с оглед своето
местоположение и обективни реалии и именно несъществените разминавания в
техните показания са индиция за обективността в
показанията на всеки един от свидетелите, тъй ако показанията на всички
свидетели бяха абсолютно идентични, това би означавало, че свидетелите не
отразяват техни преки и непосредствени възприятия, а показанията на същите са
депозирани само и единствено в подкрепа на обвинителната теза. Всеки един от
свидетелите с оглед това, къде точно се е намирал и каква е била неговата пряка
видимост към подсъдимия и частната тъжителка в момента на нанасянето на ударите
е изложил само и единствено тези негови конкретни възприятия. Следва да бъде
отчетен и изминалият период от време от датата на деянието, който период е
около година и също не може да се очаква показанията на тази група свидетели да
бъдат абсолютно идентични и без да се отчита освен възрастта на свидетелите и
тяхното емоционално състояние в резултат на преживяното.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелката П.П.П., по отношение на
които, освен че са налице данни за тяхната възможна заинтересованост, предвид
това, че същата живее на семейни начала с подсъдимия, но и поради факта, че
показанията на тази свидетелка се намират в диаметрална противоположност, както
с показанията на свидетелите К.П.Д., М.Е.А. и К.С.Н., така и с показанията на
свидетеля С.Д.Ц.. Показанията на свидетелката П.П.П.,
в частта им, че именно частната тъжителка е била заедно с полицейските
служители, когато същите са потърсили подсъдимия, напълно се сугестират, както от показанията на свидетелите К.П.Д., М.Е.А.
и К.С.Н., така и от показанията на свидетелката С.М.М..
Показанията на свидетелката П.П.П., в частта, че в
резултат на нанесения на подсъдимия удар в крака, който свидетелката твърди, че
е възприела, същият е изпитвал болки при движение, също се опровергават от
показанията на свидетелката С.М.М..
Отделно от това налице е
съществено противоречие в показанията на свидетелката П.П.П.
и показанията на свидетеля С.Д.Ц., който живее на втория етаж и в своите
показания посочва, че не е чул абсолютно нищо, което обоснова и извод, че щом
свидетел на втория етаж не е възприел нищо, няма как свидетелката П. да е чула
изнесеното в нейните показания.
Сам по себе си факта, че
свидетелят С.Д.Ц. не е възприел, както нанесените обидни думи, така и последващите удари, също не е в състояние да обоснове извод
за недоказаност на обвинението, тъй като същият не е бил на мястото на
инцидента и не е наблюдавал пряко и непосредствено случващото се и е обективно
възможно, същият именно с оглед на това, че се е намирал в апартамента си,
макар и при отворен прозорец, да не чуе, както отправените обиди, така и да не
е възприел последващите действия на подсъдимия.
Съдът като взе предвид
специфичния характер и доказателствената природа на обясненията на подсъдимия,
които освен важен източник на доказателства са и средство на защита, не дава
вяра на дадените от същият обяснения, в частта им, че по отношение на същия са
били отправени обидни думи и че е бил ритнат, както и че не е отправял
посочените в тъжбата обиди към частната тъжителка и не е нанасял удари на
същата, тъй като в тази им част неговите показания напълно се сугестират от показанията на свидетелите К.П.Д., М.Е.А. и К.С.Н..
Именно след извършеният анализ на цялостната доказателствена съвкупност по
делото, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдмия
и намира същите сами и единствено за защитна теза, която е напълно опровергана
от останалите доказателства по делото и извършената им оценка.
Анализът на възприетата от
съда доказателствено обезпечена фактология и извършената оценка на доказателствените
източници налага да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият И.И.А. е осъществил от обективна и субективна страна съставът
на престъплението по чл. 148, ал. 1, т.
1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, както от обективна, така и
от субективна страна.
От обективна страна на 13.05.2020г., около 15,30 часа, в град Русе, ж. к.
„Здравец“ 3, подсъдимият, казал нещо унизително за честта и достойнството на М.А.Й.,
като я нарекъл „пикла“ и „боклук“, в нейно
присъствие, като обидата е нанесена публично.
Непосредствен обект на наказателноправна защита са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката
на човека и положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и
обществена ценност.
Изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия чрез действие, изразяващо се в устно употребени от последният
по отношение на частната тъжителка думи „пикла” и „боклук”, които са унизителни за честта и достойнството на
лицето към което са насочени, с оглед моралните ценности, на които се основава
нашето общество.
Деянието е извършено в
присъствието на пострадалото от престъплението лице, като последното пряко и непосредствено
е възприело употребените от подсъдимия обидни думи.
Касае се за довършен състав
на престъпление, доколкото употребените от подсъдимия думи са възприети
непосредствено от пострадалото лице.
Налице е квалифициращият
признак по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК, тъй като в конкретният случай обидата е
нанесена на обществено място, в присъствието на други лица, а именно
свидетелите К.П.Д., М.Е.А. и К.С.Н..
Субект на престъплението е
пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна,
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В
съзнанието на същия са намерили отражение представи, че употребените от него
думи, са унизителни за честта и достойнството на лицето по отношение на което са
употребяват, с оглед господстващият морал, че към момента на употребяването им
са присъствали, освен пострадалата и други три лица и пряко е целял тези
употребени от него обидни квалификации да бъдат възприети, както от
пострадалата, така и от останалите присъстващи свидетели. Доказателства за
прекия умисъл се съдържат, както в конкретните обстоятелства при които е
осъществено изпълнителното деяние – употреба на обидните думи, в присъствието
на пострадалото лице и още три лица, в резултат на което подсъдимият е имал
възможност да предвиди неизбежното настъпване на съставомерния
резултат – възприемане от страна на пострадалата на отправените по отношение на
нея обидни думи, както и че същите ще бъдат непосредствено възприети от присъстващите
там лица, а така също и че използването на тези обидни думи е неприемливо от
гледна точка на морала и запретено от закона.
При индивидуализиране наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът взе предвид степента на
обществена опасност, която разкрива на конкретното деяние, съотнесена
към обществената опасност на деянията от този вид, която степен на обществена
опасност съдът намира за по-висока, с оглед обстоятелството, че се касае за
обиди по отношение на непълнолетно лице.
Обществената опасност на дееца, съдът намира ниска.
Същият е реабилитиран и едновременно с това полага труд по трудово
правоотношение и няма данни за трайно установени престъпни навици.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство беше отчетено, осъществяването състава и на друго престъпление
срещу личността.
Смекчаващи отговорността обстоятелства, извън
по-ниската степен на обществена опасност на дееца и добрите му характеристични
данни не бяха констатирани и отчетени.
При отчитане на всички тези обстоятелства,
съдът намира, че наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия, за
това престъпление следва да бъде определено по правилата на чл. 54 НК, тъй като
не са налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК, като следва да бъде индивидуализирано в в
минималния предвиден в закона размер на наказанието, за това престъпление, а
именно „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Обществено порицание“, което да бъде
изпълнено, чрез прочитане на присъдата по Общински радио възел – Русе.
Подсъдимият И.И.А. е осъществил от обективна и субективна страна и
съставът на престъплението по чл. 130,
ал. 2 НК.
От обективна страна на 13.05.2020г., около 15,30 часа, в град Русе, ж.к.
„Здравец“ 3, чрез нанасяне на удари с шамари и юмруци в окосмената част на
главата и в предна коремна стена, причинил на М.А.Й. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия чрез действие, изразяващо се в нанасяне на удари с шамари и юмруци в окосмената част на
главата и в предна коремна стена, като пряка и непосредствена последица от които
осъществени от страна на подсъдимия телодвижения, на частната тъжителка са били
причинени болка и страдание, без разстройство на здравето.
Субект на престъплението е
пълнолетно наказателноотговорно лице.
От субективна страна,
подсъдимият е осъществил състава на престъплението умишлено, при форма на
вината пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение представи, че в
резултат на извършените от него действия, ще бъде причинена болка и във волево
отношение пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от това си деяние.
При индивидуализиране наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът взе предвид степента на
обществена опасност, която разкрива на конкретното деяние, съотнесена
към обществената опасност на деянията от този вид, която степен на обществена
опасност съдът намира за по-висока, с оглед броя на нанесените удари и обстоятелството,
че се касае за телесна повреда по отношение на непълнолетно лице.
Обществената опасност на дееца, съдът намира ниска.
Същият е реабилитиран и едновременно с това полага труд по трудово
правоотношение и няма данни за трайно установени престъпни навици.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
беше отчетено, осъществяването състава и на друго престъпление срещу личността.
Смекчаващи отговорността обстоятелства, извън
по-ниската степен на обществена опасност на дееца и добрите му характеристични
данни не бяха констатирани и отчетени.
При отчитане на всички тези обстоятелства,
съдът намира, че наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия, за
това престъпление следва да бъде определено по правилата на чл. 54 НК, тъй като
не са налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК, като следва да бъде индивидуализирано в размер малко над минималния и на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок
от три години.
Именно защото се касае за две деяния,
всяко едно от които осъществяват състав на престъпление, извършени в реална
съвкупност, то и с оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 НК деецът не може да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът
определи на подсъдимия едно общо наказани, измежду наложените му по-горе, в
размер на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от четири
месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложи за срок от
три години.
На основание чл. 23, ал. 2 НК към така
наложеното на подсъдимия наказание, съдът присъедини наложеното му наказание
„Обществено порицание“, което да се изпълни, чрез прочитане на присъдата по
Общински радио възел – Русе.
На основание чл. 23, ал. 3 НК, съдът не
присъедини към определеното на подсъдимия най-тежко наказание, наложеното му наказание
„Глоба“ в размер на 3000 лева, с оглед обстоятелството, че ако същото бъде
присъединено наложеното на подсъдимия наказание би се оказало несъразмерно
тежко.
По гражданският иск.
Предявен е
граждански иск, който е за сумата от 3500 лева, от които 500,00 лева, представляващи причинени в резултат на деянието
по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и
3000,00 лева, в резултат на деянието по чл. 130, ал. 2 НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
13.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Правното основание на предявеният
иск е деликтно – чл. 45 ЗЗД, поради и което, за да
бъде уважен същият следва да бъде доказано, че вследствие на виновно противоправно поведение, в правната сфера на пострадалото
лице са настъпили неимуществени вреди в претендирания размер, намиращи се в
пряка причинно-следствена връзка с извършеното от подсъдимия деяние.
Съдът намира
гражданския иск за доказан по своето основание, предвид обстоятелството, че в
резултат на поведението на подсъдимия в правната сфера на пострадалото лице са
настъпили негативни преживявания, които подлежат на репариране. Доколкото
размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, то и съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав на съда намира, че претърпените от частната тъжителка
неимуществени вреди, биха били репарирани в пълна степен, с обезщетение в
размер на 2500 лева, от които 500,00
лева, представляващи причинени в резултат на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и 2000,00 лева, в резултат на
деянието по чл. 130, ал. 2 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта 13.05.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като предявения граждански иск за разликата
до пълния претендиран размер от 3500 (три хиляди и
петстотин) лева беше отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият беше осъден да заплати
на пострадалата сумата размер на 642 лева, представляваща разноски в
производството.
На основание чл.
189, ал. 3 НПК, подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на Районен съд - Русе,
сумата в размер на 100,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: