М О Т И В И
Към Присъда №
13/05.06.2019г. по НОХД № 271/2019г. на СлОС,
изготвени на 20.06.2019г.
Окръжна
прокуратура – Сливен е внесла против подс. В.Н.О. обвинителен акт за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 198, ал. 1 от НК, затова че на 22.02.2019г.,
в гр. Сливен, на *** ***, отнела чужди движими вещи
- дамско портмоне на стойност 3,60
лв. с намиращите
се в него 150 лв. и лична
карта, от владението на П.Г.А. ***, с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребила за това сила
и грабежът представлява опасен рецидив.
По повод писмена
молба от пострадалата П.Г.А., съдът прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявения
от нея против подс. О. граждански иск за сумата 150 лв., представляваща
обезщетение за причинените от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
22.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лв. и я
конституира като граждански ищец и частен обвинител по делото.
Входа на
съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие представителят на Окръжна прокуратура
– Сливен поддържа повдигнатото срещу подсъдимата обвинение,
като счита същото за безспорно
доказано от събраните на досъдебното
производство доказателства. Излага доводи на подс. О. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за минимум шест години, при строг режим.
Счита предявения граждански иск е
основателен и предлага съдът да го уважи
в размера, в който е предявен.
Гражданският ищец и частен обвинител моли
на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
години и да бъде уважен предявения граждански иск, ведно със законната лихва от
дата на увреждането. Претендира и направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Назначеният на подс. О. служебен защитник не оспорва фактите
по делото. Счита, че действително подсъдимата е
осъществила състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал.
1 от НК. Моли да й бъде наложено наказание към минималния размер, което да бъде
редуцирано с една трета. При определяне размера на наказанието лишаване от
свобода моли съда да вземе в предвид, че подсъдимата е оказала съдействие в
досъдебното производство, съжалява за стореното и макар да няма граждански
брак, има три деца, за които се е грижела до задържането й, както и че е в
затруднено материално положение.
В съдебно заседание подс. О. се признава за виновна
в извършването на престъплението, за което против нея
е повдигнато обвинение. Признава изрично всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и същевременно се съгласи да
бъде проведено съкратено съдебно следствие без се
събират доказателства за тези факти. Моли за по – леко наказание. Изказва
съжаление за стореното.
След като
обсъди наличните по делото фактически
данни, прецени всички събрани на досъдебното производство доказателства, за които страните
в предварителното изслушване
по чл. 371 от НПК изразиха
изричното си съгласие да не
се събират и проверяват в хода на съдебното следствие,
съобрази самопризнанието на подсъдимата относно всички
факти, изложени в обвинителния акт и изслуша доводите на страните, съдът
прие за установено
следното от фактическа страна:
Подс. В.Н.О. е на 33 години, без
образование, неомъжена, не работи. Препитава се основно чрез извършване
на кражби и грабежи. Осъждана е многократно – има 14 самостоятелни влезли
в сила присъди за кражби, повечето от които при
условията на опасен рецидив и за грабеж, за които са и налагани ефективни
наказания лишаване от свобода. Последно с влязло в сила на 29.06.2016г. определение
от 14.06.2016г. по ЧНД № 215 / 2016г. на Окръжен съд – Стара Загора й е
определено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от три
години при първоначален строг режим, което на основание чл. 24 от НК е завишено
с шест месеца. Подс. О. е изтърпяла това наказание на 28.12.2018г.,
когато е освободена от Затвора – Сливен.
При пребиваването си в Затвора подсъдимата
е била в една килия заедно със
свидетелите Д.М.Р.и Н.С.М.–
и двете от гр. Сливен, които към датата на престъплението
също са били
на свобода.
След
освобождаването от затвора подс. О. заживяла при свид. Д.Р., с която били
близки приятелки.
На
21.02.2019г. подс. О. и свид. Р. се настанили за два дни в хотел „Сливен"
в гр. Сливен. Сутринта на 22.02.2019г., около 10:00 часа подсъдимата излязла
сама от хотела и започнала да се разхожда по централната пешеходна зона на гр.
Сливен. Седнала на една скамейка в района на зоната, наречена „Кълбото" и
покрай нея преминала възрастна жена (пострадалата - свид. П.Г.А.), от чантата
на която стърчало портмоне. Подс. О. взела решение да вземе портмонето на
възрастната жена, като за целта тръгнала след нея. Когато пострадалата - свид. А.
на 78 години, стигнала до близкия жилищен блок, в който живее на ***и влязла
във вход „Б" на блока, подсъдимата ударила с ръце пострадалата по главата,
блъснала същата в дървената врата на входа и със сила започнала да дърпа
чантата от ръцете на пострадалата, която последната стискала здраво. Подс. О.
успяла да извади портмонето от чантата и побягнала с него от мястото. Свид. А.
започнала да вика за помощ. В същия момент в близост се намирала свид. В.Д.,
работеща като пощенски раздавач, която видяла бягащата подсъдима с черното
портмоне в ръка и викащата за помощ пострадала, която успяла да й обясни, че
бягащата мургава жена я ограбила, като взела портмонето в което имало пари. По
повод на видяното и казаното от пострадалата, свид. В.Д. се обадила за
случилото се на телефон „112".
След
като взела портмонето, подс. О. ***, където разказала на свид. Д.Р., че е
откраднала портмонето, което държи в ръцете си от някаква баба, в което
портмоне имало 150 лв.
След
това, около 14:00 часа, подсъдимата и свид. Р., отишли на ж.п. гара Сливен,
където се качили на потеглящия за гр. Бургас влак. От купето на вагона подс. О.
изхвърлила на перона личната карта на пострадалата, която била намерена от
машинист а М.В.В., който я предал на свид. Г.М.К.-
мл. инспектор в ЗЖУ (Зонално жандармерийско управление) - Бургас, сектор
Сливен.
В
резултат на проведените оперативно-издирвателни
мероприятия и координираните действия между структурите на РУ на МВР - Сливен и
ЗЖУ - Бургас, органите на МВР установили, че подс. О. и свид. Р. пътували с
влака за гр. Бургас. Подс. О. обяснила на полицейските служители за извършеното
от нея и вземането на парите от възрастната жена и с протокол за доброволно
предаване предала портмонето, което преди това била взела от пострадалата.
Намерената
на перона на ж.п. гарата в гр. Сливен лична карта на постр. П.А., е била
върната на същата с разписка на
22.02.2019г.
След
проведените оперативно-издирвателни мероприятия,
подс. О. била задържана на 23.02.2019г. С определение от 25.02.2019г. по ЧНД №
100/19г. на Окръжен съд - Сливен по отношение на подсъдимата е взета мярка за
неотклонение "Задържане под стража".
При
разпита в качеството на обвиняема, О. обяснила начина на извършване на
престъплението, като обясненията й са проверени с проведен на 23.02.2019г.
следствен експеримент.
Видно
от заключението на съдебномедицинска
експертиза, при прегледа на пострадалата П.Г.А. е
установено наличието на значително охлузване на кожата в областта на основата
на гръбната повърхност на дясната китка, с размери
около 5-6 мм, с червеникав цвят, с болезнен травматичен оток на тъканите и с моравочервеникаво кръвонасядане около него. Тъканите
наоколо са болезнени, като болките се засилват при опипване с ръка и при
раздвижване на ръката в областта на китката. Пострадалата е получила и остра
стресова реакция, протекла с вегетативни прояви. Установените увреждания и
състоянието, в което е изпаднала пострадалата, добре отговарят да са били
получени по начин и време, както тя съобщава в предварителните сведения и са й
причинили „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота”.
Видно от заключението на
съдебно-оценителната експертиза, стойността на отнетото при престъплението портмоне с размери
10,5 х 20 см е 3,60 лв.
Видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза за изследване на оптичен носител
на информация от видеокамера № 169 на Община Сливен, намираща се на ***",
за времето от 10:43 часа до 10:47 часа на 22.02.2019г. е фиксирано движението
на възрастна жена, носеща в дясната си
ръка черна на цвят чанта и млада жена, облечена с черно на цвят яке и чернобял клин, която разговаря по телефон.
По делото, с оглед първоначално събраните доказателства, като
обвиняема за извършеното деяние е била привлечена Н.С.М., по отношение на която
след приключване на разследването, с постановление от 23.04.2019г. е прекратено наказателното
производство на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК.
Горната фактическа обстановка
е несъмнена. Тя се установява от събраните
по делото гласни, писмени и веществени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички те
са безпротиворечиви
и взаимно се допълват. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът одобри изразеното от подсъдимата съгласие да не
се провежда разпит на свидетелите
и вещите лица, като при постановяване
на присъдата непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит
и експертни заключения. Предвид признанията на
подс. О. относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прогласи,
че ще ползва
самопризнанието й, без да събира
доказателства относно въпросните факти. Освен от коментираните
по – горе неоспорени от страните
заключения на изготвените експертизи, признатите от подсъдимата факти се установяват по категоричен начин и от анализа
на останалия доказателствен
материал, събран на досъдебното производство и предявен на страните по
реда, предвиден в НПК в хода на проведеното
съкратено съдебно следствие: показанията на разпитаните
в хода на досъдебното производство свидетели П.А., В.Д., А.А., Г.К., Д.С., Д.Р. и Н.М. и множеството документи,
приложени и приети като писмени доказателства
по делото: протокол за следствен експеримент с приложен към
него снимков материал; протокол за разпознаване на лица и предмети със приложен към него снимков
материал; протокол за доброволно предаване на веществено доказателство - 1 бр. портмоне, черно на цвят с релефни
квадратчета, с два химикала в него; протокол за доброволно предаване
на лична карта; 2 бр. разписки за получаване на вещи; справки за съдимост на
подсъдимата и на свид. Н.М.; характеристична
справка на подсъдимата и на свид. Н.М.; декларации
за семейно и материално положение и имотно състояние на подъсимата и
на свид. Н.М., всичките не
оспорени от страните, изготвени по предвидения процесуален ред и отговарящина законовите изисквания
да бъдат годни доказателствени средства в наказателния процес.
При изграждане
на своите фактически констатации съдът се съобрази
и с предметите, приложени като веществени доказателства по делото, предявени на страните - 1 бр. портмоне с размери 10,5 см. х 20 см., черно на
цвят с релефни квадратчета, с две отделения с два ципа за двете
отделения, като в едното отделение на портмонето се
намират една жълта на цвят
химикалка и една прозрачна химикалка с надпис „ВASIC“.
Въз основа на приетото
за установено от фактическа страна,
съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подс.
В.Н.О. към момента на извършване на престъплението
е била пълнолетна и вменяема, разбирала
е свойството и значението на своите действия
и е могла да ръководи постъпките
си. След деянието и до настоящия момент тя не е изпадала
в такова разстройство на съзнанието, постоянно или краткотрайно,
което да не й позволява да разбира
свойството и значението на своите действия
и да ръководи постъпките си. Следователно
подс. О. отговаря на изискванията на чл. 31 от НК за наказателноотговорно
лице, поради което на същата може
и следва да се търси наказателна
отговорност за извършеното от нея престъпление.
С деянието подс. О. е осъществила обективните и субективни
признаци на състава на чл. 199, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 198 ал. 1 от НК, тъй като на 22.02.2019
г., в гр. Сливен, на *** ***, отнела чужди движими вещи - дамско портмоне на
стойност 3,60 лв. с намиращите се в него 150 лв. и лична карта, от владението
на П.Г.А. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за
това сила и грабежът представлява опасен рецидив.
Безспорно е авторството на деянието. От обективна страна
подс. О.
е отнела инкриминираните движими вещи – дамско портмоне с намиращите се в него 150
лв. и лична карта, без съгласието на пострадалата, осъществявайки своя фактическа власт върху тях, като
по този начин
е прекъснала фактическата власт на свид. А. върху същите. За да отнеме тези вещи, подсъдимата използвала сила - ударила с ръце пострадалата по главата и я блъснала в дървената врата на
входа на блока, в който живеела, след което дърпала дамската чанта от ръцете й, успяла да
извади портмонето от чантата и побягнала
от мястото на престъплението.
С оглед на предишните осъждания на подс. О., която има 14 самостоятелни влезли
в сила присъди за кражби, повечето от които при
условията на опасен рецидив и за грабеж, за които са и налагани ефективни
наказания лишаване от свобода, деянието й следва да се квалифицира като опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК - тя е извършила престъплението
след като е била осъждана повече от два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
изпълнението на наказанията за тях не е отложено по чл. 66 от НК. Последното си
наказание лишаване от
свобода за срок от три
години и шест месеца при първоначален строг режим е изтърпяла на 28.12.2018г. и
преди да са изтекли два месеца от
освобождаването й от затвора е извършила настоящото деяние.
От субективна
страна подс. О. е действала при форма на
вина - пряк умисъл. Съзнавала е обществената опасност на деянието, предвиждала
е настъпването на общественоопасните последици и е
искала настъпването им. Подсъдимата е съзнавала, че портмонето с парите и
личната карта са чужди вещи, които са във владение на друго лице, което не е
съгласно да му бъдат отнети, като е целяла именно този противоправен
резултат, още когато видяла пострадалата да минава покрай нея и я е проследила
до входа на блока, в който живеела. Срещу свид. А. подсъдимата съзнателно е
употребила сила, за да отнеме вещите. Налице е било и специфичното за присвоителните престъпления намерение - за противозаконно
присвояване на предмета на посегателство. Този субективен елемент е намерил
своя обективен израз в поведението на подсъдимата, която е избягала след като
взела портмонето на пострадалата.
Като причини и условия за извършване на престъплението съдът
преценява стремежа на подсъдимата към облагодетелстване по престъпен начин, материалното и социалното и положение
и социалната среда, изградените трайни престъпни навици и начин на живот.
При индивидуализацията на наложеното на
подс. О.
наказание, съдът се съобрази
с принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация. Съдът отчете всички обуславящи вината и отговорността й
обстоятелства в съответствие
с чл. 58а от НК, предвид императивната разпоредба на чл. 373,
ал. 2 от
НПК.
Като смекчаващи
вината на подсъдимата обстоятелства съдът
прецени изказаното от нея съжаление за
стореното; оказаното съдействие на разследването, ниският размер на
отнетата парична сума /150 лв./, който е под минималната работна заплата за
страната. Съдът не прецени като смекчаващи
вината на подсъдимата обстоятелства посочените от защитника й – затруднено
материално положение и наличието на три деца, за които се грижи. В случая
затрудненото материално положение на подсъдимата не е смекчаващо отговорността
й обстоятелство, тъй като тя е в
трудоспособна възраст и няма обективни пречки да получава средства за
препитанието си от легални източници на доходи.
Действително, видно от приложената декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, подс. О. има три деца, но няма доказателства за
тяхната възраст, а от събраните по делото доказателства не се установява,
децата й да живеят при нея и тя да полага грижи за тях.
Като отегчаващо вината на подсъдимата
обстоятелства съдът прецени това, че е насочила престъпните си цели към слаба и уязвима възрастна жена на 78
години.
Не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността на подс. О. обстоятелства и съдът не следва да обсъжда предпоставките за
приложение на чл. 58а, ал. 4 от НК.
Обществена
опасност на извършеното деяние не е по - висока от характерната за този вид престъпления. Особено показателен за високата степен на
обществена опасност на подсъдимата и за неуспешния процес на поправянето й е
фактът, че още преди да са минали два
месеца след като е изтърпяла общо наказание лишаване от свобода за срок
от три години и шест месеца за кражби
при опасен рецидив, тя е извършила настоящото престъпление. Подсъдимата има 14
самостоятелни влезли в сила присъди за кражби /повечето от които при условията
на опасен рецидив/ и за грабеж, като видно от изготвената справка за съдимост,
престъпната й дейност е започнала още като непълнолетна.
За престъплението по
чл.
199, ал.1, т. 4,
вр. чл. 198, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода за
срок от пет до
петнадесет години, като съдът може
да постанови и конфискация до една втора от
имуществото на виновния.
Отчитайки всичко изложено, съобразявайки доводите
на обвинението и защитата относно вида и размера на наказанието и като взе
в предвид целите на генералната
и специална превенции, съдът стигна до
извода, че следва да определи на подс. О. наказание при условията на
чл. 54 от
НК - лишаване
от свобода, в размер между средния и минималния, предвиден в закона, а именно за срок от седем години и шест месеца. Определеното наказание
лишаване от свобода съдът редуцира
с 1/3 съгласно императивната
пазпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и наложи на подс. О. наказание
лишаване от свобода за срок
от пет години, което следва да изтърпи при първоначален
строг режим.
Съдебният състав счита,
че с този размер на наказанието лишаване от свобода в достатъчна степен
ще се постигнат
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК от наложеното наказание
лишаване от свобода съдът приспадна времето, през което подс. О. е била
задържана и по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража”, считано от 23.02.2019г. до влизане в сила на присъдата.
Съдът обсъди и приложението на допълнителното наказание
предвидено за престъплението по чл.199 ал.1 т.4 от НК – конфискация до една
втора от имуществото на подсъдимия. Това наказание не е задължително и се
налага по преценка на съда. Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай
налагането на това допълнително наказание не е необходимо, а и подс. О. не
притежава никакво имущество.
След влизане в сила
на присъдата веществените доказателства по делото: 1 бр.
портмоне с размери 10,5 см. х 20 см., черно на
цвят с релефни квадратчета, с две отделения с два ципа за двете
отделения, като в едното отделение на портмонето се
намират една жълта на цвят
химикалка и една прозрачна химикалка с надпис „ВASIC“ следва да се върнат
на собственика им П.Г.А..
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В настоящото наказателно производство пострадалата П.Г.А.
е предявила против подс. О. граждански иск, с който претендира да й бъде
присъдено обезщетение за претърпени от престъплението, извършено от подсъдимата
имуществени вреди в размер на 150 лв., ведно със законната лихва, считано от
22.02.2019г. до окончателното изплащане на претендираната
сума. Така предявения граждански иск е доказан по своето основание и размер.
Подсъдимата е отнела от пострадалата портмоне със сумата от 150 лв. и лична
карта. Портмонето е приложено като
веществено доказателство по делото и след влизане в сила на присъдата е разпоредено да бъде върнато на гражданския ищец А., а
личната карта е върната на последната с разписка от 22.02.2019г.. Т.е.
невъзстановените на гр. ищец имуществени вреди са в размер на 150 лв. Основателна е и акцесорната
претенция за заплащатне на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането.
С оглед на това подс. О. беше осъдена да заплати на
гражданския ищец П.Г.А. сумата от 150
лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл. 199 ал. 1
т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 пр.1 от НК имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 22.02.2019г. до
окончателното изплащане на присъдената сума. Подс. О. беше осъдена да заплати
на гр. ищец и частен обвинител А. и направените от последната разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Според правилата на процеса подс. О. беше осъдена да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от 376
лева, направените по делото разноски в
досъдебното производство.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :