№ 6
гр. С., 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. С.ов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20222200500521 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби против първоинстанционно
решение № 811/20.10.2022г. по гр.д. № 3064/22г. на СлРС, с което е осъдено
на основание чл. 200, ал. 1 КТ „Кауфланд България ЕООД енд Ко", КД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Скопие“ № 1 А да
заплати на Й. Д. В., ЕГН: ********** от гр. С., кв. „Д. **, ап. 6 сумата от
30 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди изразили се в изпитани от нея болки и страдания
причинени от фрактурата на дясна бедрена шийка довела до трайна
ограничена ротация на тазобедрената става, 2 см. скъсяване на десен долен
крайник, гонартроза на десен долен крайник с болезнени движения и хрущене
в ставата, настъпила асептична некроза на бедрената глава, които са в
причинно-следствена връзка с настъпилата фрактура в резултат на
претърпяната от нея трудова злополука на 27.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на трудовата
злополука - 27.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът е
1
отхвърлен за разликата над сумата от 30 000 лв. до пълния предявен размер
от 70 000 лева. Като неоснователен, осъдено е на основание чл. 200, ал. 1 КТ
„Кауфланд България“ ЕООД енд Ко, КД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Скопие“ № 1 А да заплати на Й. Д. В., ЕГН:
********** от гр. С., кв. „Д. **, ап. 6 сумата от 5914,02 лв., съставляваща
обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди изразили се в
разходи за нейното лечение, настъпили в резултат на претърпяната от нея
трудова злополука на 27.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на трудовата злополука-27.12.2020 г. до
окончателното й изплащане и са присъдени съразмерно разноски по делото.
Против това решение са постъпили въззивни жалби от двете страни в
производството.
Първата въззивната жалба въззивната жалба е подадена от
ответника в първоинстанционното производство и с нея се атакува
частично цитираното решение, само в осъдителните му уважителни части
за обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като
въззивникът твърди, че в тях то е неправилно и необосновано. Заявява, че
неправилно съдът е приел като справедлива сума за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от ищцата 30 000 лв., като счита, че
така присъденото обезщетение е неоснователно завишено. Развива доводи
във връзка с преценката на съда касателно пряката причинна връзка между
трудовата злополука и претърпяната две години по-късно операция на
тазобедренната става и подчертава, че според него такава липсва. Поради
това не се дължи и обезщетение за имуществените вреди, изразяващи са в
разходи за престой и лечение при извършването на операцията през 2022г.
По-нататък въззивникът се оплаква, че незаконосъобразно и необосновано
съдът не е приел за доказано възражението му за наличие на 50%
съпричиняване от страна на пострадалата ищца. Развива подробни
съображения относно неспазването на правилата и инструкциите за
безопасност при работа, с които тя е била надлежно запозната и счита, че
непоставянето на предпазна рампа пред вратата на хладилната камера е
нарушение и на базовото работно правило да се използва винаги най-
безопасния, а не най-бързия начин, това е проява на небрежност по смисъла
на гражданското право и е допринесло наполовина за настъпване на
вредата. Въззивникът заявява още, че счита за неправилни изводите на съда
2
по отношение на прихващането на обезщетението, получено от ищцата от
НОИ за времето на ползване на болничните от общо присъденото от съда
обезщетение – както за имуцеществени, така и за неимуществени вреди.
Позовава се на съдебна практика. Отново подчертава, че няма доказана
пряка причинно-следствена, а само причинно-следствена връзка между
травмата, получена при трудовата злополука и последвалата смяна на
тазобедрената става, което е посочило и вещото лице в с.з. Последното
оплакване на въззивника касае неправилно определената начална дата от
която е присъдено обезщетението за забава върху сумата, обезщетяваща
имуществените вреди, като твърди, че то би се дължало не отдатата на
деликта, а от извършването на разходите и всеки от тях е с различна дата,
посочена във фактурите.
Така въззивникът моли въззивния съд да отмени в уважителните
части първоинстанционното решение, като присъдените обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди бъдат редуцирани с оглед изложените
оплаквания за прихващане с обезщетението за болнични и за съпричиняване в
размер на 50 %. Претендира разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по първата въззивна
жалба страна не е подала писмен отговор.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна на тази въззивна
жалба.
Втората въззивна жалба е подадена от ищцата в
първоинстанционното производство и с нея се атакува частично
цитираното решение, само в отхвърлителната му част за сумата над 30
000 лв. до претендираните 70 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като въззивницата твърди, че в нея то е неправилно.
Заявява, че съдът неправилно е приел този размер като справедлив и счита,
че той не отговаря на условните критерии, подлежащи на преценка съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Развива подробни съображения относно
вида, формата, тежестта и продължителността на претърпените от нея
неимуществени вреди – болки, страдания, страх, безпокойство и други,
3
които не са отшумели напълно и продължават и до моментау като намира,
че това обосновава по-голям размер на обезщетението.
С оглед изложеното иска да бъде отменено в отхвърлителната част
решението на СлРС и вместо това този иск бъде уважен до пълния му
претендиран размер от 70 000 лв.
Претендира разноски по реда на чл. 38 ал. 1 от ЗАдв.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по втората въззивна
жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло и заявява,
че обжалваното решение е правилно в атакуваната с нея отхвърлителна
част. Въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство,
оборва релевираните оплаквания. Заявява, че критериите за справедливост
на съда не непременно отговарят на тези на страната, неоснователни са
доводите както относно физическите травми, така и по повод
психологическите травми вследствие на увреждането, които не са доказани
посредством експертиза, а от заинтересувани лица.
С оглед това моли да се остави без уважение въззивната жалба срещу
отхвърлителната част спрямо иска за обезщетение за неимуществени
вреди. Претендира разноски. няма искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна на тази въззивна жалба.
В с.з. първият въззивник – ищца в първоинстанциннното производство,
редовно призована, не се явява лично, с писмена молба, подадена от
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа
своята въззивна жалба и иска тя да бъде уважена, оспорва въззивната
жалба на насрещната страна и моли съда да я отхвърли, като потвърди
решението в обжалваната с нея част като правилно и законосъобразно. В
защита по същество развива подробно аналогични на поддържаните до
момента аргументи. Претендира разноски за тази инстанция.
В с.з., за втория въззивник – ответник в първоинстанционното
производство, редовно призован, не се явява процесуален представител по
закон, с писмена молба процесуалният представител по пълномощие по чл.
32 т. 2 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.
Оспорва въззивната жалба на насрещната страна, отговора на която
4
поддържа, и иска тя да бъде оставена без уважение. Претендира
разноските за тази инстанция, представя списък.
Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и отговарящи на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия
срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването, постигнат посредством
атакуването му от двете страни – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
двете въззивни жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично
неправилно.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението като
хронология на факти, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
препраща своята към нея, но не споделя напълно правните изводи, изградени
въз основа на нея.
Доколкото с двете въззивни жалби се атакува решението на
първостепенния съд и от ищцата, и от ответника, както в уважителната,
така и в отхвърлителната му част, като по този начин се засяга спорното
правоотношение в неговата цялост, доводите и оплакванията на всяка от
страните ще бъдат разгледани заедно и въззивният съд ще постанови общо
по тях.
Безспорно се установи по делото, че фактическото положение се
вписва изцяло в хипотезата на правната норма на чл. 200 от КТ и
осъществените обективни елементи в своята съвкупност, активират
гражданската безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност на
работодателя за обезщетяване на вреди, причинени от трудова злополука,
довела до "фрактура коли феморис декстри": неимуществени - изразяващи
се в продължителни физически болки, затруднения в придвижването и
5
психичеси страдания, както и имуществени - изразяващи се в разходи за
лечение, болничен престой и операции, която злополука е настъпила по време
и във връзка с извършвана от служителката работа по трудово
правоотношение. Несъмнено е и че ищцата разполага с активната
легитимация да постави в действие тази отговорност.
Двата основни спорни момента в това въззивно производство както
относно иска за обезщетяване на неимуществените, така и относно този за
обезщетяване на имуществените вреди са: 1. - характерът на травмите,
обосноваващ общия размер на дължимото обезщетение, от една страна, а
от друга - пряката причинна връзка на преживените страдания и
претърпяната втора оперативна намеса с трудовата злополука и 2. - дали
служителката е допринесла за злополуката, допускайки груба небрежност,
което да рефлектира върху размера на дължимото обезщетение,
остойностяващо вредите с неимуществен характер, поставящ оценката им
в пари в зависимост от моралната категория “справедливост”, респективно
- да редуцира и обезщетението за имуществени вреди.
Първата претенция на ищцата е за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди. Този вид вреда по начало е без паричен или друг
имуществен еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е
постановил определянето на размера на обезщетението за претърпяването
й да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези
принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на
конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи
най-вече от характера на увреждането и степента на страданието.
Ноторно е, че неимуществените вреди, представляващи неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо. То би следвало да отговаря на действително
претъпените болки и страдания и съгласно константната съдебна
практика - “неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания”.
6
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД нито е правна категория, нито е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Тоест преценката е предоставена от
нормотвореца в дискресията на съда. Субективното мнение на всяка от
страните не го обвързва, тъй като съдът излага своите съображения за да
даде стойностно изражение на справедливостта и те трябва да са
съпоставими с обективните фактически констатации. Увреждането се
констатира за всеки отделен случай с конкретните си характеристики и се
преценява индивидуално спрямо съответния пострадал.
В случая настоящият съдебен състав се ръководи от обективните
констатации, показващи му какво е увреждането и какви са
преживяванията на ищцата, какъв период обхващат и какви са
перспективите занапред.
От писмените доказателствени средства и от заключението на
вещото лице, което съдът напълно и безрезервно кредитира предвид
компетентността на експерта, еднозначно се установява, че на 27.12.2020г.
по време на работа, изваждайки артикул от камера за дълбоко
замразяване, ищцата е паднала извън камерата от височината на прага й
около 20 см. върху дясната си тазобедрена става, незабавно е
хоспитализирана в ортопедично отделение в града, където е поставена
диагноза "фрактура на дясна бедрена шийка" и след необходимата
подготовка е претърпяла на 29.12.2020г. операция - метална остеосинтеза с
3 канюлирани винта под контрола на С-рамо. След дехоспитализирането е
продължила антикоагулантната профилактика, движението й е било само
с патерици, без натоварване на десния крайник, провеждала е предписани
рехабилитация и физиотерапия и очакванят период за възстановяване бил в
предполагаемите рамки на 3-6-8 месеца. При рентгенологичното
проследяване през м. 06.2022г. била констатирана асептична некроза на
бедрената глава и коксартроза. Поради настъпилото костно срастване и
изразена хипотрофия на дясната бедрена мускулатура, на 17.06.2022г. била
извършена операция за тотална смяна на тазобедрената става.
Асептичната некроза е закономерна последица от фрактурата при
злополуката.
7
Свидетелските показания, съчетани с мнението на вещото лице,
изградено върху личните му впечатления при прегледа, от запознаването му
с медицинската документация и от значителния му професионален опит,
дават на съда реална представа за същността и качеството на
физическите и емоционални преживявания на ищцата, нейните телесни
страдания и отражението им в бита й. Така, в момента на претърпяване
на травмата - при счупването на костта - ищцата е изпитвала за няколко
часа много силна болка, нямала е възможност за активни движения и
походка, в следоперативния период също е изпитвала силна болка за около 10
дни с намаляващ интензитет и силни затруднения при ходене. В следващите
месеци придвижването е било само с проходилка/бастун, изпитвала е
болезненост при вървене и затруднения в движенията, провежданите
рехабилитационни процедури за постепенно натоварване на крайника не са
довели до пълното му възстановяване, след втората операция болките и
неудобствата са продължили, а към м.10.2022г. е констатирано от в.л., че
ищцата има необратимо скъсяване на десен долен крайник с 2 см., флексия
на дясната тазобедрена става 70 градуса, липсва вътрешна ротация,
походката й е с помощта на бастун и с леко накуцване, при натоварване
изпитва болка в крака. Ищцата не е имала костни заболявания /в частност -
остеопороза/ преди трудовата злополука.
Болките и първоначалната неспособност да се обслужва сама, по-късно
и да се движи свободно, да работи и живее пълноценно, се отразили на
емоционалното и психическо състояние на ищцата, тя изпитвала
неувереност, страх, чувство на безпомощност, несигурност за бъдещето си
и временна изолираност от приятели и колеги.
Тези обстоятелства съдът приема за безспорни, като по повод
възражението на първия въззивник относно кредитируемостта на
показанията на свидетелите в близко родство с ищцата, следва да се
посочи, че именно тези свидетели, точно поради близките си отношения с
нея, имат най-непосредствена и вярна представа за състоянието й, а
показанията им съдът е отчел и през призмата на обективните наблюдения
на вещото лице, притежаващо нужната експертиза. Въззивната инстанция
не счита, че е необходима психологическа експертиза за доказване на
душевните терзания и нарушените емоции на ищцата, доколкото
8
житейските и опитни правила са достатъчен ориентир при преценката от
страна на съда на изложените от свидетелите лични техни възприятия.
Така, що се отнася до вида, формата и степента на претърпените
страдания /физически и психически/, съдът е съобразил съществените
факти в персонален план, взимайки предвид индивидуалните особености на
ищцата - пол, възраст, общо физическо състояние. Що се отнася до обема
им, въззивният състав приема, че в него трябва да бъдат включени всички
негативни преживявания до момента, включително тези, предизвикани от
втората операция за подмяна на тазобедрената става. Не споделя
виждането на първия въззивник, че липсва пряка причинно-следствена връзка
между травмата при злополуката и тази операция, тъй като от
изявлението на специалиста, подкрепено със събраната медицинска
документация, става ясно, че причината за цялостната смяна на
тазобедрената става - асептична некроза - е естествена, закономерна и
очаквана последица от счупването на бедрената шийка, а предвид
възрастта на пострадалата - и неизбежна. Тоест, не се касае за ексцес, а за
непосредствен резултат от трудовата злополука, като това, че втората
операция е извършена около 2 години по-късно, не се дължи на новонастъпил
факт - друга, нова травма, или на друг фактор, който се е прибавил и е
увеличил вредата, а на по-бавното, но неотвратимо протичане на
естествения биологичен процес в човешкото тяло. Несъмнено възрастта на
ищцата е значим фактор, но това по никакъв начин не намалява
отговорността на работодателя, защото възрастта не е "вина" на
работника или служителя, не е факт, зависещ от волята му, настъпването
на който той да може да предотврати. Няма и други способстващи
появата на некрозата обстоятелства - установи се, че ищцата няма
съпътстващи заболявания, нито остеопороза, които биха могли сами по
себе си да допринесат за утежняване на състоянието й.
Във въззивната си жалба ищцата заявява, че е била в работоспособна
възраст и е щяла да продължи да работи, но предвид увреждането, няма
как да се върне на работа, като това нововъведено твърдение е
несвоевременно заявено и по отношение на него е настъпил ефектът на
преклузията, а и трудовото й правоотношение с ответника е прекратено по
нейно заявление поради добиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст от 30.11.2021г., което се конфронтира с тезата й.
9
С оглед изложеното този въззивен състав счита, че сумата 50 000 лв.
представлява максимално справедливо обезщетение, като имуществен
еквивалент на претърпените болки и страдания, кореспондира на
доказаните по вид, продължителност и тежест физически и емоционални
преживявания на ищцата и е съобразено с характера на увреждането,
проведените оперативни намеси, продължителността на периода на
възстановяване от болките, компенсируемата, но оперативно
неотстранимата загуба на дължината на крака и невъзможността му за
бъдеща пълна функционална способност, както и с възрастта на
пострадалата ищца. Така обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде определено на 50 000 лв.
По повод другата главна претенция за обезщетяване на претърпени
имуществени вреди ответникът-въззивник също е изложил възражения,
свързани с липсата на пряка причинно-следствена връзка на част от
твърдяните вреди с трудовата злополука, поддържайки виждането си, че
операцията за смяната на тазобедрената става не е пряко свързана с
падането на ищцата, а оттам не подлежат на обезщетяване и
имуществените вреди, свързани с нея.
По аналогични на гореизложените причини въззивният състав счита,
че са доказани и твърдяните имуществени вреди, обективиращи се в
разходи, свързани със закупуването на медикаменти, консумативи и
заплащане на болничен престой и услуги във връзка с лечението на ищцата,
включващо двете операции и направените възстановителни процедури,
проведена е убедително и пряката им причинна връзка с трудовата
злополука. Обезщетението за тези вреди се равнява на стойността на
направените разходи, както е отразена в писмените доказателствени
средства за извършените плащания на лечение, престой, консумативи и
други. Общата сума, формираща това обезщетение, възлиза на 5 914, 02
лв.
Другата съществена точка на противопоставяне между страните е
свързана с релевираното твърдение на въззивника-отвеник, относно приноса
на ищцата за настъпване на вредата, което той поддържа и пред
въззивната инстанция.
Настоящият състав го намира за основателно и счита, че са налице
10
условия за приложение на разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ,
регламентираща възможността за намаляне отговорността на
работодателя когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука
като е проявил груба небрежност.
Налице са няколко различни източника на информация, които
еднопосочно установяват обстоятелствата, свързани с настъпването на
злополуката, които дават основание на въззивния съд да открие проявление
на фигурата на съпричинавянето.
В случая не се касае за израз на “лично невнимание”, а за проява на
“груба небрежност” по смисъла на чл. 201 ал. 2 от КТ.
Утвърдено в правната доктрина и устойчиво представено в съдебната
практика е съдържанието на понятието „груба небрежност“ в
гражданскоправния смисъл, като е пирето, че тя се съизмерва с конкретен
абстрактен модел на категория лица, условно наречена „добър стопанин“.
Също е прието в практиката, че е невъзможно общото дефиниране на
понятието „груба небрежност“, тъй като проявата й е различна според
различното естество на правоотношението и изводът за наличието или
липсата й се обуславя от конкретните обстоятелства на всеки отделен
случай. По начало, като фигура в гражданското право, грубата небрежност
е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа – тоест
работникът действа при груба небрежност тогава, когато не е положил
грижа, каквато и най-небрежният би положил за себе си в подобни условия.
Съпоставени с установените по делото факти горните общи
постановки намират своя конкретен обективен израз.
Установено е, че ищцата е работила по трудово правоотношение в
магазина на ответника на длъжност "обслужващ магазин/служител
филиал" от 01.02.2018г., като е запозната срещу подпис с длъжностната си
характеристика, според която едно от задълженията й е да "зарежда и
подрежда стоките съгласно вътрешните правила". Именно такова
действие тя е извършвала в момента, когато е настъпила трудовата
злополука.
Установеният механизъм на злополуката е следният: при изнасяне на
замразен продукт от хладилна камера, без да постави предпазна рампа пред
вратата на същата, ищцата губи равновесие и пада на пода на
11
помещението от височината на прага на камерата, която е около 20
сантиметра, върху дясната си страна с рязка външна ротация на крайника
/десен крак/, което предизвиква фрактура на дясната бедрена шийка.
Съдът приема за безспорно доказано, че предпазна рампа не е
поставена пред вратата на камерата, а подът на хладилната камера се
намира на приблизително 20 сантиметра над пода на складовото
помещение. От една страна свидетелките заявяват, че не си спомнят да е
имало рампа, но пък ищцата не твърди, че е поставила такава, а от друга
страна вещото лице, на чиято преценка съдът изцяло се доверява, счита, че
видът и характерът на травмата сочат на падане от такава височина, и
увреждането не би било такова, ако височината е била "обрана" от рампа.
Също така посредством надеждни и безпристрастни свидетелски
показания се установява, че в това помещение, поради височината на прага
на хладилната камера над пода, е имало подвижна рампа, поставена на
стената, от където съответният служител я взима и поставя за ползване.
Всички останали камери в магазина са на нивото на пода, с изключение на
процесната и след инцидента на нея е поставена постоянна рампа.
За търговския обект "магазин Кауфланд", сектор "свежи продукти" е
била изготвена карта № 23 за оценка на риска, касаеща евентуалните
опасности за работниците и служителите на различните длъжности и
съдържаща план за предотвратяването на настъпването на рисковите
събития. В тази карта е оценен като съществуващ рискът от падане от
височина - "сблъсък при вертикално движение при падане от външни стълби,
рампа, двураменни преносими стълби, по стълбища и други". Предложените
препоръки включват почистване на всякакви разливни течности и мокри
петна; редица правила относно подвижните/преносими стълби, както и
работещите да не се качват върху тежки и нестабилни товари или товари
с голяма височина; да не се качват върху повдигателно и транспортно
оборудване. Видимо настоящата хипотеза не принадлежи към описаната
рискова група, доколкото падането не е от вид стълба/стълбище или рампа
и може да се приеме, че горните препоръки не са относими.
Работодателят обаче е възприел като приоритет безопасността на
работниците и служителите си и е специфицирал правила за различните
сектори и дейности в тази връзка, като е изготвил "Инструкция за
12
безопасна и правилна работа с тежести....", както и още по-тясна
"Инструкция за безопасност - подхлъзване, спъване и падане на едно ниво".
Установено е, че съдържанието на тези инструкции е доведено до знанието
на всички работници и служители, включително ищцата, които са се
подписвали и за периодичен инструктаж, последният от които е бил на
27.01.2020г., и за извънреден такъв на 28.03.2020г., както и че инструкции с
илюстрации е имало разлепени по стените на помещенията за работниците.
Така, съгласно т. 3 от Инструкцията за работа с тежести, "при
възникване на необходимост от извършване на ръчна работа с тежести
всеки служител е длъжен да предприеме необходимите организационни
мерки за ограничаването й чрез използването на предоставените
технически средства /ръчни електрически и неелектрически колички,
различни видове кари/ и да организира така работното си място, че ръчната
работа с тежести да бъде с минимален риск за здравето." Освен това с
т.т. 6.1 и 6.2 са вменени задължения на служителите "да изпълняват точно
дадените инструкции за защита на здравето и за безопасност при
извършване на ръчна работа с тежести" и "да използват по предназначение
техническите средства и оборудването".
Сходни задължения са предвидени и в Инструкцията за безопасност
касателно подхлъзване, спъване и падане на едно ниво - изброени са редица
прости мерки /не тичайте, поддържайте сухи подовете, не си играйте с
оборудването, не използвайте мобилни телефони и други подобни/, като е
указано изрично на служителите: "използвайте правилно техниката за
ръчна работа с тежести, не носете обемисти предмети или няколко един
върху друг, така че да не виждате пред себе си", както и "винаги избирайте
най-безопасния начин за извършване на дадена работа, а не най-бързия".
Анализът на горните инструкции и на фактическото положение в
работните помещения в магазина на ответника, съпоставен с конкретните
действия на ищцата води до следните изводи:
В случая е налице хипотезата на "подхлъзване и падане на едно ниво".
Вярно е, че подвижната рампа, чието предназначение е да изравни плавно
различни височини, не е сред изброените в т. 3 на първата Инструкция, но
тя касае самата работа с тежести и в случая не тежестта, носена от
ищцата, е причина за падането й, така че този довод е несъстоятелен.
13
Основните правила, които ищцата е била длъжна да спазва, за да се
предпази от подхлъзване и падане на едно ниво /тоест - не от
стълба/стълбище/, са тези по втората Инструкция и съдът следва да
провери доколко поведението й е съответствало с предписанията, с които е
била запозната и е имала задължение да изпълнява. Ответникът твърди, че
е нарушено основното правило за използване на най-безопасния, а не най-
бързия начин за извършване на работата, както и, че не е използвана
предпазната рампа. Първостепенният съд е отхвърлил възражението за
съпричиняване с мотиви, че горецитираните правила са общи, нясни и не
дават конкретни указания за боравене с рампата, нито пък тя изобщо е
изброена сред техниката за работа. Настоящият състав не споделя това
виждане. Инструкциите по своята същност съдържат общи правила,
формулирани по начин, който да може да се приложи към разнообразието
от конкретни случаи, а не съставлява протокол за действие за всяка една
мислима, отделна ситуация. В този смисъл работникът или служителят
следва да прояви елементарни дедуктивни способности и средна житейска
съобразителност за всяко действие, като част от изпълнение на трудовите
си задължения и да прецени кой начин на извършването му е лесен, кой -
безопасен и ако са различни - да предпочете втория.
Така, в случая, е очевидно и известно на всички служители, че подът на
хладилната камера не е на нивото на пода на складовото помещение, а е по-
високо с около 20 см., което само по себе си представлява потенциална
заплаха за падане. Също така е установено, че в същото помещене се
намира предпазна рампа, която отнема височината като постепенно
изравнява двете повърхности и така намалява риска от падане. От
свидетелските показания е установено, че начинът на боравене с тази
механична рампа е показан и е известен на всички служители.
След като ищцата не е поставила тази рампа, независимо дали се е
подхлъзнала, залитнала, загубила равновесие или спънала, тя е паднала от
височина от 20 см., тъй като в този вертикал не е имало опора - рампа.
Вярно е и че тя би могла да падне и при поставена рампа, но вещото лице е
категорично, че в този случай нараняването би било много по-малко и дори
без счупване, тоест - игнорирайки самодължимата грижа, и не проявявайки
очакваното внимание, ищцата е допринесла за настъпването на
злополуката и вредата от нея в тази й степен. Макар да не е нарушила
14
буквално формулирано правило, а само общо такова, възлагащо й именно да
се погрижи за себе си, е видно, че тя не е положила грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. Следователно ищцата е можела да предвиди
възможността от настъпването на вредоносен резултат, обаче
лекомислено се е надявла да го предотврати, разчитайки на способностите
си.
Ето защо следва да се възложи отговорност върху работодателя, но е
необходимо тя да се регулира чрез редуцирането й с отчетения принос от
страна на служителката.
Въззивният съд счита, че следва да приеме принос от 30 % за ищцата,
а не 50% както настоява ответникът-въззиивник, тъй като намира, че
работодателят не е предоставил максимално безопасни и равни условия на
всичките си работници. Установи се, че само тази камера не е стигала до
пода, както и, че е имало възможност за поставяне на постоянна рампа
пред вратата й, което работодателят е сторил едва след злополуката с
ищцата. По тази причина, макар за настъпването на вредата да е
допринесло поведението на ищцата, което безусловно е било небрежно и в
разрез с базовите инструкции, то е било осъществено в условия,
недостатъчно обмислени от работодателя.
Така, след определяне на общия размер на сумите, тъждествени на
претърпените неимуществени и имуществени вреди, следва да се приложи
правилото за намаляване на имуществената отговорност на работодателя
в хипотезата на принос на работника в горното съотношение и размерът
на дължимото обезщетение се редуцира така - 35 000 лв. за
неимуществените и 4 139, 81 лв. за имуществените вреди.
Ответникът е направил още с отговора на исковата молба искане за
приспадане на полученото от ищцата обезщетение от НОИ, което
първоинстанционният съд не е уважил. Същото възражение се поддържа и
във въззивната жалба. Въззивната инстанция не споделя въждането на
решаващия съд, че такова приспадане се извършва само за обезщетяване на
имуществена вреда под формата на пропусната полза, представляваща
разликата между заплащаното преди увреждането трудово
възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност.
15
В актуалната практика на съдилищата и ВКС /напр. р.
149/13.01.2021г. по гр.д.№ 4301/19г. ІІІ г.о./ се приема, че при определяне на
размера на дължимото от работодателя обезщетение за причинените на
работника или служителя неимуществени вреди от настъпила трудова
злополука, съдът е длъжен да съобрази, че от общия размер на
обезщетението за вреди следва да бъде приспаднато полученото
обезщетение за временна неработоспособност.
В настоящия случай, съгласно представеното по делото удостоверение
№ 119-00143179 от 15.09.2021г. от ТП на НОИ, гр. С., полученото от
ищцата обезщетение за временна неработоспособност е в размер на 10 274,
03 лв., изплатено за периода от 27.12.2020г. до 21.10.2021г.
Дължимите от ответника-работодател обезщетения в общ размер 39
139, 81 лв. следва да бъдат намалени с тази сума. Това намаляване трябва да
се извърши по следния начи: доколкото обезщетението от НОИ е за
имуществени вреди с него следва да се намали определеното от съда
обезщетение също за имуществени вреди - 4 139, 81 лв. Тъй като тази сума е
по-малка, остатъкът от полученото от НОИ обезщетение следва да се
приспадне и от обезщетението за неимуществени вреди и така остава
дължима сумата 28 865, 78 лв., като част само от обезщетението за
претърпените неимуществени вреди.
Върху него се дължи и обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от датата на увреждането - 27.12.2020г. до окончателното
изплащане.
Последното възражение на въззивника-ответник касателно датата,
от която е присъдено обезщетение за забава в размер на законовата лихва
върху обезщетението за претърпени имуществени вреди по принцип е
основателно, доколкото заплащането на разходите за лечение е станало в
по-късен момент от деликта, поради което вземането за тях става
изискуемо с поканата, за каквато се счита исковата молба, но доколкото
след приспадането от него на сумата, получена от НОИ такова
обезщетение не остава дължимо и няма да бъде присъдено, няма да бъде
присъдено и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху него.
Така в обобщение - първият главен иск за обезщетяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на трудова
16
злополука е доказан и основателен до размер на 28 865, 78 лв. и до него
следва да бъде уважен, ведно с обезщетение за забава от датата на
увреждането, а за разликата над него, до пълния претендиран размер от 70
000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Вторият главен иск за обезщетяване на претърпени имуществени
вреди и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законовата лихва, следва да бъдат изцяло отхвърлени, като
неоснователни.
Така въззивната жалба на ответника, касаеща осъдителните
уважителни части на решението се явява частично основателна, а
въззивната жалба на ищцата, касаеща отхвърлителната част по
отношение на иска за обезщетяване на неимуществените вреди се явява
изцяло неоснователна и не следва да се уважава.
Обжалваните осъдителни части на първоинстанционното решение
следва да бъдат отменени - частично за иска за неимуществени вреди и
изцяло - за иска за имуществени вреди и обезщетение за забава и вместо
това следва да се постанови решение, с което първият иск бъде отхвърлен
за разликата над 28 865, 78 лв. до 30 000 лв. и за обезщетението за забава
върху нея, а вторият - изцяло, включително претенцията за обезщетение за
забава.
В останалата обжалвана осъдителна и в отхвърлителната си части
атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора отговорността за разноските за
първоинстанционното производство следва да се преразпредели между
страните съобразно уважената и отхвърлената част от иска, като на
ищцата се дължат разноски в размер на 1067, 50 лв. и решението в частта
за разноските следва да се отмени над този размер до присъдените 1328, 16
лв. На ответника се дължат разноски в размер на 458, 62 лв. и следва да му
се присъдят още 68, 71 лв. Държавната такса, дължима от ответника, е в
размер на 1154, 63лв. и решението в частта за разноските следва да се
отмени над този размер до присъдения от 1436, 56 лв.
За въззивното производство, с оглед частичното уважаване и на
жалбата на ответника и пълното отхвърляне на жалбата на ищцата,
последната следва да понесе своите разноски както са направени и заплати
17
на ответника разноски съразмерно на уважената част от жалбата в
размер на 246, 94 лв. за д.т. и юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 811/20.10.2022г. по гр.д. №
3064/22г. на СлРС В ЧАСТИТЕ, с които:
- е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 КТ „Кауфланд България ЕООД
енд Ко", КД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Скопие“ № 1 А да заплати на Й. Д. В., ЕГН: ********** от гр. С., кв. „Д.
**, ап. 6 обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
изразили се в изпитани от нея болки и страдания, причинени от фрактурата
на дясна бедрена шийка, довела до трайна ограничена ротация на
тазобедрената става, 2 см. скъсяване на десен долен крайник, гонартроза на
десен долен крайник с болезнени движения и хрущене в ставата, настъпила
асептична некроза на бедрената глава, които са в причинно-следствена
връзка с настъпилата фрактура в резултат на претърпяната от нея
трудова злополука на 27.12.2020 г., за сумата НАД 28 865, 78 лв. ДО 30 000
лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва, считано
от датата на трудовата злополука - 27.12.2020 г. до окончателното й
изплащане,;
- е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 КТ „Кауфланд България ЕООД
енд Ко", КД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Скопие“ № 1 А да заплати на Й. Д. В., ЕГН: ********** от гр. С., кв. „Д.
**, ап. 6 сумата от 5914,02 лв., съставляваща обезщетение за причинени на
ищцата имуществени вреди изразили се в разходи за нейното лечение,
настъпили в резултат на претърпяната от нея трудова злополука на
27.12.2020 г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва,
считано от датата на трудовата злополука - 27.12.2020 г. до
окончателното й изплащане;
- е осъдено „Кауфланд България“ ЕООД енд Ко, КД, гр. София да
заплати на Й. Д. В. разноски по делото за сумата над 1 067, 50 лв., и
държавна такса по сметка на съдебната власт за сумата над 1 154, 63 лв.
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
18
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. В., ЕГН: ********** от гр. С., кв. „Д.
**, ап. 6 против „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко", КД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Скопие“ № 1 А иск с правно
основание чл. 200 ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания, вследствие на травма, представляваща фрактура на дясна
бедрена шийка, получена при трудова злополука, настъпила на 27.12.2020г.,
заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на
увреждането - 27.12.2020г. до окончателното изплащане ЗА СУМАТА НАД
28 865, 78 лв. ДО ПРИСЪДЕНИТЕ 30 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. В., ЕГН: ********** от гр. С., кв. „Д.
**, ап. 6 против „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко", КД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Скопие“ № 1 А иск с правно
основание чл. 200 ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение В РАЗМЕР НА 5
914, 02 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се разходи за
лечение по повод травма, представляваща фрактура на дясна бедрена
шийка, настъпила в резултат на претърпяната от нея трудова злополука на
27.12.2020 г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва
върху него, считано от 27.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й. Д. В. да заплати на „Кауфланд България ЕООД енд Ко",
КД, гр. София разноски по делото в размер на още 68, 71лв.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 811/20.10.2022г. по
гр.д. № 3064/22г. на СлРС в останалите обжалвани части, като
ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Й. Д. В. да заплати на „Кауфланд България ЕООД енд Ко",
19
КД, гр. София направените разноски по делото за въззивната инстанция,
съразмерно на уважената част от жалбата, в размер на 246, 94 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20