Решение по дело №727/2020 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 84
Дата: 4 юни 2021 г.
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20203120100727
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Девня , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20203120100727 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 28
ал. 1 вр. чл. 27 ал. 1 т. 2 от Закона за аренда в земеделието /ЗАЗ/ вр. чл. 87 ал.
3 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 79 ал.1 вр. чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от З. И. З., ЕГН:**********, с адрес:
***, чрез процесуален представител – адв. Г. М. срещу ЕТ „Б. А.. Б.“, ЕИК
*********. Ищецът твърди в исковата молба, че на 30.10.2012 г. с ответника
са сключили договор за аренда на земеделска земя, находяща се в землището
на ***, а именно: 1. Нива с площ от 2, 732 дка, четвърта категория,
представляваща имот № 044008, в местността „Войводински път”, при
граници и съседи: имоти № 000185, 044007, 000187, 044009 и 2. Нива с площ
от 5, 650 дка, четвърта категория, представляваща имот №006024, в
местността „Чолфа“, при граници и съседи: имоти№006070, 006025, 006008,
006023. Излага се, че договорът бил сключен за срок от десет стопански
години - от 01.10.2012 г. до 30.10.2022 г. Ищецът твърди, че съгласно т. 11 от
сключения договор, паричната форма на арендно плащане се извършва в края
на календарната година. Твърди също така, че до настоящият момент въпреки
многобройните запитвания и покани, арендаторът не е заплатил нито
стотинка от дължимата рента за стопанската 2018/2019 г. Моли съда, да
постанови решение, с което да допусне разваляне на процесния договор
поради пълно или значително неизпълнение на поетото задължение от
арендатора, както и ответникът да бъде осъден да му заплати дължимата
рента за стопанската 2018/2019 г. в размер на 335, 28 лева, ведно със
законната лихва, считано от 01.01.2020 г. до окончателното плащане на
1
сумата. Претендира и заплащане на направените по делото съдебно-
деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника ЕТ „Б. А.. Б.“.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си
представител адв. Г. М., която от името на доверителя си и с негово съгласие
прави отказ от иска досежно главницата в размер на сумата от 335, 28 лева,
представляваща незаплатена рента за стопанската 2018/2019 г., заявявайки, че
ищецът я е получил след завеждане на исковата молба в съда. Заявява, че
поддържа исковата претенция за законна лихва върху тази сума, начиная от
01.01.2020 г. в размер на 24, 40 лева, изчислена с електронен лихвен
калкулатор към датата на предявяване на иска – 18.09.2020 г., както и
искането за разваляне на договора за аренда на основание чл. 28 ал. 1 от ЗАЗ.
Предвид заявлението на ищцовата страна производството по делото
досежно претенцията за заплащане на дължима главница в размер на 335, 28
лева е прекратено с определение, постановено в о.с.з. на 10.05.2021 г.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
Като доказателство по делото е представено Решение №0341-1 от
24.01.2007 г. на ОСЗГ гр. Вълчи дол, по силата на което на ищецът З. И. З. е
възстановено правото на собственост върху следните земеделски земи,
находящи се в землището на ***: 1.Нива с площ от 2, 732 дка, четвърта
категория, представляваща имот № 044008, в местността „Войводински път”,
при граници и съседи: имоти № 000185, 044007, 000187, 044009; 2. Нива с
площ от 5, 650 дка, четвърта категория, представляваща имот № 006024, в
местността „Чолфа”, при граници и съседи: имоти № 006070, 006025, 006008,
006023.
Представен е и Договор за аренда на земеделски земи акт 129, том V,
рег. №4894, вписан в СВ – Девня при АВ на 30.10.2012 г. с вх. рег. №3497,
№41, том 4, сключен между ищецът З. И. З. като Арендодател от една страна
и от друга ЕТ”Б. А.. Б.”, представлявано от Б. А.. Б., чрез пълномощника си
М. С. В. наричан за краткост Арендатор по силата на който арендодателят
предоставя на арендатора за временно ползване земеделска земя, предмет на
настоящия договор, а арендатора се задължава да заплати на арендодателя
договореното арендно плащане. Съгласно чл. 9 на договора, страните са се
договорили, че договорът се сключва за срок от 10 стопански години, считано
от 01.10.2012 г. до 30.10.2022 г. В раздел IV е посочен начинът на арендното
плащане – възможно в пари и/или в натура, като съгласно чл. 11. От договора
2
паричната форма на арендното плащане се извършва в края на календарната
година. Договорът е с нотариална заверка на подписите, удостоверена пред
Велин Майсторов - нотариус в район РС –Девня, рег. № 465 на Нотариалната
камара.
Налице са и протокол за въвод на ищеца във владение на процесните
имоти, осъществено на 05.02.2007 г. и скици на имотите по кадастрална карта
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-87/10.08.2016 г., където
имотите са описани по следния начин: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 12574.44.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-87/ 10.08.2016 г. на Изпълнителен Директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни
за изменение; адрес на поземления имот: ***, местност „Войводински път”,
площ: 2 732 кв.м.; трайно предназначение на земята: Зехмеделска, начин на
трайно ползване: Нива; категория на земята: 4; предишен идентификатор:
няма; номер по предходен план: 044008; съседи: 12574.44.7, 12574.62.1,
12574.44.9, 12574.45.59; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 12574.6.24
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-87/ 10.08.2016 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; адрес на
поземления имот: ***, местност „Чолфа”, площ: 5 650 кв.м.; трайно
предназначение на земята: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива;
категория на земята: 4; предишен идентификатор: няма; номер по предходен
план: 006024; съседи: 12574.6.8, 12574.6.23, 12574.6.70, 12574.6.25.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По конститутивния иск с правно основание чл. 28 ал.1 във връзка с
чл.27 ал.1 т.2 от ЗАЗ във връзка с чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
Както се посочи и по- горе, процесният договор за аренда е бил
сключен за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2012 г. до
30.10.2022 г. Т. е. следва да се приеме, че в настоящия случай договорът за
аренда е сключен за срок от точно десет години.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 28 ал. 2 и ал. 3 от ЗАЗ,
само развалянето на договор за аренда, сключен за срок по-дълъг от 10
години или пожизнено, става по съдебен ред, при условие, че предмет на
договора не са държавни или общински земи, при които развалянето е
извънсъдебно - с писмено предупреждение по реда на чл.87 ал.1 от
ЗЗД. Установените от закона критерии за начина на разваляне на договор за
аренда са продължителността на договора и собствеността върху
арендуваните земеделски земи. Следователно, развалянето на останалите
арендни договори, които не попадат в хипотезата на чл. 28 ал. 2 от
ЗАЗ, поради тяхното неизпълнение, се осъществява по общия ред – с
3
едностранно писмено волеизявление по чл. 87 ал.1 или ал.2 от ЗЗД.
Съгласно новата практика на ВКС на РБ /срв. определение № 413-
2015- I г. о., определение № 257- 2015- I т. о., определение № 153- 2016- II т.
о. и др./ развалянето поради неизпълнение на договор за аренда се извършва
по съдебен ред, само ако договорът е сключен за срок по- дълъг от десет
години или пожизнено и при условие, че предмет на договора не са държавни
или общински земи. Развалянето на останалите арендни договори, които не
попадат в хипотезата на чл. 28 ал. 2 от ЗАЗ, какъвто е и процесният, се
осъществява по общия ред- с едностранно писмено волеизявление по чл. 87
ал. 1 и 2 от ЗЗД. При положение, че законът дава възможност на кредитора да
развали договора с едностранно волеизявление, то настоящият конститутивен
иск за постигане на същите правни последици по съдебен ред се явява
процесуално недопустим поради липса на правен интерес /в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 142- 6 от 11. 11. 1954 г., ОСГК/.
Горното налага прекратяване на производството по делото и в тази
му част.
По облигационния иск с правно основание чл. 79 във връзка с чл.86
ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори между страните, че ответникът – арендатор не е
заплатил дължимата на арендодателя рента за стопанската 2018/2019 г. в
срока, указан в договора, като е сторил това едва след завеждане на исковата
молба. Не се оспорва от страна на ответника и размера на дължимото арендно
плащане за този период – 335, 28 лева. Предвид заплащането на сумата в хода
на процеса и направен отказ от иска за дължима главница, делото в таз иму
част е прекратено.
С исковата молба съдът е сезиран и с претенция за заплащане на
лихва за забава в размер на сумата 24, 40 лева за периода от 01.01.2020 г. до
18.09.2020 г. Доколкото задължението на ответния едноличен търговец за
заплащане на арендната вноска е с определен срок /до края на календарната
година – в случая 31.12.2019 г./, то след изтичането на същия ответникът е
изпаднал в забава и дължи заплащането на съответното обезщетение /арг. от
чл. 86 ал. 1 във вр. с чл. 84 ал. 1 от ЗЗД/. Съдът намира тази претенция за
основателна и доказана, предвид факта, че се касае за неизпълнение на
парично задължение, произтичащо от сключен между страните Договор за
аренда от 30.10.2012 г., тъй като по нея не е налице оспорване от ответната
страна, както на основанието й, така и на претендирания размер.
Изчислена от съда с помощта на калкулатор за лихви на НАП
законната лихва за претендирания период възлиза на сумата от 24, 40 лева,
поради което предявеният осъдителен иск следва да се уважи изцяло.
При този изход на процеса основателна и доказана се явява
4
ищцовата претенция за заплащане на сторените по делото разноски, което
налага да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 350 лева,
представляваща съдебно - деловодни разноски в това число 50 лева държавна
такса за водене на делото и 300 лева адвокатско възнаграждение, съгласно
представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявения иск за
прекратяване/разваляне на Договор за аренда на земеделски земи акт 129, том
V, рег. №4894, вписан в СВ – Девня при АВ на 30.10.2012 г. с вх. рег. №3497,
№41, том 4, сключен между ищецът З. И. З. като Арендодател от една страна
и от друга ЕТ”Б. А. Б.”, представлявано от Б. А. Б., чрез пълномощника си М.
С. В. и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на този иск.
ОСЪЖДА ЕТ „Б. А. Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Б. А. Б. ДА ЗАПЛАТИ на З. И. З.,
ЕГН:********** сумата от 24, 40 лева /двадесет и четири лв. и 40 ст./,
представляваща законна лихва върху главница в размер на 335, 28 лева,
начислена за периода от 01.01.2020 г. до 18.09.2020 г.
ОСЪЖДА ЕТ „Б. А. Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Б. А. Б. ДА ЗАПЛАТИ на З. И. З.,
ЕГН:********** сумата от 350 лева /триста и петдесет лв., 00 ст./,
представляваща съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78 ал.1 от
ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5