Р Е Ш Е Н И Е
№ 260906
24.06.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 1653 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Д-р П.Д.№ 25, офис - сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представлявано от М.Д.Д., с която се моли съда да приеме за
установено, че ответникът В.Т.К., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата
от 600 лева главница, дължима по договор за паричен заем №
5219807/19.10.2015 г., сумата от 83,27 лева договорна лихва за периода от
18.11.2015 г. до 16.05.2016 г., сумата от 418,67 лева
неустойка за периода от 18.11.2015 г. до 16.05.2016 г., сумата
от 150 лева такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата от 100
лева такса разходи за дейност на служител, сумата от 215 лева лихва за забава
за периода от 08.06.2016 г. до 29.08.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2019 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 3249/03.09.2019 г. по ч. гр. д. № 7371/2019 г. на БРС.
Твърди се, че между К. и „Вива Кредит“ ООД е
сключен договор за паричен заем № 5219807/19.10.2015 г. На длъжника е
предоставен кредит от 600 лева. Кредитът е следвало да се погаси на 7 равни
месечни вноски, като падежът на последната вноска е 16.05.2016 г. На 08.06.2016 г. е сключен договор за
прехвърляне на вземания между „Сити кеш” ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, като вземането срещу длъжника по посочения по-горе договор за
кредит е прехвърлено изцяло, за което длъжникът е уведомен. Моли се за
уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски в исковото и
заповедното производство.
Ответната страна чрез особен
представител е оспорила съществуването на валидно облигационно отношение между
страните, тъй като няма данни заемната сума да е усвоена от заемополучателя. На
следващо място е посочено, че договорът за цесия не е породил действие за
ответника, тъй като не му е надлежно съобщен, поради което ищецът не е надлежна
страна в производството. Посочено е, че клаузите на чл. 5, ал. 5, чл. 5, ал. 2
и 3 от договора са неравноправни. Договорът е недействителен на основание чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което се дължи само чистата стойност на кредита.
Моли се съда да отхвърли
претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за паричен заем №
5219807/19.10.2015 г., сключен
между „Вива кредит“ ООД и К.. В договора е посочено, че на
кредитополучателя се предоставя заем в размер на 600 лева. Уговорен е годишен
лихвен процент 40,30 %, като сумата ще бъде върната ведно с уговорената лихва
на 7 месечни вноски, последната с падеж 16.05.2016 г.
Приложен е договор за прехвърляне
на вземания, сключен между „Вива кредит” ООД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД на 22.01.2013 г., в който е описано, че първото дружество продава и прехвърля чрез
цесия на второто вземанията си към длъжници по договори за кредит, описани
подробно в приложението, сред които фигурира и ответникът К.. Представено е
уведомление до длъжника за цесията.
Вещото лице, изготвило
съдебно-икономическата експертиза, е посочило, че до продажбата на вземанията
няма постъпили суми за погасяване на дължимите от К. суми по договора. След
прехвърляне на вземанията са постъпили плащания за погасяване на задълженията в
размер на общо 450 лева – на 02.09.2019 г. 200 лева, 02.10.2019 г. – 200 лева,
на 26.02.2020 г. – 50 лева. Изчислило е размерът на дължимата лихва за забава.
Вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза е посочило, че на 19.10.2015 г. в 12.42 ч. К. е
усвоил сумата по кредита, видно от онлайн платформата, чрез която е
кандидатствал и одобрен за кредит. В същата са отразени всички елементи на
договора, начинът на сключването му. Договорът е подписан от К. с паролата от личния
си акаунт, която служи за електронен подпис.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск,
съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между прехвърлителя на
вземането „Вива
кредит” ООД и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, по което последното е
изпълнило задълженията си точно, както и забавата на ответника да изпълни
задълженията си по договора в уговорения срок.
Ищецът съумя да проведе пълно и главно доказване на основанието на претенцията
си за главница по настоящото дело. По делото е безспорно установено чрез приетата съдебно-техническа
експертиза, че на 19.10.2015 г. „Вива
кредит“ ООД като заемодател и К. като заемополучател са сключили валиден договор за заем. Въпреки че по
делото не е представена разписка за получена от К. сума по договора, същият е
потвърдил сключването на договора и неговите параметри, подписвайки същия електронно
и извършвайки по него плащания – видно от заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза същият е извършил плащане на сума в общ размер 450
лева. Поради това съдът намира
за доказано
основанието на иска – съществуване на договорно
правоотношение между „Вива кредит“ ООД и ответника, цитирано в
исковата молба, и неговия предмет – предоставяне
на сума срещу задължение на кредитополучателя да върне предоставения му заем,
като връща ежемесечно уговорена в погасителния план към договора погасителна
вноска. Действието
на договора се е прекратило след изтичане на срока, уговорен в него – 16.05.2016
г.
Праводателят на ищеца е изпълнил договорното си задължение и е предоставил
заемната сума, поради което в тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил
насрещното си парично задължение по договора да върне предоставеният му заем,
ведно с начислените договорни лихви, в сроковете, уговорени в договора.
Доказателства за заплащане на договорените суми от страна на ответника липсват,
въпреки изрично разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
Размерът на
задължението към датата на прехвърляне на вземането на ищеца по делото съгласно
заключението на вещото лице Б. е 600 лева главница, 83,27 лева договорна лихва,
668,67 лева такси и неустойки. След извършеното плащане на сумата 450 лева е
останала за плащане 578,97 лева главница, 100 лева такса за просрочие, 150 лева
такса за изпращане на писма при просрочие, 418,67 лева неустойки.
Неоснователно
се явява възражението на процесуалния представител на ответника, че не е
уведомен за прехвърляне на вземането и следователно ищецът няма качеството на
кредитор спрямо него. Смисълът на изискването за
уведомяване на длъжника за цесията е неговата
защита – да знае на
кого да изпълни и, ако не е бил
надлежно уведомен и е изпълнил на стария кредитор, то да е изпълнил валидно. В случая обаче следва да се
отбележи, че след датата на прехвърляне на вземането К. е извършил плащания по договора
за кредит именно в полза на новия кредитор, т. е. знаел е, че вземането е прехвърлено.
Следва да се отбележи още, че ответникът е получил отправеното от „Вива кредит“
ООД чрез неговия пълномощник „Агенция за събиране на вземания” ЕООД (видно от
приложеното по делото пълномощно) уведомление
за цесията най-късно получавайки препис от исковата молба с приложенията към
нея, включително договор за цесия и уведомление за цесия. Следователно, най-късно
на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента до него уведомление,
като според практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК получаването на
уведомлението от особен представител на ответника се счита за надлежно връчено.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо
следва да се приеме, че договорът за цесия има действие за длъжника.
Следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на
ответника за недействителност на договора за заем поради неспазване
разпоредбите на ЗПК. За процесното правоотношение приложим е Законът за
потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК,
действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
Съдът намира, че възражението за неспазване разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК е основателно. В договора не е посочена общата сума, дължима
от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит.
По делото не е представен погасителен план, който да е предоставен и на
кредитополучателя, не е упоменато и в представения договор за заем какъв е размерът на главницата, лихвата, таксата за разходи и неустойката,
включени в месечната вноска от 97,61 лева, и кои задължения са включени в нея. Освен
това таксата за разходи и неустойката, дължими от кредитополучателя, очевидно
не са включени в размера на годишния процент на разходите, посочен в договора. Ето
защо следва да се приеме, че и задължението по чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК не
е изпълнено. Това води до предвидената в чл. 22 ЗПК недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
По
отношение на иска за неустойка съдът намира следното:
Съгласно
чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. С оглед съдържанието на същата и съобразявайки разпоредбата на чл.
143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, която гласи, че неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, съдът намира, че процесната клауза за неустойка е нищожна. В случая
неустойка е уговорена за неосигуряване на обезпечение и като такава излиза
извън типичната й функция да е дължима при неизпълнение на поетите насрещни
задължения по договор. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на
заетата сума ведно със съответната възнаградителна лихва отново съобразно
уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на
същността на неустоечната клауза. Същата се явява при това положение уговорена
с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за
потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на
разходите, поради което и на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не
се дължи. Ето защо искът за неустойка следва да се отхвърли.
По отношение
на претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране съдът намира
следното: съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Така формулирана, разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от
договора за дължимост на такса за експресно разглеждане на документи
противоречи на посочената норма на закона – чл. 10а ЗПК, което означава, че е
неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелства кредитора, като
предвижда получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е
гарантирано изпълнението на насрещно задължение. По отношение на разходите и
таксата за извънсъдебно събиране на задължението в заявлението е посочено, че
същата се дължи на основание Тарифата на „Вива кредит“ ООД, но не се установява от твърденията в
него по коя точно хипотеза от нея е начислена сумата. Освен това таксата
противоречи на такси противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК по изложените вече
съображения.
Ето защо съдът намира, че исковете са частично основателни. Следва да се
уважи искът за главница, а исковете за присъждане на договорна лихва, неустойка,
такса разходи и такси за извънсъдебно събиране исковете
са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Тъй като длъжникът е заплатил сума в размер на общо
450 лева след прехвърляне на вземането на новия кредитор, но и след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с тази сума следва да се
погаси част от дължимата главница, като размерът на непогасената главница
възлиза на сумата 150 лева, а за сумата 450 лева искът следва да се отхвърли
поради извършено в хода на производството плащане. Върху главницата е дължима и
лихва за забава в размер на законната за претендирания период от 08.06.2016 г.
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
29.08.2019 г. Съдът направи изчисления на дължимата законна лихва в онлайн
калкулатор, като същата възлиза на сумата 196,36 лева, до който размер искът по
чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния
претендиран размер от 215 лева следва да бъде отхвърлен.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с
оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат деловодни разноски в размер на 660,70 лева в настоящото и заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева. Тъй
като плащането на част от дължимата по договора главница е извършено след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то разноски върху
тази част от претенцията се дължат, тъй като ответникът е дал повод за
завеждане на делото.
Поради изложените
аргументи Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Т.К., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Д-р П.Д.№ 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д., сумата от 150 лева главница по договор за
паричен заем № 5219807/19.10.2015 г., сключен между „Вива
кредит“ ООД
и ответника, сумата
от 196,36 лева лихва за забава за периода от 08.06.2016 г. до
29.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главница от 600 лева от датата на подаване на
заявлението – 30.08.2019 г., до
изплащане на вземането (съобразявайки следните плащания – на 02.09.2019 г.
– 200 лева, на 02.10.2019 г. – 200 лева, на 26.02.2020 г. – 50 лева), за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3249/03.09.2019 г. по ч. гр. д.
№ 7371/2019 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за приемане за установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца сумите от 83,27 лева договорна лихва за периода от
18.11.2015 г. до 16.05.2016 г., 418,67 лева неустойка за периода от 18.11.2015 г. до
16.05.2016 г., 150 лева такса разходи за събиране на просрочени вземания, 100 лева
такса разходи за дейност на служител, както и иска за обезщетение за забава над присъдения
размер от 196,36 лева до пълния претендиран размер от 215 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата над присъдения размер от
150 лева до пълния претендиран размер от 600 лева главница поради извършено в хода на производството плащане на сумата 450 лева.
ОСЪЖДА В.Т.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Д-р П.Д.№ 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д., сумата от 660,70 лева (шестстотин и
шестдесет лева и седемдесет стотинки) съдебно-деловодни
разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева