Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260009 25.01.2022 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На шестнадесети декември година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 64 по описа за 2021 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Аетос - 56” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, община Несебър, ул. „Свети Власий“ № 10, представлявано от ликвидатора Мария Димитрова Дошева, чрез адв.С.С. ***, със съдебен адрес:***, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.Бургас, ул. ”Александровска“ № 26, представлявана от кмета Димитър Николов, чрез юрисконсулт Александър Ханджиев, с която се иска ответникът да бъде осъден да запрати на ищеца сумата от 142 132.54 лв., представляваща дължимо задължение по фактура № 664/ 26.07.2016г. за извършени СМР по протокол обр.19 № 4/ 26.07.2016г. по договор за извършване на строително – монтажни работи с рег.№ 92-0-105/ 17.10.2008г. на обект „Водоснабдяване с.Драганово, община Бургас, подобект „външен водопровод от разпределителна шахта с.Мъглен до напорен водоем с.Драганово“, ведно с обезщетение за забава за периода от 07.02.2018 до 07.02.2021г. в размер на 43 310.94 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното и изплащане. Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че на 19.06.2015 год. между „Пома груп” ЕООД и „Аетос - 56” ЕООД (в ликвидация) е бил сключен договор за цесия, като първото дружество е прехвърлило на второто всички свои вземания по сключения договор с община Бургас от 17.10.2008г. по повод договор № 92-0-105/ 17.10.2008г. за извършване на СМР. На 19.06.2015г. цедентът „Пома груп“ ЕООД е уведомил общината по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за цесията и е посочил новия кредитор – „Аетос – 56“ ЕООД. С протокол обр.19 № 4/ 26.07.2016г. възложителят по договора община Бургас и изпълнителят „Пома груп“ ЕООД (понастоящем „Тръбопроводно строителство 2015“ ЕООД с ЕИК *********) приели за действително извършени и подлежащи на плащане допълнително извършени СМР на обща стойност 142 132.54 лв., като на същата дата е била издадена и фактура № 664/ 26.07.2015г. за същата сума. С писмо рег.№ 70-00-8076/ 30.11.2016г., „Пома груп“ ЕООД е предявило на община Бургас сумата по фактурата, но до завеждане на исковата молба плащане няма.
В писмения си отговор, ответната страна оспорва предявените искови претенции, като ги счита за недопустими и неоснователни. Заявява се, че сключеният договор е бил с финансиране от Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към МОСВ, за което е бил сключен договор за целево финансиране № 6704/ 06.11.2008г. на стойност 684 085.31 лв. с ДДС. Въз основа на този договор е била открита и строителна площадка, определена строителна линия и ниво на строежи на техническата инфраструктура с протокол от 01.12.2008г. След това, в процеса на изпълнение, „Пома груп“ ЕООД е представило фактури, по всички от които общината се е разплатила. Поради изчерпване на средствата, строителството е било спряно до осигуряване на допълнителни средства от ПУДООС. С договор № 6949/ 08.04.2009г., са били осигурени допълнително още 500 000 лв. и с тях са довършени СМР, възложени с договора по обществена поръчка. Строителството е било подновено с подписване на акт обр.11 от 15.04.2009г. за установяване състоянието на строежа. За извършените от изпълнителя СМР е бил съставен протокол за приемане на извършената работа, сметка образец 22, акт обр.19 от 27.04.2009г. и фактура № 301/ 13.05.2009г. на стойност 488 015.72 лв. с ДДС, която ответникът също е изплатил. Към момента община Бургас е изплатила цялата сума от 1 172 101.02 лв. с ДДС по сключения договор № 92-0-105/ 17.10.2008г.
Ответната страна оспори представения протокол обр.19 № 4/ 26.07.2016г., тъй като към него не били приложени актовете по Наредба № 3/ 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, гарантиращи действителното извършване на дейностите. Протоколът като частен свидетелстващ документ, не се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него факти. Представен е протокол обр.19 от 30.06.2016г., според който е установена годността за приемане на строежа. Отразените в протокола от 26.07.2016г. СМР, не са били възлагани от общината – допълнителните такива би следвало да се възложат по ЗОП, а за тези такава процедура не е била провеждана, не е бил сключван договор, няма и основание за съставяне на протоколи. Позовава се на писмо № 70-00-8076/ 20.12.2016г.
Ищецът в допълнителна искова молба уточни, че на 18.03.2009г. е бил съставен констативен протокол относно дължината на трасето – същото е с 1273 м по-дълго от описаното в обществената поръчка. В комисията са участвали представители на ПУДООС – МОСВ, община Бургас, на НСН и на „Пома груп“ ЕООД. Поради това и на 27.04.2009г. бил подписан протокол между зам.кмета на община Бургас и дружеството, според който страните са се съгласили, че цялостното завършване на обекта налага изпълнението на СМР за допълнително 1273 метра от трасето, оценени на 170 559.05 лв. с ДДС, а 142 132.54 лв. е сумата без ДДС. Затова и община Бургас е изпратила до ПУДООС молба рег.№ 92-0-105/ 07.07.2009г., с която е заявила сумата от 170 559.05 лв. с ДДС за довършване на обекта. Строителството е било възобновено на 01.06.2016г., удостоверено с акт обр.11, в който на стр.2 било отбелязано, че „Пома груп“ ЕООД изпълнява СМР за 1273 м от трасето.
От друга страна, община Бургас винаги е приемала извършената цесия за действителна, като с преводно нареждане от 11.09.2017г. е превела по сметка на цесионера „Аетос - 56” ЕООД (л) сумата от 136 817.29 лв., за която е била издадена фактура № 350/ 05.02.2010г.
Ответникът в депозирания отговор на допълнителната искова молба заявява, че след спиране на работите по обекта поради изчерпване на предварително отпуснатите средства, е подал молба № 70-А-105/ 07.07.2009г. за отпускане на още 170 559 лв. за довършване на обекта. Такава сума до момента не била отпусната. А за довършване на обекта е необходимо възлагане по ЗОП и сключване на договор. Такава процедура не е провеждана, няма и договор. Извършените СМР били в нарушение на чл.12. от договора, което водело до неизпълнение по чл.15 ал.2 от същия. Затова и изпълнителят дължи неустойка в размер на 30% от стойността на договора. В писмо № 70-00-8076/ 26.07.2016г., общината информирала цедента, че допълнителните видове СМР, с които се превишавала стойността на договора, щели да се заплатят след като бъдат възложени по ЗОП. Изпълнителят имал правото да развали договора на основание чл.20 ал.6, след като спирането било за повече от 3 месеца, но щом като не го е сторил, явно е бил доволен от заплащането.
В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца поддържат исковата молба и считат, че съдът следва да я уважи изцяло като основателна и доказана. В подкрепа на исковете беше ангажирана съдебно-техническа експертиза. Тезата си развиха подробно в писмено становище.
В съдебно заседание представителят на ответната община поддържа всички направени възражения, като счита, че исковата молба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
По допустимостта на предявените искове, съдът приема, че е компетентен да ги разгледа съобразно чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса. На 19.06.2015 год. между „Пома груп” ЕООД и „Аетос - 56” ЕООД (в ликвидация) е бил сключен договор за цесия (л.18-19), като първото дружество е прехвърлило на второто всички свои вземания по сключения договор с община Бургас от 17.10.2008г. по повод договор № 92-0-105/ 17.10.2008г. за извършване на СМР. На 19.06.2015г. цедентът „Пома груп“ ЕООД е уведомил общината по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за цесията и е посочил новия кредитор – „Аетос – 56“ ЕООД (л.20). Това прави ищцовото дружество активно легитимирано да предяви настоящите искове против община Бургас.
Предявените искове са с правно основание чл.266, вр.чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Справка в Търговския регистър показва, че „Пома груп“ ЕООД понастоящем е преименувано в „Тръбопроводно строителство 2015“ ЕООД с ЕИК *********.
Според договор № 92-0-105/ 17.10.2008г., община Бургас е възложила, а „Пома груп“ ООД – сега „Тръбопроводно строителство 2015“ ЕООД с ЕИК *********, се задължило да изпълни СМР на обект „Водоснабдяване с.Драганово – община Бургас, подобект: външен водопровод от разпределителна шахта с.Мъглен до напорен водоем с.Драганово (л.15-19) срещу заплащане. По отношение спирането и последвалото възобновяване на СМР на обекта няма спор, а и това се установи от приложените писмени доказателства: акт бр.10/ 20.10.2008г.; акт обр.11/ 01.06.2016г. На 18.03.2009г. е бил съставен констативен протокол относно дължината на трасето – същото е с 1273 м по-дълго от описаното в обществената поръчка, като видно от същия, в комисията са участвали представители на ПУДООС – МОСВ, община Бургас, на НСН и на „Пома груп“ ЕООД. Вследствие на това, на 27.04.2009г. бил подписан протокол между зам.кмета на община Бургас и дружеството, според който страните са се съгласили, че цялостното завършване на обекта налага изпълнението на СМР за допълнително 1273 метра от трасето, оценени на 170 559.05 лв. с ДДС, а 142 132.54 лв. е сумата без ДДС. За да реализира проекта докрай, община Бургас е изпратила до ПУДООС молба рег.№ 92-0-105/ 07.07.2009г., с която е заявила сумата от 170 559.05 лв. с ДДС за довършване на обекта. Към 30.06.2016г. явно са били извършени всички СМР, тъй като е бил съставен акт обр.15 за установяване годността на строеж, подписан от всички участници в строителството. Забележки от страна на възложителя няма. Впрочем приложените 3 бр. протоколи за проведено изпитание на напорен питеен водопровод установяват и общата дължина на изграденото трасе: сборът е 8189 м. Според протокол обр.19 № 4/ 26.07.2016г., възложителят по договора община Бургас и изпълнителят „Пома груп“ ЕООД (понастоящем „Тръбопроводно строителство 2015“ ЕООД с ЕИК *********) приели за действително извършени и подлежащи на плащане допълнително извършени СМР на обща стойност 142 132.54 лв., като на същата дата е била издадена и фактура № 664/ 26.07.2016г. за същата сума. С писмо рег.№ 70-00-8076/ 30.11.2016г. „Пома груп“ ЕООД е предявило на общината сумата по фактурата.
Според заключението на проведената по делото съдебно-техническа експертиза от вещото лице К.Д. (л.113-119), без допълнително изградените 1273 м не би могло да се въведе в експлоатация цялото трасе от 8189 м, т.е. да се завърши първоначално заложения проект. Самата община Бургас е подписала съставения в изпълнение на чл.9 от Наредба 6 за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в България, протокол образец 16, с което е приключило въвеждането в експлоатация на обекта. С това задълженията на изпълнителя следва да се приемат за изпълнени.
Общо задължение на ищеца е да докаже твърдените от него положителни факти и обстоятелства, на които основава исковата си претенция – 154 ал.1 от ГПК. Това в настоящото производство беше изпълнено. Между страните са били налице облигационни взаимоотношения, обективирани в сключения на 17.10.2008г. договор. Същият носи белезите на договор за изработка съобразно чл.258 от ЗЗД. В изпълнение на заложеното в чл.3 от договора, са били съставени и приети протоколи обр.19 за извършените СМР, които са били подписани от представители и на двете страни. Чл.266 ал.1 от ЗЗД изисква, поръчващият да заплати възнаграждение за приетата работа. Приемането е станало с подписването от представители на двете страни на съставените протоколи, а като краен акт на протокол обр.19 № 4/ 26.07.2016г. Предвид липсата на доказателства за извършено плащане на установените с издадената въз основа на протоколите фактура № 664/ 26.07.2016г., съдът приема, че претенцията е доказана по основание и размер – за сумата от 142 132.54 лв. без ДДС.
Предвид уважаването на иска по чл.266 ал.1 от ЗЗД, съобразно чл.86 ал.1 от ЗЗД, ответникът дължи и лихва за забава върху неиздължената сума от деня на забавата. Извършеното уведомяване на ответното дружество за задълженията е редовно съобразно чл.42 ал.1 от ГПК. Това е станало на 30.11.2016г., видно от вх.номер в общината на уведомлението (л.21). На 19.06.2015г. общината е била уведомена, че дължи заплащане на сумата на новия кредитор (л.20). Периодът, за който се търси сумата, е от 07.02.2018 до 07.02.2021г. или датата е след тази, считано от която ответната община е изпаднала в забава. Съдът чрез използване на програмен продукт за изчисляване на дължима лихва, установи, че така пресметнатите лихви по фактурата се покриват с общо претендираните лихви от 43 310.94 лв., поради което иска в тази му част следва да бъде уважен в пълен размер.
Възраженията на ответната страна бяха опровергани от приложените по делото доказателства. За търговските отношения между страните е представен писмен договор, с уговорени задължения, цени, начин на плащане и обекти. Съставената фактура отговаря точно на установените с протоколите образец 19 суми.
Договорът за цесия не е нищожен, тъй като не противоречи на чл.26 ал.2 от ЗЗД, след като към 19.06.2015 г. е отразявал действително възникнало вземане в полза на „Пома груп“ ЕООД към община Бургас – към тази дата същата не е заплатила всички дължими суми по договора. Общината е била уведомена от предишния кредитор в изпълнение на чл.99 ал.3 от ЗЗД. Нещо повече, ответната страна е признала съществуването му, след като на 11.09.2017г. е превела по банков път на цесионера „Аетос 56“ ЕООД сумата от 136 817.29 лв., за която е било посочено като основание издаването на фактура № 350/ 05.02.2010г. Тези действия са били извършени след изграждането на допълнителните 1273 м по трасето през 2016 г.
Дали за изграждането на допълнителните 1273 м е било необходимо провеждане на процедура по ЗОП, не е предмет на настоящия спор. Действителната дължина на трасето е била установена от страните след сключването на договора и поради това заплащането на действително извършените СМР е изцяло в тежест на ответната страна, която според чл.10 от договора е имала възможност, но не и задължение да заплати със средства, получени след кандидатстване пред ПУДООС.
Оспорените от община Бургас двустранни протоколи за изпълнение СМР, са били подписани от представител на самата община – инж.Димитрина Арнаудова. Съобразно чл.193 ал.3 от ГПК, тежестта при оспорване е за страната, която ги оспорва, в случая община Бургас. Ответната страна не проведе успешно това оспорване, поради което и установеното в протоколите я обвързва.
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, община Бургас следва да заплати в полза на „Аетос - 56” ЕООД (л) направените по делото разноски в размер на общо 12 667.74 лв., от които 7417.74 лв. внесена държавна такса, 350лв. заплатено възнаграждение на вещо лице и 4900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, както са посочени и в приложения списък по чл.80 от ГПК (л.124).
Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е допустимо, но неоснователно. Изчислено съобразно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото би било 7038.87 лв., т.е. значително над декларираното от 4900 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.266, вр.чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.294 от ТЗ, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.Бургас, ул. ”Александровска“ № 26, представлявана от кмета Димитър Николов да заплати в полза на „Аетос - 56” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, община Несебър, ул. „Свети Власий“ № 10, представлявано от ликвидатора Мария Димитрова Дошева, чрез адв.С.С. ***, със съдебен адрес:*** сумата от 142 132.54 (сто четиридесет и две хиляди сто тридесет и два лв. петдесети четири ст.), представляваща дължимо задължение по фактура № 664/ 26.07.2016г. за извършени СМР по протокол обр.19 № 4/ 26.07.2016г. по договор за извършване на строително – монтажни работи с рег.№ 92-0-105/ 17.10.2008г. на обект „Водоснабдяване с.Драганово, община Бургас, подобект „външен водопровод от разпределителна шахта с.Мъглен до напорен водоем с.Драганово“, ведно с обезщетение за забава за периода от 07.02.2018 до 07.02.2021г. в размер на 43 310.94 (четиридесет и три хиляди триста и десет лв. деветдесет и четири ст.), както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Община Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.Бургас, ул. ”Александровска“ № 26, представлявана от кмета Димитър Николов да заплати в полза на „Аетос - 56” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, община Несебър, ул. „Свети Власий“ № 10, представлявано от ликвидатора Мария Димитрова Дошева сумата от 12 667.74 (дванадесет хиляди шестстотин шестдесет и седем лв. седемдесет и четири ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: