№ 85
гр. С., 14.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпил е протест от прокурор от Районна прокуратура – гр.И. срещу
определение на Районен съд – гр.И. от 27.01.2022 г., постановено по ЧНД №
4/2022 г. по описа на същия съд, с което е отменено на основание чл.243 ал.6,
т.3 от НПК постановлението на Районна прокуратура – гр.И. от 20.12.2021 г.
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство
№ 82/2019 г. по описа на РУ на МВР – гр.И., пр. пр. № 369/2019 г. на ИхРП, и
делото е върнато на тази прокуратура за изпълнение на дадените указания
относно прилагането на закона.
В частният протест се излагат доводи, че атакувания съдебен акт е
незаконосъобразен и неправилен. В тази насока се твърди в протеста, че
първостепенния съд е изградил крайния си извод въз основа на неправилно
приети констатации – че събраните по делото доказателства не са достатъчни
да легитимират „С.”ООД като собственик на процесните вагони и съответно
правото му да се разпореди с тях. Според подалият протеста прокурор,
напълно несъстоятелно е и другото посочено от първата инстанция основание
за отмяна на прекратителното постановление – необходимост от извършване
на допълнителни действия по разследването – назначаване на експертиза,
1
която да изследва техническите характеристики на вагон-цистерните. В тази
връзка се сочи, че протестираното определение не мотивира по никакъв начин
наложителност от назначаване и изготвяне на такава експертиза, предвид
наличието на убедителни доказателства за собствеността на дружеството
„С.”ООД по отношение както на два броя резервоари от 50 и 60 куб.м., така и
по отношение на вагони с № 315272990781 и № 315272999931. Освен това
според прокурорът, изясняването на въпросното обстоятелство – дали
дружеството е придобило само резервоарите или и вагон-цистерните, не би
променило крайния извод за липса на извършено присвоително престъпление,
доколкото в законния представител на дружеството – свидетеля И. И., е
липсвал умисъл за извършването на такова /при разпореждането с процесните
вещи, същия е действал със съзнание, че са собственост на управляваното от
него дружество/. С оглед на тези съображения, се заявява искане пред
въззивната инстанция за отмяна на протестираното определение, с което от
своя страна е отменено прокурорското постановление за прекратяване на
наказателното производство, като последното бъде потвърдено.
Софийският окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
доводи и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на
атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
При условията на чл.212 ал.1 от НПК, с постановление от 20.05.2019 г. на
РП И., е образувано досъдебно производство № 82/2019 г. по описа на РУ –
гр.И. срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, а
именно за това, че на 10/11.11.2018 г., в с.В., Софийска област, в района на
ж.п. гара В., е извършена кражба на чужди движими вещи – два броя
цистерни, собственост на „***” ЕАД, като деянието представлява маловажен
случай.
В хода на разследването по горепосоченото досъдебно производство, няма
привлечено в качеството му на обвиняем лице.
С постановление на зам. районния прокурор на Районна прокуратура –
гр.И. от 20.12.2021 г. по пр.пр. № 369/2019 г. по описа на ИхРП, на основание
чл. 243 ал.1 т.1 във вр. чл. 24 ал.1, т.1 от НПК, е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 82/2019 г. по описа на РУ – гр.И.,
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.194
ал.1 от НК. За да прекрати наказателния процес, прокурорът е приел, че
2
събраните по разследването доказателства, не установяват факти за
извършена от свидетеля Илиев /или от друго лице/, кражба на процесните два
вагона, тъй като същите са били придобити от него добросъвестно, на законно
основание /договор/ и съответно са се намирали в неговото владение.
С атакуваното определение от 27.01.2022 г. на Районен съд – гр.И.,
постановено по ЧНД № 4 по описа на съда за 2022 г., е отменено на основание
чл.243 ал.6, т.3 от НПК горното прекратително постановление и делото
върнато на РП И. за изпълнение на дадени от съда указания. Решаващият съд
е приел, че събраните по делото доказателства не са достатъчни да
легитимират „С.”ООД за собственик на процесните вагони и съответно
правото му да се разпореди с тях, тъй като тези доказателства установяват
единствено закупуването от страна на дружеството на двата броя резервоари
/цистерни/, но не и на самите вагони. Във връзка с изясняването на този
въпрос, първостепенният съд е приел и необходимост от извършване на
допълнителни действия по разследването – назначаване на експертиза, която
да изследва техническите характеристики на вагон-цистерните.
След съвкупна преценка на събраните до момента в хода на разследването
доказателства и доказателствени средства, настоящият състав на СОС
възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка,
а именно:
На 10.11.2018 г. в ОДЧ на РУ на МВР – гр.И. бил получен сигнал от
свидетеля Д. Х. – служител на „*********”ЕАД, че в района на ж.п. гара В.,
община И., неустановени лица режат вагони и релси от ж.п. линията. На
място били изпратени служители на РУ И. – свидетелите А. и Р., които
установили, че в прекъснат от коловозното развитие коловоз в полето, се
намирали две вагон-цистерни, около които имало работници с оборудване,
които режели метала за скрап. Работещите на място лица – свидетелите Р. М.,
А. М. и Д. М. обяснили на полицейските служители, че вагоните са
собственост на „С.”ЕООД, чийто управител – свидетеля И. И. ги наел, за да
срежат вагоните и ги предадат за скрап.
В хода на образуваното досъдебно производство е представена справка изх.
№ 040246/2019 г. /л.75 от ДП/, съгласно която вагони с № 315272990781 и №
315272999931 са построени през 1970 г. и 1971 г. от бившия ЖП Завод „Г. Д.”
за нуждите на ***, като в „***** ***” липсват налични документи за
3
продажбата им. Посочено е и, че въпросните вагони се водят в счетоводните
книги на дружеството, за което се представят копия от счетоводни справки.
Междувременно процесните вагон – цистерни били нарязани, извозени и
предадени за скрап от ЕООД „С.”, за което писмено било уведомено „*****
***”, като му били предоставени и копия от товарителници, фактури и
квитанции.
Свидетелят И. И. – управител на „С.”ЕООД е представил по делото фактура
№ 02049749/06.08.1997 г., от която се установява, че на посочената дата, това
дружество е закупило от НК „***” С., резервоар от 50 и 60 куб.м. вагон №
315272990781 и № 315272999931, съгласно пр.№ 1 от 20.02.1997 г. и заповед
№ 315 от 11.04.1997 г. на НК „***”. Приложена е квитанция за плащане на
Вагонен район – П. на посочената във фактурата парична сума от 1952000
лева, от страна на дружеството „С.”.
Приложена е по делото и цитираната заповед № 315/11.04.1997 г. на
зам.генералния директор на НК „***”, с която е разпоредено годните за
повторна употреба без възстановяване части и материали, добивани при
разкомплектоване на бракувани товарни вагони, да се заприходят и продадат
по определените в заповедта цени. В точка 1 от заповедта са посочени и
цените на резервоар от 50 и 60 куб.м.
В хода на разследването по делото е назначена и изпълнена съдебно-
оценителна експертиза, дала заключение за стойността на инкриминираните
вещи към момента на процесното деяние. Съгласно това заключение, общата
цена на вагон – цистерна серия „Р”, четириосна с № 315272990781 с тара
20 800 т., произведен през 1970 г. и ж.п. товарен вагон – цистерна, серия „Р”,
четириосна с № 315272999931, с тара 20 900 т., произведена през 1971 г., е в
размер на 8 340,00 лева.
При извършената проверка на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция намира, че в рамките на проведеното досъдебно производство не е
извършено пълно, всестранно и задълбочено разследване, като не са били
събрани всички относими към предмета на делото доказателства и не са били
изяснени всички обстоятелства, които са от значение за правилното решаване
на делото. При тази доказателствена непълнота са направени решаващите,
необосновани изводи на прокурора за липсата на съставомерно от обективна
и субективна страна престъпно деяние и неговото авторство, които пък от
4
своя страна са довели до незаконосъобразност на крайния му извод за
наличие на основанието по чл.243 ал.1, т.1, във вр. чл.24 ал.1, т.1 от НПК за
прекратяване на наказателното производство. Тези пропуски на разследването
и на прокурора са били надлежно отчетени от първоинстанционния съд,
който правилно и обосновано е приел, че постановилия прекратителното
постановление прокурор е изградил фактическите си констатации и въз
основа на тях правните си изводи, при непълнота на съществуващата
доказателствената съвкупност и при необходимост /а и възможност/ за
събиране на други доказателства.
Така, първостепенният съд изцяло се е разграничил от изложените от
прокурора в прекратителното му постановление правни аргументи за липса на
извършено от свидетеля Илиев /или от друго лице/, присвоително
престъпление по отношение на процесните два ж.п. вагона, тъй като същите
са били придобити от него на законно основание /договор/ и съответно са се
намирали в неговото владение. Приел е, че за да бъде убедително защитен
такъв извод, то в рамките на разследването следва да бъде поставен и
съответно изследван по експертен път въпроса - процесните 2 броя
резервоари от 50 и 60 куб.м., които дружеството „С.”ЕООД е закупило от
„***”, съгласно фактура № 02049749/06.08.1997 г., били ли са стационарни
/трайно прикрепени към шасито на вагони с №, № 315272990781 и
315272999931/ или са били подвижни /биха могли да бъдат отделени от
вагон-цистерните без да се наруши целостта им/.
Въззивната инстанция също счита, че в насока изясняването на този
съществен въпрос, не е сторено всичко възможно и необходимо по
разследването. Действително, наличните по разследването доказателства не
са достатъчни да установят притежаването на разпоредителна власт по
отношение на въпросните вагони с №, № 315272990781 и 315272999931 от
страна на „С.” ЕООД, доколкото съгласно горецитираната фактура,
дружеството е закупило от НК”***” резервоар от 50 и 60 куб.м. вагон №
315272990781 и № 315272999931, съгласно пр.№ 1 от 20.02.1997 г. и заповед
№ 315 от 11.04.1997 г. на НК „***”. Приобщена по делото, посочената
заповед на зам.генералния директор на НК „***” /л.134 от ДП/, също касае
определени цени за заприходяване и продажба единствено на резервоар от 50
и 60 куб.м. /вагоните с посочените номера не са отбелязани/. Именно тези
обстоятелства, както и отправеното с жалбата на ощетеното ЮЛ - „*****
5
***”ЕАД оплакване в тази насока, е дало основание на първият съд да приеме
за наложително назначаването на експертиза и съответно да отправи указания
в тази насока към разследването. Тъкмо резултатите от посоченото експертно
изследване биха могли да насочат разследването има ли извършено
присвоително престъпление по отношение на процесните вещи или друго
престъпление по НК. В този процесуален момент от развитието на
производството и с оглед доказателствата, според настоящият състав на СОС,
заключение в тази насока /каквото всъщност прокурора е направил/ не би
могло да се изведе обосновано. Като е извел в постановлението,
крайният си извод за липса на извършено престъпно деяние, прокурорът от
РП И. е постановил един незаконосъобразен и необоснован акт, с който на
този етап от разследването необосновано и незаконосъобразно е прекратил
наказателното производство. Съобразно това, въззивният съд намира, че
атакуваното определение на РС И. е правилно и законосъобразно, паради
което следва да бъде потвърдено. Това от своя страна налага извода, че
изложените в протеста оплаквания са несъстоятелни и неоснователни.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд – гр.И. от 27.01.2022 г.,
постановено по ЧНД № 4/2022 г. по описа на същия съд, с което е отменено
на основание чл.243 ал.6, т.3 от НПК постановлението на Районна
прокуратура – гр.И. от 20.12.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 82/2019 г. по описа на РУ на
МВР – гр.И., пр. пр. № 369/2019 г. на ИхРП, и делото е върнато на тази
прокуратура за изпълнение на дадените указания относно прилагането на
закона.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7