№ 11
гр. Г. , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на петнадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Тенева
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №
20205550100365 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ против М. ХР. Л., с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- 650, 95 лв. - представляващи главница по договор за паричен заем;
- 118, 54 лева, представляващи договорна лихва от 30.11.2015г. до 03.10.2016г. (падеж на
последна погасителна вноска);
- 287, 39 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 17.03.2019г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.Претендирани са разноски.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 31.03.2017 г. е подписано Приложение
№ 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 31.03.2017 г.
между „Кредит Таим" ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК
********* /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД/, по силата
на който вземането, произтичащо от сключения между М. ХР. Л. и „Кредит Таим" ЕООД,
Договор за паричен заем № 90/02.05.2015 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
1
На 03.05.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата
на който вземането, произтичащо от сключения между М. ХР. Л. и „Кредит Таим" ЕООД,
Договор за паричен заем № 90/02.05.2015 г, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица.
Приложение № 1 към двата договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) са
представени само с данните на кредитополучателя, тъй като данните на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5,
във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата
молба не се представят само на съда. Съгласно т. 1.8 от параграф 1 от Рамковия договор
Приложение № 1 представлява списък в електронен вариант, подписан с квалифициран
електронен подпис, поради което представеното към доказателствата Приложение № 1 не
съдържа мастилен подпис и печат на страните по договора.
Съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия от 03.05.2019 г. „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД се задължава от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до
длъжниците за извършената цесия. Ищцовото дружество е упълномощено за извършване на
посоченото по-горе действие съгласно изрично пълномощно от законния представител на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД. В изпълнение на изискванията на
закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.
№ ЛД-П-АКПЗ-КТ/90 от 10.05.2019 г. от страна на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД" чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството на
преупълномощен за станалата продажба на вземания на основание Договор за прехвърляне
на вземания (цесия) от 31.03.2017 г, сключен между „Кредит Таим" ЕООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД. Също така е изпратено до ответника и
Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-П-АКПЗ-КТ/90 от 10.05.2019 г. от страна на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за
извършената на дата 03.05.2019 г. цесия между „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Видно от приложената
обратна разписка писмото е получено от ответника на 17.05.2019 г. чрез връчване на член от
домакинството, а именно майката на М.Л..
Към настоящата искова молба представям и моля да приемете копия от уведомленията за
извършените цесии с Изх.№ЛД-П-АКПЗ-КТ/ 90 и Изх.№ УПЦ-П-АКПЗ-КТ/ 90 и двете от
10.05.2019 г., което да връчите на ответника ведно с исковата молба и приложенията към
нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата
продажба на вземания. Позоваваме се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291
2
от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. От друга страна считаме,
че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е
връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по
гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК.
На 2.11.2015 г. между „Кредит Таим" ЕООД /Заемодател/ и М. ХР. Л. /Заемател/ е сключен
Договор за паричен заем с № 90, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит С подписването на Договора за паричен заем, Заемателят е удостоверил, че преди
неговото подписване му е предоставен Стандартен европейски формуляр, съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем, запознат е с Общите условия на договора и е
уведомен подробно за всички клаузи на договора, разбира значението им и се съгласява с
тях. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя
парична сума в размер на 700,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на
кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите
на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка,
видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя
при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на
подписване на договора. Така, предоставянето в собственост на посочената в договора сума
от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да
предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора и в Погасителен план,
представляваща неразделна част от договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 842,40 лв. Така, договорната лихва по
кредита е уговорена от страните в размер на 142.40 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем и Погасителния план, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
3.10.2016 г. на 24 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 35,10 лева всяка, като
3
падежът на първата погасителна вноска е 16.11.2015 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 3.10.2016 г.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
3.10.2016 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва, за периода от 30.11.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
която е в общ размер на 287,39 лева и представлява съвкупност от начислените лихви за
забава върху неплатените погасителни вноски, начислени считано от падежа на всяка
неплатена погасителна вноска. Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към
Дружеството.
С оглед изложеното претендират от длъжника М. ХР. Л., като заемател по договор за
паричен заем № 90, да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД главница 650,95
лв., договорна лихва 118,54 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране
на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и
обезщетение за забава в размер на 287,39 лв. или обща сума в размер на 1056,88 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба въпреки, че с
изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както
задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му в
едномесечния срок. Съобщението е връчено при условията на чл. 44 ал. 1 от ГПК, което се
приравнява на редовно връчване с всички последици от това. Това указано му право той не е
упражнил като не е взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от
ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени
доказателства.
Редовно призован на основание чл. 41 ал. 1 от ГПК ответникът не се явява в откритото
заседание и не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците непредставянето на отговор
и за неявяването му по делото, поради което ищецът, чрез процесуалния си представил
направи искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в
него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК,
фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са
налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
От представените с исковата молба доказателства Договор за паричен заем № 90/02.11.2015
4
г, ведно с Погасителен план, Общи условия; Искане за кредит № 90 от 01.11.2015 г.; Рамков
договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 31.03.2017 г, сключен между
„Кредит Таим" ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ведно с
Приложение № 1 от 31.03.2017 г. към Рамковия договор; Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г, сключен между „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с
Приложение № 1 от 03.05.2019 г. към договора за цесия; Потвърждение за сключена цесия
на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Пълномощно от управителя на „Кредит Таим" ЕООД, с
което е упълномощено „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД да уведомява
длъжници от името на „Кредит Таим" ЕООД; Пълномощно от управителя на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД , с което е преупълномощено „Агенция за
събиране на вземания" АД да уведомява длъжници от името на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД за станалата продажба на вземания от 03.05.2019 г.;
Уведомителни писма от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ ЛД-П-АКПЗ-КТ/90 и изх.№ УПЦ-П-АКПЗ-
КТ/90 от 10.05.2019 г. за извършената цесия между „Кредит Тайм'' ЕООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД и обратна разписка удостоверяваща получаването
на писмата от страна на ответника може да се направи обосновано предположение за
вероятна основателност на исковите претенции.
При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда
на чл. 422 от ГПК, които следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за 650,95 лв главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и
сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била налице валидна облигационна
връзка – договор за потребителски кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на
договора, на ответника, както и че е извършена валидна цесия на вземанията.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения
за недължимост на сумата.
По иска за 118,54 лв.– по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена възнаградителна лихва в потребителския
кредит и нейният размер. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или
насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 287,39 лв. –по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже настъпила забава и датата на забава, както и размерът на
мораторната лихва. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
5
С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав по
така предявените искове.
Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на
чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният
по делото иск следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца сумата от 25 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство,
както и 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение (съгласно чл. 78
ал. 8 от ГПК) по исковото производство.
Водим от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. ХР. Л. с ЕГН ********** с адрес гр. Г., ул. „Р.*
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт ет. 2 офис
4 следните суми:
- 650, 95 лв. - представляващи главница по договор за паричен заем;
- 118, 54 лева, представляващи договорна лихва от 30.11.2015г. до 03.10.2016г. (падеж на
последна погасителна вноска);
- 287, 39 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 30.11.2015г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 14.02.2020г., както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението – 14.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 65 от
17.02.2020г. по ч.г.р.д 100/2020г. по описа на РС Г..
ОСЪЖДА М. ХР. Л. с ЕГН ********** с адрес гр. Г., ул. „Р.* да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт ет. 2 офис 4 следните
разноски: 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство, както и 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение (съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК) по исковото производство
Банкова сметка, по която може да заплати ответника дължимите суми, претендирани с
исковата молба: IBAN: BG93UВВS80021028746440, BIC: UВВSBGSF, „Обединена
Българска Банка“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
7