Р
Е
Ш Е Н
И
Е
№ 2680 26.06.2014г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2390 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 200 от КТ,
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
Г.А.А., с ЕГН **********,***, С.В.Г., с ЕГН: **********,***, и М.В.А., с ЕГН: **********,***,
в качеството им на наследници на В.А.А., с ЕГН: **********, поч. на
23.03.2011г., чрез пълномощника си адв. П.Т.,*** са предявили срещу ответника
“България Роуд Сървиз” ЕООД- гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, район „Централен”, бул. „Христо Ботев” № 92В – тяло
„А”, ет. 3, оф. 1, представлявано от управителите Т.П.М.Л. и Б.А.А.Л. – заедно обективно
съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищците следните суми: сумата от 240 000 лева общо, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците, по 80 000 лева
за всеки ищец, които неимуществени вреди ищците са претърпели вследствие на
смъртта на наследодателя си В.А.А., настъпила на 23.03.2011г. вследствие на
трудова злополука, претърпяна на 23.03.2011г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на злополуката – 23.03.2011г., до окончателното плащане на
дължимите суми.
Твърди
се, че пострадалото от злополуката лице е починало, че ищците са негови законни
наследници, първата от които е негова съпруга, а другите две ответници – негови
дъщери. Твърди се наследодателят на ищците е бил в ТПО с ответника, че същият е
починал по време на злополука, претърпяна на 23.03.2011г. във Франция. Твърди
се злополуката е настъпила по време на изпълнение на трудовите му задължения,
при превоз на товарна композиция – седлови влекач с прикачен контейнер, при
движение по автомагистрала от гр. Изегем, Белгия в посока гр. Лунел, Франция,
близо до гр. Аррас, Франция. Твърди се, че злополуката е призната за трудова по
надлежния ред, поради което са налице основания за ангажиране на имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ за претърпените от ищците болки и
страдания за загубата на А., който е съпруг на първата ищца и баща на
останалите две ищци. Твърди се такива да са претърпени, да се изразяват в болки
и страдания от загубата на техния баща, респ. съпруг, като всяка от ищците
определя претърпените от нея неимуществени вреди на 80 000 лева. Ето защо
се моли да се осъди ответника да им заплати горепосочените суми, по 80 000
лева на всяка от тях, ведно със законната лихва от датата на злополуката –
23.03.2011г. о окончателното им плащане. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Т. ищците поддържат исковете, считат
същите за доказани по основание и размер. В с.з., в което е даден ход на
устните състезания заявяват, че не претендират разноски, тъй като не са
направили такива. Представят писмена защита, с която вземат становище за
доказаност на исковете и по основание, и по размер, и за недоказаност
твърдението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на наследодателя
на ищците поради умисъл или груба небрежност за настъпване на злополуката. Моли
се да се вземат предвид показанията на ищцовите свидетели за това, че ищците са
били в близки отношения с пострадалия и са претърпели много тежко загубата му. Ето
защо се моли исковете да се уважат. Претендират се разноски, без да се уточнява
какви са те, при все, че в с.з. се заявява, че такива не са направени, поради
което и не се претендират.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. И.Н., с
който се взема становище за неоснователност на исковете.
Твърди
се, че на наследниците на работника е изплатена сумата от 31500 лева по задължителна
застраховка „трудова злополука”, и че сумата покрива всички неимуществени
вреди. Твърди се, че принос за злополуката има и пострадалото лице, което е
проявило груба небрежност, поради което твърди съпричиняване и моли исковете да
се отхвърлят. Навеждат се подробни възражения за недължимост на сумите, в
частност във връзка със сключено споразумение между ответника и първата ищца,
което се представя по делото.
Твърди
се пострадалият да не е бил в близки отношения с ищците, като в тази връзка се
оплаквал на колегите си, че и не живее със съпругата си, а тя и децата го
търсят само за пари. Прави се и възражение за прихващане със сумата от по 2973,
94 лева за всеки от ищците, левова равностойност на 1520, 55 евро, общо 4561,
65 евро, представляваща направени от работодателя разходи по прибиране на
тялото на наследодателя на ищците от Франция до България. Възражението е
своевременно направено, поради което е прието за разглеждане.
В
съдебно заседание чрез пълномощника адв. Н. ответната страна поддържа отговора
и оспорва исковете. Моли се същите да се отхвърлят като неоснователни с
аргумент, че причината за смъртта на водача е небрежното му отношение по повод
изпълнение на професионалните му задължения, тъй като водачът е бил без колан,
а ако е бил с колан, е нямало да настъпи злополуката. Претендира разноски в р-р
на 5250 лева адв. възнаграждение. Представя писмена защита, с която взема
становище за това, че е безспорно, че злополуката е настъпила и че е била
трудова, че на всяка ищца е изплатена сумата от 10 500 лева –
застрахователно обезщетение, общо 31500 лв., която следва да бъде приспадната,
и че съгл. чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя следва да се
намали поради това, че пострадалият е допринесъл за злополуката, като е
допуснал груба небрежност – бил е без поставен предпазен колан, същият е бил
разтегнат и пострадалият е седял върху него, като водачът е имал задължение да
следи за изправността на колана, което не е сторено, а в случай, че е бил с
колан, не би изпаднал от седалката и злополуката не би настъпила. Моли се да се
вземе предвид високата възраст на ищците и че същите са в състояние да се
грижат сами за себе си, както и показанията на свидетеля на ответника в смисъл,
че пострадалият не е бил в близки отношения с ищците, тъй като те са го
ползвали само за да получават пари, поради което моли исковете да се отхвърлят.
Излага съображения за това, че между ответника и първата ищца има сключена
спогодба, с която същата се отказала от
претенциите си спрямо него, поради което се твърди нейният иск да е изцяло
неоснователен. Твърди се тази спогодба да обвързва изцяло втората и третата ищца
предвид близките им отношения и предвид това, че не са се противопоставили на
извършените от тяхно име действия по сключването й, поради което се твърди и
техните искове да са неоснователни. В случай, че съдът приеме исковете за
основателни се поддържа възражението за прихващане със сумата от 4561, 65 евро,
по 1520, 55 евро с левова равностойност 2973, 94 лева – платена от ответника
сума за репатриране на тленните останки на пострадалия, с която сума всяка от
ищците се е обогатила неоснователно за сметка на ответника. Претендира
разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
За
да се уважат предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо всяка
от ищците да установи, че е наследник по закон на В.А.А., че същият е работил
по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му
правоотношение при изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената
злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че злополуката е
довела до смърт на наследодателя на ищците, както и че същите са претърпели
неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на своя съпруг и баща,
които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната
злополука.
При доказване на тези
обстоятелства от стана на ищците в тежест на ответника е да установи
твърденията си, че на всяка ищците е изплатено застрахователно обезщетение по
задължителната застраховка „трудова злополука”, да докаже твърденията си, че от
страна на наследодателя на ищците е имало съпричиняване, довело до настъпване
на злополуката, в частност с какви свои действия и бездействия същият е
допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното настъпване, твърденията си,
че ищците и В.А. не са били близки, че е платил посочената сума, с която търси
прихващане и ищците неоснователно са се обогатили със същата, също така размер
на сумата, другите наведени възражения за недължимост на сумите и в частност
възражението за наличие на валидно сключено споразумение, с което ищците са се
отказали от възможността да получат процесните обезщетения.
От събраните по делото
доказателства – трудов договор № 62/02.09.2010г., длъжностна характеристика, удостоверение
за наследници, удостоверение за смърт, протокол № 36/19.05.2011г. за
резултатите от извършеното разследване на злополука от 23.03.2011г.,
разпореждане № 135/25.05.2011г. на РУ „СО” Пловдив, с което злополуката се
признава за трудова, разрешително за погребение, разрешително за превоз на
тленни останки в чужбина, протокол за превоз на тяло, протокол за смъртен
случай при ПТП, се установява, че В.А.А. е починал на 23.03.2011г. в 21:10 часа
до гр. Арас, Франция, като е оставил трима наследници - Г.А.А., съпруга, и две
дъщери – С.В.Г. и М.В.А.. Пострадалият е бил в безсрочно
трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „шофьор на товарен
автомобил международни превози”, като между страните не се спори, и от
събраните писмени доказателства се установява, че към момента на настъпване на
злополуката същият е изпълнявал служебните си задължения, като е превозвал
товар от гр. Изегем, Белгия до гр. Лунел, Франция. На 23.03.2011г. през време и
по повод на извършваната работа, при управление на седлови влекач, който е
превозвал контейнер В.А. е претърпял ПТП, вследствие на което е възникнало
внезапно увреждане на здравето му и е починал. Злополуката е настъпила по време
на пътуването, във Франция, близо до гр. Аррас, където поради неясни причини
влекачът е напуснал пътното платно, вероятно се е ударил в крайпътно дърво, от
удара камионът се е завъртял, тялото на водача е изпаднало от дясната страна на
движението и контейнерът е паднал върху главата му. С разпореждане №
135/25.05.2011г. на РУ „СО” Пловдив злополуката е приета за трудова на осн. чл.
55, ал. 1 от КСО, като разпореждането не е обжалвано от работодателя и е влязло
в сила. В протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката е
констатирано, че ищецът, на длъжност „шофьор” при ответника е починал в
резултат на настъпило ПТП по време на управление на седлови влекач, превозващ
контейнер, около 22:00 часа на автомагистрала близо до гр. Аррас, Франция. По
неясни причини камионът е напуснал платното за движение, потънал е вдясно, тъй
като нивото на магистралата е по-високо от банкета, влекачът се е ударил в
крайпътно дърво, от удара водачът е изхвърчал от дясната страна на кабината,
камионът се е завъртял от удара и контейнерът е паднал върху главата на В.А.,
което е причинило смъртта му. На 24.03.2011г. сутринта тялото му е открито от
френската жандармерия. Технически неизправности на МПС не са били известни,
преки свидетели на инцидента не е имало. Причините за ПТП не са били изяснени
към момента на съставяне на протокола за злополуката. Същият е подписан от М.А.
като наследник на пострадалото лице и от лицето Г.Б. като представител на
работодателя.
Видно е от приложените
документи, представени от ищеца в превод от френски език, че от лекар в
института по съд. Медицина – Лил, Франция е констатирана смъртта на В.А., че е
настъпила на 23.03.2011г. в 21:10 часа, че е съставено удостоверение за смърт и
е издаден смъртен акт във Франция на 04.04.2011г., като е издадено разрешение
тленните останки да бъдат превозени и да се извърши погребение. Тялото на В.А.
е превозено до гр. Кричим, за което е съставен протокол от 04.04.2011г., а в
Република България е съставен смъртен акт № 0027/19.04.2011г.
Видно е от застрахователна
полица № 4/21.04.2010г., между ЗАД „ДЗИ” и ”България роуд сървиз” ООД е сключен
договор за заастраховка „трудова злополука”, съгл. който работдателят е
застраховал живота и здравето на служителите си за рисковете смърт от трудова
злополука, трайна неработоспособност от трудова злополука и временна
неработоспособност от трудова злополука. Застраховани са 27 лица съгласно
приложен списък, като с доп. споразумение към договора от 08.09.2010г. са
променени застрахователните суми и броя лица. Видно от доп. споразумение един
от застрахованите В.А.А. Полицата е със срок на валидност до 24:00 часа на
21.04.2011г. Видно е от приложените сведения за плащане и 3 бр. преводни
нареждания, че по застраховката на 24.02.2012г. застрахователят е платил на
наследниците на В.А. на осн. настъпило събитие – смърт при трудова злополука на
23.03.2011г. общо сумата от 31500 лева, по 10 500 лева на всяка от трите
ищци по посочени от тях банкови сметки. Ищците признават, че сумите са
получени.
Ответната страна представя
споразумение от 04.04.2011г., сключено между Г.А.А. и Г.Б. като пълномощник на
„България роуд сървиз” ООД, видно от което по повод настъпилата смърт на
23.03.2011г. във Франция на В.А. и във връзка с поети от работодателя разходи
по репатриране на тялото от Франция до България Г.А. декларира, че нито тя
лично, нито някой от наследниците на починалия й съпруг – майка му М.А. и
дъщерите им оня Г. и М.А. няма да предявяват съдебни претенции срещу фирмата
–работодател относно обезщетение за неимуществени вреди, нито друго обезщетение
във връзка с гореописания случай, а работодателят поема задължението да не
предявява съдебни претенции срещу наследниците на В.А. Страните са декларирали,
че за неверни данни носят наказателна отговорност съгл. чл. 313 от НК. Ищците
са оспорили това споразумение като недействително с аргумент, че отказът от
право на иск е недействителен, поради което споразумението няма правна
стойност, както и че подписалият споразумението не е имал правата да задължава
и да се отказва от права на други лица, посочени в споразумението.
За установяване твърденията на
ищците за наличие на близки отношения с наследодателя им и за установяване на
болките и страданията, които всеки един от тях е изпитвал в резултат на смъртта
на В.А. поделото са разпитани свидетелите А.К., П. Г. и Л.Л., а за
опровергаване на техните показания от страна на ответника е разпитан свидетеля
Г.Б.
От показанията на свидетеля К.
се установява, че са близки приятели със семейството на пострадалия, че
последното е живяло задружно, въпреки че ., като са живели в гр. Пловдив, ж. к.
„****”, а след това са се преместили обратно в гр. Кричим. Установява се, че
съпругата на В.А. също е започнала работа в чужбина, като пътувала от Словения
до България, тъй като също работела в транспортна фирма. Дъщерите им били в
България. според свидетелката тези обстоятелства не са довели до разединение на
семейството, напротив, членовете на семейството на В. много са държали един на
друг. След смъртта на съпруга си Г. била много разстроена, не могла да обясни
на приятелката си какво точно се е случило, плачела. След погребението на
съпруга си останала в България, била разстроена, двете момичета също били много
разстроени от смъртта на баща си, С. изпаднала в стресово състояние и започнала
да пие хапчета. И до момента щом видела съпругът на свидетелката, Г. се
разплаквала и споделяла, че след смъртта на В. е като с отрязани криле и без
опора. М. много страдала за смъртта на баща си и била неотлъчно до майка си,
била много травмирана, след като научила какво се е случило.
От показанията
на свидетеля П. Г., брат на съпруга на С.Г. се установява, че С. и М. са били в
добри отношения с баща си, Г. и съпругът й се разбирали и въпреки, че и двамата
родители работели в чужбина се прибирали в гр. Кричим в къщата си, където се
събирали със семейството и приятелите си. След инцидента С. станала мълчалива и
затворена, външно й личало, че е рухнала, станала по-тъжна и затворена,
започнала да пие лекарства – успокоителни и за сърдечно-съдовата система,
заради стреса, който е изживяла. Майка й се прибрала в България след инцидента
и била в Кричим, вкл. и за погребението, и след това, тъй като преди това
работела в Словения също в транспортна фирма. На погребението М. припаднала и
викали линейка.
От показанията
на свидетеля Л.Л., втори братовчед на Г.А. се установи, че познава Г. и В.
отпреди сключването на брака им и е съсед на семейството в гр. Кричим. От
показанията им се установява, че допреди смъртта на В. семейството е живеело
задружно, независимо, че децата са били големи, като и след заминаването на Г.
за Словения семейството продължило да е задружно. Преди Г. да започне работа в
Словения за кратко живели в гр. Пловдив около 2010г., след това отново се
върнали в къщата си в Кричим. Всеки път, след като В. се върнел от курс –
работел като международен шофьор, и Г. се прибирала, се събирали с други
приятелски семейства, като си личало, че са задружни се разбират. Били в много добри отношения, В.
подарил на съпругата си автомобил и се похвалил на приятелите си с това. След
като научил за злополуката с В., свидетелят посетил дома му, където били
майката на В. и двете дъщери на В., които плачели и били много разстроени. Свързали
се по скайп с Г., за да й съобщят новината, тя се разплакала, била подута и не
била в състояние да говори, изпаднала в шок. Момичетата започнали да пият
успокоителни, а Г. отишла за разпознаване. След около една седмица Г. ***,
изглеждала много зле, децата й също. Около 3 седмици след злополуката В. бил
докаран в затворен ковчег и съпругата и дъщерите му преживели наново
трагедията, М. припаднала на гробищата и викали линейка. Г. останала в
България, но не била добре, започнала да пие лекарства за сърдечно-съдовата
система, и до момента била травмирана и подтисната. При М. се наблюдавала
същата негативна промяна. С. изглеждала най-зле от всички, защото след
трагедията с баща й започнала прием на много силни лекарства и това й се
отразило видимо в негативен смисъл. И до момента дъщерите и съпругата на
пострадалия споделяли със свидетеля колко им е трудно след загубата на В.
От показанията на свидетеля на
ответника Г.П.Б., служител на ответника на длъжност „ръководител транспортна
дейност” се установява, че инцидентът с В. е настъпил около 6 месеца след
започването му на работа при ответника, като за инцидента били уведомени от
френската полиция. Уточнява, че автомобилът е бил с ляв волан, което се
установява от допуснатите САТЕ. Свидетелят говори за механизма на ПТП, но в
тази му част показанията не следва да се кредитират от съда, тъй като
представляват преразказ и интерпретация на писмените доказателства, а
механизмът на ПТП е установен с изслушаните САТЕ на база писмените доказателства
по полицейската преписка. Отделно от това, същият не е бил очевидец на
инцидента и се опитва да обясни случая с други сходни случаи. Според свидетеля
пострадалият е бил без поставен предпазен колан и това е било установено от
френските власти. Според показанията на свидетеля в личен разговор В. му е
споделял, че не желае да се прибира в България, защото съпругата и дъщерите му
го ползвали за банкомат и не отговарял за последствията от действията си в
случай, че се прибере. Тези показания на свидетеля противоречат на показанията
на останалите трима свидетели, според които семейството е живяло задружно и не
е имало проблеми от финансово естество, а при прибиране на В. се е прибирала и Г.
и са празнували факта, че отново са заедно. Според показанията на свидетеля
ответното дружество е поело всички разходи във връзка с отстраняване на
последиците от ПТП, вкл. и поправка на мантинела, отстраняване на отпадъци,
както и е поело разходите по транспортиране тялото на В. в България. Информацията,
която свидетелят е получили във връзка с пътно-транспортното произшествие, при
което е загинал В., свидетелят е получил от Б.Л. – един от управителите на
дружеството. Свидетелят е представителят на работодателя, подписал протокола от
разследването на злополуката от РУ „СО”.
По делото е изискана от Комисариат
на полицията гр. Аррас, Франция наличната документация по преписката,
образувана във връзка с разследването на произшествието, при което е настъпила
смъртта на В.А., същата е постъпила, а документацията по преписката е
представена в превод на български език от ответника. От находящите се в
преписката документи се установява, че към момента на настъпване на ПТП ищецът
е управлявал седлови влекач марка „ДАФ” с ДКН *******, собственост на „Турбос –
хют България” ООД, че е настъпил пътнотранспортен инцидент на 23.03.2011г.
около 21:10 часа, вследствие на който А. е починал от тежък политравматизъм.
Приложени са протоколи от разпит на свидетели, минали покрай мястото на
инцидента след настъпването му, видно от които около гр. Аррас на магистрала А1
в посока Париж е имало обърнат тежкотоварен камион, като стъклото от страна на
водача е било счупено, но водачът не е бил в кабината, пожарникарите дошли,
търсили шофьора, но той не бил в кабината. В протокол от 21.06.2011г. са
отразени констатациите и заключенията на Националната жандармерия във връзка
със смъртен случай при ПТП, настъпило на 23.03.2011г. около 21:05 часа. При
огледа е установено, че тежкотоварен автомобил – кабина с полуремарке
DAF ******, собственост на „България роуд сървис” ООД се е преобърнал,
първоначално властите не са намерили шофьора, при претърсване на района е
намерен затиснат под ремаркето, като смъртта е настъпила преди да бъде намерен.
След полунощ е бил изваден, като при аутопсията е установено, че е починал от
тежък политравматизъм при ПТП. Смъртен акт е съставен по-късно, след
разпознаването. От преглед на тахографа е установено, че 3 минути преди ПТП
скоростта е била неравномерна. Предполагаемият механизъм на ПТП е, че шофщорът
е изгубил управлението, автомобилът е навлязъл в банкета, преобърнал се е, а
водачът е излетял от дясното странично стъкло на кабината, товарът е бил
подпрян на мантинелата, която е поддала, същият е паднал и е затиснал шофьора,
което е довело до смъртта му. Не е установен алкохол или наркотици, нито
медикаменти в кръвта на пострадалия, като кръвни тестове са извършени – л. 270
от делото, резултати от токсикологични изследвания. В протокола не е
коментирано дали водачът е бил с предпазен колан, нито да е била превишена
максимално допустимата скорост. Приложен е снимков материал от кабината, видно
от който коланът е разтегнат, и схема на ПТП.
На база на така получената
преписка са извършени две САТЕ – първоначална на в. л. С.М. и повторна такава
на в. л. С.З.. От заключението на в. л. М. е видно, че автомобилът се е движел
по автомагистрала А1 към Париж, че е бил управляван от В.А., че автомобилът е
напуснал платното за движение, вероятно поради унасяне на водача, което обаче
не е категорично доказано по делото, водачът се е опитал да върне автомобила на
пътя, и е навил волана наляво, поради което под въздействие на центробежните
сили автомобилът е напуснал платното за движение отдясно и се е преобърнал,
кабината се е преобърнала на дясната страна, водачът не е бил задържан от
предпазния колан и е изпаднал малко преди окончателното спиране на
композицията, предпазният колан е бил отпуснат с поставен в ключалката език,
като долната част на колана е отпусната, което означава, че водачът не е бил с
поставен колан, а е седял върху него. В с.з. в. л. е коментирало, че е възможно
коланът да е бил поставен по този начин, за ад се избегне звуковата
сигнализация. Не е ясно обаче как са стояли нещата при конкретния автомобил и
дали коланът не е бил повреден, тъй като не е бил предоставен за оглед на
експертизата. В. л. М. неможе категорично да отговори дали коланът е бил
изправен или не, или просто е бил нарочно закопчан по определен начин от водача,
тъй като снимките не са на цялата кабина и не се виждат всички краища на
колана. С категоричност вещото лице отговаря, че коланът не е работел нормално,
тъй като в случай, че е работел, би задържал водача до седалката и би могло ад
се избегне изпадането на водача от седалката. Според вещото лице при нормално
работещ колан инерционният механизъм би се задействал. Водачът е изпаднал от
кабината от дясно в движение, като вещото лице описва различни възможни начини
на реакция в подобна ситуация и различни причини за излизане на автомобила от
пътя, като неможе да установи дали е било по вина на водача напускането на
пътното платно и настъпването на инцидента.
От заключението на в. л. З.,
което реално се явява допълнително такова по отношение на някои въпроси и
повторно – на други, се установява, че категорично предпазният колан на
автомобила, с който е настъпило произшествието и който е управляван от
пострадалия, е бил неизправен, като без оглед на самия автомобил е невъзможно
да се установи каква е била неизправността на колана, кога е причинена и от
кого. Установява се, че при работещ и правилно поставен предпазен колан водачът
не би изпаднал от кабината, като причината за настъпване на ПТП е загуба на
контрол от страна на водача. Не може да се направи обаче извод за причината,
довела до загубата на контрол. В с. з. в. л. З. пояснява механизма на действие
на колана, както и че няма данни за фабрични дефекти на посочената серия
автомобили при предпазните колани. Възможно е било коланът да бъде повреден от
водач – пострадалия или друг, с цел застопоряване, но не може да се установи
как е бил повреден колана и от кого.
При така събраните доказателства
съдът намира, че по делото е безспорно по установено, че на 23.03.2011г. около 21:10
часа на магистрала А! в посока Париж, Франция близо до гр. Аррас е настъпило
пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е причинена смъртта на В.А.А.,
който е бил в трудовоправна връзка с ответника, като злополуката е настъпила по
време на изпълнение на служебните му задължения. Доказва се същата да е трудова
злополука, както и причнинно-следствената връзка между злополуката и смъртта на
В.А.А. Безспорно се установява и че същият е съпруг на първата ищца и баща на
втората и третата ищца, които са единствени негови наследници по закон. Установява
се и че същите са претърпели неимуществени вреди от смъртта м. Ето защо съдът
намира иска по чл. 200 от КТ доказан изцяло по основание. Досежно размера на
същия, за репарация на причинените
душевни страдания в резултат от загубата на съпруга и бащата на ищците, съдът
определя, на осн. чл. 52 от ЗЗД предвид възрастта на пострадалия и близките
отношения със семейството му, обезщетение в размер по 80 000 (осемдесет хиляди) лева на
човек, поради което претендираното от всеки ищците обезщетение от по 80 000
лева на човек изцяло съответства на критериите по чл. 52 от ЗЗД и на
претърпените от тях болки и страдания. Недоказани
са възраженията на ответника, че пострадалият не е бил в близки отношения с
наследниците си и че те са го ползвали само, за да им дава пари, тъй като тези
показания на свидетеля, служител на ответника, базиращи се на твърдяно
изявление от страна на починалото лице, което никой друг не може да потвърди,
се опровергаха от показанията на свидетелите на ищците, които установиха близки
отношения между членовете на семейството на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, вкл. увреждане на здравето им в резултат на смъртта на В.А. Ето
защо сумата от 80 000 лева, която се претендира от всяка от ищците изцяло
кореспондира на интензитета на претърпените от всяка ищца болки и страдания в
резултат смъртта на съпруга на първата ищца и баща на другите две. Базисното
обезщетение би следвало да се определи в този размер, след което да се пристъпи
към разглеждане възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице, както и намаляване на същото с изплатеното
застрахователно обезщетение, на осн. чл. 200, ал. 4 от КТ.
По възражението на ответника за
недължимост на сумите поради това, че първата ищца предварително се е отказала
от правата си да предяви иск за обезщетение за неимуществени вреди спрямо
ответника, и че отказът и обвързва и останалите две ищци, доколкото не са
оспорили действията й след узнаването им, това възражение е абсолютно
неоснователно, тъй като отказът от право на иск, преди същият да бъде предявен,
т.е. предварителен отказ от право на иск е недействителен. Ето защо в тази му
част споразумението не може да породи валидно правни последици нито по
отношение на ищеца, подписал последното, нито по отношение на ответника, още по
малко по отношение на пълнолетните дъщери на пострадалия, които майката не
представлява и не може да се отказва от техни лични субективни права. Ето защо
споразумението от 04.04.2011г. не обвързва страните, които са го подписали,
досежно предварителният им отказ от право на иск, който не е предявен.
Що се отнася до твърдението за
наличие на съпричиняване, съдът намира същото за недоказано, по следните
съображения:
Съгл. разпоредбата на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, водачите на МПС са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които
управляват, а съгл. ал. 2 - при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В случая ответникът е бил водач на влекач с ремарке, като от
събраните по делото доказателства не се установи каква е причината автомобилът
да е напуснал платното за движение, като водачът не е употребил наркотици,
алкохол и други упойващи вещества, няма данни за превишаване на максимално
допустимата скорост преди ПТП, нито водачът да е навлязъл в платното за
насрещно движение. Не са известни факторите, довели до възникване на ПТП, от
приложената преписка и приетите заключения на две САТЕ не можа да се установи
причината, поради която влекачът е напуснал пътното платно и се е преобърнал.
Недоказано е и твърдението на ответника, че пострадалият е бил без предпазен
колан по негова вина – безспорно се установи, че предпазният колан не е
функционирал и е бил развален, като не може да се вмени във вина на водача
обстоятелството, че предпазният колан е бил развален и не е функционирал
правилно. Неправилно пълномощникът на ответника счита, че служителят е
отговорен за повредата в колана, тъй като съгл. длъжностната си характеристика
е длъжен да следи за изправността на системите на автомобила. Не се установи по
делото кога и по какъв начин е заприходен на пострадалия автомобила и му е възложено
управлението и дали същият е бил изправен към момента на възлагането му. В
случая задължение на работодателя е да осигури на служителя здравословни и
безопасни условия на труд, като същият
не доказва да му е предал автомобил, чиито системи са били в пълна изправност,
независимо чия собственост е автомобила. Установи се, че влекачът е бил
оборудван с триточков предпазен колан, същият е бил закопчан на две точки и е
бил с неестествено разтегнат и нефункциониращ механизъм, който да прибере
тялото към седалката при удар, респ. да го задържи при накланяне и обръщане от
изпадане. Не се установи кога е настъпила повредата на колана и в какво точно
се изразява последната, като последното обстоятелство, видно от закл. на в. л. З.
може да се установи само при оглед на кабината на влекача, който обаче не му е
предоставен от работодателя. Отделно от това, за да може да се вмени във вина
на водача обстоятелството, че пострадалият не е следил за изправността на
системите и е изпаднал от кабината поради това, че сам е причинил, респ. не е
уведомил работодателя за неизправността на механизма на предпазния колан
ответникът следва да установи с писмени доказателства в какво състояние е бил
автомобила при предаването му на водача, и кога е бил предаден автомобилът на последния,
както и че към този момент механизмите му са били функциониращи. Ето защо,
доколкото не се установява при условията на пълно и главно доказване нито
допринасяне от страна на пострадалия за вредоносния резултат, нито такова да е
извършено под формата на груба небрежност или умисъл, твърденията на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на ищеца поради това, че не е поставил правилно
функциониращ предпазен колан, респ. повредил е същия, и това е довело до
изпадането му от кабината, не се доказват.
Ето защо съдът намира, че обезщетенията,
полагащи се на ищците, по 80 000 лева за всяка от тях, не следва да се
намаляват поради съпричиняване, тъй като същото е недоказано. Същите обаче
следва да се намалят със сумата от 31 500 лева, по 10 500 лева за
всеки ищец – изплатено обезщетение от застрахователя, като изчислено по този
ред, на всеки от ищците следва да се определи обезщетение в размер по 69 500
лева. Съдът намира, че същото изцяло съответства на причинените им
неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател – съпруг и баща.
По възражението на работодателя
за прихващане на така определената сума със сумата от по 2973, 74 лева от
дължимото на всеки ищец обезщетение, представляваща левовата равностойност на
сумата от 1520, 55 лева, общо 4561, 65 евро, представляваща стойността на
извършените от работодателя разходи по репатриране на останките на загиналия
служител в България, съдът намира същото за неоснователно. От една страна, не
се доказа тези разходи да са направени, тъй като не са представени годни
платежни документи, удостоверяващи разхода в посочения размер. Представени са
заверени от адв. Н. копия на фактури на чужд език – френски с неустановено
съдържание, като е абсолютно неясно разходът направен ли е и на какво основание.
Действително налице е признание в писмен вид от страна на Г.А., инкорпорирано в
споразумението от 04.04.2011г., че разходите по репатриране на тялото на В.А.,
чийто размер е неустановен, са поети от работодателя. Съдът намира обаче, че това представлява
задължение на работодателя във връзка с трудовото правоотношение и в случай, че
разходът би бил извършен от наследниците, последният би представлявал настъпили
имуществени вреди в резултат на злополуката, които следва да бъдат поети от
работодателя. В случая работодателят е заплатил тези имуществени вреди, сумата,
независимо в какъв размер е същата, е платена във връзка с настъпилата трудова
злополука, като в тежест на работодателя е да отстрани последиците от същата и
да поеме разходите по транспортиране на пострадалия. Ето защо сумата не е
неоснователно платена, същата е платена в изпълнение на задълженията на
работодателя и с тази сума (недоказана по размер) не са се обогатили
наследниците на пострадалия. Нещо повече, освен задължение на работодателя,
вменено му с разпоредбите на КТ, заплащането на тези суми представлява
изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 от ГПК от страна на
работодателя, поради което и същите не биха подлежали на връщане в случай, че
са били платени без основание. Ето защо възражението за прихващане се явява
неоснователно и от дължимото на ищците обезщетение не следва да бъде прихващана
посочената сума от по 2973, 74 лева от всеки ищец, като възражението следва да
се отхвърли.
На осн. чл. 84, ал. 4 ЗЗД, вр. с
чл. 212 от КТ на ищците се дължи законната лихва върху обезщетението от деня на
увреждането – 23.03.2011г. до окончателното плащане на обезщетението. Същата е
претендирана, поради което следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на спора всяка от
страните има право на разноски по съразмерност. Ищците не претендират и не доказват
да са направили разноски, поради което такива не им се следват.
С оглед изхода на спора
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият
претендира разноски съгл. представен списък, както следва – 150 лева за вещо
лице, 592 лева за преводи и 5250 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Същият доказва да е извършил следните разноски – 150 лева платен депозит на
вещо лице, изплатен като възнаграждение на в. л. М., и 12 лева за извършен
превод във връзка със съдебна поръчка. Действително преведени са постъпилите от
Република Франция документи, но от една страна, същите по никакъв начин не са
повлияли на изхода на спора, а от друга, доказателства за извършването им не се
представят. Разноските за експертиза от 150 лева и за превод 12 лева немогат да
бъдат възложени в тежест на ищците, доколкото същите са направени само и
единствено във връзка с твърдението на ответника за извършено съпричиняване от
страна на наследодателя на ищците, а такова не се доказа да е налице.
Частичното отхвърляне на исковете се дължи на приспадане на платената от
застрахователя сума, за която спор между страните не е имало, и разноските,
направени от ответника, чието извършване се доказва, нямат отношение към
частичното отхвърляне на иска. Касателно сумата от 5250 лева адв.
възнаграждение, чието плащане съгл. договора за правна защита и съдействие от
05.04.2013г. е уговорено да се извърши по банков път – не са представени
платежно документи, че сумата е платена, като съгл. т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адв.
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В случая уговореният начин на плащане е по банков път,
поради което изявлението на адв. Н. в списъка на разноските, че сумата му е
платена, няма характер на годно доказателство за извършено плащане. Предвид
това съдът приема, че сумата не е платена и ответникът не доказва да е направил
разноски за адв. възнаграждение.
Ето защо разноски на ответника
не следва да се присъждат.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 8 340 лева
(осем хиляди триста и четиридесет лева). В негова тежест следва да се възложат
и направените от бюджета на съда разноски за съдебна автотехническа експертиза
в размер на 90 (деветдесет) лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “България Роуд
Сървиз” ЕООД- гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, район „Централен”, бул. „Христо Ботев” № 92В – тяло „А”, ет. 3,
оф. 1, представлявано от управителите Т.П.М.Л. и Б.А.А.Л. – заедно, чрез
пълномощника си адв. И.Н. да заплати на Г.А.А., с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си адв. П.Т.,*** сумата от 69 500
лева (шестдесет и девет хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени от Г.А.А.
вследствие на смъртта на съпруга й В.А.А., с ЕГН: **********, настъпила на
23.03.2011г. вследствие на трудова злополука, претърпяна на 23.03.2011г. ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на злополуката – 23.03.2011г. до окончателното плащане на дължимите
суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 69 500 лева (шестдесет и девет хиляди и петстотин лева)
до пълния предявен размер от 80 000 лева (осемдесет хиляди лева), като
неоснователен.
ОСЪЖДА “България Роуд
Сървиз” ЕООД- гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, район „Централен”, бул. „Христо Ботев” № 92В – тяло „А”, ет. 3,
оф. 1, представлявано от управителите Т.П.М.Л. и Б.А.А.Л. – заедно, чрез
пълномощника си адв. И.Н. да заплати на С.В.Г., с ЕГН: **********,***, чрез
пълномощника си адв. П.Т.,*** сумата от 69 500
лева (шестдесет и девет хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени от С.В.Г.
вследствие на смъртта на баща й В.А.А., с ЕГН: **********, настъпила на
23.03.2011г. вследствие на трудова злополука, претърпяна на 23.03.2011г. ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на злополуката – 23.03.2011г. до окончателното плащане на дължимите
суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 69 500 лева (шестдесет и девет хиляди и петстотин лева)
до пълния предявен размер от 80 000 лева (осемдесет хиляди лева), като
неоснователен.
ОСЪЖДА “България Роуд
Сървиз” ЕООД- гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, район „Централен”, бул. „Христо Ботев” № 92В – тяло „А”, ет. 3,
оф. 1, представлявано от управителите Т.П.М.Л. и Б.А.А.Л. – заедно, чрез
пълномощника си адв. И.Н. да заплати на М.В.А., с ЕГН: **********,***, чрез
пълномощника си адв. П.Т.,*** сумата от 69 500
лева (шестдесет и девет хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени от М.В.А.
вследствие на смъртта на баща й В.А.А., с ЕГН: **********, настъпила на
23.03.2011г. вследствие на трудова злополука, претърпяна на 23.03.2011г. ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на злополуката – 23.03.2011г. до окончателното плащане на дължимите
суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 69 500 лева (шестдесет и девет хиляди и петстотин лева)
до пълния предявен размер от 80 000 лева (осемдесет хиляди лева), като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ направеното от
“България Роуд Сървиз” ЕООД- гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, район „Централен”, бул. „Христо Ботев” № 92В – тяло
„А”, ет. 3, оф. 1, представлявано от управителите Т.П.М. Л. и Б.А.А.Л. –
заедно, чрез пълномощника си адв. И.Н. възражение за прихващане на присъденото
на всяка от ищците Г.А.А., с ЕГН **********, С.В.Г., с ЕГН: ********** и М.В.А.,
с ЕГН: ********** обезщетение за неимуществени вреди в р-р на 69 500 лева
(шестдесет и девет хиляди и петстотин лева) със сумата от по 2973, 94 лева (две
хиляди деветстотин седемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки) от
всеки от ищците, левова равностойност на 1520, 55 евро, общо 4561, 65 евро,
представляваща направени от работодателя разходи по прибиране на тялото на
наследодателя на ищците В.А.А., с ЕГН: ********** от Франция до България, както
и искането му за присъждане на разноски в производството, като неоснователно.
ОСЪЖДА “България Роуд
Сървиз” ЕООД- гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, район „Централен”, бул. „Христо Ботев” № 92В – тяло „А”, ет. 3,
оф. 1, представлявано от управителите Т.П.М.Л. и Б.А.А.Л. – заедно, чрез пълномощника
си адв. И.Н. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Пловдивския районен съд сумата от 8 340 лева (осем хиляди триста и четиридесет лева) – държавна такса върху уважените искове,
както и сумата от 90 лева
(деветдесет лева) – разноски за
съдебна автотехническа експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала.
ЕА