Р Е Ш Е Н И Е
№ 110/ 17.2.2021г.…
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, в открито заседание на
двадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. СВЕТОМИР БАБАКОВ
2. КРАСИМИР
ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на
прокурора Живко Пенев, разгледа докладваното от съдия Бабаков административно
дело № 1367, по описа на съда за 2020 год., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К.А.С.,
чрез адв. Г.М. срещу
Решение № 794/15.10.2020 г., постановено по АД № 681/2020 г. на Административен
съд Пазарджик.
Касаторът К.С. обжалва решението в частта, с която искът
му е отхвърлен и иска да се обезсили първоинстанционното решение и делото да се
върне за ново разглеждане, алернативно да се
уважи искът изцяло.
Ответникът -
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията “София, оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е
правилно и законосъобразно, като съдът е присъдил обезщетение по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
След като прецени доказателствата по делото във връзка с
доводите и съображенията на страните, Административен съд Пазарджик, ХІ състав приема
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С цитираното
решение в обжалваната му част Административен съд Пазарджик е отхвърлил иска на К.А.С. с ЕГН ********** против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за сумата над 250 /осемстотин/ лева до предявения размер от
15 000 /петнадесет хиляди/ лева. За
да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото не са установени други
незаконосъобразни действия на администрацията на затвора, които да имат за
последица унижаването на човешкото достойнство на С., освен липсата на
достатъчно жилищна площ. Установил е, че през по-голямата част от периода му на
престой в Затвора гр. Пазарджик - в периода 05.10.2015 - 20.10.2015 г. и от
01.01.2018-04.04.2019 е живял в условия
на пренаселеност. За част от исковия период /20.10.2015- 01.11.2016 и от
06.12.2016-28.12.2016/, ищецът не е живял при условията на пренаселеност.
Съдът е приел, че всички
спални помещения, в които е пребивавал ищеца са разполагали със санитарен възел
и течаща вода, имал е възможност да излизат в коридора, където да ползват общия
санитарен възел. Спалните помещения са имали достъп до чист въздух и естествена
светлина през светлата част на денонощието, а в тъмната- до изкуствено
осветление. Оборудвани са с минимум обзавеждане за спалните помещения.
Хигиената в спалните и санитарните помещения е основна грижа на лишените от
свобода, които се грижат за нея.
Първоинстанционният
съд, отчитайки посочените по-горе обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, е
уважил иска в размер на 250 лв. за този период
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице
сочените от касатора касационни основания на чл. 209 т.2 и т.3 от АПК.
Неоснователна е претенцията за обезсилване на съдебното
решение, тъй като съдът не се бил произнесъл за претендираните неимуществени
вреди за целия исков период. В частност не били обсъдени битовите условия в
заведенията за лишаване от свобода за по- голямата част от периода
19.11.2012-04.04.2018 г. В тази връзка, касационният състав държи да отбележи,
че дори и съдът да е пропуснал да се произнесе за целия обем от претендираното
спорно право, това не е основание за обезсилване на съдебния акт, а за тази
част от исковата претенция, за която съдът не се е произнесъл не се формира
сила на присъдено нещо. Липсва и подобна конкретика в атакувания съдебен акт-
съдът е анализирал постъпилите справки от Затвора Пазарджик и Затвора София е и
приел в мотивите на решението си единствено пренаселеност на килиите, в които е
пребивавал ищеца за период от около четири месеца. Този период е коректно
посочен както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт. За останалата
част от исковата претенция, за която не е констатирано нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, искът е отхвърлен като неоснователен.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка
и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни
правни изводи за претъпени неимуществени вреди, които определя в размер на 250
лева, които изводи се споделят от настоящата инстанция и съдът препраща към
мотивите на първоинстанционното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. В случая не са налице законовите
предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди над присъдения размер за липсата на достатъчно жилищна
площ. За останалите твърдения в исковата молба не са установява
незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора гр. Пазарджик. Съдът е
съобразил присъдената законна лихва с ТР № 3 от 22.04.2005г. на ВКС.
По изложените съображения не са налице посочените в касационната
жалба на К.А.С. отменителни основания, поради което решението като
законосъобразно, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Административен съд Пазарджик, ХІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 794/15.10.2020 г., постановено по АД №
681/2020 г. на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/