Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Четвърти касационен състав, в публично заседание на осми април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора С И, като разгледа
докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 522 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.
63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.В.Д., подадена чрез адв.В. против Решение № 5/29.01.21г. по НАХД
№3641/2020г. на ВРС, VІ състав в частта, с която е потвърдено наказателно
постановление № 20-0819-002242/03.07.2020г. на началника на група в сектор „ПП“
ОД на МВР Варна в частта по т.1, с която на Д. за нарушаване разпоредбата на
чл.6, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.,
както и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец на основание чл.183, ал.7 ЗДвП. Касаторът твърди, че решението на ВРС в
оспорената част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушаване на материалния закон. Твърди,
че тежестта на доказване е на АНО, като в съдебното производство съдебният
състав трябва да изясни фактическата обстановка чрез допустими доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение, като в хода на съдебното
следствие не са събрани никакви доказателства, които да потвърждават описаните
в АУАН обстоятелства. Твърди, че липсват изискуемите в чл.57 ал.1 ЗАНН
императивно изброени реквизити, които следва да съдържа НП, поради което не
става ясно по какъв начин и на основата на какви доказателства АНО е формирал
своето вътрешно убеждение и на база на него е приел, че виновно е нарушил
разпоредбите на чл.6 ал.1 ЗДвП, като е управлявал автомобил след пътен знак
„В4“, след като такъв не съществува. Твърди, че не е установено безспорно
извършеното нарушение и неговият извършител. Твърди, че от доказателствата по
делото се установява, че е навлязъл след пътен знак „В4“ по единственият път,
по който може да се стигне до Южна промишлена зона, като АУАН е съставен
единствено въз основа на лица, заинтересовани от случая, а НП е издадено без да
се изяснят в пълнота всички факти и обстоятелства, относими до отговорността на
наказаното лице. Твърди, че от доказателствата по делото и показанията на
свидетелите остава непонятно как, кога, кой и по какъв начин е установил
спорното нарушение на пътен знак „В-4“. Твърди и че съгласно чл.48 ППЗДП под
символите в пътни знаци В4, В5 и В6 с число може да се укаже и масата в тонове,
но не и някакъв часови диапазон. Твърди и че не е спазено изискването на чл.49
ал.1 ППЗДП, а именно да бъде поставен още един знак непосредствено преди
забранения участък. Твърди и че от представената извадка от Генерален план за
организацията на движението се установява, че в приетата и одобрена от
съответната комисия организация на движението липсва пътен знак „В-4“, никъде в
приетата времена организация на движението не съществува пътен знак „В-4“ или
допълнителна табела „Т-10“, т.е. актът и НП са издадени при неизяснена
фактическа обстановка и липса на доказателства. Твърди, че никъде в обжалваното
решение не се споменава защо актосъставителят е приел, че е нарушил действието
на пътен знак „В-4“, който изобщо не съществува в одобрената схема за временна
организация и безопасността на движението. Моли настоящата инстанция да отмени
решението на ВРС в обжалваната част и да му бъдат присъдени
направените разноски в първата инстанция.
Ответникът по жалбата ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“, чрез процесуалния си представител, в писмена молба
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС в
обжалваната част да бъде оставено в сила. Моли на основание чл.63 ал.5 ЗАНН за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде
уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение да бъде присъден
минималния размер.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна
и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на П.В.Д.
против наказателно постановление № 20-0819-002242/03.07.2020г. на началника на
група в сектор „ПП“ ОД на МВР Варна, с което по т.1 за нарушаване разпоредбата
на чл.6, т.1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
300лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на
основание чл.183, ал.7 ЗДвП; по т.2 за нарушаване на чл.147 ал.1 ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. на основание чл.185 ЗДвП и за нарушение на чл.147 ал.1 ЗДвП му е наложено по т.3 административно
наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 ЗДвП.
За
да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 22.05.2020г. въззивникът управлявал товарен
автомобил –влекач „Рено Магнум Е ТЕХ 480“ с ДК *******, с прикачено полуремарке
Рендерс с ДК № ******* собственост на „БКК Превози“ЕООД, като около 08.05ч. се
движел в гр.Варна, по ул.“Девня“ в посока ЖП Гара-Варна и на кръстовището на
пътния възел с ----------извършил маневра завиване наляво за Аспарухов мост и
ЮПЗ, в който участък по това време, поради извършван ремонт, била въведена
временна забрана за движение на товарни автомобили в указан времеви период, а
именно с пътен знак В4“Забранено е влизането на товарни автомобили“ и допълнителна
табела Т17- Пристанище Варна- Изток ЮПЗ от 06:30-10:00 и 16:30 до 20:00ч. При
движение в зоната на забраната и в указания часови диапазон Д. бил спрян за
проверка от органите на полицията- св.Г. и Г.., при която същите установили и
че управляваните влекач и полуремарке не били представени на годишен технически
преглед. За констатираните нарушения бил съставен АУАН, предявен и връчен на
въззивника, който го подписал без възражения, а и такива не постъпили в срока
по чл.44 ЗАНН. Въз основа на съставеният акт е издадено и обжалваното НП.
Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си относно т.1 от НП, че АУАН и НП в тази част
отговарят на чл.42 и чл.57 ЗАНН, съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение, посочени са датата
и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
както и нарушената правна норма, като същите са издадени при спазване на
процесуалните правила, нарушението е безспорно установено, а именно, че в
участъка, където е бил спрян въззивника, е действала временна забрана с пътен
знак „В4“ за навлизането на товарни автомобили в определен с допълнителна
табела Т 17 часови интервал, като същото безспорно се установява и от събраните
доказателства. ВРС е приел и че правилно е определен вида и размера на
наложените наказания, които са и предвидените в закона за това нарушение. По
отношение на т.2 и т.3 от НП ВРС е приел, че в тази част като издадено в
нарушение на закона следва да бъде отменено.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че на 22.05.2020
г. в гр.Варна, по ул.“Девня, на п.в. с б----------при извършване на маневра
завиване наляво в посока ЮПЗ касаторът е нарушил пътен знак В4 от ЗДвП въведен
при временна организация на движението за времето от 06:00ч. до 10:00ч. и е осъществил
състава на вмененото му с НП нарушение по чл.6 ал.1 ЗДвП.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно и законосъобразно
ВРС е приел за безспорно доказано извършеното нарушение и че нарушението е
извършено именно от касатора- управлявал автомобила при извършената проверка.
Нарушението, видно от АУАН и НП/по т.1/, е описано със
съставомерните му признаци. Посочени са конкретните факти и обстоятелства, при
които е осъществено. Описанието на нарушението безспорно дава възможност на
нарушителя да разбере в какво се изразява извършеното от него нарушение.
Нарушението безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В случая по безспорен и категоричен
начин е установено от доказателствата по делото, че в участъка на извършената
му проверка е била въведена временна организация на движението, като с пътен
знак В“ е забранено влизането на товарни автомобили, а с допълнителна табела
Т17 е определен времеви интервал на забраната. Както и ВРС е приел, същите са въведени
при спазване изискванията на Наредба №18 от 2001г. за сигнализацията с пътни
знаци, както и Наредба №3 от 2010г. за временната организация и безопасността
на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците. Видно е от представената
схема на временна организация и безопасност на движението, че са отразени както
пътен знак В4, така и табелата Т17 с указания времеви диапазон за забраната. Безспорно
е установено, че касаторът е извършил вмененото нарушение, като е навлязъл с
управлявания от него автомобил след знака въвеждащ забрана за движение на такъв
вид автомобил. Като водач на ППС същият е бил длъжен да съобрази поведението си
с пътните знаци, съгласно изискването на чл.6 ал.1 ЗДвП, а като не го е сторил
е осъществил състава на вмененото с НП нарушение. Правилно
е приложена и санкционната разпоредба на чл.183 ал.7 ЗДвП, която именно
предвижда наказанията за водач, който навлиза след знак забраняващ движението
на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за
движение.
Дори
това да е бил единствения път, по който автомобилът е можел да достигне до
мястото, за което е пътувал, то водачът е следвало да съобрази поведението си с
въведената временна организация на движение и часовете, през които е действала забраната, въведена с пътен знак.
Настоящата
инстанция намира и че случаят не е маловажен. Наложените наказания са
съобразени с предвидените от закона размери, тежестта на нарушението, неговата специфика,
като са определени в рамките на закона и съответстват на целите на чл.12 от ЗАНН.
Предвид
изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира че
решението на виззивния съд в обжалваната част е законосъобразно и обосновано и
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът
намира, че на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Варна
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/29.01.21г. по НАХД
№20203110203641/2020г. на ВРС, VІ състав в частта, с която е потвърдено
наказателно постановление № 20-0819-002242/03.07.2020г. на началника на група в
сектор „ПП“ ОД на МВР Варна в частта по т.1, с която на П.В.Д. за нарушаване
разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 300лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на
основание чл.183, ал.7 ЗДвП.
ОСЪЖДА П.В.Д.,
ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.