Р Е Ш Е Н И Е
№
04.08.2020 година, гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- Шумен в публично
заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Бистра Бойн
при
секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 278
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във
вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, образувано по жалба на Й.М.А. с ЕГН: ********** ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0307-000131 от 11.06.2020г., издадена от Началник РУ Нови Пазар към ОД на
МВР– Шумен, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по
чл.171 т.2а, б.„б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на
регистрацията на ППС с рег.№ ...., считано от 11.06.2020г. за срок от шест
месеца. Оспорващият изразява несъгласие с постановената мярка, без да сочи
конкретни мотиви. Жалбата е бланкетна и в нея липсват аргументи за незаконосъобразност
на оспорената заповед. В указан от съда
срок не е постъпила допълнителна молба, в която да са конкретизирани
основанията за незаконосъобразност на акта, съгласно чл.150 ал.1 т.6 от АПК. В съдебно заседание за оспорващия се явява упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и уточнява основанията за оспорване,
а именно нарушени процесуални изисквания, неспазени материално правни
разпоредби и цел на закона при издаването на акта.
За ответната страна Началник РУП към
ОД на МВР град Шумен, РУ-Нови пазар, се явява юриск....., редовно упълномощена,
която твърди, че безспорно е доказано извършеното нарушение, във връзка с което
е наложена ПАМ и същата отговаря на целта на закона. Намира, че липсват нарушения на процесуалните правила
при издаване на оспорената заповед, поради което моли жалбата да бъде
отхвърлена. Моли за присъждане на
юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на
чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища на страните, прие за установено следното: На 11.06.2020г. около 13.00 часа, в гр.Нови Пазар на ул.Марица,
актосъставителят Т.М.- младши автоконтрольор при РУ гр.Нови Пазар, в присъствие
на свидетеля В., съставил АУАН № 187283/20г. на жалбоподателя Й.А., който като
водач на лек автомобил марка „Мазда“ модел „323“ рег. № ...., управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В актът е посочено, че
пробата била извършена с техническо средство Дрегер Drag test 5000 АRLK 0071,
показващ положителен резултат на канабис и метамфетамин. Резултатът от теста е
представен в заверено ксерокопие от ответната страна и приложен по делото, като
същия е под № 80 от 11.06.2020г. с посочен номер на тестово устройство,
съвпадащ с този в акта и е положителен за канабис и амфетамин.
На водача бил издаден талон за медицинско
изследване. Било иззето свидетелството му за правоуправление и двете
регистрационни табели на автомобила. Актосъставителят квалифицирал извършеното
административно нарушение, като такова по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП. АУАН е
подписан без възражения от нарушителя, като в законоустановения срок по чл.44
от ЗАНН, също не било депозирано възражение. Видно от Талон за изследване
№0041668, относно пробата с техническо средство за наркотични вещества- канабис
и амфетамин, водачът посочил, че приема показанията и положил своя подпис.
Видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и наркотични вещества, съставен от медицински специалист в
ЦСМП-гр.Шумен на 11.06.2020г., водачът Й.М. отказал да му бъде извършен кръвен тест
за наркотици.
Към момента не е издаденото въз основа
на акта НП. По отношение на установеното деяние, на жалбоподателя била наложена
принудителна административна мярка. Със Заповед № 20-0307-000131 от 11.06.2020г.
издадена от Началник РУП към ОД на МВР град Шумен, РУ-Нови пазар, упълномощен
със Заповед № 372з-1525/04.06.2019г. на Директора на ОД на МВР Шумен, въз
основа на съставения АУАН, относно установената употреба на наркотични вещества
на оспорващия е наложена ПАМ по чл.171 т.2а, б.„б“ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ ...., считано от
11.06.2020г. за срок от шест месеца.
Заповедта е връчена лично на Й.А. на 11.06.2020г., видно от
отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата му е подадена в срока за
обжалване чрез административния орган на 25.06.2020г.
На 17.07.2020г. била издадена Заповед №
307з-255, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
издадената предходна заповед, предмет на настоящото производство, в чиято
обстоятелствена част посоченото като употребено второ наркотично вещество
„метамфетамин“ да се чете „амфетамин“. Този акт е бил връчен на 29.07.2020г. и
към момента не е влязъл в законна сила.
По делото е представена цялата преписка
по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министър на вътрешните работи, с която са определени лицата осъществяващи
контролна дейност по ЗДвП и Заповед № 372з-1525/04.06.2019г. на Директора на ОД
на МВР Шумен, с която са оправомощени началниците на РУ при ОДМВР-Шумен да
прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171
т.1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“ от ЗДвП.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства, като в качеството на свидетел беше разпитан свидетеля по акта и
П.Станимиров- младши автоконтрольор. Показанията им кореспондират със събрания
доказателствен материал, а именно, че жалбоподателя, на процесната дата е управлявал
МПС след употреба на наркотични вещества, установена с техническо средство,
което не било отречено на мястото на проверка от водача.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149
ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0307-000131 от 11.06.2020г.на Началник РУП към ОД на МВР град Шумен, РУ-Нови
пазар, с която е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ ....,
считано от 11.06.2020г. за срок от шест месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
пр.2 от ЗДвП. Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл.171 т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В
случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган, в писмена
форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й и
заповедта съдържа необходимите реквизити, съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
Заповедта е мотивирана, като в същата са
посочени, както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. За
да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от
фактическа страна, че собственикът на автомобила в качеството на водач, на
посочените в оспорената заповед дата и място, е извършил нарушение, като
управлявал МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установено с техническо средство. Установените от административния орган
фактически основания се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства. Констатациите в Акта за установяване на административно
нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189 ал. 2 от ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното и същите се подкрепят от разпита на свидетелите
и служители на ПП, възприели непосредствено нарушението и резултата от теста, като
и от приложените обяснения на водача на стр.18 по делото. Доказателствената
сила на АУАН обхваща и факта, че същия като официален документ е съставен от длъжностно
лице на службите за контрол по ЗДвП, посочено в него като актосъставител,
поради което възраженията, направени едва след приключване на съдебно дирене в
съдебно заседание, за липса на представен трудов договор за заемане на
длъжността на актосъставителя, са неоснователни.
Установената и коригирана, по надлежния
ред с последваща заповед, фактическа грешка в наименованието на едно от
наркотичните вещества не води до незаконосъобразност на оспорения акт.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът
намира следното: Съгласно чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози– за срок от 6 месеца до една година. Нормата съдържа няколко
основания за прилагане на ПАМ от посочения вид–
прекратяване на регистрация на пътно превозно средство, като в
конкретния случай във фактическите
съображения на процесната заповед е
посочено управление на МПС от лице, което е употребило наркотични вещества.
След като са установени данни за употребени наркотични вещества е налице
хипотезата на чл.171 т.2а, б“б“ от ЗДвП, като административният орган е имал
задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171 т.2а от ЗДвП
принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и
административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е.
преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма.
Наложената мярка в настоящия казус е със
срок на действие, предвиден в закона в минималния размер. Правилно мярката е
наложена от датата на установяване на нарушението, когато са иззети 2 бр.
регистрационни табели.
Принудителните административни мерки
са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на
държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята
правна същност те са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Целта на принудителните административни мерки, налагани по
реда на чл.171 от ЗДвП е да се осигури безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения. При тази законова
регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на
принудителната административна мярка, е установено по надлежния ред нарушение
от посочения вид. Безспорно е в случая, че последното е констатирано със
съставения АУАН, като на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за
установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта. В
случая такива доказателства не са представени.
По изложените съображения съдът счита,
че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност,
поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед изхода на делото, оспорващият
следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е съобразен с разпоредбата
на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.144 от АПК.
Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.М.А.
с ЕГН: ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0307-000131 от 11.06.2020г., издадена от Началник РУ
Нови Пазар към ОД на МВР– Шумен, с която на лицето е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а б.„б“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Мазда 323ф“ с рег.№
...., считано от 11.06.2020г. за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА
Й.М.А. с ЕГН: ********** *** да
заплати на ОДМВР -Шумен сумата от 100/сто/
лева, представляваща деловодни разноски по настоящото производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София,
на осн.чл.172 ал.5 от ЗДВП.
Съдия: