№ 416
гр. гр. Добрич, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500616 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№11553/05.07.2022 год. на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Н.*** срещу
решение № 527 /03.06.2022 год. по гр.д.№20213230100880 /2021 год. на
Районен съд Добрич ,с което дружеството е осъдено да заплати на Г. Е. Р. с
ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „ДД.*** сумата от 590.46 лв., представляваща
недължимо платена при начална липса на основание по иск с правно
основание чл. 55 ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр. с чл. 34 от ЗЗД по договор за
кредит № ***/23.03.2017 год., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на исковата молба по пощата -18.03.2021 год. до окончателното
плащане.
С доводи за необоснованост на обжалваното решение и
постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се
претендира отмяната му и постановяване на ново от въззивния съд за
отхвърляне на исковата претенция в пълния размер на заявяването й.
Въззиваемата страна Г. Е. Р. счита жалбата за неоснователна и настоява
1
да не бъде уважавана.
Спорни между страните са въпросите доказано ли е по делото наличие
на сключен договор за цесия между „Файненшъл България“ ЕООД и “Изи
Асет Мениджмънт“ АД и плащането от заемателя Р. на трето за спора лице-
цесионера по спора на част от задължението и правното му значение
касателно искането заплатената сума да бъде върната от цедента; какви
компоненти и допускания следва да бъдат включени в изчисляването на
годишния процент на разходите съобразно предвижданията на чл.11 т.10 от
Закона за потребителския кредит и какъв е неговия размер ; нищожен ли е
процесния договор на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради нарушение на
добрите нрави и на основание чл.146 от Закона за защита на потребителите
поради неравноправност на отделните клаузи и как се съотнася по тези
въпроси размерът на възнаградителната лихва и таксата за услугата “Кредит
у дома“ с оглед предвижданията на чл.10ал.2 и чл. 10а ал.1 от ЗПК.
Обжалваното решение е постановено по осъдителен иск на Г. Е. Р.
срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Д.Н.*** , с предишно наименование на
дружеството – „Провидент Файненшънъл България“ ООД за сумата от 590.46
лв. , заявен с искова молба рег.№ 780/19.03.2021 год. и основан на твърдения
за сключен между страните договор за потребителски кредит от дата
23.03.2017 год., задължението по който за връщане на заетата сума , ищецът
изпълнил изцяло. Счита, че недължимо е погасил задължения в размерите от
по : 100.35 лв. –възнаградителна лихва ; 45 лв. – такса за “Оценка на досие“ и
445.29 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“ ,тъй като недействителни били
клаузите на договора относно възнаградителната лихва , заплащането на
такси за допълнителни услуги и размера на ГПР, както и договора в неговата
цялост .
Ответникът “Файненшъл България“ЕООД е оспорил иска с доводи, че
сключения между страните договор за потребителски кредит не е нищожен на
сочените от ищеца основания. Изложени са твърдения, че с договор за цесия
от дата 01.07.2017 год. ,сключен между дружеството и “Изи Асет
мениджмънт“АД ,вземането по процесния договор е било прехвърлено, като
остатъкът към датата на цесията е в размер на сумата от 1 530.75 лв.
Вземането се прехвърляло в състоянието към момента на сключване на
2
договора и прЕ.авало към новия кредитор в същия момент. Дори ищецът да
възразявал, че не е уведомен за цесията, то с получаването на исковата молба
,следва да се счита известен ,че “Изи Асет мениджмънт“ АД е кредитор по
договора за паричен заем за дължимия и незаплатен остатък в размера от
1 530.75 лв. и съгласно приложено към отговора на исковата молба
потвърждение. В случай, че съдът направи преценката ,че искът е
основателен, то ищецът следвало да дължи връщане единствено на платеното
в негова полза, но не е платеното след цедиране на вземането.
На дата 23.03. 2017 год. Г. Е. Р. е сключил договор за потребителски
кредит с ответното дружество “Файненшъл България“ ЕООД, с предишно
наименование „Провидент Файненшънъл България“ ООД ,по силата на който
му е била предоставена сумата от 900 лв., със срок на погасяване 60 седмици.
Предвидено е кредитополучателя да заплати такса за оценка на досие в
размер на 45 лв. ,както и сумата от 817.19 лв. такса за услугата Кредит у дома
,представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеене и
седмично домашно събиране на вноските по кредита. Уговорен е годишен
лихвен процент в размер на 31.82%, като общия размер на фиксираната лихва
възлиза на сумата от 177.53 лв. Уговорен е ГПР в размер на 48% , равняващ
се на сумата от 222.53 лв., изчислен като сбор от таксата за оценка на досие и
договорната лихва. Общо дължима от кредитополучателя е била сумата от
1 939.70 лв., като размера на всяко седмично плащане с изключение на
последното е в размер на 32.33 лв.,а неговия възлиза на 32.29 лв.
По делото е приложено ,подписано от продавача “Файненшъл
България“ ЕООД потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал.3
от ЗЗД и договор от 01.07.2017 год. ,сключен между него, в качеството му на
продавач и “Изи Асет мениджмънт“ АД ,в качеството му на продавач е
потвърдил прехвърлянето на вземане, изцяло и заедно с всички привилегии
,обезпечения , принадлежности и лихви ,както следва: по договор № *** от
дата 23.03.2017 год. с главница 900.00 лв. и остатък на дължимата сума към
01.07.2017 год. в размер на 1 530.75 лв.
По делото не са приложени договор за цесия, респ. уведомлението по
чл. 99 ал.3 от ЗЗД от ответника, предишен кредитор до длъжника ,ищец по
делото ,респ. последният изрично отрича такова да е достигало до него по
какъв и да е ред.
3
Ищецът е твърдял, че е извършвал погашенията по кредита чрез
системата на “Изи Пей“АД .Съгласно писмо вх.№ 6125/08.08.2021 год. , в
периода от 23 03.2017 год. и до настоящия момент , не са открити данни за
извършени плащания от Г. Е. Р. в полза на „Файненшъл България“ ЕООД, с
предишно наименование на дружеството – „Провидент Файненшънъл
България“ ООД.
Съгласно заключение рег.№ 113/06.01.2022 год. на вещото лице,
изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза след
проверка на документацията ,предоставена му от “Файненшъл България“
ЕООД и “Изи Асет мениджмънт“ АД ,общия размер на дължимата сума по
кредита възлиза на 1 939.72 лв. , изплащането на която е предвидено да става
по погасителен план. Платените от ищеца суми са на обща стойност от
1 490.64 лв. ,с които са покрити :главница:900 лв.;фиксирана лихва-100.35 лв.
; такса за оценка на досие-45.00 лв. и такса за услуга “Кредит у дома“-445.29
лв. За времето от 02.04.2017 год. до 26.06.2017 год. ,в системата на
дружеството –ищец са отразени заплатени суми в общ размер от 409.00 лв. ,
част от които в общ размер от 252.15 лв. отнесени за погасяването на
задължението за таксата оценка досие- 9.75 лв.;за задължението за таксата
кредит у дома- 177.06 лв. и за задължението за договорна лихва-65.34 лв. За
времето от 07.07.2017 год.-22.08.2017 год. , през което кредитор е “Изи Асет
мениджмънт“АД е била платена сумата от 1 081.64 лв. В посочения размер от
48% на ГПР не е включена таксата от 48% за заплащане на услугата “Кредит
у дома“. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо платената
от ищеца сума по кредита, при използване на нормативно установената
формула в Приложение № 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК ,вещото лице е изчислило
,че действителния размер на ГПР по договора е в размер от 157.50%.
Задължение на финансовата институция е да предотврати опасността от
невръщане на отпуснатия кредит, като извърши предварителна проверка,
преди сключване на договора, относно това в състояние ли е заемателят на
върне заетите му парични средства. От неизпълнението на това свое
задължение заемодателят не може да черпи права, натоварвайки заемателя с
такса, която неправомерно оскъпява кредита и е в противоречие както със
закона- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, така и с добрите нрави. В масовите случаи
проучването на платежоспособността на кредитополучателя и неговата
4
надеждност при изпълнение на договора се състои в анкетиране на кандидата
за кредитополучател относно неговите доходи, финансово и материално
състояние, здравословно състояние и трудова заетост, което не представлява
особена трудност и не изисква някакви специални знания или умения от
анкетиращия. В случая, не е ясно какви точно реални дейности и разходи,
извършени от страна на кредитора или негов служител при проучването на
кредитополучателя, покрива тази такса. Клаузата, предвиждаща заплащане на
допълнителна такса за оценка на досие в размер на 45 лв. е нищожна.
Действително чл.10а, ал.1 от ЗПК дава възможност на кредитора да събира
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
но в ал.2 изрично е посочено, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Въпросната такса за оценка на досие е именно такава, свързана с
усвояване и управление на кредита, вън от горното въобще не е посочено в
договора точно за какви действия се събира. Поради това настоящата
инстанция приема, че клаузата, предвиждаща заплащане на тази
допълнителна такса е сама по себе си нищожна, поради нарушение на
императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК по аргумент от
разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗПК. Клаузата противоречи и на чл.16 от ЗПК,
която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на
последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на досие, на
практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с
посочената нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване на
размера на задълженията по договора.
В договора е посочено, че услугата "Кредит у дома" се изразява в
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на клиента и събиране на
седмичните погасителни вноски отново по неговото местоживеене, като за
същата се дължи такса. Предвидено е, че тази такса е дължима от клиента при
подписване на договора, но е платима на равни вноски през периода на
кредита. От анализа на тази клауза се установява, че тя се състои от два
компонента- разходи на кредитора, свързани с предоставянето на заемната
цена и разходите за събиране на седмичните вноски в дома на клиента . В
5
първата си част клаузата противоречи на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, тъй като е
свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с
основното задължение на ответника по договора, да предостави заемната
сума. По отношение на втория компонент съдът счита, че също е нищожна,
тъй като по същество представлява печалба на кредитора, невключена от
него в ГПР. Посочената сума следва да бъде взета предвид при преценка на
действителния годишен процент на разходите по кредита, доколкото
въпросната такса е начислена като покупна цена на твърдяната услуга,
респективно представлява разход за потребителя. Следователно с нея се
заобикаля императивното изискване на чл. 19 ал.4 от ЗПК, гарантиращо
максимално допустимия процент на разходите на годишна база по
потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет, поради което е нищожна.
Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът й подлежи на
преценка от кредитодателя, като единственото условие е същата заедно с
другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия
размер, предвиден в чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК и това условие в случая не е
налице, съобразно данните от заключението на вещото лице.
След като договорът не съдържа действителния годишен процент на
разходите по заема ,то той не отговаря на изискването на чл.11 т.10 от ЗПК.
Макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по
чл. 11 ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита . Тази част
от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил изискванията на
6
закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
,т.е. горното е основание кредитополучателя да претендира връщане на
неоснователно заплатените от него суми за лихви и такси .
Относно значението на факта, е длъжникът е престирал чрез плащане на
част от паричното задължение първоначално на цедента, в последствие (след
датата на договора за цесия) и на цесионера без противопоставяне, че не му е
съобщено, че е извършена цесия, при липса на изрично уведомление е
постановено решение № 93/01.02.2017 год. по к.гр.д.№ 60268/2016 год. на
ВКС,II г.о. ,в който е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Посочено е, че за да има действие извършеното прехвърляне на
вземането по отношение на длъжника, договорът за цесия следва да бъде
съобщен на същия от предишния кредитор (цедента). Законът не урежда
изрично начина, по който следва да бъде извършено уведомяването на
длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а само установява, че това е задължение на
предишния кредитор ( цедент). Самото уведомяване като правно-релевантен
факт не е основание да се приеме, че липсата му препятства изискуемостта и
дължимостта на вземането. Уведомяването има за цел да извести длъжника за
промяната на лицето-кредитор т. е. на лицето, комуто следва да се престира
паричното задължение за да се счита, че длъжникът е изпълнява точно.
Липсата на уведомяване е от значението като факт, че доколкото длъжникът е
престирал чрез плащане дължимата част от паричното задължение на
първоначалния кредитор (цедент), то не може да му се вмени неизпълнение
на задължението спрямо новия кредитор. Ако след датата на договора за
цесия, макар и без данни за надлежно уведомяване за договора за цесия,
длъжникът е престирал част от паричното задължение на новия кредитор (
цесионер ) без възражения, че не му е съобщено за цедираното вземане, то не
може да се приеме, че остатъкът от вземането не се дължи на основание
липсата на надлежно уведомление по см. на чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Спорният въпрос
кому дължи изпълнение длъжника : на своя кредитор -цедент или на новия
кредитор - цесионер има своя отговор с дадените по горе в решението, по
изведения правен въпрос, общи мотиви на касационният съд. Доколкото може
да се приеме ( при конкретно ангажираните писмени доказателства), че е
налице липсата на надлежно уведомление от страна на цедента - кредитор, че
7
вземането е прехвърлено на друго лице - цесионер и последното има вече има
качество на кредитор комуто се дължи изпълнение, е установено от
законодателя в чл. 99, ал. 3 ЗЗД в полза на длъжника. При условие, че
последният е изпълнил част от периодичните задължения, формиращи общия
размер на вземането на новия кредитор ( цесионер), длъжникът не може да
ползва от възражението за липса на надлежно уведомление и, че договора за
цесия му е непротивопоставим и няма действие спрямо него. При
съобразяване на горното и с оглед принципните постановки на института на
неоснователното обогатяване, то длъжникът следва да получи платеното при
начална липса на основание -договорни лихви и такси за допълнителни
услуги , в зависимост от това на кого са били направени плащанията –на
първоначалния кредитор (цедент ),респ. на новия кредитор (цесионер).
При съобразяване на горното и с оглед данните от заключението на
вещото лице,претенцията по чл. 55 ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр. с чл. 34 от
ЗЗД ,заявена срещу първоначалния кредитор е основателна и следва да бъде
уважена до размера на 252.15 лв.,съответно заплатено задължение за такса
оценка досие- 9.75 лв.;заплатено задължение за таксата кредит у дома- 177.06
лв. и заплатено задължение за договорна лихва-65.34 лв.
Обжалваното решение ,с което претенцията е уважена в пълния размер
на заявяването й от 590.46 лв. е отчасти незаконосъобразно ,поради което на
основание чл. 271 ал.1 от ГПК въззивният съд го потвърждава в частта за
присъждане на сумата от 252.12 лв. и го отменя за горницата над 252.12 лв.
,като отхвърля иска.
Съответно на този изход, решението на първоинстанционният съд
относно отговорността за разноски също следва да бъде отменено .
От ищеца са били сторени разноски в общ размер от 347 лв. (заплатена
ДТ-50 лв. и възнаграждение на вещо лице -297 лв.),като съответно на
уважената част следва да му бъдат присъдени такива в размер от 148.11 лв.На
ищеца е била оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА,като
при съобразяване предвидения размер по чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съответно на изхода по спора, на адв.Г. Г. Ч. следва да бъде присъдено
възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции от по 128.11 лв.
Ответникът по делото е сторил съдебно-деловодни в размер от 25 лв.-
8
заплатена ДТ и е отправил искане да му присъдено юрисконсултско
възнаграждение .Съответно на изхода по спора му се следват разноски в
размер от 10.67 лв. , а по правилото на чл. 78 ал.8 от ГПК,във връзка с чл. 37
от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни
инстанции в размерите от по 100 лв.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 527 /03.06.2022 год. по гр.д.№20213230100880
/2021 год. на Районен съд Добрич в частта, в която „Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д.Н.*** е осъдено на основание чл. 55 ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр. с чл. 34
от ЗЗД да заплати на Г. Е. Р. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „ДД.***
сумата от 252.12 лв. , платена без правно основание по договор за кредит №
***/23.03.2017 год., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба по пощата -18.03.2021 год. до окончателното
плащане.
ОТМЕНЯ решение № 527 /03.06.2022 год. по гр.д.№20213230100880 /2021
год. на Районен съд Добрич в частта на уважаване на осъдителната
претенция за горницата над 252.12 лв. и до размера от 590.46 лв. ,като
вместо това п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Е. Р. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „ДД.***
срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Д.Н.*** иск по чл. 55 ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, във
вр. с чл. 34 от ЗЗД за заплащане на сумата от 338.34 лв. ,като платена без
правно основание по договор за кредит № ***/23.03.2017 год. и
съставляваща горницата над уважения размер на иска от 252.12 лв. до
пълния размер на заявяването му от 590.46 лв.
ОТМЕНЯ решение № 527 /03.06.2022 год. по гр.д.№20213230100880 /2021
год. на Районен съд Добрич в частта за отговорността за разноски ,като
вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
9
адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Н.*** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Е. Р. с ЕГН
********** от гр. Д., ж.к. „ДД.*** „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Н.*** сумата
от 148.18 лв. , сторени съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д.
№880/2021 год.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Н.*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Г.
Ч.,ЕГН **********,Адвокатска колегия С. , оказал безплатна правна помощ и
съдействие на Г. Е. Р. адвокатско възнаграждение в размер от по 128.11 лв. за
всяка от инстанциите,т.е. общо 256.22 лв.
ОСЪЖДА Г. Е. Р. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „ДД.*** ДА ЗАПЛАТИ
на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Н.*** сумата от 10.67 лв.,сторени съдебно-
деловодни разноски по в.гр.д.№ 616/2022 год. ,както и юрисконсултско
възнаграждение от по 100 лв. за всяка от инстанциите,т.е. общо 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10