РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Перник, 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Перник в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 418
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х
от АПК във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано
е по жалба на „***“ЕООД, с ЕИК
***, с управител Р.В.В.,*** против Заповед № 20-1158-000607 от 05.06.2020г. на
Д. Ч.***мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник. Със
заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца.
В
жалбата се сочи, че заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна, като
издадена в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложен
материален закон. Иска се същата да се отмени. Не се заявява претенция за
присъждане на разноски.
В
съдебно заседание оспорващият не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по жалбата-Д. Ч.*** мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник, редовно призован се явява лично и с
гл. юрисконсулт З. В.***. Поддържат жалбата и пледират същата да се отхвърли
като неоснователна. Разноски не претендират.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
следното
По
фактите:
На 05.06.2020г. е издадена
Заповед № 20-1158-000607 от Д. Ч.- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Перник
против ***“ЕООД, с управител Р.В.В., за това, че като собственик на товарен
автомобил “***”, с рег. № ***на
05.06.2020г. е предоставил управлението му на П.Т.Т.***, с ЕГН **********,
който е неправоспособен водач, непритежаващ свидетелство за управление на МПС.
В заповедта е посочено, че се издава на основание чл.
171, т.2а, б. „а“. Със заповедта е прекратена регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца. Заповедта препраща към съставен АУАН, серия GА, № 231562.
От АУАН, серия GА, № 231562 се установява, че същият е съставен от служители при
отдел ПП при ОД на МВР-Перник против П.Т.Т.***, за това, че на 05.06.2020г., в 16.25ч. в община К.***, по път ІІІ-6033 с
посока на движение от с. Л. към с. К. управлява товарен автомобил „***“ с рег.
№ ***без СУ на МПС, като същото е отнето
по административен ред; Управлява МПС без задна регистрационна табела и без
свидетелство за регистрация на МПС-част ІІ-ра.
Установеното е квалифицирано като административно
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП; по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП. С акта е иззета един брой регистрационна табела с № ***.
АУАН е подписан без възражение и връчен на нарушителя на датата на съставянето
му.
От справка-собственик
на превозно средство се установява, че собственик на товарен автомобил „Зил
131“ с рег. № ***е
жалбоподателят.
От
справка картон на водача, представляваща извлечение от информационната система на МВР относно правоспособността на водачи на
МПС и наложени им наказания за извършени
от тях нарушения, приложени принудителни административни мерки и съставени
актове за установени административни нарушения се установява, че П.Т.Т.***, е притежавал СУ на МПС № ***, издадено на 29.12.2008г.
за притежаване на категории В, М и АМ, валидно до 25.10.2014г..
Установява се също, че със заповед №
10038/2012 от 05.12.2012г. на началник сектор ПП при ОД на МВР-Перник
притежаваното от Т., СУ
на МПС е иззето на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на 05.12.2012г..
По делото
е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на
МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил да
издават заповедни на прилагане на принудителни административни мерки по реда на
Глава Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени
длъжностни лица, между които в т. 1.8. са мл. автоконтрольорите от сектор „ПП“ към
отдел „ОП“ при ОД на МВР-Перник.
По делото е представено и прието Удостоверение УРИ №
313000-6781 от 09.07.2020г. от ОД на МВР-Перник. От него се установява, че Д. Ч., ответник по жалбата към датата на съставяне на оспорената
заповед и към настоящия момент е назначен на длъжност младши автоконтрольор в сектор
“ПП”, към отдел “Охранителна полиция”
при ОД на МВР-Перник.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна
процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Доводите в тази връзка са следните:
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.
Оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от
ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица по отношение на принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В
конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. директорът на ОД на
МВР Перник е оправомощил младши автоконтрольорите в сектор “ПП” при отдел “Охранителна полиция”
към ОД на МВР-Перник да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т.1.8. От своя
страна издателят на заповедта се е позовал именно на тази заповед за
оправомощаване. От прието по делото удостоверение е видно, че издателят на акта
заема длъжност изрично посочена в заповедта. Следователно оспореният акт е
издаден от компетентен орган, разполагащ с материална, териториална и времева
компетентност. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и
не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед в условията на чл. 146,
т. 1 от АПК.
Оспорената в настоящото производство
заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена
е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си. Има
посочени правни и фактически основания. Същата препраща и към АУАН серия GА, № 231562, поради което се приема, че е мотивирана. С оглед на това не се констатира порок по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да
прави същата незаконосъобразна и да доведе до отмяната й.
В
обстоятелствената част на ЗППАМ изрично е посочено, че е установено, че МПС-то
собственост на жалбоподателя, е управлявано от лице, което не притежава СУ на
МПС, неправоспособен водач на МПС. За така извършеното административно
нарушение от водача П.Т.Т.*** на нормата на чл.
150а от ЗДвП е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Приложена е принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП по отношение собственика на автомобила заради това, че е предоставил
автомобила си да бъде управляван от водач
непритежаващ свидетелство
за управление. Доколкото се касае за две различни
процедури, за наличието на законовите
предпоставки за осъществяване на две
самостоятелни административни производства - по прилагане на принудителна административна мярка по
отношение собственика на превозното
средство и по ангажиране административната отговорност на нарушител за извършено административно нарушение - няма място
за каквото и да било съмнение факта, че по отношение на жалбоподателя е
издадена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, а по отношение на водача Т. е съставен акт за установяване на административно нарушение. Доводите в
жалбата касателно непредоставен му АУАН серия GА,
№ 231562 от 05.06.2020г. са несъстоятелни. Издателят на оспорената
заповед няма задължение да предоставя на настоящия жалбоподател издадения акт
за установяване на административно нарушение. Видно от АУАН последният е предявен и връчен на нарушителя, в съответствие с чл. 43 от ЗАНН.
Не е
основание за отмяна на оспорваната
заповед за прилагане на ПАМ това, че в
разпоредителната част на атакуваната
заповед не е посочено регистрационния номер на
ППС, чиято регистрация се прекратява. В обстоятелствената част на заповедта е направено описание на моторното превозно средство по отношение, на което се прекратява
регистрацията, като в разпоредителната част на
акта административният орган си е послужил с понятието, съдържащо се в чл.
171, т.2а от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик.
От съдържанието на заповедта се
установява по безспорен и недвусмислен начин, че се касае за прекратяване на регистрацията на
товарен автомобил, с рег. № ***, собственост на
дружеството жалбоподател. Този пропуск не
е довел до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя и сам по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност на
заповедта за налагане на ПАМ. При
извършената служебна проверка настоящият съдебен състав не констатира да са
допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които нарушения да са основание за
отмяна на оспорвания административен акт
като незаконосъобразен и които да послужат като
самостоятелно основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно
преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Правилото на
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния
случай, при тази законова
регламентация и при съобразяване с предявеното от органа, необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ е управление на собствено на
жалбоподателя МПС, от лице, което не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство и е неправоспособен водач.
В
конкретния случай няма спор относно това, че товарен автомобил „Зил 131“ е собственост на
жалбоподателя.
Няма
формален спор и че този товарен автомобил на 05.06.2020г. е управляван от друго лице, а именно Петър
Тодоров.
От доказателствата по делото се приема, че П.Т.Т.***,
е притежавал СУ на МПС № *** издадено на 29.12.2008г. за притежаване на
категории В, М и АМ, валидно до
25.10.2014г.. Установява се също, че по
административен ред въз основа на заповед № 10038/2012 от 05.12.2012г. на
началник сектор ПП при ОД на МВР-Перник притежаваното от Т., СУ на МПС е иззето
на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на 05.12.2012г., поради отнети всички
контролни точки. При съобразяване на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП в случая са били налице материално правните основания за налагане на
процесната ПАМ. Безспорно е, че процесното МПС е било управлявано от П. Т., за който в
заповедта се сочи, че е неправоспособен, и непритежаващ СУ на МПС, същото
отнето по административен ред. При спазване на чл.
170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест,
административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В
тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори
констатациите изложени в акта. До приключване на съдебното дирене жалбоподателя
не ангажира никакви доказателства и не установи положителния факт този водач към
датата на установяване на нарушението да е бил правоспособен да управлява МПС.
ПАМ е наложена на жалбоподателя в
качеството му на собственик, чийто товарен автомобил се управлява от
неправоспособен водач. Налагането на принудителна административна
мярка "прекратяване на регистрацията на ППС“ по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на
действие на тази принудителна административна мярка е в размер от шест месеца до една година. В случая
административният орган е определил срок на временното прекратяване на
регистрацията на МПС от шест месеца, който е минималния срок за този вид
принуда.
Правилно административният орган е приложил
мярката. Административният акт е издаден при правилно изяснени факти за
прилагане на принуда и е съобразен с целта на закона, поради което няма
нарушение на чл. 6 от АПК. При безспорно установено нарушение по чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП управление на МПС от неправоспособен водач са възникнали
материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 2а, б. “а” от ЗДвП. Процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона-да се
осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят
административните нарушения от водач, който управлява МПС без да е
правоспособен, тоест тя има и преустановителен ефект. С оглед на изложеното не се налага отмяна на
акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Въз основа на
изложеното атакуваната в настоящето производство заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1158-000607 от 05.06.2020г., издадена
от Д. Ч., мл. автоконтрольор в сектор “Пътна полиция” към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Перник като издадена от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените
правила, позоваваща се на точните правни основания и съобразена с целта на закона е правилна и
законосъобразна. Жалбата е изцяло неоснователна и същата ще бъде отхвърлена.
По разноските:
С
оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски. Такива до
приключване на съдебното дирене не са поискани, поради което и не се дължи
присъждането им.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „***“ЕООД,
с ЕИК ***, с управител Р.В.В.,*** против Заповед № 20-1158-000607 от
05.06.2020г. на Д. Ч.-мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:/П/