РЕШЕНИЕ
№ 1799
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330102322 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на “Лъкитранс-70” ЕООД срещу „Ив Ди Инс“ ООД, с
която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1080 лева, представляваща неплатено
възнаграждение по Договор – заявка № 1004 от 04.07.2019 г. за транспорт на стоки с
транспортен курс Румъния – България, за което е издадена фактура № ********** от
09.07.2019 г., както и сумата в размер на 160.51 лева – обезщетение за забава върху
галвницата за периода 13.08.2019 г. до 28.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2021 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен посочения договор по
силата на който ищецът е извършил транспорт на 22 палета /22.50 тона/ захар от Р. на
04.07.2019 г. с автомобил РВ *** до Б.. След получаване на стоката на 09.07.2019 г. е
съставена процесната фактура за осъществения транспорт. Въпреки множеството разговори
ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение, въпреки изпълнението от страна на
ищеца, което поражда интереса на ищеца да предяви исковете.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея,
1
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като е получил
призовка за насроченото съдебно заседание, указани са му последиците от неспазването на
срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по
делото.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, предвид което съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от
ищеца в откритото съдебно заседание, проведено на 14.10.2021 г.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 100 лева –
държавна такса и 300 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.19/ или общо 400 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ив Ди Инс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
село Брестовица, ул. „Стефан Стамболов“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ НА „Лъкитранс-70“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Мали Богдан“ № 24,
ет.1, ап.3 сумата в размер на 1080 лева, представляваща неплатено възнаграждение по
Договор – заявка № 1004 от 04.07.2019 г. за транспорт на стоки с транспортен курс ***, за
което е издадена фактура № ********** от 09.07.2019 г., както и сумата в размер на 160.51
лева – обезщетение за забава върху галвницата за периода 13.08.2019 г. до 28.01.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 05.02.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 400 лева
– разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да
търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2