Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.01.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на четиринадесети декември година
2021
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12188 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
По изложените
в исковата молба П.С.В., ЕГН **********,
чрез адв.М.П. от САК, като пълномощник е предявил срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено в правоотношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 14.08.2012г. по ч.гр.д.
№ 34099/2012г. по описа СРС, ГО, 64 състав, а именно: 17 078.76 евро главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2012г. до
изплащането; 3 096.90 евро - договорна лихва за периода 30.11.2011г. до
18.06.2012 г.; 413.52 евро - наказателна лихва за периода от 30.11.2011 г. до
18.06.2012 г., както и 2 005.37 лв. –
разноски по заповедното производство, поради погасявяне на главницата по давност
съгласно чл.110 от ЗЗД, както и погасяване на лихвите и разноските по
изпълнителния лист по давност на осн. чл.119 от ЗЗД.
Ищецът претендира присъждане на съдебно
– деловодни разноски в настоящото производство.
Ищецът
твърди, че на 27.03.2014г. по молба на „П.И.Б.“ АД е образувано изп. дело №
20147860400412 по описа на ЧСИ М.М., въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 14.08.2012 год. от СРС, 64 състав, по ч.гр. д. № 34 099/2012 год., въз
основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, за сумата от 17
078.76 евро, представляваща непогасена главница по договор за кредит от
28.07.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.06.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 3 096.90 евро - договорна лихва
за периода 30.11.2011 г. до 18.06.2012 г.; сумата от 413.52 евро - наказателна
лихва за периода от 30.11.2011 г. до 18.06.2012 г., както и сумата 2 005.37 лв.
- разноски, от които 805.37 лв. за държавна такса и 1 200 лв. възнаграждение за
юрисконсулт. Ищецът заявява, че процесните суми дължи солидарно със съдлъжника В.Д.Г.. Твърди, че на 15.04.2014 г. е наложена възбрана
на имот, находящ се в ж.к. „********, ап. 41, който не е негова собственост. Заявява,
че на 27.03.2016 г. делото е следвало да бъде прекратено, тъй като изпълнителни
действия не са извършвани в продължение на 2 години, както и такива не са
поискани от взискателя. Счита всички последващи действия за ирелевантни по отношение
на настоящото производство, тъй като са извършени след настъпила перемпция по
изпълнителното дело. Твърди се, че на
14.12.2016 г. ответното дружество - „Е.М.“ ЕООД е поискало от съдебния
изпълнител да бъде конституирано като взискател по делото, след като придобило
вземането чрез договор за цесия. Направено било искане за предприемане на
изпълнителни действия срещу длъжниците, което
действие ищецът счита, че не следва да се взема предвид с оглед настъпилата
перемпция по делото. Ищецът поддържа,
че задължението по процесния лист е погасено по давност с изтичането на
петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, който е започнал да тече от
27.03.2014г./с молбата за образеване на изпълнително дело/ и изтекъл на
27.03.2019г.
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното „Е.М.“
ЕООД, чрез пълномощника юрк.Й.К.. В отговора е изложено
становище за неоснователност на исковата претенция. Ответникът поддържа, че към
момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС № 3 от
18.11.1980г., където е прието, че „погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането“. Сочи,
че новите постановки, обективирани в т.10 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС започват да се прилагат от
26.06.2015г., занапред и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства. Направено е искане да бъде изискано изп. дело №
412/2014г. по описа на ЧСИ М.П.М.. Навежда възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание ищецът не се явява. В писмено становище, чрез адв.М.П. поддържа
предявения иск. Представя списък на разноски по чл.80 от ГПК и писмена защита.
В
съдебно заседание ответното дружество не се представлява. В писмено становище, чрез пълномощника си юрк.Й.К. оспора
предявения иск.
Софийски градски съд, ГО,
І – 7 състав, преценявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, като се установява от приетите
неоспорени писмени доказателства, че в проведено заповедно
производство по реда
на чл. 417 ГПК на 14.08.2012г. по ч.гр.д.
№ 34099 /2012г. по описа на СРС, II ГО, 64 състав е издаден изпълнителният лист и заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ог ГПК, въз основа на извлечение от сметка по
Договор за банков кредит от 28.07.2012г.
срещу П.С.В. и В.Д.Г., които да заплатят солидарно в полза на „П.И.Б.“
АД следните суми: 17 078.76 евро
главница, ведно със законната лихва върху нея; 3 096.90 евро - договорна лихва
за периода 30.11.2011 г. до 18.06.2012 г.; 413.52 евро - наказателна лихва за
периода от 30.11.2011 г. до 18.06.2012г., както и сумата 2 005.37 лв. разноски по заповедното производство. /ИЛ в препис на л.4 от делото/
Видно от приложеното в препис изп.д. №20147860400412 по описа на ЧСИ М.М. с рег.№786, същото е образувано по молба с вх.№5606 от 27.03.2014
г. на „П.И.Б.“ АД, чрез пълномощника юрк.А.Т., въз основа на изпълнителен лист
от 14.08.2012г. издаден по ч.гр.д. №
34099 /2012г. по описа на СРС срещу длъжниците П.С.В. и В.Д.Г.. /л.1 –л.2 от приложеното изп.д. №20147860400412 на
ЧСИ М. М./ В молбата си от 27.03.3014г. взискателят „ПИБ“ АД поискал на бъде наложена възбрана и да се
пристъпи към опис, оценка и публична продан на два недвижими имота на П.С.В. –
апартамент, с площ от 40.380 кв. м. находящ се в гр.София, ж.к.******и
апартамент находящ се в гр.Пазраджик, ул.******. По отношение на солидалния
длъжник В.Г.е направено искане да се наложи запор на вземанията му за трудово
възнаграждение в „България Ер“.
Съдебният изпълнител с постановление от 15.04.2014г. наложил
възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника П.С.В., представляващ
апартамент №41 с площ от 40.380 кв.
м., находящ се в гр.София, ж.к.*******като
постановлението за налагане на възбрана е вписано в Службата по вписвания
гр.София с вх.рег.№ 17417 от 15.04.2014г./л.19 от изп.д. №20147860400412 на ЧСИ М. М./
Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
длъжника В.Г.на 10.02.2015г., с които е наложил запор върху три леки автомобила
собственост на този длъжник – л.а. „Фолксваген Пасат“ рег.№*******л.а.„Опел
Кадет“ рег.№ *******, л.а. „Фолксваген Пасат“ рег.№ *******, което е връчено по
реда на чл.47 от ГПК. /л.55 от изп.д. №20147860400412 на ЧСИ М. М./
Междувременно по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 14.11.2016 г. взискателят по изпълнителното дело - „П.И.Б.“
АД е продала на ответното дружество
"ЕОС М.“ ЕООД свои парични вземания произтичащи от просрочени задължения
по договори за кредит на физически лица, описани в Приложение №1, сред които и
процесното вземане. Не е спорно, че длъжникът е уведомен за извършената цесия ./л.62- л.69 от изп.д. №20147860400412 на ЧСИ М. М./
С молба от 14.12.2016 г. по изп.д. №20147860400412 по
описа на ЧСИ М.М. с рег.№786, ответното "ЕОС М.“ ЕООД, поискал в качеството
на частен правоприемник на „П.И.Б.“ АД относно
вземането да бъде конституиран като взискател, на основание чл.429 ГПК. С
молбата си от 14.12.2016г. „Е.М.“ ЕООД поискал относно длъжника П.В. да бъде наложен запор на вземанията му и
банковите сметки, след извършване на справки от съдебния изпълнител. /л.61 от изп.д. №20147860400412
на ЧСИ М. М./
С молба от 07.08.2017г. взискателят „Е.М.“ ЕООД, чрез
пълномощника си юрк. Г.А.заявил писмено, че е получил плащане на сумата от 25
000лв. от длъжника В.Г., поради което поискал прекратяване на делото спрямо
този длъжник на осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК и продължаване на изпълнителното
производство спрямо длъжника П.С.В.. /л.91 от
изп.д. №20147860400412 на ЧСИ М. М./
Видно от молба с вх.№19080 от 05.09.2017г. взискателят „Е.М.“
ЕООД е поискал да бъде наложена възбрана върху имот на П.С.В. - апартамент находящ се в гр.Пазраджик, ул.******.
/л. 94 от изп.д.
№20147860400412 на ЧСИ М. М./
С постановление от 11.12.2017г. ЧСИ М. наложил възбрана
върху недвижим имот собсвеност на длъжника П.С.В., самостоятелн обект в сграда с идентификатор
55155.502.1328.1.58 по КККР на Пазарджик, с предназначение жилище, с площ от
94.99 кв.м., с адрес гр.Пазраджик, ул.******. /л. 119 от изп.д. №20147860400412 на ЧСИ М. М./
С постановление от 08.10.2018г. ЧСИ М. наложил възбрана
върху собствен на длъжника П.С.В. недвижим имот придобит в режим на СИО със
съпругата му Е.Д.В., а именно : ½ ид. част от УПИ II, кв.24 по плана на гр.Божурище, както и ½ ид. част от 0.068315 ид. части от
300 кв.м. площ от УПИ III, кв. 24 по плана гр. Божурище. /л.159 от изп.д. №20147860400412/
С призовка за принудително изпълнение, връчена на П. Сп. В.
на 26.03.2019г., на длъжника е съобщено
за насрочения опис и оценка на притежаваното от него движимо имущество,
находящо се на адрес гр.София, ж.к. „********на 11.04.2019г. от 10ч. /л.119 от изп.д. №20147860400412 на ЧСИ М. М./ Установява се, че описа на движими вещи отложен с
постановление от 08.04.2019г. на Помощник съдебен изпълнитеГ., по молба на
длъжника П.В., който внесъл 20 % от задължението с вносна бележка от 08.04.2019 г. /сумата 10
020лв./ и заявил, че ще погасява по 10 % от вземането всеки месец по сметка на
съдебния изпълнител./
л.177 – л.178 от изп.д. №20147860400412/
С молба от 11.04.2019г. длъжинка П.С.В. представил по изп.д. №20147860400412 на ЧСИ М. М. вносни
бележки – общо 12 бр. за извършени плащания към „ЕОС М.“ в периода 21.12.2017г. до 11.03.2019г., всяко
от по 350 лв., като поискал задължението му да бъде намалено с 4200 лв., представляващи вноски, които е
правил директно по сметка на взискателя./л.179 от изп.д. №20147860400412/
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта:
Отрицателният установителен иск е процесуално допустим, предявен при наличие на
правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.
По същество:
Съдът намира, че предявеният иск отрицателен установителен иск е с правно
основание чл. 439 ГПК, като е предявен за оспорване на вземания, удостоверени в
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение. Съгласно
чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението.
С
предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл. 439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и
има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство
ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за
настъпил факт, като в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност
спрямо вземанията на ответника и незвършване на изпълнителни действия в
продължение на две години считано от 27.03.2014 г. довело до перемпция съгласно
разпоредбата по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, според която изпълнителния процес се
прекратява, ако в течение на две години взискателят. Ищецът поддържа довод, че
последващите изпълнителни действия са ирелевантно, придвид настъпилата
перемпция по изпълнителното дело.
Съдът намира, че по
отношение на вземанията по договор за кредит, какъвто безспорно е договора от
28.07.2009г., намира приложение общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Съгласно задължителните
указания по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. В случая с образуването на изпълнителното
производство през 2014 г. пред ЧСИ М. М.
и посочването на конкретни изпълнителни спосочи от взискателя, както и извършените изпълнителни действия на
осн. чл. 116, б. "в" ЗЗД е прекъсната давността за погасяване на
процесните вземания. По изп.д. № 20147860400412г. на ЧСИ М. изпълнителни действия са поискани от първоначални
взискател на 27.03.2014г., наложена е възбрана на 15.04.2014г., ответното
дружество като частен правоприемник на взискателя на 14.12.2016г . е поискало
запор на вземания на длъжника, наложени са възбрани на 11.12.2017г. върху имот на П.В., на
08.10.2018г. е наложена възбрана върху негов имот притежаван в режим на СИО, а на
26.03.2019г. е насрочен
опис и оценка на притежаваното от него движимо имущество.
На следващо място паралелно на изпълнителните
действия по изп. дело № 20147860400412г. на ЧСИ
М., ищецът П.В. е извършвал доброволни плащания към взискателя „ЕОС М.“ в периода 21.12.2017г.
до 11.03.2019г., всяко от по 350 лв., като тези плащания по реда на чл.175 от ГПК, съдът преценява като признаване на вземането от длъжника В., което п
смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД прекъсва давността, за съответния размер от
вземането.
Събраните по делото
неоспорени писмени доказателства, сочат на извод, че давността за процесните
вземания е била прекъсвана неколкократно с предприеманите по изп. д.
№20147860400412г. на ЧСИ М. М. изпълнителни действия и поисканите от взискателя
изпълнителни способи.
В решение №73 от 24.02.2021г.
по гр.д.№ 1747/ 2020г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е допуснато
касационно обжалване по материалноправните въпроси
за правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело,
на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането
на действия по осъществяването на изпълнителния способ, както и на
прекратяването на изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 1 –
8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело за прекъсването на давността. В Решение №73 от 24.02.2021г., ВКС
е приел, че налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т. 1 от ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението
върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с
него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът
започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените
кредитори.
В т.10 от ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК е
посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е,
че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала
значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да
тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички
други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. По поставеният въпрос откога
започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният
процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в
т.10 от ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Прието
е още, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника.
Решаващият състав
напълно споделя мотивите на Решение №73 от 24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/ 2020г.
на ВКС, ГК, IV г.о, постановено по реда на чл.290 ГПК, които са в духа на
задължителните указания по в т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ВКС, ОСГТК.
От материалите събрани
в хода на съдебното дирене е видно, че в случая ответното дружество е имало
активно поведение, с цел събиране на вземането си от ищеца. С депозираните по
изпълнителното дело молби за извършване на изпълнителни действия, същият е
прекъсвал течението на давността през 2016 г. – с молба от 01.12.2016г. с посочени конкретни изпълнителни способи,
като съдебният изпълнител е предприел налагане на възбрана на 11.12.2017г., както и на 08.10.2018г., а
през 2019 г. е насрочил опис и оценка на
притежаваното от ищеца движимо имущество, находящо се на адрес гр.София, ж.к. „********на
11.04.2019г., като със всяко от предприетите изпълнителни действия давността е
прекъствана съгл. чл. 116, б. "в" ЗЗД и указания по в т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
т.д.№2/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Ищецът
носи по делото процесуалната тежест да установи настъпването на фактите и
обстоятелствата, които са довели до погасяването на спорното право, така както
му е указано в определението по чл. 146 ГПК. Същият, не е оспорил извършването
по тези дела на изпълнителни действия, прекъсващи давността, и не е ангажирал
доказателства в обратния смисъл. Ето защо ищецът не е провел успешно главно
доказване, докато ответникът е провел успешно насрещно доказване за
прекъсването на давността по чл. 116, б. "в" ЗЗД, респ. за това, че
не е изтекла погасителна давност за вземанията му. Не може да бъде споделен
довода на ищецът, че последващи действия след 27.03.2016г. са
ирелевантни по отношение на настоящото производство, тъй като са
извършени след настъпила перемпция по изпълнителното дело. Както бе посочено перемпцията
е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че
едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете./вж. Решение
№73 от 24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/ 2020г. на ВКС, ГК, IV г.о, постановено по
реда на чл.290 ГПК/
При това положение и
след като отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК е предявен на 06.11.2020г.
/с искова молба с рег.№2844391 от 06.11.2020г. депозирана пред СГС/, става
ясно, че вземанията не са погасени по давност, тъй като до 06.11.2020 г. не е
изтекъл период от пет години, през който кредиторът да е бездействал. В заключение съдът
приема, че отрицателния установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК е неоснователен, тъй като не се установява погасяване на вземанията на
ответника - взискател по давност.
Предвид изложените
по-горе съображения правилно предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора
право на разноски има ответната страна
на основание чл. 78, ал.3 ГПК във вр. чл.78, ал.8 ГПК, в размер на 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.В., ЕГН **********, чрез адв.М.П. от САК, срещу „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***»********иск с правно основание
чл. 439 от ГПК, във вр.чл.124, ал.1 ГПК, за признаване на установено,
че ищецът П.С.В. не дължи на „Е.М.“
ЕООД, ЕИК *******, следните суми: 17
078.76 евро главница, ведно със законната лихва считано от 29.06.2012г. до
изпалщането; 3 096.90 евро - договорна лихва за периода 30.11.2011 г. до
18.06.2012 г.; 413.52 евро - наказателна лихва за периода от 30.11.2011 г. до
18.06.2012 г., както и сумата 2 005.37 лв. – разноски по заповедното
производство, за които е суми е издаден изпълнителен лист от 14.08.2012г. по
гр.д. № 34099/2012г. по описа СРС, ГО, 64 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 20147860400412г.
на ЧСИ М.М., поради изтекла погасителна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.С.В.,
ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.*****, бл******** да заплати на
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 300 лв., представляваща съдебно деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: