№ 320
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20223001000258 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. Х. Л. с ЕГН **********, чрез адв.
С. А. против решение № 64/25.02.2022 г., постановено по т. д. № 154.2021 г.
по описа на Варненски Окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от
последната искове срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********* за
заплащане на сума в общ размер 60 000 лв., от които 55 000 лв.,
представляващи ексцес на неимуществени вреди, причинени вследствие на
ПТП от 07.07.2017 г. – вреди възникнали след 08.07.2018 г. до предявяване на
иска и сумата от 5 000 лв., представляваща имуществени вреди причинени
вследствие на посоченото ПТП от 07.07.2017 г. – вреди възникнали след
03.05.2018 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
07.07.2017 г. до окончателно заплащане на сумите, на основание чл. 432 КЗ и
чл. 86 ЗЗД.
Въззивницата излага доводи за неправилност на обжалваното решение.
Счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички факти
1
установяващи основателността на търсеното обезщетение. Инвокират се
аргументи за настъпил ексцес. Твърди се, че ищцата продължава да търпи
болки и страдания като се сочи, че според назначената КСМЕ предстоят още
поне две ортопедични операции, за които последната няма средства. Моли за
отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ЗАД „ОЗК –
Застраховане“, чрез адв. Т. С., в който се излагат аргументи във връзка с
правилността, законосъобразността и обосноваността на обжалваното
решение. Поддържа становище за недопустимост на исковата претенция,
поради поради неспазване на процедурата регламентирана в чл.498 КЗ. Моли
за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата съответства на
изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез
процесуалните представители на страните. В подкрепа на изразеното
становище, пълномощниците на въззивницата са представили писмени
бележки.
За да се произнесе, съдът взе в предвид следното:
Производството пред Окръжен съд – Варна е било образувано по
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Н. Х. Л., ЕГН ********** против
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати обезщетение в размер на сумата от
55 000 лв., представляваща ексцес на претърпени неимуществени вреди-които
се изразяват в претърпени болки и страдания от неврологични, ортопедични и
урологични усложнения, сумата от 5 000лв. -имуществени вреди-разходи за
медикаменти за лечение, за чужда помощ, за превързочни консумативи ,
дезинфектанти, памперси, претърпени за периода 03.05.2018г.-16.10.2020год.,
вследствие на ПТП от 07.07.2017 г., причинено от водач на т. а. марка
„Волво“ с ДК № ТХ 0255 ХТ на влекача и прикачено към същия полуремарке
с № ТХ 0255 ЕЕ, за което е бил налице сключен със ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД договор за задължителна застраховка „гражданска
2
отговорност“ по полица № BG/23/117001775024/22.06.2017 г. Сочи се, че
вредите са възникнали след 08.07.2018 г. и са за времето до предявяване на
иска /19.10.2020 г./.
С депозираните в сроковете по чл. 367 и чл. 373 ГПК отговор и
допълнителен отговор на исковата молба ответникът по същество е оспорил
исковете по основание и по размер. Изложил е твърдения за липса на
основание за изплащане на застрахователно обезщетение на основание
влошаване на здравословното състояние. Твърди, че във връзка с процесното
ПТП от 07.07.2017 г. между ищцата и ЗАД „ОЗК Застраховане“АД е
сключено Споразумение от 16.03.2018год. по което застрахователят е
заплатил обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
15 000лв. Ищцата Л. се е съгласила изрично че е напълно удовлетворена от
изплатеното застрахователно обезщетение. Посочените в исковата молба
здравословни проблеми нямат причинно-следствена връзка с с ПТП от
07.07.2017год., а дори и да се установи такава, счита, че същата е
продиктувана от бездействието на ищцата и липсата на адекватно лечение на
получените от ПТП травми. Излага, че няма данни на въззивницата Л. да е
провеждан допълнителен преглед след окончателното завършване на
оздравителния процес и оформяне на ръбците от раните по ходилото й.
Оспорил е наличието на причинно-следствена връзка между произшествието
и посочените в исковата молба здравословни проблеми. Сочи, че не са
представени доказателства обосноваващи извод за реално извършени разходи
вследствие на допълнително настъпилите вреди. С постигнато споразумение
от 16.03.2018 г. страните са уговорили заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени при ПТП от
07.07.2017 г., като ищцата изрично е заявила, че платената сума покрива
същите изцяло. В условията на евентуалност е навел правонамаляващи
възражения за съпричиняване по см. на чл. 51 ал.2 ЗЗД. Съпричиняването се
състои в пасивното поведение на ищцата, изразяващо се в непровеждане на
лечение, с което е способствала за увеличаване на продължителността на
периода, през който търпи вреди, както и за настъпване на нови вреди, които
не са закономерна последица от получената травма при проведено адекватно
лечение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил така
3
заявените искови претенции изцяло като неоснователни и е осъдил ищцата да
заплати на ответника разноските сторени в исковото производство.
По съществото на спора, с оглед наведените във въззивната жалба
оплаквания, становищата на страните, въз основа на доказателствата и
приложимия закон, въззивният съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно между страните, че на 07.07.2017 г. в гр. Варна по бул.
„Република“ към кръстовището с ул. „Девня“ при движение на т. а. марка
„Волво“, модел „ФХ“, с рег. № ТХ 0255 ХТ с прикачено към него
полуремарке с рег. № ТХ 0225 ЕЕ между същият товарен автомобил и
пресичащата пешеходка Н. Х. Л. е настъпило ПТП, при което е увредено
стъпалото на левия крак, вследствие на застъпване от предната гума на МПС.
Според представената Епикриза /стр. 25/ на горепосочената дата пострадалата
е била приета по спешност в „МБАЛ Света Анна – Варна“ АД. В болницата е
установено, че като следствие от произшествието, въззивницата е получила
размачкване на ляво стъпало и глезен с отлепване на кожата по гърба на
стъпалото до глезенната става. На 11.08.2017год. е извършено щателно
почистване на оперативното поле, извършено е почистване на некротичните
участъци на меките тъкани в областа на лявото й ходило и глезен. На
11.08.2017год. е извършена и кожна пластика с кожа взета от бедрото.
Изписана е на 18.08.2017 г. в добро общо състояние с препоръка за смяна на
превръзки през 3 дни и сваляне на хирургичните конци на 15 ден от личен
лекар. Насочена е към контролни прегледи на 01.09.2017 г. и 15.09.2017 г. Не
са събрани медицински документи, удостоверяващи за последващо лечение.
Не е спорно между страните, че към датата на ПТП е бил сключен
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ –
застрахователна полица № BG/23/117001775024 от 22.06.2017 г. между ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, като застраховател и „СОЖЕЛИЗ БЪЛГАРИЯ –
клон Варна“ ЕООД /понастоящем „ОТП ЛИЗИНГ – клон Варна“ ЕООД, ЕИК
1313913690011, като застрахован, с предмет застрахователна закрила за
гражданска отговорност по отношение на т. а. марка „Волво“ с ДК № ТХ 0255
ХТ на влекача. Във връзка с ПТП в ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е заведена
щета № 0411-180/0012-2017 г. На 16.03.2018 г. пострадалата е сключила
извънсъдебно споразумение с въззиваемото дружество, съобразно което
4
дружеството застраховател се е задължило да изплати на пострадалата сумата
от 15000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по заведената щета, в резултат на ПТП от 07.07.2017 г.
Със саморъчно подписана декларация за окончателно уреждане на претенция
по щета № 0411-180-0012-2018 г. въззивницата е заявила, че обективираното
в споразумението застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
и неимуществени вреди, в следствие на ПТП от 07.07.2017 г., настъпило по
вина на водача на т. а. „Волво“ с рег. № ТХ 0255 ХТ я удовлетворява напълно,
размерът на обезщетението е съобразен с изискванията за справедливост и
обективност и че с изплащането на обезщетението счита отношенията си със
застрахователя за напълно уредени. Обезщетението е изплатено на
въззивницата с банков превод от 03.05.2018 г. по посочена от нея сметка /л.
205 от т. д. № 154/2021 г. на ВОС/.
Въззивницата е депозирала искане № ЦУ-99-8056/10.11.2020 г., по описа на
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, същият да заплати на въззивницата сумата от
24400 лева, представляваща обезщетение за неполучени месечни работни
заплати от 07.07.2017 г. до 07.11.2020 г.; сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства,
памперси и превързочни материали; сумата от 12000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за помощни
средства за придвижване, патерици, проходилка, количка и придружител;
сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
изразяващи се в болки, страдания, затруднения в придвижването и
обслужването за 40 месеца. С писмо от 12.11.2020 г. /л. 99 от делото на ВОС/
въззиваемото дружество е изразило становище за недължимост на
застрахователно обезщетение, предвид изплатено такова в размер на 15000
лв., съобразно уговореното с извънсъдебното споразумение от 16.03.2018 г.
Според неоспореното заключение на СПсЕ и Психиатрична експертиза,
няма достатъчно данни за настъпили депресивни състояния, или други
психически разстройства у ищцата Н. Л., вследствие на ПТП. Липсва
съзнание за тежка психотравма на ищцата. Същата нормално интерпретира
последствията от ПТП, не споделя трайни негативни и депресивни
изживявания.
Според заключението на КСМЕ вследствие на ПТП ищцата е получила
5
следните травми:-Размачкване на ляво стъпало и глезен с отлепване на
кожата по гърба на стъпалото до глезенната става. След приемане в
болницата е направена първична хирургична обработка на раните. Поради
некротизиране на участъци от кожната покривка на стъпалото и глезенната
област, е направено почистване на некротизираните тъкани и кожна пластика
с кожа от бедрото. Изписана е с препоръка за превръзки през три дни и на два
контролни прегледа в консултативния кабинет на болницата. Според
дадените обяснения от вещото лице, прегледите нае.й-вероято са извършени,
поради безплатния им характер.
На поставения въпрос- претърпяла ли е ищцата усложнения на
здравословното състояние вследствие на установените от ПТП травми, и
какви са причините за евентуалните усложнения, вещите лица са дали
следния отговор:
В резултат на полученото размачкване на тъканите на ляво ходило и
отлепената кожа, последната е некротизирала, развила се е инфекция,
стъпалото се е деформирало, силно са се ограничили движенията в ставите на
стъпалото и глезена. Получения дефект от некротизирането е покрит с кожна
пластика, но на площ колкото дамска длан раната оздравява вторично. Към
момента на прегледа левия долен крайник е нефункционален, поради
изкривяването на стъпалото и незарастналата рана. Необходимо е да се
направят допълнителна операция за покриване на кожния дефект и костна
операция за поставяне на лявото стъпало в правилна позиция.
От разпита на вещите лица по назначената от ОС – Варна КСМЕ съдът
установява, че ориентировъчният възстановителен период за посочените по–
горе травматични увреждания е от 3 до 6 месеца, но при проведено правилно
лечение, като понякога същият период може да трае и по–дълго. При
въззивницата лечението е само това, което е проведено в болницата, понеже
след изписването й, няма данни за проведено лечение, а самостоятелно е
провеждала лечение в своя дом.
Относно настоящето състояние на ищцата: Според извършения преглед към
момента на депозиране на заключението по назначената КСМЕ въззивницата
не е можела да стъпва, поради изкривяването на стъпалото й и наличието на
рана, която не е зараснала. При покриване на поразената област със свободна
кожа и извършване на костна операция за наместване на стъпалото във
6
физиологичното му място, крайникът ще възстанови опорната си функция,
което ще обезпечи възможността въззивницата самостоятелно да се
придвижва и да се обгрижва. Ще има дефект, ще куца, -т.е. няма да има пълни
движения на глезенната става и в ставите на стъпалото, но ще може
самостоятелно да ходи и да се самообслужва. Според вещото лице, това
усложнение се дължи на самото ПТП и не е свързано с обстоятелството, че не
е проведено лечение.
Според заключението, няма връзка между травмата от ПТП и отделителната
система, тъй като са засегнати съвсем различни области. При извършения
преглед не са установени анамнестични клинични данни за нарушени тазово-
резервоарни функции, поради което няма установени и неврологични
причини. Не се установяват и не се наблюдават никакви неврологични
усложнения у ищцата, поради което не се нуждае от специфично
неврологично лечение. Въпреки това ищцата продължава да търпи болки и
страдания поради деформация на лявото й стъпало и невъзможността да се
придвижва свободно и самостоятелно.
За установяване на претърпените вреди са допуснати гласни
доказателства-чрез разпита на свидетеля Х.К.. Същият излага, че след като са
изписали ищцата от болницата, купували болкоуспокояващи лекарства, които
тя продължила да пие и след м. май 2018год. Ищцата имала болки, които има
и сега вечер. Същата не може да ходи самостоятелно до тоалетната, а това
ставало с помощта на свидетеля. Според свидетеля той лично два пъти на ден
и сменя памперсите, които закупували.
При така установеното от фактическа страна и с оглед уточненията на
въззивницата извършени пред ОС – Варна, съдът приема, че се претендират
обезщетения за неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 07.07.2017 г.,
които са възникнали допълнително и представляват екцес, както и
обезщетение за имуществени вреди възникнали след 03.05.2018год.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380
КЗ за възникване правото на пряк иск на увреденото лице срещу
застраховател.
Безпротиворечиво е становището в съдебната практика, че пораждане
на правото да се иска обезщетение за ексцес е обусловено от обективното
проявление на последващо влошаване на здравословното състояние на
7
увреденото лице. Влошеното състояние за да представлява екцес, следва да
представлява качествена промяна на полученото увреждане, като
влошаването следва да бъде в причинна връзка с увреждането.
Освен това влошаването следва да не е било предвидено и съобразено
при първоначалното обезщетение на неимуществените вреди.
Съдът не споделя становището на въззиваемото дружество за недопустимост
на исковете, поради неспазена процедура по чл.498 КЗ. Въззивницата е
депозирала искане № ЦУ-99-8056/10.11.2020 г., по описа на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, същият да заплати на въззивницата суми, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, и сумата от 15000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания,
затруднения в придвижването и обслужването. С писмо от 12.11.2020 г. /л. 99
от делото на ВОС/ въззиваемото дружество е изразило становище за
недължимост на застрахователно обезщетение, предвид изплатено такова в
размер на 15000 лв., съобразно уговореното с извънсъдебното споразумение
от 16.03.2018 г.
Съдът не споделя и становището досежно погасяването на правото на
въззивницата да претендира ексцес, поради сключеното извънсъдебно
споразумение от 16.03.2018 г. Действително, предназначението на
доброволно изплатеното в тази връзка обезщетение е било да бъдат
възмездени вредите причинени от ПТП. Ексцесът, като обективно явление не
се е проявявал към датата на сключване на споразумението, а според
твърденията претенциите са за настъпили от уврежданията усложнения в
последващ период. Следва да се отбележи, че предварително извършеният
отказ от обезщетение за допълнително настъпилите вреди е недействителен и
не произвежда действие по отношение на бъдещото право на обезщетение.
Съдът намира, че въззивницата търпи вреди, представляващи
увреждания на отделителната й система, но същите според КСМЕ нямат
връзка с травмата претърпяна от ПТП, тъй като са засегнати различни
анатомични области. Няма данни за настъпили депресивни състояния, или
други психически разстройства, както и неврологични усложнения у ищцата
Н. Л., вследствие на ПТП, поради което претенциите за заплащане на
неимуществени и имуществени вреди, свързани с посочените увреждания, са
неоснователни.
8
Досежно неимуществените вреди-болки и страдания, които
въззивницата търпи в областта на лявото стъпало и глезен, съдът намира
следното:
Претърпените по повод на травмата преки неимуществени вреди са
обезщетени както се отбеляза доброволно от ответника застраховател в
изпълнение на споразумение от 16.03.2018год.
В първоинстанционното производство е прието неоспорено заключение
на съдебно –медицинска експертиза, което съдържа категорични констатации
за настъпили след подписване на споразумението обективно влошаване на
здравословното състояние на въззивницата, свързано с усложнения на
травматичната увреда на лявото стъпало на ищцата, а именно:
Безспорно КСМЕ установява увреждания на лявото стъпало, които са
налични към момента на прегледа, а именно:
В резултат на полученото размачкване на тъканите на ляво ходило и
отлепената кожа, последната е некротизирала, развила се е инфекция,
стъпалото се е деформирало, силно са се ограничили движенията в ставите на
стъпалото и глезена.
Към момента на прегледа от вещото лице, левия долен крайник е
нефункционален, поради изкривяването на стъпалото и незарастващата рана и
ищцата е в невъзможност самостоятелно да се придвижва. Според вещото
лице, лечението не е завършило, като е необходимо да се направят
допълнителна операция за покриване на кожния дефект и костна операция за
поставяне на лявото стъпало в правилна позиция.
Спорът е дали посочените увреждания са били предвидими и съответно
обхванати от сключеното споразумение, или са възникнали впоследствие,
като развили се усложнения, представляващи екцес.
Съдът намира, че посоченото усложнение-изкривяване на стъпалото не е
били предвидимо и съответно не е обхванато от сключеното споразумение,
поради следното:
Съобразно представената документация, ищцата чрез пълномощник адв.Ц.И.
е предявила претенциата си, за заплащане на неимуществени и имуществени
вреди от ПТП, на 16.02.18год.-стр.80. По тази претенция застрахователят е
определил застрахователно обезщетение от 15 000лв., като ищцата се е
9
съгласила с определения размер със сключеното на 16.03.2018год.
споразумение.
В претенцията са описани следните телесни повреди, чието обезщетяване се
искало, а именно:
-Конквасация /Размачкване/ на лявото ходило:
- Травматичен деколман /отлепване на кожата от подкожието/ в областта на
петата, гърба и плантарната повърхност на лявото ходило.
За установяване на посочените травматични увреждания, към претенцията са
приложени: Епикриза от МБАЛ“Света Анна-Варна“, ИЗ № 11270/2017год.: -
СМЕ № 346-217, изготвена от д-р В.С. при МБАЛ-Св.Анна-Варна.
В Епикризата –която обхваща периода на проведеното лечение 07.07.17-
18.08.17год., както се посочи, са описани уврежданията и проведеното
лечение за периода, а именно:
Като следствие от произшествието, въззивницата е получила
размачкване на ляво стъпало и глезен с отлепване на кожата по гърба на
стъпалото до глезенната става. На 11.08.2017год. е извършено щателно
почистване на оперативното поле е извършено почистване на некротичните
участъци на меките тъкани в областа на лявото й ходило и глезен. На
11.08.2017год. е извършена и кожна пластика с кожа взета от бедрото.
Изписана е на 18.08.2017 г. в добро общо състояние с препоръка за смяна на
превръзки през 3 дни и сваляне на хирургичните конци на 15 ден от личен
лекар. Насочена е към контролни прегледи на 01.09.2017 г. и 15.09.2017 г.
Според заключението на СМЕ № 346-217, изготвена от д-р В.С. при
МБАЛ-Св.Анна-Варна, ищцата е получила следните травми:- Конквасация
/Размачкване/ на лявото ходило, изразяваща се в множество рани по лявото
ходило, травматичен деколман / отлепване на кожата от подкожието в
областта на петата, гърба и плантарната повърхност на лявото ходило.
Описаните травматични увреждания са обусловили продължително /над 30
дни/ лечение в болнично заведение, хирургично почистване на некротичните
участъци на меките тъкани на ходилото, извършване на автоложна кожна
трансплаентация и в този смисъл определя трайно затруднение на
движението на долния ляв крайник. Следва да се проведе допълнителен
преглед 6-7месеца след получаването на травмата, след окончателното
10
завършване на оздравителния процес и оформяне на ръбците /белезите/ от
раните по ходилото, за да се определи наличие на евентуално обезобразяване.
Следователно, застрахователят е определил обезщетението от 15 000лв. на
основа на Епикриза и цитираната СМЕ. Видно е, че според СМЕ № 346-217,
която е от 2017год., оздравителния процес е следвало да приключи в рамките
на 6-7месеца, и когато окончателно завърши оздравителния процес, следва да
се определи евентуално наличие на обезобразяване. В Епикризата също е
посочено, като изход от заболяването –Добро общо състояние. Спокойни
оперативни рани. Видно е, че и в двата медицински документа не се
коментира възможност за евентуално настъпване на усложнения-
констатирани впоследствие от решение на ТЕЛК и от КСМЕ. Следователно, в
сключеното споразумение, респективно в изплатеното обезщетение, не са
предвидени възможни усложнения, а застрахователят е определил размера на
обезщетението от 15 000лв. на основание посочените увреждания в
представените медицински документи, които са съставени въз основа на
проведеното лечение в болничното заведение. А както се отбеляза, според
СМЕ, оздравителния процес е следвало да приключи в рамките на 6-7месеца.
Следва да се отбележи, че претенцията за заплащане, както и сключеното
споразумение, са в посочения в СМЕ оздравителен период. –Т.е. нормално е
ищцата, както и застрахователя да са очаквали да приключи оздравителния
период посочен в СМЕ, респективно въз основа на тези очаквания
застрахователят да определи и ищцата да се съгласи на предложеното
обезщетение от 15 000лв. Безспорно е че след изтичане на предвидимия в
СМЕ период на приключване на оздравителния процес от 7 месеца,
оздравителния процес не е приключил, същият не е приключил и до момента-
напротив-възникнали са цитираните усложнения, установени от КСМЕ-към
момента на прегледа левия долен крайник е нефункционален, поради
изкривяването на стъпалото и незарастващата рана. Според отговорите на
вещото лице М., това усложнение е от самото ПТП, а не е следствие от
непровеждане на предписаното лечение. Според посоченото вещо лице,
лечението не е завършило. Необходимо е да се направят допълнителна
операция за покриване на кожния дефект и костна операция за поставяне на
лявото стъпало в правилна позиция. Това увреждане –изкривяване на
стъпалото не е било настъпило и не е отразено в приложената до
11
застрахователя медицинска документация, респективно не фигурират в
предявената претенция-която както се отбеляза, е в посочения оздравителен
период, проведен в болничното заведение. За това съдът счита, че
установеното от КСМЕ ортопедично увреждане, предмет на иска, а именно-
изкривяване на стъпалото на левия долен крайник, водещо до
нефункционалност на същия е новонастъпило усложнение, което
представлява екцес. Предвид характера си на екцес, същото не е обхванато от
сключеното споразумение, респективно същите следва да бъдат обезщетени
независимо от сключеното споразумение.
В подкрепа на това ново качествено състояние на увреждането е и решението
на ТЕЛК от 20.02.2019год./стр.26/, в което след направена констатация, че
стъпалото е останало с тежка деформация, довела до тежък функционален
дефицит, е определена 56% намалена трудоспособност. Установените
обстоятелства сочат на причинно-следствена връзка между проявилите се
здравословни усложнения с претърпяната при произшествието от
07.07.2017год. травма. Наличието на причинно-следствена връзка съставлява
основание за ангажиране на отговорността на ответника-застраховател на
основание чл.432 ал.1 КЗ за обезщетяване на нововъзникналите в правната
сфера на въззивницата неимуществени вреди, породени от състоянието на
екцес.
При съобразяване на тежестта и характера на усложнението, на
интензитета на понесените във връзка с тях болки и страдания, на прогнозата
за развитието им и на възрастта на увреденото лице- 48год., релевантни
според указанията в т.2 от ППВС № 4/68год. за прилагане на въведения с
правилото на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, настоящият състав
приема, че справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените
вследствие на екцеса неимуществени вреди, е в размер на 30 000лв. При
определяне на този размер съдът взе в предвид освен претърпените до
момента болки и страдания, така и необходимите за завършване на
оздравителния процес допълнителни операции- за покриване на кожния
дефект и костна операция за поставяне на лявото стъпало в правилна позиция.
Относно претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на
5 000лв.: Съдът намира претенцията за неоснователна. Не са представени
никакви доказателства за реално извършени разходи, а само такива разходи
12
подлежат на възмездяване. Освен това, част претендираните разходи са
свързани с проблеми с отделителната система, за която се установи, че
уврежданията не са вследствие на процесното ПТП.
Относно възражението за съпричиняване на основание чл.51 ал.2 ЗЗД:
Съдът намира същото за основателно. Установи се в процеса, че след
излизане от болничното заведение, ищцата не е провела необходимото
лечение, което е усложнило и задълбочило негативните ефекти от получените
от ПТП увреждания, удължило е периода на претърпяваните болки и
страдания, предмет на иска. Във връзка с това поведение на ищцата, съдът
определя 30% съпричиняване от поведението на ищцата, поради което и на
основание чл.51 ал.2 ЗЗД, определеният размер на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи в размер на 21 000лв.
За това искът по чл.432 ал.1 КЗ се явява основателен за сумата от 21 000лв.,
която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, след частична
отмяна на първоинстанционното решение. За разликата до предявения размер
от 55 000лв. на претърпени неимуществени вреди искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено в
съответните части.
Разноски: Пред окръжния съд ищцата е направил разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв. На основание чл.78 ал.1 ГПК, на ищеца се
дължат разноски, съобразно уважената част от исковете. За това следва да
бъде присъдена сумата от 210лв. Разноски за ответника: Пред ВОС ответника
е направил разноски в общ размер от 4210лв. На същият на основание чл.78
ал.3 ГПК се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете. За
това на него следва да се присъдят разноски в размер на 2 736,5лв., като за
разликата до присъдената сума от 4 210 лв., решението следва да се отмени.
Понеже ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответника следва да бъде осъде да заплати
дължимите съдебно-деловодни разходи, съобразно уважената част от
исковете. От бюджета на съда са направени разходи за експертизи в общ
размер на 350 лв. За това на ответното дружество следва да се възложат
следните разходи: 840лв.-държавна такса върху уважената част от исковете и
122,50лв.-съответната част от направените разходи за експертизи.
13
Разноски за въззивната инстанция: Въззивницата е направила разноски
за адвокатска защита в размер на 600лв. За това, и на основание чл.78 ал.1
ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на 210лв. Въззиваемото
дружество е направило разноски за адвокатска защита в размер на 2820лв. с
ДДС. На осн. чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски в размер на 1833лв. с ДДС.
На основание чл.78 ал.6 ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на
420лв.-дължима д.т. съобразно уважената част от исковете. Общият размер на
дължимите суми към бюджета на съдебната власте е 1382лв.
Водим от изложеното, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 64/25.02.2022 г. по в.т.д.№ 154/2021 г. на
Окръжен съд – Варна В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
В ЧАСТТА с която отхвърля предявените от Н. Х. Л., ЕГН: **********
от гр.Варна, ул.В. № 26 срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“
№ 7, ет.5 за заплащане на сума в размер на 21 000 лева, представляваща
ексцес на неимуществени вреди, причинени вследствие на ПТП от 07.07.2017
год., причинено от водача на т.а. марка „Волво“ с ДК на влекача ТХ 0255 ХТ
и с прикачено към него полуремарке с № ТХ 0255 ЕЕ, по отношение на който
е била налице валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“,
сключена с ответното дружество ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по
полица № BG/23/117001775024/22.06.2017 год., които вреди са възникнали
след 08.07.2018 год. до предявяване на иска и се изразяват в претърпени
болки и страдания от ортопедични усложнения, конкретизирани в молба от
19.02.2021 год., както и в частта относно присъдените на ответника разноски
за разликата над сумата от 2 736,5лв. до сумата от 4210лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5 да
заплати сума в размер на 21 000 лева, представляваща ексцес на
неимуществени вреди, причинени вследствие на ПТП от 07.07.2017 год.,
причинено от водача на т.а. марка „Волво“ с ДК на влекача ТХ 0255 ХТ и с
14
прикачено към него полуремарке с № ТХ 0255 ЕЕ, по отношение на който е
била налице валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“,
сключена с ответното дружество ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по
полица № BG/23/117001775024/22.06.2017 год., които вреди са възникнали
след 08.07.2018 год. до предявяване на иска и се изразяват в претърпени
болки и страдания от ортопедични усложнения, конкретизирани в молба от
19.02.2021 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5 да
заплати на Н. Х. Л., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „В.“ № 26 сумата от
420лв. –разноски за адвокатска защита, съобразно уважената част от исковете,
на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Х. Л., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „В.“ № 26 да
заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 сумата от 1833 лева,
представляваща сторени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърленат част от исковете, на осн. чл.78 ал.3
ГПК..
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5 да
заплати по бюджета на съдебната власт- по сметка на ВАПС сума в общ
размер на 1382лв.-съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78 ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15