Решение по дело №3413/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2145

гр. Перник, 13.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                              Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 03413 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – Перник” АД срещу Г.Г.М., с която е поискано да бъде признато за установено, че ответната страна дължи сума в размер на 355,93 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, кв. «Т.», бл*вх*ап**за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 42,47 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Назначеният особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация Перник” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Г.Г.М. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08181 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.

Представено е извлечение от вестник “Съперник”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.

По делото е представена Представена е декларация вх. № 2268/24.07.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ, подписана от Й.Р.С., като авторството на този документ не е оспорено от процесуалния представител на ответника. Съдът намира, че с обсъждания документ ответната страна е декларирала, че притежава ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот, т. е. налице е изявление изхождащо от ответната страна, с което признава, че притежава ½ идеална част от правото на собственост върху обсъждания имот. Действително обсъжданата декларация не е документ, който доказва собствеността на имота, но представлява изявление направено пред административен орган, с което деклараторът е удостоверил факт, който в настоящото производство е неблагоприятен за него, а именно - притежаването на правото на собственост върху имота. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя факти в настоящия процес (правото на собственост върху имота), поради което този документ има материална доказателствена сила. (В този смисъл Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на ВКС, IV г. о.). С оглед представената декларация се достига до извод, че ответната страна притежава ½ идеална част от правото на собственост върху обсъждания имот.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период не е начилсяван разход за топлинна енергия за БГВ тъй като в имота топлата вода се водила „запечатана“. В стаите на жилището липсвали радиатори. В банята била налична щранг – лира, за което била начислявана прогнозно топлинна енергия, която била преизчислявана при годишния отчет. Не е начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация  е разпределяна по изчислителен път, съобразно общият разход на топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на жилището. Според вещото лице стойността на доставената топлинна енергия възлиза на 355,93 лева.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответната страна за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

От представените писмени доказателства се установи, че ответната страна притежава, че ответната страна притежава ½ идеална част от право на собственост върху топлоснабдения имот, което води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. От заключението на експерта се установява, че доставяна топлинна енергия е на стойност 355,93 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 42,47 лева, считано от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че ответникът за съответния периода отговоря съобразно притежавания обем от права върху имота, който е ½ идеална част. В този смисъл същият дължи 177,96 лева – главница и 21,23 лева – лихва.

 По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. 

 В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 130 лева – депозит за съдебни експертизи, 160 лева – депозит за особен представител и 15 лева – такса за съдебни удостоверения, т. е. направените разноски са в общ размер на 430 лева. Съдът като взе предвид уважената част на исковите претенции намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 215 лева – направени разноски в настоящото исково производство.

В заповедното производство по ч. гр. д. № 08181 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса. Съдът като взе предвид уважената част на исковите претенции намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 37,50 лева - направени разноски в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,  

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Г.М., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 177,96 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, кв. «Т.», бл*вх*ап**за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 21,23 лева - мораторна лихва за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението за които вземания е издадена заповед. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08181 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за разликата от 177,96 лева до предявения размер от 355,93 лева – главница и за разликата от 21,23 лева до предявения размер от 42,47 лева – лихва за забава.

ОСЪЖДА Г.Г.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 215 лева – разноски в исковото производство и 37,50 лева - направени разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 08181 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.