О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е № 260036
гр.Пловдив 25.08.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в закрито заседание на 25.08.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз. ч. гр. дело № 1535 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.129, ал.3 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД против определение № 2397/20.02.2020г., с което е върната,
подадената от жалбоподателя искова молба по гр.д.№ 16309/2019г. на ПдРС, V
гр.с., производството по делото е прекратено и е обезсилена издадена по
ч.гр.д.№ 3658/2019г. на ПдРС заповед за изпълнение на парично задължение.
В частната жалба се сочи, че, като е върнал исковата молба
поради невнасяне на възнаграждение за особен представител на ответника по
чл.47, ал.6 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил един неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт. На първо
място се сочи, че е било налице основание за назначаване на особен
представител, тъй като не била спазена в пълнота процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК- не било отразено колко пъти и в кои дни призовкарят е търсил ответника и
по какъв начин се е уверил, че той не живее на адреса. На второ място се сочи,
че, съгласно съдебната практика на ВКС, невнасянето на възнаграждение за особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК не е основание за връщане на исковата молба,
тъй като възнаграждението може да бъде внесено по всяко време до приключване на
устните състезания пред първа инстанция. Сочи се също така, че възнаграждението
е внесено на 21.02.2020г.
ПОС, ХІV гр.с., като
се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е
подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима.
Твърдението на
жалбоподателя, че не е спазена в пълнота процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК е
неоснователно, тъй като в случая е приложимо правилото на чл.47, ал.1, изр.4,
съгласно което когато връчителят е събрал данни, че ответникът не
живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета
на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с
посочване на източника на тези данни в съобщението не е задължително
невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес да се
констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица
между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Това е така, тъй като още първото съобщение до ответницата Ж.А. е върнато с
отбелязване, че по сведение от съседка М. И. ответницата и членовете на
семейството й живеят в чужбина.
Доколкото обаче с
молба от 25.02.2020г. от жалбоподателя е представена вносна бележка от
21.02.2020г. за определеното за особения представител възнаграждение и по този
начин пречката за по- нататъшното развитие на производството по
първоинстанционното дело е преодоляна, обжалваното определение ще следва да
бъде отменено.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2397/20.02.2020г., с което е върната,
подадената от жалбоподателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД искова молба
по гр.д.№ 16309/2019г. на ПдРС, V гр.с., производството по делото е прекратено
и е обезсилена издадена по ч.гр.д.№ 3658/2019г. на ПдРС заповед за изпълнение
на парично задължение.
Връща делото на ПдРС, V гр.с. за продължаване на
съдопроизводствените действия по гр.д.№ 16309/2019г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: