П Р О Т О К О Л
гр.Сливен, 26.08.2019г.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в публично разпоредително съдебно заседание
на двадесет и шести август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.С.А.Д.
при
участието на секретар Мария Тодорова и прокурор БОРИСЛАВ СЯРОВ сложи за
разглеждане НОХД № 362 по описа за 2019г., докладваното от Председателя.
На
поименното повикване в 10:30 часа, се явиха:
За
Окръжна прокуратура Сливен, редовно призована, се явява прокурор Сяров.
Подсъдимият
В.Т.К., редовно призован, се явява лично и с адв.Г.Х. *** и с адв.Д.А.Н. от АК
– Ямбол, редовно упълномощени.
Съдът
предостави възможност на страните да изразят становище по хода на делото.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ.Х.:
Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ.Н.:
Да се даде хода на разпоредителното заседание.
ПОДС.К.:
Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът
намира, че следва да бъде даден ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р
Е Д Е Л И:
ДАВА
ход на разпоредителното заседание.
ДАВА
думата на страните да изразят становището си по въпросите, съдържащи се в
разпоредбата на чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни
заседатели, по въпросите визирани в разпоредбата на чл.248 от НПК, становището
ми е следното – намирам, че настоящото производство е подсъдно на СлОС, предвид
повдигнато по отношение на подсъдимия обвинение. Няма основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство. Считам, че на досъдебното
производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. По т.4
считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила, доколкото подсъдимия не признава вината си. Не намирам, че са налице
условия за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. По
отношение на взетата мярка за процесуална принуда, няма основания за нейното
изменение. Съдът се е произнасял многократно по този въпрос, като последното е
потвърдено с акт на АС Бургас. На този етап нямам искания за събиране на нови
доказателства. Моля да насрочите съдебно заседание с призоваване на свидетелите
и вещите лица в указания от закона срок, както и да бъдат призовани лицата,
които са посочени в списъка към обвинителния акт.
АДВ.Н.: Уважаема госпожо
Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на СлОС,
с оглед разпоредбата на чл.35 ал.2 и чл.36 ал.1 от НПК, определящи родовата и местна
подсъдност на наказателните дела. Считам, че не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. По третия въпрос
считам, че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, но не по смисъла на
чл.249 ал.4 т.1 от НПК, защото формално подсъдимият е бил привлечен като обвиняем,
разпитан е, има защитник. Проблемът, според нас, е в обвинителния акт, тъй като
обвинителния акт има две предназначения. От една страна определя предмета на
доказване, а от друга - очертава всички фактически и юридически основания, на
базата на които се иска осъждане на подсъдимия. Обвинението следва да бъде така
конструирано, че да е напълно ясно за какво престъпление е обвинен подсъдимия. В
случая считам, че не е така. Налице са конкретни слабости на обвинителния акт,
които освен, че нарушават правото на защита на подзащитния ми К., са в противоречие
с изискванията на чл.246 ал.2 от НПК. Какво конкретно имам предвид. В
обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъде посочено мястото на извършване
на твърдяното престъпление. Място има, ясно е къде са намерени инкриминираните
растения. Но как това място се свързва с подс.К. в обвинителния акт, не става
ясно. Независимо от представените по делото договори за наем, в обвинителния
акт е прието, че в сградата има неизползвани помещения, без същите да бъдат
уточнени по никакъв начин. По-надолу се твърди, че част от помещенията,
включително тези в приземните етажи, били
ползвани от обв.К., а на стр.3 от обвинителния акт се твърди, че обв.К. е
собственик на помещенията, чиито врати са облепени с хартия. Не става ясно кои
са помещенията, където са намерени инкриминираните растения и какво свързва К.
с тези помещения. Дали е ползвател, дали е собственик или самонастанил се в
някои неизползвани помещения, което е нелогично, с оглед представените доказателства,
имам предвид договорите за наем. Пак свързано с мястото, на стр.2 от обвинителния
акт е записано, че единия от входовете на първия етаж води към офисите и
канторите на горните етажи, а другият вход е на приземния етаж и води към помещения,
и към мазето. Определено се прави внушение, че двата входа нямат връзка помежду
си и само от входа на първия етаж може да се отиде до офисите и канторите на
горните етажи. Малко по-надолу в обвинителния акт се говори, че двамата свидетели
влезли в сградата през входа на първия етаж, откъдето слезли по стълбите,
водещи към приземния етаж и мазето. Тук вече става ясно, че от входа на приземния
етаж може да се стигне до офисите и канторите на горния етаж. Този момент е
изключително важен, тъй като от доказателствата по делото е видно, че влизайки
от входа на приземния етаж, К. се е отправил нагоре, към офиса на жената, с
която живее на съпружески начала и непосредствено след един ред стълби се
намира нейния офис. Според обстоятелствената част на обвинителния акт, след
приключване на претърсването и изземването на помещенията на ул.“Раковски“, К.
бил запитан от полицейските служители разполага ли с ключове, за да бъдат
заключени помещенията и според тях, той отговорил, че на една от вратите има връзка
с ключове за тези помещения. Не става ясно защо ключовете са поискани след
приключване на следствените действия, а не преди тях, и защо е необходимо да се
чупят стъкла. Стъклото и сега стои счупено. Ако ключовете са били на вратата и
защо не са ги видели. Реално тези ключове са били в колата на К., той ги е влез
от там, придружен от един от полицаите, който мисля, че не е от разпитаните по
делото. Остава въпросът, свързан със съответните ключове.
В обвинителния акт се твърди, че
в иззетата от дома тетрадка, К. е водил личен дневник, а на последните страници
с почерка на обвиняемия, били изписани сметки за извършвани разходи по
оборудване на оранжерията, за материалите, за засаждане, които са описани. Как
е прието, че почеркът е на обвиняемия, при липса на съдебно-графическа
експертиза, не става ясно. Както не става ясно и на база на какво се прави
извод, че описаните материали и пособия са свързани точно с инкриминираната
оранжерия. Нещо повече, при една съпоставка, ако приемем, че написаното е от
подсъдимия, няма иззет ЛУКС-метър, за който се пише, че е описан, няма инкубатор,
има някакви 3400лв за градинар. Как те кореспондират с оранжерията, не става
ясно. Човек ли е имало ангажиран там, тогава трябваше да има група и подсъдността
нямаше да бъде на СлОС. Твърди се, че част от записките касаят направени
разходи за наем на помещенията и изразходваната ел.енергия, като тези за енергията
надминавали сумата от 1000лв и това се свързва с отглеждането на голямото
количество растения. Защо се приема, че помещенията са на К., отново не стана
ясно. Видно от чл.10 ал.3 на предложения договор за наем, който А,Х, има сключен
с фирма „Мари-Жан“ ЕООД, всички разходи, свързани с ползването на имота, са за
сметка на наемателя. Дори да се приеме, че записките са на К., то е съвсем
нормално, като наследник на майка си, той да води отчетност на разходите на
помещенията. В обвинителния акт се твърди, че заявеното от обвиняемия
обстоятелство, че е отишъл в сградата да вземе учебници от кабинета на жената,
с който живее на семейни начала и че няма нищо общо със задържания там Х.,
контрастира ярко, според обвинителния акт, с установената комуникация между тях,
изразяваща се в СМС, със съдържание: „Брат, ще закъснея днес“, като се твърди,
че К. е изпратил този СМС на Х., а реално, според техническата експертиза, е
точно обратното. СМС-ът на стр.127 от техническата експертиза на телефоните на К.
и часа на изпращане е 9:50:56ч. на 12.02.2019г.
Този СМС изпратен от Х. на К. и това води до извод, обратен на този, направен
от прокуратурата. При гледане на мярката прокурорът съвсем е променил текста на
СМС-а, като е отразил: „Довечера ще закъснея, брат“. Явно се прави внушение, че
от СМС, изпратен от К. към Х., му казва, че довечера ще закъснее. А СМС-ът е от
Х. към К., текстът е „Ще закъснея днес“ и часът на изпращане е сутринта. Така
че този СМС, който е основно доказателство на обвинението, няма връзка с
действителността и с техническата експертиза.
В диспозитива на обвинителния акт,
касаещ твърдяното престъпление по чл.354в ал.1 НК, липсва съдържанието на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол, а това е важно, тъй като
самото това съдържание, от процента, се касае дали е налице престъпление, иначе
е административно нарушение. И при привличането на обвиняемия, няма съдържание
на активно действащото вещество. В ОА и при второто привличане са посочени 524
растения в избено помещение. Тук не бих казал, че е нарушение. Протоколът, с
който е одобрено претърсването и изземването е за 283 броя и се явява една
разлика, но да приемем, че е одобрен протокола и се вижда какъв е броят на
растенията. От изброеното дотук може да се направи извод, че още в качеството
му на обвиняем в ОА, подс.К. няма как да разбере кои точно негови действия са
инкриминирани, респ. в извършването на какво конкретно деяние е обвинен, а това
е пречка да изгради адекватно защита си. Знаем, че нарушението на правото на
защита винаги е съществено процесуално нарушение. Тези нарушения по принцип не
могат да се отстранят в хода на съдебното производство, тъй като съдебното производство
стартира именно с изготвяне на ОА, в който обвиненото в извършване на
престъпление лице, следва да се запознае в пълнота с повдигнатото му обвинение.
Тъй като това не е направено, считам, че то е отстранимо от прокурора. Налице е
и очевидно фактическа грешка по смисъла на чл.248а от НПК. На стр.5 в ОА за
обект 2.1 е посочено съдържание на тетрахидроканабинол 6.00%, а на стр.7 за
същия обект 2.1, със същото тегло, е посочено съдържание на тетрахидроканабинол
4.90%. Така е в ОА, затова си позволявам да го изтъкна. Считам, че има още една
слабост на обвинителния акт, свързана с правната квалификация, имам предвид продължаваното
престъпление, но това няма как да се счита за съществено процесуално нарушение,
тъй като касае материалния закон и съдът по принцип няма правото да указва на
държавното обвинение каква правна квалификация да посочи в обвинителния акт.
По т.4, считам, че не са налице
условия за разглеждане на делото по реда на особените правила. По т.5, също
считам, че няма основания за разглеждане при закрити врати, привличане на
запасен съдия и т.н.
По отношение на взетата по отношение
на подсъдимия мярка за неотклонение домашен арест. Тук се натъкнах на нещо,
което ми е трудно да си обясня. С изменението на НПК, което е в сила от 06.11.2017г.,
от съдържанието на чл.270 ал.2 от НПК отпадна забраната за обсъждане на
обоснованото предположение. Следователно, недопустимо е вземане на такава мярка
за неотклонение при липса на обосновано предположение по смисъла на чл.63 ал.1 от НПК. Това е направено, за да може решенията на съда да отговарят на ЕКПЧ и е
прието още 2017г. В тази връзка за мен не стана ясно, защо при разглеждането на
искането за изменение на мярката за неотклонение в с.з., проведено на 17.07.2019г.
съдът е приел, че не следва да разглежда въпроса за наличие на обосновано предположение
за извършено престъпление. Това становище на съда е в противоречие с изменението
на НПК. За съжаление и в определението на БАС от 05.08.2019г. по ВЧНД № 166/2019г.
е записано, че обосновано и правилно в атакувания съдебен акт се сочи, че в
това специално производство е недопустимо обсъждането на обосновано предположение.
Останах учуден, когато видях друго определение № 46/08.08.2019г. по възз.дело №
170/2019г. на БАС, постановено от същия съдебен състав и в него е записано: „С
изменението на НПК отпадна забраната за осъждане на обоснованото предположение“.
В кой случай е прав БАС, не мога да кажа. Изменението в чл.270 е факт и е
недопустимо вземането на мярка за неотклонение. Тук се съгласям със заявеното
от прокурора, че когато липсва обосновано предположение, мярката за
неотклонение би следвало да бъде подписка, а не някаква друга. Считам, че
занимавайки се днес с мярката, следва да се разгледа наличието или липсата на
обосновано предположение, както и кумулативно дадените предпоставки, свързани с
това доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност
обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. По отношение на обоснованото
предположение, считам, че мотивите на БАС, с които е приел липсата на обосновано
предположение, определение № 51/21.03.2019г. по ВЧНД № 70/2019г. на БАС, са
правилни и законосъобразни. Там е записано, че от събраните по делото доказателства
не може да се направи обосновано предположение за авторството на деянието на обв.К.
за престъпление от общ характер. От гласните и писмени доказателства, според
БАС, може да се направи извод, че на инкриминираната дата К. е отключил
входната врата на сградата на ул.“Раковски“ и се е качил по стълбите на първия
етаж на сградата, в която има множество офиси, вкл. и този, ползван от жената,
с която К. живее на семейни начала. При гледане на мярката на 17.07.2019г. прокурорът
е повторил внушението, което е направил в ОА, свързано със СМС-а, за който
стана въпрос. Той е променил и текста, освен посоката му. Това е единия мотив,
който е използвал прокурора. Другото му съображение е свързано с това, че
другият обвиняем по делото е сключил споразумение и в текста самият прокурор е
записал за наличие на съучастие, което не се подкрепя от никакви реални доказателства
и от показанията на другия обв.Х.. Тук ще цитирам Решение № 184/24.10.2016г. по
н.д.№ 606/2016г. на ВКС, ІІ-ро НО. В това решение е записано следното: „Волеизявлението
на обвиняемия, с което същият се признава за виновен, изразява желание за
сключване на споразумение, с което наказателното производство да бъде прекратено,
има правна валидност само за целите на самото споразумение и не обвързва последващи
съдебни състави, които продължават разглеждане на делото по отношение на
останалите обвиняеми лица, включително и когато е в условията на съучастие“.
Другият момент, няма законово изискване за съда, който одобрява споразумението,
да извършва проверка за доказателствената му обезпеченост относно обвинението
спрямо обвиняеми лица, които не са страни на същото. По делото за
споразумението, обв.К. не е страна по делото. Така че позоваването на споразумение,
сключено с друг обвиняем, не следва да
бъде мотив за обосновано предположение за това, че деянията, за които е обвинен
са извършени и доказани. Тук няма да преповтарям всички слабости, които посочих
на обвинителния акт, но те имат пряко отношение към липсата на обосновано
предположение. Липсата на това обосновано предположение следва да доведе до
отменяне на взетата мярка за неотклонение и приемането на по-лека такава, според
мен, подписка е достатъчна. Понеже с процесуалното си поведение подс.К. не се е
отклонявал и след като не се е укривал, и няма как да извърши друго престъпление,
следва да се направи извода, че не са налице и другите кумулативни
предпоставки. Тези твърдения, че 14 пъти е нарушавал мярката за неотклонение,
са голословни, тя отдавна трябваше да бъде заменен с друга. Самият прокурор не твърди,
че е нарушавал мярката. По отношение на възможността да повлияе на свидетели,
тримата свидетели по делото са полицейски служители и той по никакъв начин няма
да им повлияе, което блокира възможността да извърши друго престъпление. Ще
моля, с оглед липсата на обосновано предположение, да измените мярката за
неотклонение домашен арест в по-лека. Това няма да блокира по-нататъшното развитие
на делото. Ако приемете, че са налице съществени процесуални нарушения и да
върнете дело, ще бъде излишна репресия на подсъдимия да продължава да бъде под
домашен арест, тъй като това влияе колкото на него и на семейството му, и на
малолетните му деца. Тъй като досега не съм участвал в дело по мярка, ще
подчертая, че не са налице и предпоставките на чл.63 ал.2 от НПК.
По отношение на т.7 имаме искане
за събиране на нови доказателства на сегашния етап. Това е да бъде допуснат до
разпит като свидетел А.П.Х., другия обвиняем по делото, с който е сключено
споразумение. Искането ми е във връзка с разпоредбата на чл.118 ал.1 т.1 от НПК,
което дава възможност лицето да бъде разпитано като свидетел. Г-н прокурорът
също е заявил, че най-вероятно ще бъде разпитан този свидетел. Считам, че това
искане е основателно и моля да бъде уважено. Ако приемете моето становище по т.3,
е ясно,че делото следва да се върне на прокурора, да приемете, че има очевидна
фактическа грешка, а ако приемете, че моите съображения не са основателни, ще
моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред, за което да бъдат
призовани свидетелите и вещите лица.
АДВ Х.: По въпросите по чл.248а
от НПК, считам, че делото е подсъдно на настоящия състав. Няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. По отношение на
допуснатите съществени процесуални нарушения, считам, че колегата подробно
изложи съображенията си в тази насока, поддържам същите, подкрепям ги. Единствено
ще акцентирам, по отношение на мястото, където се твърди, че подсъдимият е извършил
съответните деяния, желая да уточня, че никъде в хода на ДП, макар и представителя
на ОП и дознанието бяха наведени от мен, представяйки цветен снимков материал,
но обстоятелството колко входа има съответната сграда, през къде се влиза, къде
се отива, защо подсъдимият е влязъл точно през тази врата, този вход, а не през
друг, както и за къде се е запътил, къде се е намирал, нямат нищо общо с
помещенията, в които са намерени инкриминираните растения. Но не бяха проведени
никакви процесуално-следствени действия в тази посока, като разпит или следствен
експеримент. По отношение наличния дневник, който се обвързва с деянията,
изключително споделям изложеното от адв.Н. и считам, че същият по никакъв начин
не обвързва подсъдимия с инкриминираните деяния. Що се касае до СМС-а, аз в
предходно с.з. по мярката, коментирах съдържанието му. Искам да обърна
внимание, че е допусната и манипулация на техническата експертиза, която
установява кореспонденцията, водена от К., тъй като е видно от самата експертиза,
че на 13.02.2019г. в 18:57:58ч., когато подсъдимият е бил задържан и телефонът
и СИМ-картата, ползвана от него, не се намират в него, има получен и респ. изпратен
от същия негов телефон отговор по отношение на предоставените за експертиза растения,
считам, че са допуснати съществени нарушения, както при предаването, така и при
обследването. Постарах се с поискване на допълнителна експертиза да бъдат изчистени
тези въпроси относно количество на иззетото вещество, процентно съдържание на
обследваното растение, вид на растението, дали е листна маса, корени, но видно
от делото, представителя на ОП прецени, че централно място в наказателния
процес има съдебната фаза на същия и отказа същите. Считам, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на подсъдимия.
По т.4, считам, че не са налице условия
за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основания
за разглеждане на делото при закрити врати. Няма нужда от привличане на резервен
съдия и т.н. По т.6 аз подробно индивидуално съм изложила съображенията си защо
следва да бъде изменена взетата по отношение на К. мярка за неотклонение. Поддържам
и споделям изцяло изложеното подробно от адв.Н., поради което моля същата да
бъде изменена в по-лека, дали подписка или гаранция, по преценка на съда.
По отношение искането за събиране
на нови доказателства, към настоящия момент, нямам такива.
По т.8, ако съдът сподели нашите
съображения за наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения, следва да бъде върнато делото на прокурора
за отстраняването на същите. В случай, че съдът не споделя същите, моля делото да
бъде насрочено за разглеждане по общия ред.
ПОДС.К.: Придържам се към изказаното
от адвокатите ми.
ПРОКУРОРЪТ: На първо място, изразявам
категорично несъгласие, че изнесеното в обвинителния акт нарушава правата на подсъдимия,
най-вече правото му да организира защитата си. Обвинителният акт е изграден изцяло
на база събраните в хода на ДП доказателства, едно ДП, в което защитникът на подсъдимия
участваше активно, за разлика от самия подсъдим. На два пъти бяха призовавани
за привличане в качеството на обвиняем. Първият път, веднага след задържането,
вторият път, в началото на м.юни, където водещият разследването им е разяснил подробно
какво точно е обвинен подс.К.. Подсъдимият К., тогава обвиняем, е заявил, че
разбира обвинението, желае да бъде защитаван от адв.Х. и се възползва от
правото си да откаже да дава обяснения по тези обвинения, което е негово право.
Сега, какво адв.Х. е казала на прокурора и на водещите разследването за входове
и изходи, и тетрадки, е ирелевантно за делото. По нашия НПК защитата на
обвиняемия, респ.подсъдимия, не дава обяснения. Обяснения дава обвиняемия или
когато бъде призован, или по негово желание. Аз съм бил противник на тази странна
за мен адвокатска практика, при която защитникът казва на обвиняемия: сега няма
да даваш обяснения и когато дойде ред да се предявяват материалите по делото, вместо
да се направят някакви искания за хода на разследването, тогава обвиняемия
започва да дава обяснения тази тетрадка от къде е дошла, какво пише в нея, за
какво били купувани вентилатори, абсорбатори и т.н. Обвиняемият имаше възможност
на няколко пъти той лично да даде обяснения за тази тетрадка, но той категорично
отказа. Становището на прокуратурата е, че тези вещи са закупувани за
оборудването на оранжерия за отглеждане на канабис. Ако на съдебното
производство бъде доказано противното, подсъдимият ще бъде оправдан. Не виждам
кое негово право е нарушено и кое налага връщане на делото на прокуратурата. Не
можах да разбера и въпроса със счупеното стъкло. Полицаите са влезли по този
начин. Ако имате претенции към органите на МВР, предявете иск да бъде изплатена
стойността на стъклото. Това не означава за прокуратурата, че подсъдимият не е
извършил престъплението, за което е привлечен на отговаря. По въпроса за мярката
за неотклонение, нямам какво да добавя. Обсъждан е няколкократно. Тя да остане
каквато е. Предоставям на съда да прецени въз основа на събраните по делото
доказателства. Твърдя, че няма допуснати никакви нарушения на правилата, довели
до ограничаване правото на защита на подсъдимия. В разпоредбата на чл.248 ал.4
от НПК е записано, че в хода на това заседание, разпоредителното, не се обсъждат
нарушения, свързани със събиране, проверка и оценка на доказателствата. По
въпроса за тетрадки, ключове, счупени стъкла и т.н., съдът следва да се
произнесе с окончателния си акт, след разглеждане на делото по същество.
АДВ.Х.: Уточнявам, с оглед
изявлението на прокурора, че въпросното счупено стъкло не се претендират вещи,
а тя по никакъв начин не обвързва поведението на К., че си е отключил и че си е
влязъл в сградата, и че се е насочил към помещението. Тя установява влизане от
страна на органите на МВР в самата сграда, чупейки стъклото
и К. няма нищо общо нито с входа от счупеното стъкло към тези помещения, нито
се е насочил там, където се намират тези помещения. Местоположението на дееца
само по себе си няма как да се обвърже с фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт. Представителят на ОП каза, че обвиняемият в хода на ДП не бил
изложил себе си и казал, че бил съгласен с всичко. Ако твърдим подобно нещо,
фигурата на защитник се обезличава като такава. Аз няма откъде да си измисля къде
се е намирал К., защото аз на 12.02.2019г. не съм била с него. И ако аз не зная
той къде е бил от него, с какво разполага, какво представлява дневника му, няма
как да го изложа нито в хода на ДП, нито пред настоящия състав. Ако той можеше,
щеше сам да се защитава.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание, съдът като взе
предвид обстоятелството, че се е запознал с материалите по делото и като
изслуша становището на страните във връзка с въпросите, съдържащи се в разпоредбата
на чл.248 ал.1 от НПК, констатира следното:
1. Настоящото дело е подсъдно на
Сливенски окръжен съд.
2. Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство по отношение на подсъдимия.
3. На досъдебното производство са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия К., изразяващо се в това, че
обвинението по чл.354в ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, не е
конкретизирано точно и ясно. В конкретното обвинение не е посочено съдържанието
на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол в процесните
растения коноп, а същият, видно от посоченото в обстоятелствената част и
изготвената по делото физико-химическа експертиза е в три различни процента за
трите различни обекта, от които е взета представителната проба. За да разбере
подс.К. в какво точно се обвинява, трябва в диспозитива на обвинението да е
посочено съответното количество наркотично вещество със съответното съдържание
на активен наркотично действащ компонент. Видно от материалите по ДП,
подсъдимият е привлечен като обвиняем на 10.06.2019г. по същия начин, без
посочване на съдържанието на активния наркотично действащ компонент за
обвинението по чл.354в ал.1 от НК, което според настоящия състав прави
обвинението неясно, неточно и самият подсъдим не може да разбере в какво точно се
обвинява. Съобразно ТР № 2/2002г. на ВКС, представителят на държавното
обвинение чрез обвинителния акт развива в пълнота своята обвинителна теза пред
съда, като поставя основните рамки на процеса на доказване и осъществяване
правото на защита. Поради това е длъжен така да формулира обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него. Съгласно трайната и задължителна съдебна
практика в обстоятелствената част на ОА прокурорът трябва задължително да
посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в него. В обстоятелствената част на ОА по настоящото дело
независимо, че е посочено заключението на извършената физико-химическа
експертиза с дата 05.04.2019г. относно взетите представителни проби, то не е
отнесено установеното съдържание на активен наркотично действащ компонент в
представителните проби за какво количество наркотично вещество се отнася, което
е пренесено и в диспозитива на конкретното обвинение. Това е елемент от
обвинението относно извършеното престъпление по чл.354в ал.1 от НК, отнасящо се
до съставомерен признак на деянието и липсата му води до ограничаване на
правата на обвиняемия, поради което съдът счита, че следва да се третира като
основание за връщане на делото на прокурора. По този начин подс.Караджов не
може да научи в какво точно се обвинява, което е нарушение на процесуалните
правила и то е съществено и отстранимо, довело до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимия. Поради това и на
основание чл.249 ал.4 т.1, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.248 ал.1 т.3 от НПК, съдът
следва да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, посочени по-горе. Всички
останали процесуални нарушения, посочени от защитата на подсъдимия касаят и са
свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства по делото, което
съгласно разпоредбата на чл.248 ал.4 от НПК не се обсъждат в разпоредителното
заседание, поради което съдът не ги и обсъжда. Относно действително наличната
очевидна фактическа грешка, касаеща обект 2/1 – 0.518 грама растителна маса с
посочено съдържание на тетрахидроканабинол 6.00%, а в диспозитива за същия
обект 2/1, със същото тегло, е посочено съдържание на тетрахидроканабинол 4.90%,
следва да се отстрани, както и констатираната от съда очевидна фактическа
грешка в обстоятелствената част на ОА, а именно посочено семена в обект 3/2 –
4.795 грама, а такъв обект няма – има обект 2/3 със семена 4.795 грама. Съдът
не даде срок за отстраняване на тези ОФГ по смисъла на чл.248а ал.1 от НПК, тъй
като следва, както посочи по-горе да прекрати съдебното производство и върне
делото на прокурора.
4. С оглед становището на
подсъдимия и неговите защитници не са налице условия за разглеждане на делото
по реда на особените правила, а и предвид прекратяване на съдебното производство.
5. Не се налага привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, не се налага назначаването на защитник,
вещо лице, преводач или тълковник, както и извършване на съдебни следствени
действия по делегация. Не се налага разглеждане на
делото при закрити врати.
6. Не се налага изменение на
взетата по отношение на подсъдимия В.К. мярка за неотклонение домашен арест и
исканията на защитата в тази насока не са основателни. Действително в разпоредбата
на чл.270 ал.1 от НПК не е посочено, че при това разглеждане на взетата на
подсъдимия мярка за неотклонение не се обсъжда обоснованото предположение за извършеното
престъпление, но предвид фазата, в която се намира делото, настоящата инстанция
намира, че не може да се произнесе относно обосновано предположение за
извършено престъпление от страна на подсъдимия, тъй като тогава ще са налице
основанията за отвод на състава, тъй като предварително ще се произнесе по
съществото на делото преди неговото разглеждане. Съдът намира, че няма нови обстоятелства,
които да налагат изменението на мярката за неотклонение на подсъдимия, а и
такива не се посочиха от защитата, поради което същата не следва да се изменя
или отменя. Мярката за неотклонение на подсъдимия, съобразно етапа на
наказателното производство, е адекватна и достатъчна за обезпечаване и
гарантиране на целите на мерките за неотклонение, съобразявайки нормата на
чл.57 от НПК. Съдът намира, че реалната опасност от укриване и извършване на
престъпление от подс.К. не е отпаднала, изхождайки от факта, че подсъдимият е
привлечен като обвиняем за две умишлени престъпления, наказуеми с лишаване от
свобода и глоба, като едно от тях е и тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК,
поради което тежестта на предвидените наказания предполага опасност от укриване
и извършване на престъпление от страна на подсъдимия.
7. Относно искането за разпит на
другия обвиняем по настоящия казус, който е сключил споразумение, в качеството
на свидетел, към настоящия момент съдът намира, че не следва да се произнася по
него, тъй като съдебното производство по делото се прекратява и делото се връща
на прокурора за отстраняване на посочените допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимия.
8. Предвид гореизложеното, следва
да се върне делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения и да се прекрати съдебното производство, поради което съдът не следва
да насрочва съдебно заседание.
Съобразно изложеното и на
основание чл.249 ал.2, вр.чл.248 ал.1 т.3 от НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
1. Делото, образувано по внесения
от Окръжна прокуратура обвинителен акт против подсъдимия В.Т.К. е подсъдно на
Сливенския окръжен съд.
2. Няма основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
3. На досъдебното производство са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, подробно описани в
обстоятелствената част на определението, поради което
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство
по НОХД № 362/2019г. по описа на СлОС и ВРЪЩА делото на прокурора за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
4. Не са налице са основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила.
5. Не се налага разглеждане на
делото при закрити врати, не се налага привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, не се налага назначаването на защитник, вещо лице, преводач
или тълковник, както и извършване на съдебни следствени действия по делегация.
6. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на подс.В.Т.К. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение
домашен арест.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за
неотклонение домашен арест на подс.В.Т.К..
7. Относно исканията за събиране
на нови доказателства, не се произнася по искането на защитата за разпит като
свидетел на А.П.Х..
8. Предвид обстоятелството, че
прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора, не се насрочва
съдебно заседание.
На основание чл.249 ал.3 от НПК
определението в частта по т.3 и т.6 може да бъде обжалвано или протестирано по
реда на глава ХХII от НПК – в 7-дневен срок пред Апелативен съд Бургас, считано
от днес.
Съдът ОБЯВИ определението на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 11.30
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: