Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                  Година 05.10.2016 г.                    Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                       Първи граждански състав

На четиринадесети септември                                 Година две хиляди и шестнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                        Членове: 1.

                                                                                                                          2.

Секретар Ж.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1441 по описа за 2016 година.

 

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.

Ищецът Д.Н.С. твърди в исковата си молба, че на 01.01.2015г. подписал допълнително споразумение №1 към трудов договор №89 от 29.10.2014г. с ответното дружество като „ръководител отдел в транспортни-механизации". Задълженията си по него изпълнявал съвестно. От самото му назначаване на работното място не се спазвало работното време, а работният му ден продължавал до 23 часа вечерта. Вследствие на това за период от 11 месеца имал натрупани над 80 работни дни компенсация за превишения работен ден с 6 - 7 часа. Ищецът твърди, че е лице със 73% намалена работоспособност. Сочи, че работодателят му не се съобразил с тази специфика и вместо да му осигури по-добри условия на работа, той злоупотребявал с компетентността му и използвал до максимум неговата работоспособност. Твърди още, че в началото на месец октомври 2015г. претърпял инсулт. По време на възстановяването му работодателят го повикал по спешност на работа във връзка с подготовката на техниката за зимния сезон. Точно в този период на работното си място претърпял инцидент вследствие на падане - счупил ребро, което перфорирало белия дроб и било съпроводено с множество охлузни рани. Единственото, което направил работодателят било да нареди на колегите на ищеца да го откарат в дома му, вместо в болнично заведение. Болничният лист, издаден на 03.12.2015г., определял инцидента като трудова злополука по чл.55, ал.1 от КЗОО. Лечението на ищеца започнало на 04 декември 2015г. и продължило до 18 декември 2015г. с първи болничен лист и до пълното му възстановяване с последващи такива. В този период работодателят на ищеца прекратил трудовото му правоотношение и отказал да приеме болничния лист от лицата, които изпратил, за да му го предоставят, поради невъзможността на ищеца лично да отиде дотам. Твърди, че работодателят „ПЪТСТРОЙ" ООД не му е изплатил месечните трудови възнаграждения за месеците: август, септември, октомври и ноември 2015г. в размер на по 1500 лв. - основно месечно трудово възнаграждение. Твърди, че на 14.12.2015г. подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1 КТ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ПЪТСТРОЙ" ООД гр.Стара Загора да му заплати сумата от 6000 лв., от които: трудово възнаграждение за месец август 2015г. – 1500 лв.; трудово възнаграждение за месец септември 2015г. – 1500 лв.; трудово възнаграждение за месец октомври 2015г. – 1500 лв. и трудово възнаграждение за месец ноември 2015г. – 1500 лв., както и обезщетение по чл.224 КТ – 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът „ПЪТСТРОЙ” ООД – гр.Стара Загора  оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за разноските по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.  

Видно от представеното по делото Допълнително споразумение № 1/01.01.2015 г. към трудов договор № 89/29.10.2014 г., ищецът е работил по трудов договор на длъжността „ръководител отдел в транспортни механизации". По делото е представено заявление от ищеца от 14.12.2015 г. за прекратяване на трудовия му договор без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително.  По делото не са направени възражения и не са ангажирани доказателства за недобросъвестност на ищеца при изпълнение на трудовата му функция. С оглед на това съдът намира, че работодателят дължи изплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение, уговорено между страните по трудовия договор. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че следващото се на ищеца трудово възнаграждение за месеците  август, септември и октомври 2015 г. е в размер на 1175,85 лв. нетно възнаграждение, а за месец ноември 2015 г. – в размер на 727,91 лева нетно възнаграждение. Вещото лице сочи, че нетни възнаграждения на ищеца са служили за погасяване на негови задължения по изп.д.№ 20142220400004 на ДСИ – Нова Загора, но в с.з. уточнява, че тези плащания са извършени преди процесния период м.08. – м.11.2015 г. Предвид гореизложеното съдът счита, че исковете за заплащане на трудово възнаграждение са основателни и следва да бъдат уважени до установените от експертизата размери, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на иска – 24.03.2016 г. до окончателното им изплащане. В останалата част до претендираните размери от по 1500 лева месечно исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като ал.2 на чл.224 от КТ предвижда, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че ищецът е ползвал полагащия му се пропорционално за 2015 г. платен годишен отпуск в размер на 17 работни дни. С оглед на това съдът счита, че искът за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 1500 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от предявените искове в размер на 340,44 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове в размер на 181,69 лева. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата 170,22 лв., представляваща държавна такса, и сумата 34,04 лв., представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, съобразно уважената част от предявените искове .

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ” ООД, гр.Стара Загора, Зона Голеш, ЕИК *********, представлявано от Сашо Петков Желязков, да заплати на Д.Н.С. *** сумата 1175,85 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец август 2015 г., сумата 1175,85 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2015 г., сумата 1175,85 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2015 г. и сумата 727,91 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 24.03.2016 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 340,44 лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.С. *** против „ПЪТСТРОЙ” ООД, гр.Стара Загора, Зона Голеш, ЕИК *********, представлявано от Сашо Петков Желязков, искове, както следва: за неизплатено трудово възнаграждение за месец август 2015 г. – в останалата част до претендирания размер 1500 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2015 г. – в останалата част до претендирания размер 1500 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2015 г. – в останалата част до претендирания размер 1500 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г. – в останалата част до претендирания размер 1500 лева, и за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 1500 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА Д.Н.С. *** да заплати на „ПЪТСТРОЙ” ООД – гр.Стара Загора, Зона Голеш, ЕИК *********, представлявано от Сашо Петков Желязков, сумата 181,69 лева, представляваща разноски по делото

ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ” ООД, гр.Стара Загора, Зона Голеш, ЕИК *********, представлявано от Сашо Петков Желязков, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата 170,22 лева, представляваща държавна такса, и сумата 34,04 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му. 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :