Определение по дело №9/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 206
Дата: 17 януари 2019 г.
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20193101000009
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………/…...01.2019 г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

                                                                МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Колева

въззивно търговско дело № 9 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 72730/06.11.2018 г., уточнена и допълнена с молба вх. № 76579/21.11.2018 г. от С.С.Т., гр. Варна, чрез адв. Елена Евстатиева, срещу решение № 4306/30.10.2018 г., постановено по гр. дело № 4696/2018 г. по описа на ВРС, XХХI-ви състав, в частта, с която са уважени предявените срещу жалбоподателя искове за сумите: над 206.87 лв. до присъдените 449.25 лв. – дължима главница за ВиК услуги, както и над 31.63 лв. до присъдените 87.55 лв. – мораторна лихва.

 

І. По допустимостта на въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Преписи от въззивната жалбa са връчени на насрещната страна и на другия ответник.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

 

ІІ. По предварителните въпроси.

В жалбата си въззивникът обосновава подробно оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и недопустимост на решението, в частта, с която е осъден за сумите 242.38 лв. /разликата над 206.87 лв. до присъдените 449.25 лв./ – главница и 55.92 лв. /разликата над 31.63 лв. до присъдените 87.55 лв./ – лихва за забава. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимите главница и лихва, както и периодите на дължимост при наличие на противоречие с приетото от него по отношение на датата на придобиване на собствеността върху имота и впоследствие дължимите от тази дата пропорционали суми за главница, а именно – 11.05.2016 г. При съобразяване на приетата и неоспорена по делото ССчЕ, намира, че вместо 206.87 лв. за периода от 11.05.2016 г. - 23.08.2016 г., съдът е приел за дължима сумата от 449,25 лв. за периода 15.05.2015 г. - 23.08.2016 г. По същите съображения излага становище за неправилно определена мораторна лихва, доколкото вместо да се съобрази датата на първата издадена му фактура за периода 20.05.2015 г. – 20.06.2016 г., респ. до датата на депозиране на исковата молба – 23.01.2018 г., то съдът е зачел по-ранна дата 15.05.2015 г. за начало на забавата.

Моли за отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ. да се отмени обжалваното решение в посочените части, както и да се присъдят извършените съдебни разноски за настоящата инстанция.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна или другия ответник.

   III. По доказателствата: С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания. Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните 

   Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

   При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

       ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба  с вх. № 72730/06.11.2018 г., уточнена и допълнена с молба вх.№ 76579/21.11.2018 г. от С.С.Т., гр. Варна, чрез адв. Елена Евстатиева, срещу решение № 4306/30.10.2018 г., постановено по гр. дело № 4696/2018 г. по описа на ВРС, XХХI-ви състав, в частта, с която е прието за установено в отношенията между ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, от една страна, и С.С.Т. ЕГН ********** ***, от друга, че С.С.Т. дължи на търговското дружество следните суми присъдени по ч.гр.д.№1070/18 г. на ВРС, ХІІ-ти състав: сумата над 206.87 лв. до присъдените 449.25 лв., представляваща дължима главница за „В и К“ услуги за времето от 11.05.2016 г. до 23.08.2016 г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 24.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата над 31.63 лв. до присъдените 87.55 лв., представляваща лихва за периода от 15.05.2015 г. до 23.01.2018 г., на основание чл.422 от ГПК.

                 НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на  19.02.2019 г. от 13,30  часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   2.