Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… ноември 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, публичното заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1486 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с
правно основание чл.59, ал.5, ал.3, ал.2 и чл.3 ЗБН- предявени при условие на
евентуалност.
Твърдения на ищеца – синдикът на „КТБ“ АД(н), в исковата
молба: че ответникът „Р.К.“ АДСИЦ, ЕИК ********, чрез своето управително тяло,
е приел решение на 28.11.2013г., за издаване на обикновени, безналични,
обезпечени, неконвентируеми, свободно прехвърлими, лихвоносни облигации, с обща стойност -
номинал – 2 500 000 евро, при условията на първично частно
предлагане, за които е предвидено условие за последващото
им допускане до търговия на регулирания пазар, след изготвяне и потвърждение от
КФН на проспект по ЗППЦК. Въз основа на това решение, ответното дружество е
изготвило предложение за записване на облигации. Облигационният заем е сключен
на 05.12.2013г. На 12.12.2013г., в ТР, по партидата
му, е обявено съобщение по чл.206, ал.6 ТЗ и всички предлагани 2 500
облигации с единична номинална стойност и емисионна такава, от 1 000 евро,
са записани и издадени, регистрирани в „Централен депозитар“
с ISIN код
B********.
Ищецът твърди, че „КТБ“ АД(н) е записало и притежава, към момента на извършване
на процесните прихващания, 2 422 броя облигации,
с номинална стойност от 1 000 евро за всяка от тях. Твърди, че
облигационният заем е лихвоносен.
Ищецът твърди, че между ответникът „Р.К.“ АДСИЦ,
ЕИК ******** и несъстоятелната банката има сключени два договора за
индивидуален срочен депозит – от 16.10.2013г. и от 27.10.2013г., по които
ответникът е вложил на срочен депозит суми в банката.
Ищецът твърди, че банката, която е в
несъстоятелност, има качество на кредитор на ответника „Р.К.“ АДСИЦ, ЕИК ********,
чиито изискуеми вземания имат за източник описания облигационен заем. Не сочи
размер на паричните вземания на банката, за които твърди, че са останали
непогасени, нито твърди, кога е настъпила изискуемостта на тези вземания.
Ищецът твърди, че с изявление за прихващане вх. №9582/21.10.2014
г., ответникът „Р.К.“ АДСИЦ, ЕИК ********, е уведомил банката, че извършва
прихващане на вземанията си към нея, произтичащи от двата договора за влог, в
размер на 1 038 508,18 лв, общо, от които 305 071,93лв
по договора от 16.10.2013г. и 375 000евро, по договора от 27.03.2013г., с
насрещното си задължение за заплащане на главница и лихви по облигационния
заем- главница в размер на 515 000 евро и лихви към 21.10.2014г. в размер
на 30,67 евро на облигация – общо 530 795,05 евро, с левова равностойност
от 1 038 144,88 лв.
Ищецът твърди, че с изявление за прихващане вх. №12353/27.11.2014
г., ответникът „Р.К.“ АДСИЦ, ЕИК ********, е уведомил банката, че извършва
прихващане на вземанията си към нея, произтичащи от договора за срочен депозит
от 16.10.2013г., в размер на 305 071,93лв, с насрещно свое задължение,
произтичащо от облигационен заем, за заплащане на пълния размер на дължимата
към 05.12.2014г. лихва по него, в размер на 191 680 евро /
191 945,47лв/, на основание чл.104, ал.2 ЗЗД – до размера на по- малкото.
Ищецът твърди, че извършените от ответника
прихващания са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на „КТБ“ АД(н), поради което предявява искове, съединени при условия на
евентуалност, с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН; иск с правно основание чл.59,
ал.3 ЗБН; чл.59, ал.2 ЗБН ; чл.3, ал.3,
във връзка с ал.2 ЗБН.
Моли съда да уважи претенциите. Претендира
разноски.
В срока за отговор ответникът „Р.К.“ АДСИЦ, ЕИК ********
оспорва допустимост и основателност на предявените искове, съединени при
условие на евентуалност.
Твърди, че претенциите са недопустими, поради
липса на правен интерес. Това е така, тъй като синдикът на банката, която е в
несъстоятелност, е продал притежаваните от нея облигации преди предявяване на
тези искове. Тази продажба е извършена в производството по несъстоятелност,
следователно активът на банката, представляващ тези ценни книги, легитимиращи
банката и като кредитор, е вече осребрен, а срещу него в масата е постъпила
паричната му равностойност. Целта на провеждане на производството по цитираните
от синдика разпоредби е връщане на активите в масата на несъстоятелността. След
като тези активи са осребрени от синдика и се намират у трето лице, което е
заплатило цената им в процедурата по осребряване, то синдикът няма правен
интерес от провеждане на настоящето производство. Ето защо моли съда да
прекрати делото.
По основателността на исковете- излага прави
доводи, относно – характера на цитираните от ищеца разпоредби, на които
основава исканията си, за това какво е действието на същите, целта на
законодателя, липсата на съставомерност на
извършените от ответника и банката правни действия. Обяснява института на
прихващането като способ за погасяване на вземанията, представляващо „ерзац“
изпълнение, но не и същинско такова. Оспорва възможността прихващането като
правно действие да се регулира от нормата на чл.3, ал.3 ЗБН. Моли исковете, ако
съдът приеме, че са допустими, а бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
разноски.
В допълнителната искова молба, ищецът – синдикът
на „КТБ“ АД /н/, коригира част от фактите / касателно
договори за цесия, признавайки, че легитимацията си ответникът, черпи от
договорите за влог с банката/, но поддържа заявената теза, че извършените от
него действия, попадат в приложното поле а разпоредбата на чл.59 ЗБН и чл.3,
ал.3 от същия закон.
В допълнителната искова молба развива доводите си касателно допустимост и основателност на исковете.
Ответникът „КТБ“ АД(н) не дава отговор.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото няма спор относно следните факти, част
от които на съда са служебно известни:
С Решение на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г.
банка „КТБ“АД е поставено по специален надзор за срок от 3 месеца, с което
решение БНБ е назначила квестори на банката и е спряла за срок от три месеца
изпълнението на всички задължения от страна на банката, а също така е
ограничила нейната дейност, като и е забранила да извършва всички дейности,
съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със Заповед № РД
22-2265/16.11.2009 г.
Срокът на специален надзор е
удължен с последващо Решение на УС на БНБ, отразено в
протокол от 23.09.2014г., до 20.11.2014г.
На 06.11.2014г. УС на БНБ
отнема лиценза на „КТБ“ АД и решава да бъде подадено искане до компетентния съд
за откриване на производство по несъстоятелност, за което да бъде уведомен ФГВБ
с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик, като до
неговото назначаване, квесторите да продължат да упражняват правомощията си.
Постановено е Решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. №7549/2014
г. п описа на СГС, с което е обявена неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД, ЕИК********,
определена е началната дата на това състояние, банката е обявена в
несъстоятелност, прекратена е дейността и, прекратени са правомощията на
нейните органи, постановени са обща възбрана и общ запор върху активите на
банката, последната е лишена от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на
осребряване на това имущество.
Постановеното от 3-ти състав на ТО на САС
Решение №1443 от 03.07.2015г. по т.д. №2216/2015 г. отменя решението на СГС
относно началната дата на неплатежоспособността и определя като такава начална
дата 20.06.2014 година.
По делото няма спор, а това се установява и от
представените писмени доказателства, че на 16.10.2013година между „КТБ“ АД ,
сега в несъстоятелност и „Р.К.“ АДСИЦ е сключен договор за индивидуален срочен
депозит, по силата на който настоящият ответник „Р.К.“ АДСИЦ, в качество на депозитант, депозира на съхранение, а банката приема сумата
от 500 000 лв. за срок от 36 месеца, който срок започва да тече от датата
на внасяне и изтича на 16.10.2016 година, при уговорена с разпоредбата на чл.2
от договора лихва от 7,50% годишно.
По делото няма спор, а това се установява и от
представените писмени доказателства, че на 27.03.2014година между „КТБ“ АД,
сега в несъстоятелност и „Р.К.“ АДСИЦ, е сключен договор за индивидуален срочен
депозит, по силата на който настоящият ответник „Р.К.“ АДСИЦ, в качество на депозитант, депозира на съхранение, а банката приема сумата
от 375 000 евро за срок от 30 месеца, който срок започва да тече от датата
на внасяне и изтича на 27.09.2016 година, при уговорена с разпоредбата на чл.2
от договора лихва от 7,50% годишно.
По делото няма спор между страните относно това,
че ответникът „Р.К.“ АДСИЦ, ЕИК ******** с документ вх. №9582 от 21.10.2014 г.,
по входящия регистър на банката, прави изявление за прихващане, в което сочи
произход и размер на своите вземания, произтичащи от двата договора за срочен
депозит и вземането, което банката има към него, произтичащо от облигационен
заем, представляващо изплащане на пълния размер на главницата и лихви по 515
броя от притежаваните от банката, към датата на това изявление общо 2 442 броя
облигации, издадени от „Р.К.“ АДСИЦ, ЕИК ******** с единична номинална стойност
от 1 000 евро, регистрирани в „Ц.д.“ АД с ISIN B********, а именно задължение
за изплащане на главница по 515 броя облигации в размер на 515 000 евро и
задължение за изплащане на лихви към 21.10.2014г. в размер на 15 795,05
евро общо ( по 30,67 евро на облигация), като сумарната величина на дълга към
банката е сумата от 530 795,05 евро, чиято левова стойност е сумата от
1 038 144,88лв.
По делото няма спор между страните относно това,
че ответникът „Р.К.“ АДСИЦ, ЕИК ******** с документ вх.№12353 от 27.11.2014г., по
входящия регистър на банката, прави изявление за прихващане, в което сочи
произход и размер на свое вземане в размер на 305 071,93 лв., произтичащо
от договор за срочен депозит от 16.10.2013 година и лихви върху тази сума и
вземането, което банката има към него, произтичащо от облигационния заем,
представляващо изплащане на пълния размер дължими лихви към 05.12.2014 година
по всички притежавани от банката общо 2 442 облигации в общ размер на
97 680 евро (по 40 евро на облигация) с левова равностойност от
191 045,47лв.
По отношение на облигационния заем.
На основание чл.23, ал.4 ЗТР съдът констатира,
че на 12.12.2013г. по партидата на „Р.К.“ АДСИЦ, ЕИК ******** е обявено съобщение
за сключен облигационен заем. По делото няма спор, че ответникът се е
финансирал чрез емисия облигации, които е издал с единична номинална стойност
от 1 000 евро, всяка, представляващи частни корпоративни ценни книги,
дългови инструменти, по смисъл на чл.2, ал.2 ЗППЦК, които по своята
характеристика представляват обикновени, безналични,
обезпечени, неконвертируеми, свободно прехвърлими,
лихвоносни облигации, за които е предвидено последващото
им допускане до търговия на регулирания пазар.
По делото не се спори относно това, че „КТБ“ АД,
сега в несъстоятелност, притежава финансови инструменти, видно от удостоверение
за притежавани финансови инструменти № 33041704С 19/05/2014, издадено на
26.11.2016 година от „Ц.д.“ АД,
а именно 2 442 облигации
с номинал 1 000 евро от емисия B********, на 4164 „Р.К.“ АДСИЦ, ЕИК ********.
По делото е представен договор за изпълнение на
функцията „Довереник на облигационерите“ от
06.01.2014 година, сключен между „КТБ“ АД, сега в несъстоятелност и „Р.К.“
АДСИЦ, ЕИК ********, по силата на който страните са се съгласили, при условията
на ЗППЦК, банката да изпълнява посочените в този договор функции на довереник
на облигационерите, записали облигациите срещу
задължението на емитента (настоящ ответник „Р.К.“
АДСИЦ) да заплати на банката, възнаграждението, уговорено в този договор -чл.1
от договора. С разпоредбата на чл.13 от договора страните са се съгласили, че
за изпълнение на задълженията на банката, описани в този договор (чл.3) емитентът се задължава да заплаща на банката годишно
възнаграждение в размер на левовата равностойност от 4 500лв, по фиксинга
на БНБ към датата на плащане за периода 2014-2016 година, включително.
Уговорили са заплащането да се извършва веднъж годишно в срок до 31 март на
съответната година, по посочената банкова сметка. ***, че емитентът
ще заплаща на банката и всички пряко извършени от нея разходи, свързани с
изпълнението на този договор- в 7-дневен срок от представяне на съответните разходо-оправдателни документи.
С анекс, сключен на 17.04.2014г., към договора от
06.01.2014г., страните са се съгласили за изменят договора в частта „Обезпечения“
в смисъл за приемане на обезпечения – особен залог върху вземания, вещни
тежести (ипотеки върху описаните активи) и задължение на емитента
от учредяването на обезпечението по всяко време до погасяване на облигационния
заем да поддържа обезпечение в размер на 110% от размера (непогасената
главница) на облигационния заем.
С анекс №2/23.05.2014г страните
се съгласяват и отменят разпоредбата на чл.5, ал.4 от договора и допълват раздел
“Обезпечения“, като увеличават дадените гаранции и обезпечения, чрез особен
залог върху вземания на емитента, произтичащи от следните
договори: договор за индивидуален срочен депозит от 27.03.2014г., по който
размерът на вземанията на емитента е сумата от
375 000 евро )733 436,26левова равностойност); споразумение№001/20140107/07.01.2014г.,
по което вземанията на емитента са в размер на
1 437 165,82евро(2 810 852,01левова равностойност), като
вземанията на емитента, произтичащи от тоди договор са реални; споразумение №001/20140121 от
21.01.2014г., като вземанията на емитента от този
договор са в размер на 48 740,85 евро( 95 328,80левова
равностойност), обезпечени с ипотека; споразумение №001/20140415 от
15.04.2014г., от което вземанията на емитента са в
размер на 705 736,18евро ( 1 380 300левова равностойност), като се
съгласяват емитента да обезпечи вземанията на облигационерите с право по реда ипотека върху описания
недвижим имот; споразумение №001820140416 от 16.04.2014г., от което вземанията
на емитента са в размер на 247 556,25 евро (
484 177,94левова равностойност), като емитентът
се съгласява да обезпечи изпълнението на задълженията си произтичащи от
договора чрез ипотека.
Във
връзка с възражението на ответника „Р.К.“ АДСИЦ, ЕИК ********, че „КТБ“ АД(н)
не притежава вземане по отношение на него, поради това, че се е разпоредило с
облигациите, емитирани от този ответник, по искане на съда, трето неучастващо
по него лице – „АЛИАНЦ Б.Б.“АД – с писмо вх. №494450/10.04.2018 година,
представя по делото заверено копие от поръчка №39320/12.12.2016г.
на „КТБ“ АД(н), чрез синдика, към договор №12941/30.11.2016 година за продажба
на борсовия пазар – Българска фондова борса – София АД, на облигации, емитирани
от „Р.К.“ АДСИЦ, ЕИК ********, емисия BG **********, 2 442 броя, на обща стойност
268 620 евро, при единична цена 11 на сто номинал, без натрупани купонни
плащания. От приложените към тази поръчка документи, се установява следното: 1/. потвърждение № FUL - 00012981 относно сключена сделка
в изпълнение на поръчка № 100 – 00039320 за осъществена продажба на 12.12.2016г. на 1 100броя облигации, емитирани от „Р.К.“
АДСИЦ, ЕИК ********, при единична цена 221.987 и обща стойност на сделката в
размер на 244 185, 70лв и насрещна страна „К.М.“ АД, като сумата, която
клиентът следва да получи от тази сделка, след приспадане на възнаграждението и
разходите по продажбата ( в общо размер на 527,67лв), е сумата от
244 185,70лв; 2/. потвърждение
№ FUL-00012982за
осъществена продажба на 12.12.2016г. на 877 броя
облигации, емитирани от „Р.К.“ АДСИЦ, ЕИК ********, при единична цена 221.987 и
обща стойност на сделката в размер на
194 682,80лв и насрещна страна „К.М.“ АД, като сумата, която
клиентът следва да получи от тази сделка, след приспадане на възнаграждението и
разходите по продажбата ( в общо размер на 412,73лв), е сумата от 194 682,60лв;
3/. потвърждение № FUL-00012983 за осъществена продажба
на 12.12.2016г. на 360 броя облигации, емитирани от „Р.К.“
АДСИЦ, ЕИК ********, при единична цена 221.987 и обща стойност на сделката в
размер на 79 915,32 лв и насрещна страна „К.М.“ АД, като сумата, която клиентът
следва да получи от тази сделка, след приспадане на възнаграждението и
разходите по продажбата ( в общо размер на 169,42лв), е сумата от 79915,32лв; 4/. потвърждение № FUL-00012984 за осъществена продажба
на 12.12.2016г. на 100 броя облигации, емитирани от „Р.К.“
АДСИЦ, ЕИК ********, при единична цена 221.987 и обща стойност на сделката в
размер на 22 198,70 лв и насрещна страна „К.М.“ АД, като сумата, която клиентът
следва да получи от тази сделка, след приспадане на възнаграждението и
разходите по продажбата ( в общо размер на 47,05лв), е сумата от 22 198,70лв;
5/. потвърждение № FUL-00012985 за осъществена продажба
на 12.12.2016г. на 5 броя облигации, емитирани от „Р.К.“
АДСИЦ, ЕИК ********, при единична цена 221.987 и обща стойност на сделката в
размер на 1 109,94 лв и насрещна страна „К.М.“ АД, като сумата, която клиентът
следва да получи от тази сделка, след приспадане на възнаграждението и
разходите по продажбата ( в общо размер на 2 35лв), е сумата от 1 109,94лв.
Въз основа на тези доказателства настоящият състав на съда приема, че
несъстоятелната банка е осъществила разпоредителна сделка с притежаваните от
нея ценни книги – облигации.
От приложения документ към писмо от „Ц.Д.“ АД с
вх.№52331/16.04.2018 година, се установява, че извършените от борсовия
посредник на „КТБ“ АД(н) сделки с ценните книги, са регистрирани в „ЦД“ АД,
като закупилият ги брокер „К.М.“ АД, ги продава на трети лица и към 31.12.2016
година, видно от представената от „Централния депозитар“
АД книга на облигационерите качество на облигационери имат следните лица: “С.“ ООД, притежаващо
1 215 броя облигации ( 48,60% от общия брой финансови инструменти); „Б.Д.“
ЕООД, притежаващо 1 242 броя облигации ( 49,68% от финансовите
инструменти); „М.П.К.“ АД, притежаващо 2 броя облигации (00,08% от финансовите
инструменти); „Н.Г.“ ЕООД, притежаващо 35 броя облигации ( 01,40% от финансовите
инструменти); Д. Г.А., притежаващ 5 броя облигации ( 00,20% от финансовите
инструменти) и С.С.А., притежаващ 1 брой облигации (
00,04% от финасовите инструменти).
Останалите документи се явяват неотносими
към настоящия спор.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните изводи:
По отменителните
претенции с правно основание чл.59, ал.5 и ал.3 ЗБН.
Със
специалните материалноправни разпоредби по чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 от ЗБН се въвеждат ограничения
за прихващане, имащи за цел да предотвратят намаляване на масата на
несъстоятелността на банката и нарушаване на реда за удовлетворяване на
вземанията на кредиторите. Това е така, тъй като прихващането има за резултат
удовлетворяване интереса на кредитора на банката, но не и постъпване на
имущество в масата на несъстоятелността на имуществени права, с които се
извършва прихващането. Именно за това двете специални разпоредби поставят
определени условия, необходими като съществуващи, за да се извърши прихващане
между длъжника и кредитора. Тази необходимост е предпоставена
от това, че ЗБН предвижда специален ред за определяне структурата на дълга,
кръга от кредитори и реда за удовлетворяването им, за да се гарантира
справедливото им удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Законовата
регулация, насочена към установяване на структурата на дълга, кръг от кредитори
и ред за удовлетворяването им, обезпечава основната цел на универсалното
изпълнение. Ето защо законодателят, за да обезпечи постигане на целта на
универсалното изпълнение и да гарантира правата на кредиторите с приети
вземания, е предвидил възможност сделките от разпоредително естество (макар и
резултат от упражнено потестативно право, принадлежащо на друг правен субект) да бъдат атакуеми в петгодишния преклузивен
срок.
Активно легитимираните лица да
предявят исковете по чл. 59, ал. 3 и по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са лимитативно
посочени от законодателя в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр.
с чл. 60, ал. 3 от ЗБН – от синдика на банката, а при негово бездействие от
Фонда за гарантиране на влоговете в банките или всеки кредитор на банката.
Следователно, синдикът на банката е само едно от активно легитимираните да
предявят такива искове лица. В случая активно легитимираните лица действат от
името и за сметка на масата на несъстоятелността. Извод за това може да се
направи и от подхода, използван от законодателя, при уреждането на дължимостта на разноските в това производство. В чл. 59,
ал. 7 от ЗБН е предвидено, че по такива искове не се
събира предварително държавна такса, и ако искът бъде уважен, следващата се
държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен,
държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.
Пасивно легитимирани ответници в процесуалната връзка са страните по спорното
материално правоотношение (прихващането), всеки от които има едновременно
качество на кредитор и длъжник. Прихващането се явява сурогат на изпълнението
на паричното задължение. Компенсацията се извършва с едностранно
изявление на един от двамата кредитори/длъжници. По
правната си същност това изявление е едностранна правна сделка, която не се
нуждае от форма. Правната същност на изявлението за прихващане като едностранна
правна сделка се извежда от това, че съществен негов елемент е волеизявлението
на една от страните, отправено до другата страна и насочено към постигане на
определени правни последици. След като изявлението за прихващане представлява
едностранна правна сделка, то страните по това правоотношение предопределят
страните по процесуалното правоотношение, възникнало въз основа на предявените отменителни искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН. Страните по
едностранната правна сделка са задължителни другари и тяхното конституиране в
процеса се явява положителна процесуална предпоставка, със съществуването на
която е свързано правото на иск. Ето защо настоящият състав на съда е приел, че
страна (ответник) в процеса следва да бъде и несъстоятелната банка.
Фактическият състав и на двете отменителни
претенции, чрез които ищецът упражнява признато му от закона преобразуващо
субективно право, е валидно изявление за прихващане, което е довело до
погасяване на насрещните вземания.
В настоящия случай валидно прихващане не е налице.
Аргумент в подкрепа на това виждане на състава е разпоредбата на
чл.88 и сл. от Правилника за Централния депозитар.
Нормата на чл.88 гласи, че емитентът на безналични
финансови инструменти уведомява ЦД за предстоящи плащания по дивиденти и облигационни емисии след вземане на
решение от съответния дружествен орган. Изплащане на дивиденти
и плащанията по облигационни емисии се извършват чрез
системата на ЦД при условията на
сключен договор между съответното дружество и ЦД и след получаване на заявление.
Eмитентът, превежда по сметка на
ЦД сумата, подлежаща на изплащане чрез
неговата система след отчисляване на дължимите данъци
в сроковете, определени в Наредба № 8 и настоящия правилник. Следователно, плащане на вземания на облигационери
следва да се извърши чрез посредничеството на Централния депозитар,
а необходимостта от това е предпоставена от равнопоставеността на облигационерите
и за да се възпрепятства възможността емитентът –
длъжник да извърши предпочтително плащане само на някои облигационери.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че двете изявления за прихващане не
са породили погасителен ефект и основание за това е противоречието им със
закона – императивните разпоредби на Правилника на Централния депозитар, посочените по- горе чл.88 и чл.89 от Правилника. Чл.96 от
Правилника задължава ЦД
да извършва плащания по облигационни
емисии чрез системата си към
облигационери с клиентски сметки и предоставя списъци на облигационерите
с лични сметки за изплащане лихви
/главница/ на дружеството.Следващите
текстове уреждат механизма за извършване на плащане. Осъществявайки процесните прихващания ответникът чрез допустими от закона
правни средства преследва недопустим резултат – предпочтително да удовлетвори
един от облигационерите.
Освен
това от събраните по делото доказателства не става ясно кога е настъпил падеж
на вземанията на облигационерите за главницата и
лихвата. Липсата на яснота относно матуритета води до
извод за липса на предпоставките за осъществяване на извънсъдебното прихващане
– чл.103, ал.1 ЗЗД. Но дори и да се приеме, че тези обстоятелства могат да се
установят от партидата на ответника, то по горепосочени съображения настоящият
състав приема, че прихващане на вземания на несъстоятелната банка, в качеството
и на облигационер/ заемодател с вземания на ответника
„Р.К.“
АДСИЦ, ЕИК ********, противоречи на императивни правни норми, което води до
нищожност на тези сделки ( чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД
във връзка с чл.44 ЗЗД, във връзка с чл.88, чл.89; чл.96 и сл. от Правилника за
ЦД).
Ето защо настоящият състав на съда
намира, че тези претенции се явяват неоснователно предявени и поради това
следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като ответникът „Р.К.“
АДСИЦ, ЕИК ********, е въвел възражение за недопустимост на предявените искове,
поради липса на интерес от тяхното предявяване, настоящият състав намира за
необходимо да отбележи следното:
Облигационният заем е правен способ
за увеличаване на финансовите средства на АД от чужди източници. Облигацията не
замества договора за заем в неговата писмена форма, а само удостоверява факта
на неговото сключване. Това е договор, сключен между от една страна АД, в
качеството му на издател на облигации и заемател на
пари, а от друга страна, всички лица, които са записали облигациите и срещу тях
са предоставили на АД парични средства за временно ползване, срещу
възнаграждение. Тези лица се наричат облигационери.
Всяко лице може да сключи облигационен заем с АД, т.е да запише облигации и да
стане кредитор на дружеството. Разликата между облигационера
и акционера е, че облигационерът е кредитор на
дружеството, не участва в стопанската дейност, не носи последиците от нея и
неговите интереси се удовлетворяват преди тези на акционерите. За да получи,
обаче АД кредит по договор за облигационен заем, трябва да се изпълни определен
в закона ред. Нормативната уредба е в ТЗ, ЗППЦК, Закон за ипотечните облигации
и др.
В настоящия случай действително с
облигациите е извършено разпореждане от синдика на банката. Доказателствата в
тази насока са безспорни. В резултат на това разпореждане колективните и
индивидуални права по облигациите са преминали в правната сфера на трети за
делото лица. Действително към настоящия момент липсват доказателства за това,
че несъстоятелната банка има качество на кредитор спрямо „Р.К.“ АДСИЦ, ЕИК ********.
Тезата на процесуалния представител на синдика, че банката има вземане,
представляващо купон (лихва) не се подкрепя от доказателствата по делото, тъй
като липсва представен договор за цесия, който би подкрепил тази теза, която
законът допуска – да се прехвърли вземане само за главница и/ или лихви/
респективно да не се прехвърлят вземанията за лихви изобщо. Но както вече е
посочено по- горе липсват доказателства, че банката има качество на кредитор.
Това означава, че чрез прехвърлянето на облигацията са прехвърлени всички
права, които тя инкорпорира. Следователно
прехвърлени са всички вземания. Ето защо за ищеца съществува правен
интерес да установи със СПН, че прихващанията са
относително недействителни, за да може със СПН да се установи, че преобретателят по прехвърлителните
сделки е получил всички колективни и индивидуални права, които облигацията обективира. Поради това правопрекратителното
възражение на този ответник настоящият състав на съда не споделя.
По претенцията по чл.59, ал.2 ЗБН.
Съобразно законовата разпоредба изявлението за прихващане се отправя
до синдика и трябва да бъде
направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Законодателят изисква утежнена форма, в която е обективирано изявление за прихващане, тогава, когато то е
отправено до синдика.
В настоящия случай изявленията за
прихващане са постъпили в делотоводството на „КТБ“
АД(н) на 21.10.2014 година, респективно на 27.11.2014 година. Към този момент
фигурата на синдика все още не е възникнала и банката се е представлявала от
квестори. Установените по делото факти не се субсумират
от посочената разпоредба на закона, чийто смисъл е безспорност на това от чие
име е изявлението за прихващане, което е отправено към синдика на банката, а
това предполага откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо и тази
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователно предявена.
По отношение на иска с правно основание
чл.3, ал.3 във връзка с ал.2 на същата разпоредба от ЗБН.
Съобразно постановеното с Решение № 239 от 15.05.2018 г. по т.д. № 986/2017 г., Т. К., І Т. О. На ВКС, прихващане от кредитор на банка в
несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в разпоредбата
на чл.3, ал.2 ЗБН и може да се атакува само със специалните искове по чл.59,
ал.3 и ал.5 от същия закон. Ето защо настоящият състав, който изцяло възприема
така даденото тълкуване на нормата от състава на ВКС,, приема, че този ред на
защита не касае прихващанията, поради което и тазе претенция се явява неоснователно предявена.
По разноските.
С нормата
на чл.59, ал.7 ЗБН законодателят е постановил, че по исковете по ал. 3 и 5 и в производствата по обжалване не се
събира предварително държавна такса от лицата по
чл. 62, ал. 1. Ако искът бъде
уважен, следващата се държавна такса
се събира от осъдената страна, а ако искът бъде
отхвърлен, държавната такса се събира
от масата на несъстоятелността. Ето защо, поради извод за неоснователност на съединените като евентуални
претенции масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н) следва да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 7 641,82 лв
(на база 191 045,47лв).
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдика
на „К.Т.Б. „ АД(н), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Р.К.“
АДСИЦ- в ликвидация, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв.Н.Й. и „К.Т.Б. „ АД(н),
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл.59,
ал.5, чл.59, ал.3ЗБН, за обявяване относителната недействителност на изявления
за прихващане, направени от ответника „Р.К.“ АДСИЦ - в ликвидация, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Н.Й. и постъпили
в деловодството на несъстоятелната банка на 21.10.2014 година и на 27.11.2014
година, поради неоснователността им.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„К.Т.Б. „ АД(н), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, чрез
синдика, срещу „Р.К.“ АДСИЦ- в ликвидация, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Н.Й.,
искове с правно основание чл.59, ал.2 вр. с чл.26 ЗЗД
и чл.3, ал.2 ЗБН – за прогласяване нищожността на изявления за прихващане,
направени от ответника „Р.К.“ АДСИЦ - в ликвидация, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Н.Й. и постъпили в деловодството на
несъстоятелната банка на 21.10.2014 година и на 27.11.2014 година, поради
неоснователността им.
ОСЪЖДА, на основание
чл.59, ал.7 ЗБН, масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС разноски по
това дело, представляващи държавна такса в размер на 7 641,82 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: