Р Е Ш Е Н И Е № 237
гр. Кюстендил, 02.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в публичното
заседание на седми октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря И. С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 206 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Областна дирекция на МВР-Кюстендил, представлявана от директора ст. комисар Е.С., е предявила касационна жалба срещу решение № 197 от 19.06.2020г. на Районен съд – Кюстендил по НАХД № 1695/2019г., с което е отменен електронен фиш серия К, № 3082354. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развиват се подробни съображения, основаващи се на редакцията на чл. 189, ал. 4 и ал. 8 от ЗДвП съгл. изм., обн. в ДВ, бр. 19 от 2015г., в ДВ бр.101/2016г. и в ДВ бр.54 /2017г. и приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТТС/ за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г. Позовавайки се на цитираните законодателни изменения, както и на приети със Закона за движението по пътищата легални дефиниции, касационният жалбоподател развива становище за законосъобразност на приложения ред за установяване на административното нарушение с техническо средство. Иска се отмяна на оспореното по касационен ред съдебно решение и потвърждаване на електронния фиш.
Ответникът – Н.М.П. ***, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Кюстендил, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се
приема за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменен електронен фиш серия К, № 3082354, издаден от ОД на МВР Кюстендил, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, на Н.М.П. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600,00лв.
От фактическата страна на спора е установено, че на 25.07.2019г. в 20,49 часа, с техническо средство за измерване – стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „S**“, е заснето движение на лек автомобил марка „Ф.к.“ с рег. № ***** по ВП-ІІ-62, км. 4+730 в с. Багренци в посока гр. Дупница, със скорост от 94 км/ч при ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч.
Горното се установява от приложените от АНО писмени доказателства. Със същите се доказва, че системата за видеоконтрол е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на скоростта, като към датата на нарушението системата е била преминала последваща проверка със срок на валидност. Като веществено доказателствено средство е приет клип, посредством който се установява видът, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил и измерената скорост на движение.
От материалите към преписката е видно, че първоначално, съобразно разпоредбата на чл.188, ал.1, пр.1 от ЗДвП и въз основа на данните в справка от Централна база КАТ, за констатираното административно нарушение е издаден електронен фиш серия К, № 2919071 на собственика на процесния автомобил А. Д. А. Последният депозира декларация пред АНО на 08.10.2019г., в която сочи, че на датата и в часа на извършване на нарушението, МПС е било във владение и е управлявано от Н.М.П.. Към декларацията прилага копия от свидетелството за управление на МПС и контролния талон на посочения водач. Предвид горното, издаденият срещу собственика електронен фиш е анулиран на осн. чл. 189, ал.5, пр. последно от ЗДвП и е издаден оспореният по делото електронен фиш.
В производството пред районния съд по искане на нарушителя са събрани писмени доказателствени средства, а именно: писмо на изп. директор на ИА „Автомобилна администрация“ , както и копия от пътни книжки на превозвача „О.С.“ АД - гр. София, от които се установява, че процесният автомобил е включен в списъка за регистрация към превозвача „О.С.“ АД за извършване на таксиметрови превози; че в часовия интервал от 08,00ч до 21,00ч на 25.08.2019г. е управляван от водача А. А.; че нарушителят П. управлява друг автомобил от списъка на същия превозвач, вкл. и на датата и в часа на нарушението.
При изложените доказателства, от правна страна съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш. Решаващите доводи са за недоказаност на субекта на нарушението. Същите са мотивирани с данните в събраните писмени доказателствени средства - пътните книжки, издадени от превозвача, към който е регистриран процесния автомобил за извършване на таксиметров превоз, въз основа на които съдът приема, че П. не е управлявал МПС на датата на нарушението, а декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, представена пред АНО от собственика на автомобила, е с невярно съдържание.
Касационният съд, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните
изводи:
Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Решаващите правни изводи за незаконосъобразност на ЕФ са обосновани от доказателствата и правилни с оглед приложимия закон. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, приложима и в специалната хипотеза на чл.189, ал.4 от ЗДвП, субектите на отговорността за извършеното административно нарушение са собственикът или този на който е предоставено моторното превозно средство / арг. чл.189, ал.5 от ЗДвП/. В случая с оспорения електронен фиш е ангажирана отговорността на водача на МПС, т.е. на този, на който собственикът е предоставил МПС, след като първоначално издадения ЕФ срещу собственика е анулиран. Доказателственото средство, съобразно което АНО е установил нарушителя, е декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, подадена от собственика на автомобила А. А.. Видно от същата, последният е посочил Н.П. като лице, на което е предоставено управлението на МПС към датата на съставомерното деяние. От изложеното следва, че като е наложил административно наказание за извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на водача на автомобила, АНО е съобразил правилото по чл.189, ал.5 вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП.
Независимо от горното издаденият ЕФ е незаконосъобразен, а решението за отмяната му е правилно. Въззивният съд, в изпълнение на задълженията си по чл.13 и чл.107, ал.3 от НПК за разкриване на обективната истина чрез събиране и проверка на всички допустими, относими и необходими доказателства, е установил, че субект на нарушението не е лицето, на което АНО е наложил административното наказание. Правните изводи в изложения смисъл са обосновани от данните в представените по делото писмени доказателствени средства, с които се опровергава истинността на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП. От писмо на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ , както и от копия от пътни книжки на превозвача „Окей Супертранс“ АД - гр. София, се установява, че процесният автомобил е включен в списъка за регистрация към превозвача „О. С“ АД за извършване на таксиметрови превози, като в часовия интервал от 08,00ч до 21,00ч на 25.08.2019г., т.е. на датата и в часа на релевираното деяние, е управляван от водача А. А., а нарушителят по ЕФ - Н.П. е управлявал друг автомобил от списъка на същия превозвач. Данните в цитираните писмени доказателствени средства имат съществено значение за разкриване на обективната истина и за правилното и законосъобразно установяване на субекта, който по закон носи отговорност за нарушението. От анализа на същите се установява, че лицето, прието от АНО за нарушител не е управлявало процесния автомобил когато е констатирано съставомерното деяние и не следва да бъде наказван за административното нарушение, поради което издаденият ЕФ е незаконосъобразен. Решаващите правни съображения на въззивният съд в изложения смисъл са обосновани от доказателствата и правилни с оглед приложимия закон. Следва решение за оставяне в сила на оспорения съдебен акт.
От друга страна, от данните в събраните от съда документи е видно, че декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, подадена от А. Д. А. - собственик на процесното МПС, е с невярно съдържание, поради което съдът изпраща копие от същата на Районна прокуратура – Кюстендил за извършване на проверка дали не е извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал. 2 от
АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197 от
19.06.2020г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по
НАХД № 1695/2019год.
Изпраща на Районна прокуратура – Кюстендил копие от декларация от 08.10.2019г. на А. Д.
А. от гр. София, подадена пред ОД на МВР – Кюстендил на
осн. чл.189, ал.5 от ЗДвП, ведно с копие от настоящото решение.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.