МОТИВИ: Срещу подсъдимия Н.П.С., който е роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез норма на Глава V-та, Раздел III-ти от Особената част на НК. Същият се явява предаден на съд за това, че през периода от средата на месец октомври до 11.11.2013 година, в град Габрово, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка „Ауди А8” с Рег. № BW514HX на стойност 6844 лева, собственост на М.Л. ***, която владеел – фактически се разпоредил с автомобила, като го предоставил (оставил го на разположение и разпореждане) на М.П., за да го продаде – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Срещу подс. М.С.П., родена на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез норма на Глава IX-та от Особената част на НК. Тя е предадена на съд за това, че на неустановена дата през периода от началото на месец ноември до 11.11.2013 г., в град Габрово, съставила неистински частен документ - AUTOSERTIFICAZIONE DICHIRAZIONE SOSTITUTIVA DI AUTO DI NORIETA (СЕРТИФИКАТ НА АВТОМОБИЛ ДЕКЛАРАЦИЯ ВМЕСТО КЛЕТВЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ), в който положила на италиански език подпис от името на М.Л. като продавач, и го употребила на 11.11.2013 година пред Сектор „ПП” при ОД на МВР - Габрово, за да докаже, че е извършена покупко-продажба на лек автомобил „Ауди А8” с Рег. № BW514HX – престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

В рамките на съответното разпоредително заседание, проведено на 16.07.2019 година въз основа на установената процедура в Глава XIX-та от НПК, е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалия М.Л. против подсъдимия Н.С., с цена в размер на сумата от 6844 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от посочения чуждестранен гражданин в резултат на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, за което С. е предаден на съд, заедно с претенция за неговото осъждане да заплати тази сума заедно със законната лихва върху нея, считано от 11.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и направените от Л. разноски по делото.

В резултат на приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както и въз основа на допълнително изразеното от него желание за това, при разпоредителното заседание упоменатия по-горе чуждестранен гражданин е бил конституиран не само в качеството на граждански ищец, но и като частен обвинител в наказателния процес,  съгласно предвиденото в нормите на чл. 76, чл. 84, ал. 1 и следващите от Глава VIII-ма, Раздели II-ри и IV-ти на НПК.

Освен че са получили преписи от обвинителния акт, двамата подсъдими заявяват, че разбират и същността на обвиненията, които са предявени против тях. Те не се признават за виновни по отношение на тези обвинения, макар и в рамките на съдебното следствие подс. Н.С. да е дал обяснения във връзка с извършването на отнасящото се до него престъпление, за което се явява предаден на съд. Подсъдимата М.П. не е дала обяснения по предявеното срещу нея обвинение.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с дадените обяснения от страна на подсъдимия Н.С., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Към периода, инкриминиран с внесения обвинителен акт, подс. Н.С. не е бил осъждан за осъществени престъпления както от общ, така и от частен характер. Той не е бил освобождаван и от наказателна отговорност за такива престъпления, в т.ч. въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV от Общата част на НК, като поради посочените обстоятелства е притежавал чисто съдебно минало до него.

С определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 414ж и сл. от НПК (Отм.), образувано по НОХД № 500/2004 г. на Районен съд - Петрич, постановено на 12.05.2004 година и влязло в сила на тази дата, подс. М.П. е призната за  виновна в извършени (на 04.04.1997 г.) престъпления по чл. 279, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, за които по реда на чл. 23, ал. 1 от НК на същата е наложено едно общо наказание „Глоба” в размер на сумата от 30 лева.

С определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 414ж и сл. от НПК (Отм.), образувано по НОХД № 499/2004 г. на Районен съд - Петрич, постановено на 12.05.2004 година и влязло в сила на тази дата, подс. М.П. е призната за  виновна в извършени (на 07.08.1997 г.) престъпления по чл. 279, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, за които по реда на чл. 23, ал. 1 от НК на същата е наложено едно общо наказание „Глоба” в размер на сумата от 30 лева.

От данните, които се съдържат в приложената на л. 243 от Том I-ви на досъдебното производство справка за съдимост, е видно, че двете общи наказания „Глоба”, наложени на подс. М.П. по НОХД № 499/2004 г. и 500/2004 г. на Районен съд - Петрич, са били заплатени на 20.05.2004 година. В рамките на едногодишния срок, който е започнал да тече от същата дата, тя не е извършвала друго престъпление от общ характер. Поради това следва да се заключи, че последиците от осъжданията по тези дела са били заличени чрез реабилитация по право, настъпила (на 20.05.2005 г.) при условията на чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК.

Към есента на 2013 година подсъдимата М.П. е била регистрирана като ЕТ „М. – М.П.”, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Трети март” № 56, ЕИК *********. Осъществяваната от този търговец дейност е била свързана с покупко-продажба на употребявани автомобили.

Свид. М.Л. е италиански гражданин със статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец, живущ към 2013 година на територията на гр. Габрово. Той се явява собственик на дизелов лек автомобил марка „Ауди”, м. „А8” с № на рама WAUZZZ8E44A159120, който до 11.11.2013 година е бил регистриран с италиански Рег. № BW514HX. Същият се познава с подсъдимия Н.С.. През 2013 година е поддържал близки отношения с него, тъй като двамата се познавали от продължително време и са имали съвместно участие като съдружници в търговска фирма.

През месец август 2013 година свид. Л. се нуждаел от парични средства, които възнамерявал да използва за осъществяване на търговска дейност. Поискал от подс. Н.С. да му осигури сума от 3000 лева. Той не разполагал с пари, поради което го свързал с негов познат – св. А.Д. ***. Последният се съгласил да предостави на Л. исканата сума, но срещу дадено обезпечение, за да си гарантира нейното връщане. По повод на това на 12.08.2013 г. между него и италианския гражданин бил сключен предварителен договор (л. 65 от Том I-ви на ДП) с нотариална заверка на подписите, по силата на който св. М.Л. се задължавал в срок до 30.09.2013 година да прехвърли на Д. собствеността върху посочения автомобил за сумата от 3000 лева, която Д. му заплатил при сключването на договора.

Към 12.08.2013 г. автомобила се намирал във владението на св. Л.. Не бил в движение, тъй като имал проблеми със спирачната система. Поради посочената причина този свидетел се обърнал към своя съдружник - подс. Н.С., и го помолил да му окаже съдействие за ремонта на МПС. Последният разговарял с негов познат – свидетеля П.Д., и след като го помолил, а същият се съгласил да го ремонтира, в средата на месец октомври 2013 година МПС било натоварено на платформа и репатрирано от двамата до нает от Д. ***. Автомобила бил взет заедно с контактен ключ, предназначен за запалването му, както и италиански документи, издадени във връзка с неговата регистрация и собственост, които останали в колата със знанието и съгласието на свид. М.Л.. След като била закарана до кв. „Войново”, колата била оставена в двора на наетия от Д. имот. Той започнал да я ремонтира, като сменил накладки от спирачната система на задните колела. При осъществените опити за стартирането на двигателя и извършената след тях диагностика се установило, че колата имала проблем с една от помпите за гориво. Заради необходимостта от намиране на друга горивна помпа, както и поради обстоятелството, че междувременно св. Д. заминал в чужбина по работа, ремонта на автомобила не бил завършен и МПС останало в двора на наетия от него имот в кв. „Войново”.

През 2013 година св. И.М. *** видял обява за продажба на дизелов лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8”,  която била публикувана в интернет сайта „mobile.bg”. От приложеното на л. 120 в Том I-ви писмо е видно, че предприетите при досъдебното производство опити за установяване на датата и на лицето, което е публикувало тази обява, не са довели до събиране на доказателства по отношение на тях. Чрез посочен в обявата телефонен номер този свидетел се свързал с жена, която му се представила като М.П.. Разговарял с нея, като се уговорили да дойде в гр. Габрово, за да огледа автомобила.

През месец ноември 2013 година св. И.М. пристигнал в гр. Габрово и се срещнал с въпросната жена, която по-късно е била разпозната от него като подсъдимата М.С.П.. По време на срещата заедно с П. били още двама мъже, единия от които се представил за неин съпруг. Подсъдимата обяснила, че колата е нов внос от Италия, както и че ще му издаде фактура, ако той реши да я закупи. След това св. М. бил заведен в кв.„Войново”, където се намирал автомобила, който към този момент е бил с италиански регистрационен номер. Когато го огледал и решил да го закупи, той се разбрал с подс. М.П. да й заплати капаро и да се видят на следващия ден, на който да й доплати остатъка от уговорената сума, ако автомобила има поставени табели с транзитна регистрация.

На 11.11.2013 г. подсъдимата М.П. посетила Сектор „ПП” при ОД на МВР – Габрово и подала заявление с искане за извършване на първоначална (транзитна) регистрация на посочения автомобил с № на рама WAUZZZ8E44A159120. Между приложените от нея документи към това заявление е фигурирала и бланка на документ с дата 01.11.2013 г., с отпечатани в нея текстове на италиански език и наименование AUTOSERTIFICAZIONE DICHIRAZIONE SOSTITUTIVA DI AUTO DI NORIETA, която е приложена в оригинал на л. 74 от Том I-ви на досъдебното производство. Същата е съдържала и ръкописни текстове, които са били изпълнени от подсъдимата М.П., чрез които и положения от последната подпис от името на свидетеля М.Л. (според неоспореното заключение на графическа експертиза по протокол № 139/2015 г. на Сектор „НТЛ” при ОД на МВР Габрово, приложено на л. 155-162 от Том I-ви на ДП) тя удостоверила, че той е продал собствения си лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с номер на рама WAUZZZ8E44A159120 и Рег. № BW514HX за сумата от 500 € на ЕТ „МARIA–MАRIA POPOVA” BG ********* 5300 GABROVO/BULGARIA bul. Treti mart 56 В. От отразеното в това заключение, както и от изготвения превод на въпросния документ на български език (материали на л. 165-167 от Том I-ви на досъдебното производство) се установява, че той е притежавал наименование „СЕРТИФИКАТ НА АВТОМОБИЛ ДЕКЛАРАЦИЯ ВМЕСТО КЛЕТВЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ”, както и че съответния подпис (във вид на ръкописен текст с изписаните посредством латински  главни букви такива от двете имена на този чуждестранен гражданин – допълнението е на съда) е изпълнен под ред с отпечатан текст на италиански език „Il dichirante”, т.е. на място, което е било отредено за „декларатор” в него.

В рамките на разследването по досъдебното производство е бил изготвен превод (материали, приложени на л. 96-102 от Том II на ДП) и на друг (оригинален) документ на италиански език (л. 79 от Том I-ви) с наименование „Certificato di proprieta” № 10/А110259J, който (според писмото на л. 76 от Том I-ви) също е послужил при регистрацията на автомобила в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Кърджали. От този превод е видно, че въпросния документ е представлявал дубликат на удостоверение за собственост под посочения номер, издадено на 09.04.2010 г. от Автомобилен клуб на Република Италия за превозно средство с Рег. № BW514HX и № на рама WAUZZZ8E44A159120, притежавано от св. М.Л., както и че по отношение на него (въз основа на административен акт от 17.04.2008 г.) на 18.04.2008 година е била вписана тежест в прогресивен регистър А 1144040 М, свързана със заповед за спиране от движение заради сума в размер на 49038,91 Euro. Същите обстоятелства са отразени и в нова справка на италиански език от архива на публичния автомобилен регистър на Република Италия, изготвена на 08.04.2019 година, оригинала на която и извършения превод на последния на български език (материали на л. 150-153 от НОХД № 560/2019 г.) съдържат допълнителна информация само за стойността на съответното превозно средство, определена на 2861 Euro.

Съпоставката между дадените показания от св. И.М. и тези на свид. М.М. с данните, посочени в постъпилите по досъдебното производство писмени материали по повод на водената кореспонденция при разследването със Сектор „ПП” при ОД на МВР Кърджали, дава основание да се счита, че в рамките на проверката която е била извършена при служебното попълване от М. на информацията във връзка с подаденото заявление за първоначална (транзитна) регистрация № 1308922011142 от 11.11.2013 г., същата е проверила и тези в „Част 1” и „Част 2” от приложения (в оригинал) на л. 55, Том I от ДП документ на италиански език с наименование „CARTA DI CIRCOLAZIONE” № А01760F010, от който е видно, че е съставлявал италианско свидетелство за регистрация, издадено за притежавания от св. Л. автомобил с номер на рама WAUZZZ8E44A159120.

В резултат на извършената транзитна регистрация, на 11.11.2013 г. на името на ЕТ „М. – М.П.”, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Трети март” № 56, ЕИК ********* с представляващ подс. М.П., е било издадено разрешение за временно придвижване (под номер *********, със срок на валидност до 11.12.2013 година) за лекия автомобил, а МПС се сдобило с други регистрационни табели с номер 691Н420. При тази регистрация двете италиански табели с Рег. № BW514HX са били иззети и унищожени с протокол за брак от същата дата (копие от удостоверение с Рег. № 63429 от 11.11.2013 година на Сектор „ПП” при ОД на МВР - Габрово, приложено на л. 73 от Том I-ви на досъдебното производство).

На 11.11.2013 г. е била осъществена среща между свид. И.М. и подс. М.П., на която първият закупил описания по-горе автомобил, като заплатил на П. остатъка от уговорената продажна цена, възлизаща на сумата от 3500 лева. Във връзка с това са съставени договор за покупко-продажба и фактура № ********** от 11.11.2013 г., в която е била посочена по-ниска (1100 лева) продажна цена.

На 11.12.2013 г. автомобила е бил пререгистриран от св. И.М. на негово име в Сектор „ПП” при ОД на МВР Кърджали. При тази пререгистрация на същият са били издадени и нови табели с Рег. № К 25-49 ВВ.

На 24.06.2014 година свид. М.Л. подал сигнал до Районна прокуратура Габрово с оплакване за това, че лекия автомобил е бил продаден без негово знание и съгласие. Сигналът е бил подаден след сключено на 19.06.2014 г. споразумение с нотариална заверка на подписите (л. 66 от Том I-ви на ДП) между този италиански гражданин и свидетеля А.Д., чрез което двамата са прекратили сключения на 12.08.2013 г. предварителен договор за продажбата на притежавания от Л. автомобил. От същото е видно, че този договор е прекратен по тяхно взаимно желание, както и че заплатената при подписването му сума от 3000 лева е била върната от Л. на св. А.Д..

Като се е базирал на материалите, събрани при извършената по сигнала проверка (заведена под № 1752 ЗМ-523/2014 г.) на РУ Габрово, чрез постановление от 27.11.2014 година прокурор при РП Габрово е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил образуваната по повод на него преписка № 1638/2014 г. по описа на тази прокуратура, тъй като е приел, че в нея не се съдържат данни за осъществено престъпление от общ характер. Това постановление е обжалвано пред ОП Габрово. То е било отменено с постановление от 17.12.2014 г. на прокурор при ОП Габрово, чрез което материалите по преписката са били върнати на РП Габрово с указания за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Те са изпълнени, като въз основа на постановление от 15.01.2015 година на прокурор при РП Габрово е образувано и Досъдебно производство № 1752 ЗМ-523/2014 г. на РУ - Габрово. В рамките на проведеното първоначално разследване по същото подсъдимите М.П. и Н.С. не са били привличани в качеството на обвиняеми, а са разпитани единствено като свидетели по него.

 Чрез постановление от 18.12.2015 г. наблюдаващия прокурор при РП Габрово е прекратил (въз основа на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК) наказателното производство по ДП № 1752 ЗМ-523/2014 г. на РУ – Габрово, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Това постановление е обжалвано от свид. М.Л. по съдебен ред, като първоначално е било потвърдено с Определение № 45 от 18.01.2016 година по ЧНД № 28/2016 г. на РС Габрово. Последното е обжалвано пред Окръжен съд Габрово, който (чрез Определение № 47, постановено на 08.03.2016 година по ВЧНД № 21/2016 г.) го е отменил и е върнал делото на РП - Габрово за изпълнение на конкретни указания по приложението на закона, дадени в мотивите на този съдебен акт.

 В изпълнение на дадените от съда указания са извършени нови процесуално-следствени действия, при които е изготвена комплексна (графическа и техническа) експертиза. След приключване на воденото разследване, с постановление от 18.08.2016 година наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура - Габрово отново е прекратил наказателното производство въз основа на чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, което е било обжалвано от св. Л. по реда на чл. 243 от НПК. Чрез Определение № 796, постановено на 02.09.2016 година по ЧНД № 1236/2016 г., същото е било отменено от състав на Районен съд - Габрово, който е върнал делото на прокурора за изпълнение на указания по приложението на закона, посочени в мотивите на съдебния акт. Това определение е било протестирано по въззивен ред, и след като е било потвърдено с Определение № 253 от 26.10.2016 г. по ВЧНД № 117/2016 г. на Окръжен съд Габрово, е влязло в законна сила на 26.10.2016 година.

В изпълнение на дадените от съда указания са извършени нови процесуално-следствени действия, при които на 20.01.2017 година (чрез постановление на л. 238 от Том I-ви на ДП) подсъдимата М.П. е била привлечена в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

След приключване на разследването, с друго постановление от 27.02.2017 година наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура - Габрово е прекратил (въз основа на чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК) наказателното производство по ДП № 1752 ЗМ-523/2014 г. на РУ Габрово в частта, отнасяща се за воденото против неизвестен извършител престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Това постановление отново е било атакувано по съдебен ред, като е било отменено с Определение № 261/17.03.2017 г. по ЧНД № 352/2017 г. на РС Габрово. Същото не е протестирано пред въззивна инстанция, и е влязло в законна сила на 26.04.2017 година.

След отмяната на посоченото по-горе постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 17.02.2017 година са били извършени допълнителни процесуално-следствени действия, при които (след направени искания и дадени въз основа на тях разрешения за продължаване на срока за провеждане на воденото разследване по него) на 20.09.2017 година подс. Н.С. е бил привлечен за пръв път в качеството на обвиняем, във връзка с предявено (чрез постановление на л. 32 от Том II-ри на ДП) обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

След приключване на разследването по посоченото досъдебно производство събраните по него материали са внесени за разглеждане в Районен съд Габрово. Въз основа на същите и изготвения с оглед на тях обвинителен акт е образувано НОХД № 201 за 2019 г. по описа на този съд, което (с разпореждане на съответния докладчик и неговото по-късно изменение чрез определение от 12.03.2019 г. на тричленния съдебен състав) е насрочено за разглеждане по реда на Глава XIX-та от НПК на 03.04.2019 година. Чрез Определение № 190, постановено в проведено на 03.04.2019 г. разпоредително заседание по делото, съдебния състав е прекратил производството по него въз основа на чл. 248, ал. 6 във вр. с ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 249, ал. 1 и чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като е върнал същото на Районна прокуратура - Габрово за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при изготвяне на обвинителния акт и подробно посочени в мотивите на съдебното определение, които са ограничаващи правото на защита за подсъдимия Н.П.С.. Издаденото от първоинстанционния съд определение е било протестирано в указания от НПК срок, и след като е било потвърдено чрез Определение № 130 от 08.05.2019 година по ВЧНД № 49/2019 г. на Окръжен съд - Габрово, е влязло в законна сила на същата дата.

След отстраняване на допуснатите нарушения по реда на чл. 242 от НПК, чрез повторно изготвен обвинителен акт (с Вх. № 4168 от 30.05.2019 г.), събраните по досъдебното производство материали са били внесени отново за разглеждане в Районен съд - Габрово. Въз основа на тях е образувано и производството по настоящото НОХД № 560 по описа за 2019 година.

От заключението на повторна съдебно-оценъчна експертиза (на л. 74-83 от Том II-ри на досъдебното производство), изчислената от което сума е била включена в предявеното обвинение против подс. Н.П.С. чрез обвинителния акт, е видно, че паричната равностойност на автомобила с номер на рама WAUZZZ8E44A159120 е възлизала на сумата от 6844 лева към месец октомври 2013 година. В рамките на воденото съдебно следствие (по силата на протоколно определение, постановено в състояло се на 10.02.2020 г. заседание по делото) съдът е допуснал допълнителна авто-оценъчна техническа експертиза, от чието заключение (дадено при отчитане на данните, заявените от страна на разпитаните при него свидетели във връзка със състоянието на същото МПС) се установява, че парична равностойност на лекия автомобил е била в размер на 6272 лева към посочения месец на 2013 година.

По досъдебното производство е налице изготвена комплексна (графическа и техническа) експертиза, чието заключение (приложено на л. 188-199 от Том I-ви на ДП) не се е отнасяло за обстоятелства, спадащи към предмета на доказване по предявените обвинения чрез обвинителния акт против двамата подсъдими, и поради тази причина е приобщено към доказателствените материали по реда, предвиден в чл. 283 от НПК. От него е видно, че: 1. Ръкописния текст (буквен и цифров) в копието на „Декларация” от 11.11.2013 година на стр. 15 (37) от Том I-ви на ДП, е представлявал копие от ръкописен текст, изпълнен от подсъдимата М. П., както и че подписът, положен след думата „Подпис” в същото копие от тази декларация, е бил копие на подпис, изпълнен от нея; 2. В „Декларация – приложение № 8 към чл. 2, ал. 5” от 11.12.2013 г. на ЕТ „М.П.” на стр. 51 (81) от Том I-ви на ДП, е налице извършена подправка, чрез която този документ е бил формиран в резултат на първоначално сканирана оригинална бланка на декларация (заедно с подпис на подс. М.П. и печат на ЕТ „М.П.”) и след това върху новата бланка с копията и печата са попълнени редовете с химикална паста, както и че ръкописния текст (буквен и цифров), с който са попълнени редовете във въпросната „Декларация – приложение № 8 към чл. 2, ал. 5” от 11.12.2013 г. на ЕТ „М.П.” не е бил изпълнен от подсъдимата М.П., а от друго лице; 3. Копието на подписа в „Декларация – приложение № 8 към чл. 2, ал. 5” от 11.12.2013 г. на ЕТ „М.П.” на стр. 51 (81) от Том I-ви на ДП, е копие на подпис, изпълнен от подс. М.П.; 4. В „Декларация – приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал. 1, т. 6” от 11.12.2013 г. на ЕТ „М.П.” на стр. 59 (82) от Том I-ви на ДП, е налице извършена подправка, чрез която този документ е бил формиран в резултат на първоначално сканирана оригинална бланка на декларация (заедно с подпис на подс. М.П. и печат на ЕТ „М.П.”) и след това върху новата бланка с копията и печата са попълнени редовете с химикална паста, както и че ръкописния текст (буквен и цифров), с който са били попълнени редовете в същата декларация, не е бил изпълнен от подс. М.П., а от друго лице; 5. Копието на подписа в „Декларация – приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал. 1, т. 6” от 11.12.2013 година на ЕТ „М.П.” на стр. 59 (82) от Том I на досъдебното производство, е копие на подпис, изпълнен от подс. М.П..

 Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от анализа на данните, съдържащи се в дадените обяснения от подс. Н.С. на съдебното следствие и тези в обясненията, които той е заявил (в присъствие на защитник) пред разследващия орган по ДП – последните прочетени в една част от тях въз основа на чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК; от съпоставката на същите с дадените пред съда показания на св. А.Д., М.М. и М.Л.; от изложените показания на св. И.М. и П.Д. не само на съдебното следствие, но и от тези, които те са дали пред разследващия орган по ДП – последните прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК (за първият) и чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 и ал. 1, т. 1 от НПК (за втория от тях); от събраните писмени материали по досъдебното производство, от които в Том I-ви: постановление от 15.01.2015 година на прокурор при Районна прокуратура - Габрово за неговото образуване – л. 1; постановление от 17.12.2014 г. на прокурор при ОП Габрово, жалба и постановление от 27.11.2014 г. на прокурор при РП Габрово за отказ да се образува досъдебно производство – л. 2-10; документи по преписка № ЗМ-523/2014 г. на РУ Габрово, включващи: справка за извършена проверка по нея – л. 23-24, писмо за възлагане на такава – л. 26, сигнал – л. 27-28, писмо Рег. № 28975/09.07.2014 г. на ОД на МВР Габрово до Началник на РУ Габрово с копия от документи, които са послужили за временна регистрация на лек автомобил „Ауди А8” с номер на рама WAUZZZ8E44A159120 – л. 34-41, писмо Рег. № ПП-5371 от 21.07.2014 г. на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Кърджали до РУ Габрово със заверени копия от: заявление за първоначална регистрация, италианско свидетелство за регистрация № А01760F010, удостоверение за собственост № 10/А110259J, удостоверение за продуктова такса, фактура за платена продуктова такса, декларация приложение № 8, декларация приложение № 2, договор за покупко-продажба, фактура № **********/11.11.2013 г., протокол за преглед за техническа изправност № 131300034641 и разрешение за временно движение № ********* – л. 42-53, извлечения от централна база на КАТ във връзка с регистрацията на лек автомобил „Ауди А8” с номер на рама WAUZZZ8E44A159120 – л. 57-61, копие от удостоверение на 01-во РУ на СДВР – л. 62, копия от договор с дата 12.08.2013 г. и споразумение от 19.06.2014 г. с нотариална заверка на подписите – л. 65-66; удостоверение с Рег. № 63429 от 11.11.2013 г. на Сектор „ПП” при ОД на МВР град Габрово – л.73; документ на италиански език в оригинал с наименование AUTOSERTIFICAZIONE DICHIRAZIONE SOSTITUTIVA DI AUTO DI NORIETA – л. 74; писмо Рег. № ПП-7988 от 24.10.2014 г. на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Кърджали до РУ Габрово със: заверено копие от заявление за регистрация под № 131300011045/11.12.2013 година, свидетелство за регистрация номер А01760F010 в оригинал и удостоверение за собственост с номер 10/А110259J в оригинал, разрешение за временно движение № ********* в оригинал, декларация приложение № 8 към чл. 5, ал. 2 и декларация приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал. 1, т. 6, копие на договор за покупко-продажба на МПС между ЕТ „М. – М.П.” и И.Л.М., копие на фактура за покупко-продажба на МПС между ЕТ „М. – М.П.” и И.Л.М. – л. 76-84; искане за удължаване на срок за разследване и писмо № 1638/2014 от 13.03.2015 г. на РП Габрово във връзка с него – л. 107-108; уведомително писмо с Изх. № ЗЕС-210/29.04.2015 г. на „Резон” ООД София, ЕИК ********* до ОД на МВР Габрово – л. 120; постановление за възлагане на действия по разследване по делегация до Началник на РУ Джебел – л. 121; искане за удължаване на срок за разследване и писмо № 1638/2014 от 12.05.2015 г. на РП Габрово във връзка с него – л. 124-125; протокол за разпознаване на лице заедно с фотоалбум и списък на разпознавани лица по снимки – л. 137-139; искане за удължаване на срок за разследване и писмо № 1530/2015 от 15.07.2015 г. на окръжен прокурор при ОП Габрово във връзка с него – л. 141-143; протокол за предявяване на разследване – л. 145-146; постановление за назначаване и графическа експертиза – л. 154-162; протокол за изземване на образци за сравнително изследване – л. 163-164; постановление за назначаване на превод и такъв, извършен от италиански на български език на документ, приложен на л. 74 от Том I-ви на ДП – л. 165-167; писмо с Рег. № ЗМ-523/2014 г. на РУ Габрово до Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово и писмо Рег. № 264р-14081/11.11.2015 г. от последният до Началник на Отдел „ДП” при ОД на МВР Габрово – л. 176-177; протокол за предявяване на разследване – л. 178; постановление от 18.12.2015 година на прокурор при РП Габрово за прекратяване на наказателно производство – л. 180-185; постановление за назначаване и комплексна (графическа и техническа) експертиза – л. 188-188; протоколи за изземване на образци за сравнително изследване – л. 201-202; искане за удължаване на срок за разследване и писмо № 1638/2014 от 16.05.2016 г. на РП Габрово във връзка с него – л. 206-207; протокол за предявяване на разследване – л. 208; постановление от 18.08.2016 година на прокурор при Районна прокуратура Габрово за прекратяване на наказателно производство – л. 215-222; копия от Определение № 47/08.03.2016 година по ВЧНД № 21/2016 г. на ОС Габрово, Определение № 45 от 18.01.2016 година по ЧНД № 28/2016 г. на РС Габрово, Определение № 796 от 02.09.2016 година по ЧНД № 1236/2016 г. на РС Габрово, Определение № 253 от 26.10.2016 година по ВЧНД № 117/2016 г. на ОС Габрово – л. 224-237; постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение по отношение на подсъдимата М.П. – л. 238; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 241; справка за съдимост на името на подс. М.П. – л. 243; протокол за предявяване на разследване – л. 245-246; протокол за предявяване на разследване – л. 250; постановление от 27.02.2017 г. на прокурор при РП Габрово за частично прекратяване на наказателно производство – л. 254-260; и Том II-ри: Определение № 261 от 17.03.2017 година по ЧНД № 352/2017 г. на Районен съд Габрово – л. 2-5; искания за удължаване на срок за разследване и писма под № 1638/2014 от 24.07.2017 година 1638/2014 от 25.09.2017 година на РП Габрово във връзка с тях – л. 6-9; искания за удължаване на срок за разследване и постановления от 22.11.2017 г., 18.01.2018 г., 22.03.2018 година, 23.05.2018 г., 16.07.2018 г., 19.09.2018 г. и 23.11.2018 година на прокурори при РП Габрово във връзка с тях – л. 10-29; постановления за привличане на обвиняем и взимане на мерки за неотклонение по отношение на подсъдимия Н.С. – л. 30 и л.32; справка за съдимост на името на същия подсъдим – л. 57 и декларация за негово семейно, материално положение и имотно състояние – л. 58; протокол за предявяване на разследване – л. 60; постановление от 22.11.2017 г. на прокурор при РП Габрово за отмяна на мярка за неотклонение, взета по отношение на подс. М.П. – л. 65; протоколи за предявяване на разследване – л. 67-68; постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия Н.С. – л. 72; постановление за назначаване и повторна съдебно-оценъчна експертиза – л. 74-83; протоколи за предявяване на разследване – л. 89-91 и л. 93; постановление за назначаване на превод и такъв, извършен от италиански на български език на документ, приложен на л. 79 от Том I-ви на досъдебното производство – л. 96-102; протоколи за предявяване на разследване – л. 107-110; от тези, съдържащи се в приложените НОХД № 201/2019 г. на Районен съд - Габрово и ВЧНД № 49/2019 г. на Окръжен съд Габрово; както и от приложените по настоящото НОХД № 560/2019 г. на Районен съд – Габрово: изготвена справка на италиански език от архива на публичен автомобилен регистър на Република Италия с дата 08.04.2019 година и извършен превод на същата на български език (л. 150-153) и допълнителна авто-оценъчна техническа експертиза (л. 172-182), всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по него.

I. Установеното в рамките на съдебното следствие определя, че от момента, в който е бил откаран до кв. „Войново” на град Габрово, притежавания от свид. Л. автомобил е бил оставен в двора на имота, в който са били разположени наетите помещения от св. П.Д.. При разглеждането на делото не са събрани доказателства, които да определят, че МПС е напускало този двор до деня, в който имота е бил посетен от свид. И.М.. В писмените и гласни доказателствени материали липсват данни за местонахождението на ключа за запалването и италианските документи, издадени във връзка със собствеността и регистрацията на автомобила. В своите показания пред съда свидетеля П.Д. не е заявил, че те са били съхранявани от подс. Н.С., като това се отнася както за времето, изтекло между датата за репатрирането на МПС до имота и момента за заминаването на Д. в чужбина, така и за времето, което е изминало от това събитие до обратното завръщане на същият в страната. Подобен извод, поне по отношение на контактния ключ, не би могъл да бъде формиран и заради характера на извършваните от Д. ремонтни дейности, тъй като те и описаните от последният опити за запалването на двигателя (за които липсват данни кога точно са предприети) не биха могли да бъдат осъществени без него. За обстоятелството, че колата не е палела, е съобщил и св. А.Д.. Деня, в който той е заведен да я види от подс. С. обаче не е установен, като по делото не е ясно дали той е бил преди заминаването на Д. за чужбина, или след него. С оглед на това и след като се отчете, че Д. не е описал извършен от С. опит за палене в личното му присъствие, е логично да се приеме, че дадените от него показания се отнасят за резултат, който вече е бил установен от свид. П.Д.. Въз основа на изложеното може с основание да се твърди, че контактния ключ и документите са били съхранявани или в самия автомобил, или в наетите от Д. помещения. В резултат на това достъп до тях са могли да имат и други лица, включително и подс. М.П., която през 2013 година е живеела на семейни начала със свид. Д. и поради тази причина положително е посещавала тези помещения и двора на имота. За това свидетелстват впрочем и установените по делото обстоятелства, при които автомобилът е бил придобит от свидетеля И.М., тъй като П. заедно с двамата неразпознати от последният мъже е завела този свидетел до имота в кв. „Войново”, за да разгледа МПС, а разговорите във връзка със закупуването на същото са проведени именно между нея и него.

Данните по делото сочат, че инкриминираната движима вещ е транспортирана до кв. „Войново” поради факта, че се е нуждаела от ремонт, който е следвало да се извърши от свид. П.Д. по молба на подс. Н.С.. След като това е така, а временния характер на посочената причина и оставянето на колата в място (със знанието и съгласието на нейния собственик), което не е стопанисвано или наето от С., са изключили възможността МПС да се е намирало трайно под фактическа власт, която е била упражнявана от него, следва да се приеме, че той не е държал (не само лично, но и чрез другиго – св. Д.) същото като свое и че поради това не е осъществявал както пазене, така и владение по отношение на лекия автомобил. Липсата на последното води до извод, че този подсъдим не би могъл не само да предаде фактически владението върху колата на подс. М.П., но и да осъществи състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна, още повече и при липсата на събрани доказателства, които да водят до заключение, че ключовете и документите са били съхранявани от С., както и че именно той ги е предоставил на подс. П. с нареждане тя да се разпорежда с автомобила, като го продаде. В рамките на съдебното следствие и по време на досъдебното производство същата не е дала обяснения, които да съдържат подобни твърдения, а заключението за наличието на такива осъществени действия от страна на С. не би могло да бъде обосновано чрез данните в писмените материали и показанията на разпитаните свидетели по делото. Безспорно е, че тъй като се е явявал лице, което е свързало италианския гражданин със св. А.Д., С. би могъл в личен план да се е считал за длъжен да предприеме някакви действия, които биха спомогнали за връщане на сумата от 3000 лева, получена под формата на заем от свид. М.Л., особено при отчитане на факта, че тя е била дадена на този гражданин по молба на самия подсъдим, а Д. е бил ядосан от лошото състояние на автомобила и е смятал, че поради него няма да може да си върне парите и ще претърпи допълнителни  финансови загуби. Само това обстоятелство обаче и документираното изявление в обясненията на подсъдимият пред разследващия орган (на л. 34-35 от Том II-ри на ДП) в присъствието на защитник, което е било приобщено (по отношение на поетия от С. ангажимент пред Д. „по най-бързия начин да продадем автомобила и да върнем парите му”)  по предвидения за това процесуален ред, не са достатъчни за извод, че той в действителност е извършил такива действия, както и че те са се изразили в посочените от прокурора, защото при останалите събрани по делото доказателства същото може да бъде окачествено единствено и само като предположение, но не и като безспорно доказан факт. Освен това следва да се има предвид, че подс. Н.С. не се явява единствения субект, който може да носи отговорност за извършеното разпореждане с притежаваната от Л. вещ, и то не само заради обстоятелството, че тя не е била продадена от него, а от подс. П., която (според показанията на купувача е получила и платената за него цена), но и поради липсата на доказателства, които биха могли да свържат същият с неизвестното лице, поместило обявата за продажбата на автомобила в интернет - сайта „mobile.bg”. Вярно е, че по делото няма доказателства, които да свързват това лице също така с подсъдимата М.П. и свид. П.Д.. В своите показания обаче св. И.М. е заявил, че при срещата им в град Габрово единия от двамата мъже, които са били заедно с подс. М.П., се е представил като неин съпруг, т.е. като такъв, какъвто (заради съжителството на семейни начала между него и П.) е бил и самият Д.. Събраните по делото доказателства не биха могли да дадат отговор на въпроса за причините, поради които въпросния мъж е следвало да се представя за съпруг на П., ако в действителност не е бил такъв. Естеството на това твърдение, което не се оспорва от страните по делото, води до заключение, че този мъж би могъл да бъде свид. П.Д., а същата възможност не е опровергана от доказателствата по делото, тъй като те не съдържат точни данни за месеца и конкретната дата, на които той се е прибрал обратно в страната.

С оглед на изложените до момента съображения съдът прие за недоказано от обективна страна през периода от средата на месец октомври до 11.11.2013 година, в град Габрово, подс. Н.П.С. противозаконно да е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка „Ауди А8” с Рег. № BW514HX на стойност 6844 лв., собственост на М.Л., която владеел – фактически да се е разпоредил с автомобила, като го е предоставил (оставил го на разположение и разпореждане) на подсъдимата М. ***, за да го продаде, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го оправда по така предявеното против него обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

От аспект на постановената оправдателна присъда по описаното по-горе обвинение съдът прие, че по делото не са налице установени обективни предпоставки, които биха могли да обосноват гражданската отговорност на подсъдимия Н.П.С. по отношение на имуществените вреди, които се претендират от страна на гражданския ищец във връзка с него. Въз основа на това намери, че предявения срещу С. граждански иск за присъждане на обезщетение за такива вреди, претърпени в резултат на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, в едно със законната лихва, считано от 11.11.2013 година до окончателното му заплащане, се явява неоснователен и недоказан, поради което отхвърли същият изцяло – до пълния заявен размер от 6844 лева, именно като такъв.

II. Материалите в Том I-ви на ДП установяват, че лицето, което е продало автомобила на св. И.М., е било разпознато от него при процесуално-следствено действие, регламентирано в Глава XIV, Раздел VII-ми от НПК, извършено по делегация от разследващ орган в структура на МВР (РУ Джебел), към чиито район е спадало населеното място с постоянното местожителство на този свидетел. Протокола на л. 137-139 от Том I-ви, който се явява изготвен за него, е съобразен с  всички изисквания, на които би следвало да отговаря според указаното в нормата на чл. 171 от НПК. След като това е така, а отразените в последният обстоятелства са потвърдени при съдебното следствие от страна на съответния разпознаващ, няма основания да се счита, че той не се характеризира с посочената в чл. 131 от НПК доказателствена сила по отношение на тях. Допълнителните разяснения (на гърба на л. 129 от протокола, съставен за проведеното на 13.01.2020 г. заседание по настоящото дело), които са направени от свид. И.М. след предявяване на въпросния протокол от досъдебното производство, водят до заключение, че разпознаването в него не е било извършено в разрез с предвидените условия по чл. 171, ал. 4 от НПК, тъй като той изрично е заявил, че не е разбрал първоначално зададения към него въпрос, като е потвърдил, че вписаните в протокола поемни лица са присъствали при самото разпознаване. Поради тези допълнителни разяснения и като е отчел липсата на заявени от М. твърдения за това, че на последният в присъствието на двете поемни лица е била показвана в действителност само една снимка – тази на подс. М.П., без същият да е разглеждал на компютър или на хартиен носител снимки на останалите четири разпознавани заедно с нея лица, съдът е приел, че не са налице основания за разпит на тези поемни лица в качеството на свидетели. Причина за взетото решение по повод на направеното от защитника на П. искане за тяхното допускане в това качество е и съдържанието на отразеното в първата страница от въпросния протокол на л. 137-139 от Том I-ви на ДП, от което е видно, че разпознаването явно е било проведено след извършен оглед на снимките и на петте лица, които са фигурирали в приложения към него фотоалбум.

От данните по делото е видно че продажбата на МПС е била извършена чрез договор за покупко-продажба и фактура, които са издадени от ЕТ „М. – М.П.”. Извършваната от търговеца дейност е била свързана с покупко-продажба на употребявани автомобили, като същата (предвид обстоятелството, че са купувани с цел препродажба) дава обяснение за характера на причините, поради които не са били регистрирани своевременно в съответното звено (Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово) по седалището на ЕТ след момента на придобиването им, още повече и при липсата на задължение (заради липсата на регистрация) за плащане на данъците, предвидени от ЗМДТ за тях. Доколкото това е така, а продажбата на притежавания от свид. Л. автомобил с Рег. № BW514HX не би могла да се осъществи от ЕТ и подс. П. като негов представляващ до появата на лице, което е пожелало да го купи, следва да се приеме, че ръкописните текстове в инкриминираната бланка на документ с дата 01.11.2013 г. и наименование AUTOSERTIFICAZIONE DICHIRAZIONE SOSTITUTIVA DI AUTO DI NORIETA са били попълнени именно в гр. Габрово, както и че това се е случило през периода, дефиниран от тази вписана в същата дата и съответния ден – 11.11.2013 година, в който бланката е била представена в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово към подаденото от ЕТ искане за извършване на транзитна регистрация на автомобила. С оглед на изложеното не би могло да се счита, че въпросната бланка (в качеството й на частен документ по смисъла на определенията, дадени в т. 2 от диспозитивната и т. 3 от констативно-съобразителната част на Постановление № 3/23.03.1982 г. по н. д. № 12/1981 г. на Пленума на ВС) се явява съставена на територията на друго населено място, или че съдържащото се в нея описание по отношение на инкриминирания период не отговаря на предвидените от закона изисквания за неговото определяне по един ясен и разбираем начин. Поради това липсват основания да се приеме, че то е довело до затруднения пред възможността за защита, установена в полза на привлеченото към отговорност лице. Такива затруднения не е създала и обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като посочените в последната данни във връзка с конкретния период за осъществяване на престъпната деятелност не се различават от тези, които са били възпроизведени в диспозитивната част на този акт, както защитника на П. твърди. Сравнението между съществуващото обвинение по обвинителния акт и онова, което е било формулирано с последно съставеното постановление за привличане на П. в качеството на обвиняем (на л. 238 от Том I-ви) от досъдебното производство, сочи, че единствената разлика между тях произтича от това, че в обвинителния акт описанието на съответния неистински частен документ (който в постановлението на л. 238 е вписан като „Декларация вместо клетвена декларация”) е допълнено с думите „Сертификат на автомобил” и текстовото изписване на самото наименование на италиански език. С оглед на изложеното също не може да се приеме, че предявеното на П. обвинение не е формулирано в съответствие със законовите изисквания, както и че това по обвинителния акт е включвало в себе си нови и качествено различни фактически обстоятелства от състава на престъплението, по отношение на които тя не се е защитавала в рамките на разследването по досъдебното производство. Поради това не може да се допусне, че нейното право на защита е било затруднено не само на теория, но и на практика с оглед на него. И накрая, но не последно място, следва да се има предвид, че възражения с подобни оплаквания са били правени не само в разпоредителното заседание по настоящото дело, но и в това, което е било проведено на 03.04.2019 година по НОХД № 201/2019 г. на Районен съд Габрово. При нито едно от тях същите не са приети за основателни от съдебния състав, а неговото решение в тази насока не е било атакувано по въззивен ред от подсъдимата П. или нейния защитник, въпреки че всеки един от двамата е имал възможност за това.

 Заключението на изготвената по досъдебното производство графическа експертиза сочи, че съответната бланка с отпечатани в нея текстове на италиански език и наименование AUTOSERTIFICAZIONE DICHIRAZIONE SOSTITUTIVA DI AUTO DI NORIETA (която е приложена в оригинал на л. 74 от Том I-ви) е съдържала и множество ръкописни текстове, изпълнени от подсъдимата М.П., чрез които тя е удостоверила едно безспорно невярно обстоятелство - че М.Л. е продал собствения си лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с номер на рама WAUZZZ8E44A159120 и Рег. № BW514HX за сумата от 500 € на ЕТ „МARIA–MАRIA POPOVA” BG ********* 5300 GABROVO/BULGARIA bul. Treti mart 56 В. От отразеното в същото заключение, както и от изготвения превод на въпросния документ на български език (материали на л. 165-167 от Том I-ви на досъдебното производство), е видно, че той е бил с наименование „СЕРТИФИКАТ НА АВТОМОБИЛ ДЕКЛАРАЦИЯ ВМЕСТО КЛЕТВЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ”, както и че съответния подпис (във вид на ръкописен текст с изписаните посредством латински главни букви такива от двете имена на този чуждестранен гражданин) се явява изпълнен под ред с отпечатан текст на италиански език „Il dichirante”, т.е. на място, което е било отредено за „декларатор” в него. При това положение не би могло да се счита, че тя не е осъществила състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, след като ръкописните текстове, с които е било удостоверено невярното обстоятелство за продажбата на автомобила, са изпълнени от нея, а този документ (заради факта, че не е подписан от лицето, сочено като автор, респективно декларатор в него) е бил неистински по смисъла на определението, дадено в чл. 93, т. 6 от НК. Факта, че в заключението на посочената експертиза се споменава за текст, а не за изследван подпис, не е в състояние да промени този извод, тъй като в конкретния казус съответният подпис (под формата на ръкописен текст с изписаните чрез латински главни букви такива от двете имена на чуждестранния гражданин) също е бил изпълнен от нея. Въз основа на изложеното, а и заради съдържанието на самото понятие за подпис (свързвано с кратък текст или написано на ръка изображение на нечие име, псевдоним или друг знак, чрез които една личност удостоверява самоличността си върху даден документ) следва да се заключи, че въпросния ръкописен текст с латински букви действително съставлява подпис на св. М.Л. независимо от обстоятелството, че не е изпълнен по артистичен начин във вид на негов автограф. Причините за това не са установени, но те най-вероятно произтичат от факта, че подс. П. не е разполагала с образци от автографа на италианския гражданин, чрез който той се е подписал например на материалите, приложени на л. 65 и л. 66 от Том I-ви на ДП.

Освен първия акт от състава на престъплението по предявеното обвинение, подсъдимата М.П. е осъществила и втория акт от него, тъй като по делото е безспорно установено, че тя е употребила неистинския частен документ, съставен от нея. Обстоятелството, че той е представен пред свид. М.М., която към 11.11.2013 година е била служител на друго търговско дружество - „БМВ” ЕООД София, не води до несъставомерност на извършеното деяние, при положение, че последната е работела в сектор към институция, която (според нормативната уредба, предвидена в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС) е осъществявала дейността по регистрация и пререгистрация на МПС за населените места, спадащи към територията на Област Габрово, а причините, поради които е била приета да изпълнява тази дейност, нямат никакво значение за него. Отразеното наименование „договор от 01.11.2013 г.” в изготвеното заявление от М. действително не отговаря на естеството на документа, но доколкото той е употребен с посочената в чл. 309, ал. 1 от НК цел – да послужи като доказателство за отразените в него обстоятелства, въз основа на които (след самата пререгистрация) е станало възможно да се извърши и продажбата на автомобила, има основания за търсене на наказателна отговорност от П. заради действията по неговото съставяне и употреба, още повече при съзнателното възползване на същата от други, независещи от нея обстоятелства (като липса на познания по италиански език), които (заедно с посочената в документа парична сума от 500 €) са дали основание на М. да смята, че той е бил договор за продажба на автомобила, а не декларация, с която собственика е удостоверил наличие на такава продажба. При естеството на изложените по-горе обстоятелства, както и при допълнително настъпилия несъставомерен резултат от престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, произтичащ от продажбата на автомобила, не може да се приеме, че то се явява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, а оттук – че са налице основания за неговата преквалификация като такова по чл. 309, ал. 5 от НК. Предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК също не са налице по отношение на него. Извършеното не може да се счита за малозначително или за такова, което се отличава с явно незначителна степен на обществена опасност, както защитника твърди, и то не само поради изложените съображения, но и поради съществуването на двете предходни осъждания на П. за документни престъпления по Глава IX-та от Особената част на НК, които следва да се ценят като негативно обстоятелство независимо от настъпилата реабилитация за тях.

В пледоарията си по същество защитника на подсъдимата М.П. е акцентирал и върху обстоятелства, които нямат отношение към предмета на доказване от гледна точка на престъплението, което е включено в предявеното против нея обвинение. Въпреки това съдът намира, че следва да отдели внимание и на тях, тъй като основаното на същите оплакване, че делото е разгледано и решено от незаконен състав, има значение за преценката на взетите от този състав решения по въпросите, свързани с наказателната отговорност на посоченото по-горе лице. По повод на това е необходимо да се отбележи следното от фактическа страна:

В съдебно заседание на 21.08.2019 г., на което ход на делото не е даден поради отсъствието на един от двамата съдебни заседатели, същото е насрочено за разглеждане на 11.11.2020 година от 10,00 часа. При определяне на въпросната дата съдът се е съобразил с устно изразените становища от всички участници в процеса за тяхната възможност да се явят на нея. Такова е било заявеното становище и от адвокат Р.Б. ***, който участва в процеса като договорен защитник на подсъдимата М.П..

Чрез постъпила по делото молба Вх. № 8050/22.10.2019 г. адв. Б. е уведомил, че за 11.11.2019 година от 13,30 часа е бил призован да се яви по ВНОХД № 168/2019 г. по описа на АС - Велико Търново. Присъствието му по същото е определено от него като такова от изключително значение. В молбата си защитника е отразил, че не желае да става повод за отлагане на заседанието по това дело поради неприключило заседание по НОХД № 560/2019 г., още повече че двете дела се разглеждат в различни съдебни райони. Поради изложеното е направил искане за отлагане на делото за друга дата, определена при отчитане на конкретно посочени от него дни, в които е бил ангажиран във връзка с участието си по други дела.

С нова молба Вх. № 8542/08.11.2019 г. адвокат Р.Б. отново е уведомил за своята невъзможност да се яви в насроченото на 11.11.2019 година заседание по НОХД № 560/2019 г. въз основа на причините, изложени в първата молба. Във втората е допълнил, че не са налице пречки по отношение на вещите лица, които са изготвили СМЕ по ВНОХД № 169/2019 г., поискана от защитата, като е посочил, че според него не би трябвало да има причина за отлагане на това дело, както е било в предходно съдебно заседание с оглед на неизготвената към него експертиза от тях. Поради изложеното отново е направил искане за отлагане на насроченото съдебно заседание по НОХД № 560/2019 г. за друга дата, посочвайки допълнителни дни, на които не би могъл да се яви предвид вече съществували ангажименти по различни дела.

Двете молби са постъпили в РС Габрово по време, в което (през периода от 16.09.2019 г. до 08.11.2019 г. включително) докладчика е ползвал годишен отпуск, разрешен чрез Заповед № 368/10.09.2019 г., издадена от заместник на административния ръководител: заместник-председател на Окръжен съд Габрово. Към нито една от тях не са приложени доказателства, които да установяват датата и начина за упълномощаване/преупълномощаване на адв. Б. в качеството на страна, ангажирана с участие по ВНОХД № 168/2019 г. на АС Велико Търново, както и такива, от които да е видно 1. Дали той е присъствал на някое от проведените до 11.11.2019 г. заседания по това дело, а ако да – на коя дата, и 2. На коя дата е бил уведомен, респ. призован да се яви по него за 11.11.2019 г., т.е. за деня, посочен в постъпилата молба с Вх. № 8050 от 22.10.2019 година като основание за невъзможността му да присъства пред РС Габрово.

Молбите са докладвани в съдебното заседание на 11.11.2019 г., т.е. на първия работен ден след приключване на използвания от докладчика отпуск. На тази дата, след като се е съобразил с вписаните в тях обстоятелства и приложеното копие от призовка, изпратено до адв. Б. като повереник по ВНОХД № 168/2019 г. на Апелативен съд - Велико Търново, съдебния състав е приел, че са налице уважителни причини за отсъствието на защитника, поради които ход на делото не е бил даден и то е отложено за разглеждане на друга дата. След като е отчел обаче характера на тези причини (свързани с неговото присъствие по насрочено за разглеждане дело в друг съдебен район, но не в качеството на лице – защитник на подсъдим, чиято защита е задължителна по смисъла на закона, а на повереник), както и съзнателно отдаденото от същият предпочитание за явяването му пред Апелативен съд - Велико Търново без наличието на законово регламентирани от НПК основания за това, състава е приел, че чрез тях адв. Б. си е послужил със средства и похвати, с които не само е създал неоправдани (от гледна точка на закона и на адвокатската етика) пречки пред нормалното развитие на производството по НОХД № 560/2019 г., но е нарушил и задълженията си, установени в чл. 40, ал. 4 от ЗА и чл. 24 от Етичния кодекс на адвоката. Поради това чрез писмо с Изх. № 1692/12.11.2019 г., в качеството си на председател на този състав докладчика е сезирал Съвета на Адвокатска колегия - Габрово за поведението на защитника, като е поискал предприемане на действия от нейната компетентност във връзка с образуване на дисциплинарно производство срещу него за нарушение по чл. 132 от ЗА.

При съществуването на изложените по-горе обстоятелства, както и изразеното становище от Комисията по професионална етика при Окръжен съд - Габрово (съгласно постъпило в РС Габрово писмо с Изх. № 6/10.07.2020 г.) за липсата на установени прояви, несъвместими с Кодекса за етично поведение на българските магистрати, допуснати от страна на докладчика при разглеждането на настоящото дело, които да са били установени в рамките на проверката по сигнала до Комисия по дисциплинарни производства при ВСС София (извършена по Преписка № 7, вх. № 3/24.06.2020 г. във връзка с препратена от ВСС преписка с Вх. № ВСС-696/21.01.2020 г., образувана по подаден против него такъв от подс. М.П.), не би могло да се счита, че съдебния състав е незаконен, както и че се явява такъв заради участието на докладчика в него, който като председател на този състав е проявил лично отношение към адвокат Б.. Преценката на тяхната основателност ще се извърши от въззивната инстанция, която би следвало да има предвид, че те, както и всички останали твърдения във връзка с обстоятелствата, сочени в тяхна подкрепа, се поддържат поради една единствена причина – за оказване на нерегламентиран натиск върху съдебния състав, който е имал за цел отвеждане на докладчика от разглеждането на делото не поради основателността им, а поради други обстоятелства, които (при възникването на такава хипотеза) биха създали благоприятни последици както за посочения защитник, така и за неговия клиент. Те са свързани не само с постигане на своеобразен реванш за действията по сезиране на Съвета на АК Габрово относно проявеното поведение от адвокат Р.Б., довело до невъзможност за провеждане на съдебното заседание на 11.11.2019 година, които докладчика е предприел като председател на съдебния състав и с които този защитник не е бил съгласен, но и с проявения от последният и подс. М.П. съзнателен стремеж към погасяване на законовата възможност за реализация на наказателна отговорност по отношение на нея от аспект на предявеното против същата обвинение, защото (заради продължителния период на забавата, породена от многото на брой постановления за прекратяване на наказателното производство, които впоследствие са били отменени по реда на чл. 243 от НПК) тя би могла да продължи да съществува само до 11.05.2021 година – датата, на която изтича законово установения (според чл. 82, ал. 4 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК) абсолютен давностен срок за престъплението по това обвинение. Четирикратните искания за отвод на докладчика и подадения от П. (под давление на защитника) сигнал до Комисия по дисциплинарни производства при ВСС, без съмнение преследват и тази цел, която (при евентуалното отстраняване на докладчика от него) положително ще бъде постигната не само поради допуснатата забава при воденото разследване по досъдебното производство, но и поради забавата, която безусловно ще настъпи заради времето, необходимо не само за повторното разпределение на делото на друг докладчик и сформиране на състав, но и за изчерпване на предвидената в НПК процедура за неговото разглеждане и решаване по същество.

Предвид изложеното до момента съдът е приел за безспорно от правна страна, че след като на неустановена дата през периода от началото на месец ноември до 11.11.2013 година, в град Габрово, при форма на вина пряк умисъл, е съставила неистински частен документ AUTOSERTIFICAZIONE DICHIRAZIONE SOSTITUTIVA DI AUTO DI NORIETA (СЕРТИФИКАТ НА АВТОМОБИЛ ДЕКЛАРАЦИЯ ВМЕСТО КЛЕТВЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ), в който е положила на италиански език подпис от името на М.Л. като продавач, и го е употребила на 11.11.2013 година пред Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, за да докаже, че е извършена покупко-продажба на лек автомобил „Ауди А8” с Рег. № BW514HX, подсъдимата М.С.П. както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състав на престъпление по смисъла на чл. 309, ал. 1 от НК, в извършването на което я призна за виновна.

Подс. М.П. не е била освобождавана от наказателна отговорност за осъществени престъпления от общ и частен характер според установената процедура в Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК и е притежавала чисто съдебно минало към инкриминираната дата, тъй като последиците от постановените осъждания по отношение на нея са били заличени от настъпила реабилитация по смисъла на закона. Поради това и при положение, че за престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК е предвидено „Лишаване от свобода” за срок до „Две години”, а от него не са причинени имуществени вреди, съдът прие, че са налице всички изискуеми от закона условия за приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК. Въз основа на тях, след като призна подс. М.П. за виновен по предявеното обвинение, освободи същата от наказателна отговорност, като й наложи предвиденото по този текст административно наказание “Глоба”.

При определяне размера на административното наказание, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подс. М.П. към инкриминирания период, както и значителния период от време, през което воденото за престъплението разследване се е развивало по отношение на нея, без причините за него да се дължат на проявено поведение от самата подсъдима. При преценката на установените по делото обстоятелства съдът не констатира други отегчаващи вината такива освен тези, свързани с: двете предходни осъждания на П. за други извършени документни престъпления по Глава IX-та от Особената част на НК, които (на общо основание) следва да бъдат отчетени като негативен факт независимо от настъпилата реабилитация за тях; допълнителния несъставомерен резултат, настъпил от извършеното престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, тъй като последното е дало възможност за осъществяване на извършената след него продажба на автомобила, както и вписаните неверни данни във връзка с конкретната сума (3500 лв.), действително платена за МПС в издадената фактура, които са довели до заплащане на по-малко данъци от дължимите заради занижената продажна цена.

Като съпостави изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като отчете естеството на тези обстоятелства заедно с липсата на данни за имущественото състояние и размера на получаваните от подсъдимата М.П. доходи, наложи на същата предвиденото в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК наказание „Глоба” над средния размер, а именно – от 3500 лева, която тя да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, като прие, че по този начин, с едно подобно по размер наказание, определено за извършеното от нея престъпление, ще се създадат ефективни условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, съдържащи се в чл. 36 от НК.

Въз основа на постановената осъдителна присъда съдът осъди подс. М.П. да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово сума в размер на 150,85 лева, която представлява равностойността на отнасящата се до същата част от разноските, направени при воденото разследване по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК. С оглед на посочената правна норма тя бе осъдена да заплати също така, но в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Габрово: сума в размер на 119,61 лева, дължима за възстановяване на отнасящата се до нея част от общата стойност на разноските, които са направени в рамките на съдебното производство; както и сумата от по 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за всеки един изпълнителен лист – последната в случай на извършено служебно издаване на такива за събиране на административното наказание „Глоба” в размер на сума от 3500 лева и това на разноските от съдебното производство в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.

След като се съобрази с обстоятелствата, които са наложили заплащането на съответните парични средства, съдът разпореди част от направените по досъдебното производство разноски, които възлизат на общата сума от 270 лева и включват: 1. Сума в размер на 60 лева, заплатена на преводач за превод на документи от италиански на български език; и 2. Сума в размер на 210 лв., заплатена за изготвена комплексна (графическа и техническа) експертиза по Протокол № 81 и 82 от 18.04.2016 година на Сектор „НТЛ” при ОД на МВР - Габрово, да останат за сметка на ОД на МВР Габрово, съобразно предвиденото в чл. 189, ал. 2 и ал. 4 от НПК. Въз основа на двете посочени правни норми бе постановено за сметка на РС Габрово да остане и част от направените в съдебното производство разноски, които възлизат на общата сума от 147,20 лв., състояща се от: 1. Сума в размер на 107,20 лева, заплатена на преводач за устен превод от италиански на български език; и 2. Сума в размер на 40 лева, заплатена съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица за явяването на вещо лице, което е участвало в изготвянето на комплексна (графическа и техническа) експертиза по Протокол № 81 и 82 от 18.04.2016 г. на Сектор „НТЛ” при ОД на МВР Габрово.

Останалите разноски по досъдебното производство, които възлизат на общата сума от 230,44 лв., формирана от равностойността на отнасящата се до подсъдимия Н.С. част от тях, съдът разпореди да останат за сметка на държавата поради постановената оправдателна присъда по отношение на него, съгласно предвиденото в чл. 190, ал. 1 от НПК. Въз основа на тази правна норма и поради характера на издадената оправдателна присъда, бе разпоредено да остане за сметка на държавата и останалата част от направените разноски при воденото разследване по съдебното производство, която възлиза на общата сума от 307,71 лв. и също се явява формирана от равностойността на отнасящата се до подс. С. част от тях.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ........................