Решение по дело №9072/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260327
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20203110109072
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ ……………………..

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                             СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 9072 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от „Е.П.” АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на В.Д.  У., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземането посочено в издадената по ч.гр.д. № 3147/2020 г. на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от сумата 323.99 лв./триста двадесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактура, издадена на 11.10.2019 г. за обект с абонатен № ***и клиентски № ***, находящ се в гр. В.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 10.44 лв./десет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва, считано от падежа на фактурата – 21.10.2019 г. до 14.02.2020 г.

Ищецът излага, че към момента на извършване на проверката на 02.12.2018г. в системата на Електроразпределение север АД,  В.Д.  У., ЕГН ********** е титулярна процесната партида за имот с адрес гр. В., с кл.№*** и аб.№***.

Ищецът сочи, че в Констативен протокол №1105257/02.12.2018г., издаден от ЕПРМ е обективирано извършено демонтиране на СТИ, което е предадено за проверка от БИМ. Констативният протокол е съставен на името на титуляра на партидата В.Д.У. и е подписан от двама свидетели, които не са служители на ответното дружество. Издадено е становище за начисление на електрическа енергия за периода 04.09.2018г. до 02.12.2018г.

Ищецът излага, че е предвидено задължението по чл. 17, т.З от ОУ на "Е.П." АД за лицата, които поради наследяване, промяна в собствеността на обекта или на друго правно основание са се сдобили с правото да получат партида за снабдяване и продажба на електроенергия за даден обект, в 30 - дневен срок от настъпване на съответното основание да уведомят крайния снабдител за настъпилата промяна като представят съответните документи удостоверяващи това. Поради което, както към момента на извършване на проверката, така и към момента на периода на корекцията, собственик и ползвател на процесния имот, находящ се в гр. В., с клиентски №*** и абонатен №***е В.Д.У. с ЕГН ********** и съответно задължено лице.

В молбата твърди, че за извършената проверка е съставен Констативен протокол №1105257/02.12.2018г. СТИ с фабричен №33380754 е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №507328 и изпратен за експертиза в БИМ. На 04.10.2019г. е извършена метрологична експертиза и е съставен Констативен протокол №2327/04.10.2019г. от БИМ, Г.Д. „МИУ" P.O.- Варна, в който е констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера - следи от отваряне по корпуса, добавено е устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата.

Твърди се ,че „Електроразпределение Север" АД съставя Справка за корекция номер 55584_F036 от 10.10.2019г. за периода от 04.09.2018г. до 02.12.2018г. - 1639 кВтч, и конкретизира размера на посоченото вземане. Поради невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена е приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката 90 дни. Използвана е правилната, одобрена от ДКЕВР методика при извършените математически изчисления по чл. 38, действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север" АД. На 11.10.2019г. „Е.П." АД издава фактура №**********, с което е определена цената на електрическата енергия, потребена от 04.09.2018г. до 02.12.2018г., а именно 323,99лв. С писма от „Електроразпределение Север" АД (с изх. №55584_КП1105257_1/10.10.2019г.) и от „Енерго - Продажби" АД (с изх. №55584_КП1105257_2/11.10.2019г.) са приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.

Ищецът счита, че съгласно разпоредбата на чл. 200. ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно чл. 16. т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ и чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2007 г./, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Претендира разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Сочи, че електромерът се намира в заключено табло собственост на „Електроразпределение Север" АД, единствено те са хората, които могат да извършват интервенции на СТИ и разполагат с технически умения и софтуеър за това. Счита, че е нарушена Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.  Твърди, че основанието за начисляването на процесната сума е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва начина, методиката и основанието на Фактура № ********** от 11.10.2019г. за сумата от 323,89 лева, по което е начислена сумата по посочената партида. Оспорва съдържанието на представените писмени документи. Оспорва законосъобразността на извършената корекция. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

По ч.гр.д. №3147/2020г. на ВРС  е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В. Д.  У., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата 323.99 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактура, издадена на 11.10.2019 г. за обект с абонатен № ***и клиентски № ***, находящ се в гр. В.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 10.44 лв., представляваща мораторна лихва, считано от падежа на фактурата – 21.10.2019 г. до 14.02.2020 г., както и сумата 75.00 лв., представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

Съгласно Констативен протокол № 1105257  на 02.12.2018 г. служители на "ЕРП Север" АД са извършили проверка в обект, находящ се в се в гр. В.демонтирали СТИ с показания, нощна-09900, дневна-16562 . Протоколът е подписан от двама свидетели.

Видно от становище за начисляване на ел. енергия от 10.10.2019г., е начислено допълнително количество ел. енергия в размер 1639,34 кВтч за период 04.09.2018-02.12.2018г.

По делото е представен Констативен протокол №2327/04.12.2018 г. от последваща проверка на БИМ, РО-Варна ведно от които, се установява, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера-следи от отваряне на корпуса, добавено е устройство за дистанционно въздействие,чуждо за схемата. Електромерът не съответства на метрологични и технически характеристики , не отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, не съответства на техническите изисквания.

От заключението на СТЕ прието от съда и неоспорено от страните се установява, е налице неотчитане от измервателната система на СТИ на част от преминалата от захранващия кабел към електроконсуматорите на абоната електроенергия в следствие на извършената неправомерно манипулация (когато бъде задействана електронната платка). Извършените математически изчисления по корекционната процедура са коректни. Същите са извършени в съответствие с утвърдената методика.Служебно начисленото количество ел. енергия в Справката за корекция може реално да бъде потребено от абоната и доставено до същия, с оглед пропускателната способност на комутационните проводници в таблото и тази на процесния електромер с ток 85 А. Уредът при измерване на параметрите по т.4.5 е бил с работещо ДУ. И тогава е отчетена грешка от минус 69,07%. При задействано дистанционно устройство СТИ отчита преминалата ел.енергия с грешка от минус 69,07%. Тази грешка е много по-голяма от максимално допустимата ± 2%. Електромерът тип МЕ 161 - процесният не е от типа "SMARTне е включен в системата за дистанционен отчет, която само тя (системата) може да предели с точност до ден и минута кога е датата на манипулацията със задействане на дистанционно устройство. Следователно не е възможно да се определи колко е точно реално преминалото количество ел.енергия достигнало и потребено от абоната. Налице е точен измерител на грешката при измерване на потребената ел.енергия при задействано ДУ и той е 69,07%. В случая е приложена методиката, при която е налице точен измерител на грешката при измерване. И изчисленията са направени при отчетена ел.енергия с неизправно СТИ. Отчетени са общо 756 Kwh за процесния период от 90 дни. И като се интерполират с грешката от 69,07 и се приспадне допустимото отклонение според класа на точност на СТИ се получава точно 1 639 Kwh, толкова колкото е заложено и в процесната фактура. От проведената среща в БИМ - Варна се установи, че процесният СТИ - тип МЕ 161 „ISKRA" разполага с два отвора разположени в долната част под капачката и капака. Именно там са монтирани двете пломби - държавната и метрологичната. Същите не защитават този тип електромер от неправомерно вмешателство, т.к. те не се повреждат (разрушават) при отваряне на електромера. Затова е поставен стикер М16/11002, който в Протокола на БИМ е записано, че при проверката е установено, че е унищожен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.

Искът е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК  и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в договорни отношения за доставка на електроенергия, т.е. че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, той носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането предпоставки и неговия размер.

От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на проверката-02.12-2018г., ищецът е бил  потребител на ел. енергия и имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа.

Водно от представен НА №88, том ІІ, рег. №3445, дело №230/2019г. на нотариус, с район на действие ВРС /л.38-40 по ч.гр.д.№3147/20г./ В.У. е прехвърлил собствеността върху имота на потребление, след извършените констатации на 28.08.2019г., поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.

Процесните правоотношения се регламентират от нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.

Според чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт.

Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 5256 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неизмерване на електромера, е извършена на 31.08.2018 г., тоест след тяхната отмяна.

След отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсват и ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. При това положение, съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката -02.12.2018 г. е липсвал нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване.

При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закон за енергетиката, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено.

Следователно, при липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с действаща норма на чл. 48 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника.

 С оглед на което искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, както и акцесолния за обезщтетение за забава.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в исковото производство разноски – 300 лв. за заплатено адв.възнаграждение.

            Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят 100 лв. за адв. възнаграждение в полза на ответника.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е.П.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** иск за приемане на установено в отношенията между страните, че В.Д.  У., ЕГН **********, с адрес: ***, му дължи вземането  по ч.гр.д. № 3147/2020 г. на ВРС   за сумата от сумата 323.99 лв./триста двадесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактура, издадена на 11.10.2019 г. за обект с абонатен № ***и клиентски № ***, находящ се в гр. В.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 10.44 лв. /десет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва, считано от падежа на фактурата – 21.10.2019 г. до 14.02.2020 г.

ОСЪЖДА „Е.П.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Д.  У., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 100 лв. (сто лева), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3147/2020 г. на ВРС.

ОСЪЖДА „Е.П.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Д.  У., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лв. (триста лева), на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.

 

 

СЪДИЯ  В РАЙОНЕН СЪД: