МОТИВИ към Присъда №
103, постановена по НОХД № 3326 по описа
на БРС за 2017 г.
Производството по
делото е образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна
прокуратура–Бургас против Д.Г.К. с ЕГН ********** ***
с обвинение
за извършено престъпление по чл.207, ал.1 от НК, за това, че на 01.02.2014 година, в град Б., в ж. к. „М. р.”, в близост до магазин „А.-2” е намерила чужди движими вещи
– парична сума в размер на 780.00 (седемстотин
и осемдесет) лева, собственост
на Д.С.М., ЕГН ********** и в продължение на една седмица – от 01.02.2014
година до 08.02.2014 година включително, не съобщила за това на собственика на вещта, на властта и на този,
който я е загубил (в случая на собственика).
Прокурорът поддържа
обвинението от обективна и от субекивна страна. Предлага на съда да признае
подсъдимата К. за виновна и да й наложи наказание глоба в размер на 300 лева.
Подсъдимата
не се признава за виновна. Защатата пледира за опрадателна присъда като изтъква,
че не доказано по несъмнен начин, че процесната сума от 780 лева е била в
портфейла на пострадалия М. и че не е доказано по несъмнен начин, че
подсъдимата е намерила портфейла. Навеждат се доводи, че подсъдимата съобщавайки
на полицая И., че е намерила тази сума всъщност няма извършено престъпление по
чл. 207, ал. 1 НК. Претендира се, че тази сума пари е попаднала у подсъдимта
случайно и няма повдигнато обвинение по чл. 207, ал. 2 от НК.
Подсъдимата
в последната си дума моли съда да я опредае като заявява е че не е еизрвършила
деянието.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :
Свидетелят Д.С.М. живеел във
фактическо съжителство със свидетелката Г.Г.Я. ***. На същия му предстояла планирана операция в
гр.В. и тъй като не разполагал с достатъчно
пари за операцията, на 30.01.2014г. сключил договор за кредит с „Уникредит
Булбанк”АД за сумата от 1200 лева, видно от представения по
делото договор за отпускане на потребителски кредит № 1392001 (лист 42 от ДП). Имал да връща 300 лева на банката и на 31.01.2014 г.
изтеглили остатъка от 900 лева. На следващия ден изхарчил 100 лева от тази сума.
На 01.02.2014г. около
17,40 часа свидетелят М. бил в
жилището си на горепосочения адрес, когато решил да отиде до намиращия се
наблизо магазин „А. 2”, находящ се до бл. ... в
ж.к. „М. р.” в гр.Б. М. сложил
портфейла си, ведно със съдържащите се в него 800 лева, 1 щатски долар, 0,80 лева в монети с различна
номинална стойност, лична карта, свидетелство за управление на МПС,
контролен талон, дебитна карта и карти от различни търговски вериги, в чантичка-тип
паласка, която носил на кръста си и се запътил към магазина. Същият взел
различни стоки от магазина, след което се наредил на касата за
да ги плати. Когато дошъл неговия ред, М. извадил от паласката
портфейла си, след което платил покупките си, които били на стойност около 20 лева. Така в портфейла му останали
14 банкноти с номинал от 50 лева, 3 банкноти с номинал
20 лева, една банкнота с номинал 10 лева, 2 банкноти с
номинал от 5 лева и 0,80 лева в
монети. Свидетелят М. бил обслужен на касата от свидетелката М.С., която работела като касиер в магазина и по същото
време била на смяна. Докато обслужвала свидетеля
последната забелязала, че в портфейла му има много банкноти. Тъй като
в магазина имало доста хора М. побързал да отстъпи място на
следващия клиент. Прибрал набързо портфейла в паласката, но не
затворил ципа на същата и започнал да прибира покупките си в
торба. С така направените покупки свидетелят М., напуснал
магазин „А. 2” в 17,56 часа и
се запътил към дома си. Същият вървял по тротоара,
като на няколко метра от магазина, на тротоара паласката изпаднал портфейла му,
ведно със съдържащите се в него парична сума от 780 лева в банкноти,
1 щатски долар, 0,80 лева в монети с различна номинална
стойност, лична карта, свидетелство за управление на МПС, контролен
талон, дебитна карта и карти от различни търговски вериги. М. не усетил, че портфейлът е паднал на земята
и продължил към дома си.
По същото време в
магазин „А. 2” се намирала и подсъдимата Д.К.,
която също плащала закупените от нея стоки. Тя напуснала магазина
няколко секунди след пострадалия, като тръгнала да се прибира, минавайки по
същата траектория, по
която се движели и М. Стигайки до
мястото, където паднал портфейлът на М., подсъдимата
К. го видяла, навела се и го взела.
Междувременно, докато вървял
към дома си свидетелят М., няколко секунди след като подсъдимата взела от земята портфейла му, проверил дали последният е в паласката му, в
резултат на което установил, че липсва и веднага поел по
обратния път към магазина. Притеснен от случилото се, тъй като парите
били предназначени за предстоящата му операция, М. дори се разминал с К., като продължавал да гледа в паласката
си. Свидетелят отишъл на касата, в магазина, където
пазарувал и попитал касиерката-свидетелката М.С., която
все още обслужвала клиента след него, дали не е
забравил портфейла си на касата. Свидетелката се огледала, но не
видяла никъде забравен портфейл.
След като подсъдимата К. намерила и взела портфейла на М., не се върнала към
магазина да попита дали някой не го е изгубил, нито пък съобщила за
намерената вещ и съдържанието и в най-близкото Районно полицейско
управление за да го предаде. Последната отворила намерения портфейл, и като видяла неговото
съдържание, решила да не връща сумата от 780 лева, а да
задържи парите за себе си макар, като върне само
портфейла с останалите вещи - 1 щатски долар, 0,80 лева в монети с
различна номинална стойност, лична карта, свидетелство за управление на МПС,
контролен талон, дебитна карта и карти от търговски вериги. В изпълнение
на това свое решение, подсъдимата взела
от портфейла посочените 780 лева с намерението да ги свои за
себе си.
На следващия ден подсъдимата
посетила дома на сестра си. Пред свидетеля Р.Т., който бил съпруг на сестрата й, подсъдимата споделила, че е намерила портфейл, в
който имало документи на лицето Д.С.М. с адрес ***, като попитала Т. дали не го познава, за да се свърже с него и да му
върне тези вещи. Свидетелят Т. не познавал М., но решил да позвъни на свой
познат - свидетеля А.К., който също живеел
в селото на „М. р.”.
Свидетелят А.К. бил
приятел на М., който в неделя на 02.02.2014 г., му се обадил по телефона и накратко му обяснил, че
предния ден - 01.02.2014 г., около 18,00 часа загубил портфейл със сумата от 780 лева,
предназначена за операция, която трябвало да се извърши в
понеделник 03.02.2014 г. Свидетелят
М. казал, че няма пари да си плати операцията и в тази връзка поискал 300 лева
на заем от К. Последният лично занесъл парите на М. и като се прибрал в
къщи получил обаждане от свидетеля Т., който му разказал за намерения от К. портфейл и го попитал дали не познава Д.М. Свидетелят К.
отговорил положително и дал телефонния номер на Т. за да се обади на пострадалия. Веднага след това свидетелят К. позвънил
на М. и му разказал за обаждането на Т. М. се обадил на Т., който от своя
страна му дал номера на подсъдимата К. за да се разберат.
Свидетелят М. разбрал от Т., че в портфейла нямало пари
и казал на Т. да предаде на К. да занесе портфейла
в полицията. Т. обаче му казал, че на К. не й се занимавало с полиция. Същата
вечер на 01.02.2014 г М. позвънил
на полицейския инспектор от Четвърто РУ на МВР-Бургас–свидетеля И.И., който работил по образуваната проверка във връзка със
случая. Още на 01.02.2014г. вечерта И. заедно с М. прегледали записите от камерите на магазин „А. 2”. Именно тогава двамата видели, че лице от
женски пол излиза непосредствено след М. и
единствено то минава по пътя, откъдето е минал и той, като
навеждайки се взема падналия портфейл от земята, а по същото време М. се
връщал по обратния път, търсейки своя портфейл.
На 02.01.2014 г. около 17,30 часа М. съобщила на
свидетеля И., че е разбрал кое
е лицето, намерило портфейла му и
дал телефонния номер на К..
Веднага след като приключил
разговора с М., свидетелят И. в 18,00 часа позвънил на подсъдимата по телефона, като и
обяснил, че трябва да се яви в сградата на Четвърто РУ на МВР-Бургас още
същата вечер до 22.00 часа. К. предположила,
че я търсят във връзка с намерения портфейл и помолила баща си – свидетелят Г.К. да отиде на адреса, посочен в личната карта на М., за да му
върне портфейла. Свидетелят К. ***. Пристигнал на адреса
около 20,30 часа и позвънил на звънеца, но
никой не му отворил. Позвънил и на съседен звънец, в резултат на
което излязъл свидетеля К.К.,
който казал, че не е Д.М., но го познавал и щял му предаде, че са го търсили
във връзка с изгубен портфейл. Свидетелят К. записал телефонния
номер на К., като забелязал, че последният държи в ръката си портфейл. Тъй
като не успял да върне портфейла, свидетелят К. се върнал и дал
портфейла на подсъдимата, която го взела и тръгнала към Четвърто РУ на
МВР – Бургас.
Когато подсъдимата пристигнала в сградата
на Четвърто РУ на МВР-Бургас в 21,00 часа, свидетелят И. лично се уверил, че това е лицето от записа на камерите в
магазина. К. му
обяснила, че е пазарувала предната вечер в магазин „А. 2” в ж.к.”М. р.” и на излизане, на няколко метра, на тротоара
отпред, намерила портфейл, който взела. Същата извадила
от чанта си намерения портфейл и го предала с
протокол за доброволно предаване на свидетеля И. Свидетелят го огледал,
установил, че отговаря на описанието, дадено от свидетеля М., както и че
в него се съдържали следните вещи: 1 щатски долар, 0,80
лева в монети с различна номинална стойност, лична карта,
свидетелство за управление на МПС, контролен талон, дебитна карта и карти от
различни търговски вериги. И. попитал подсъдимата къде са липсващите
780 лева, като и обяснил, че тези пари са били необходими
на свидетеля М. за операция. Последната замълчала и не
отговорила на въпроса и тогава И. й разяснил разпоредбата на чл. 207 ал.1 от НК. Подсъдимата
го попитала докога трябва да се върнат тези пари, след което И. отново
и разяснил, че срокът е 7-дневен, т.е. до 08.02.2014 г. В този момент у подсъдимата се формирало решение
да върне парите, като казала на И., че на следващата
сутрин ще дойде и ще върне парите. Попитала И. дали в момента е запоздряна и свидетелят
отрекъл. Свидетелят И. се обадил на М. да дойде в 08,30 часа в
полицейското управление, за да си получи парите.
На следващия ден - 03.02.2014г., около 08,30 часа, в сградата на Четвърто РУ
на МВР -Бургас се явила подсъдимата К. и заявила, че няма да връща никакви пари, като изложила
версията, че в портфейла е нямало такива. Свидетелят И. я поканил да изложи писмено твърденията
си. Тя обаче написала единствено, че връща намерения от нея портфейл,
като отказала да пише каквото и да било за липсващата сума и заявила, че повече
без адвокат няма да говори по случая.
Впоследствие със случая бил
запознат началника на Четвърто РУ на МВР- Бургас- свидетеля А.Х.
Същият преценил, че е целесъобразно да проведе беседа с подсъдимата,
изхождайки от дългогодишния си професионален опит и факта, че гражданите
считат намерените вещи за късмет, без да знаят, че това е
престъпление, ако не ги предадат в указания от закона срок. Беседата с К. била проведена в присъствието на свидетеля И.И. Свидетелят Х. разяснил на
подсъдимата разпоредбата на чл.207, ал.1 от НК, тъй като
към този момент все още не бил изтекъл предвидения 7-дневен срок, но
последната въпреки това не върнала 780 лева, като продължавала да твърди,
че не е взела пари, а само вещите, които намерила и предала.
Междувременно на 03.02.2014г. на
свидетеля М. била извършена планираната операция, за която платил
с парите, взети на заем от приятели, които по-късно
върнал, като изтеглил нов кредит (лист 40 от ДП).
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните гласни доказателства, в т.ч. показанията на
свидетелите Д.М., И.И., М.С., Д. Б., А.Х., Г.Я., А.К., И.В., А.А., както и от показанията прочетени по
реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 предложение второ от НПК и приобщени към доказателствената съвкупност на свидетелите
Б., К.,М. С. и И.И., както и от показанията на последния дадени пред съдия от БРС по реда
на чл.281 ал.1 т.2 предложение второ от НПК и показанията на свидетелите Г.К. и
Р.Т. дадени пред разследващия в хода на ДП прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.4 предложение първо от НПК от техническата експертиза, протокола за
доброволно предаване на процесните вещи и разписки за връщане, от свиделството за
съдимост на подсъдимата К. медицински документи и документи от Уникредит
Булбанк АД.
Показанията на свидетелите напълно кореспондират с останалите доказателства, събрани
чрез предвидените в НПК способи, заключенията по
извършените съдебно-технически експертизи, приобщения като веществено
доказателствено средство CD-R 700 МВ, съдържащ запис от охранителни камери на
магазин „А.
2”, протокола за доброволно
предаване от 02.02.2014г., протокол за доброволно предаване от 06.02.2014г.,
приобщените документи, в т.ч. разписка от 03.02.2014 г., договор за договор за отпускане на потребителски кредит №
1392001/30.01.2014 г., договор за банков потребителски кредит от
24.02.2014г., медицински документи.
От заключението на
вещото лице по назначените съдебно-технически експертизи – Протокол №
174/26.05.2014г., Протокол № 146/11.05.2015г., Протокол № 316/12.10.2015г. и
Протокол № 1/06.01.2016г. се установява, че по предоставения CD-R
700 МВ със запис от
охранителните камери в магазин „. 2” в ж.к.”М. р.” няма признаци на
интервенция. Поради ниското
качество на записа вещото лице е заключило, че не е възможна идентификация на
лицето от мъжки пол, а по отношение на лицето от женски пол, идентификацията с
подсъдимата К. е със степен на вероятност „възможност”. Вещото лице е
установило при прегледа на видеозаписа, че лицето от женски пол излиза от
магазина и се насочва по улицата, като в момента илюстриран на копие 5 се
навежда, но поради голямата отдалеченост на камерите, не е видим
предмета който взема от земята.
Не се спори, че на 01.02.2014г. в гр. Б., до магазин „А. 2”
в ж.к.”М. р.” свидетелят М. е загубил портфейл, в който е имало различни вещи в
т.ч. пари - 1 щатски долар, 0,80 лева в
монети с различна номинална стойност, лична карта, свидетелство за управление
на МПС, контролен талон, дебитна карта и карти от различни търговски вериги,
както и че тези вещи са били намерени същия ден от подсъдимата Д.К. и са били
предадени от нея в Четвърто РУ на МВР-Бургас с протокол за доброволно предаване
от 02.02.2016г. в 7-дневния срок от намирането им. Релевантно за обвинението е
дали К. е намерила инкриминираните 780 лева и не е съобщила за тях на
собственика М. Показанията на свидетеля М. относно обстоятелствата и механизма,
при които са изгубени вещите, и по-конкретно парите и техния размер са
последователни, непротиворечиви и логични. Същите кореспондират напълно с
казаното от М.С. в показанията дадени пред разследващия полицай, от показанията
на Г.Я., А. К., И.В., А.А., Д. Б. и А.Х.,
поради което съдът кредитира изцяло
показанията на тези свидетели като и с писмените доказетелства – договор за
кредити и документи от Уникредит Булбанк АД (напреждане разписка и платежно
нареждане). Съдът приема за безспорно, че инкриминираните движими вещи - 780
лева на 01.02.2014г. са се намирали в държане на свидетеля М., преди напускане
на магазин „А. 2”. Показанията на свидетелката Я. потвърждават казаното от М.,
че на същия е предстояла операция на следващия ден, като въпросната сума е била
предназначена именно за това, което логично оправдава тяхната наличност. Това
не се разколебава от писмените доказателства представените документи –епикриза
и бележка за направени разходи по престоя и консумативи в болницата (лист 40 от
ДП). При извършеното плащане на касата на магазина, от своя страна свидетелката
М.С. е забелязала значително количество банкноти в портфейла на М. Същото се
потвърждава и от свидетеля И.И., видял това на записа както и от самия запис
находящ се СД на лист 58 от ДП. От показанията на свидетелите М.С., Д. Б. и И.И.
става ясно, че при прегледа на видеозаписа, съдържащ се в приложеното към
делото CD-R 700 МВ,
тримата разпознават К., като лицето заснето от охранителната камера на магазин
„Анет 2” в часовия диапазон 17:56:38 часа - 17:56:53 часа на 01.02.2014г..
Свидетелката С. категорично е идентифицирала подсъдимата Д.К. още след
първоначалното гледане на записа, тъй като двете се познавали лично от 15
години. Въпреки липсата на преки доказателства, хронологията на събитията от
01.02.2014г. според съда е безспорно установена. От падането на портфейла от
чантичката тип „паласка“ на свидетеля М. до намирането му от подсъдимата К. са
изминали няколко секунди, като за това време единствено последната е минала по
същата траектория, по която е минал преди това М., което изключва възможността,
инкриминираните движими вещи- 780 лева да са намерени и взети от друго лице.
Този извод се потвърждава и от показанията на свидетелите М., Б., И. и С.,
които са напълно относими към предмета на доказване, поради което съдът им дава вяра и напълно ги
кредитира.
От съществено значение за изясняване на
фактическата обстановка и при оценката и анализа на доказателствата са
показанията на свидетеля И.И., приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК. От показанията на този свидетел
на 27.02.2014г. се установява, че подсъдимата лично пред него не е
изразила категорично признание, че е взела инкриминираните 780 лева,
но го е попитала „Аз сега престъпник ли съм” и кога трябва да
ги върне. Лично пред него подсъдимата е заявила, че на следващия ден
-03.02.2014г. в 08,00 часа ще отиде в Четвърто РУ на МВР- Бургас и ще донесе
парите, като не уточнила точната сума. Несъмнено е, че в случая К. е имала
предвид инкриминираната сума, тъй като на същия ден- 02.02.2014г. с протокол за
доброволно предаване тя е върнала намерения портфейл, ведно с останалите
движими вещи в него, включително и намерените пари в размер на 1 щатски долар,
0,80 лева в монети с различна номинална стойност. Отказала е да напише
сведение.
Подсъдимата не се признава за виновна.
Същата не дава обяснения.
Всички установени по делото релевантни
факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно
посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимата е автор
на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.
С оглед изложената
фактология съдът направи следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По несъмнен начин се доказа, че подсъдимата Д.Г.К. с ЕГН ********** *** е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.207, ал.1 от НК, като на 01.02.2014г.
в гр.Б., ж.к.”М. р.”, в близост до магазин „А.-2” намерила
чужди движими вещи - парична сума в размер на 780.00 лева, собственост на Д.С.М., ЕГН ********** и в продължение на
една седмица от 01.02.2014г. до 08.02.2014г., включително, не съобщила за това на собственика на веща, на властта или на този, който я е загубил (в случая собственика).
От обективна
страна, предмет на престъплението могат да бъдат само движими вещи,
защото само те могат да бъдат намерени. Легалната дефиниция за движима вещ се
съдържа в чл.110, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗС.
Касае се за движими
вещи, намерени от дееца, което предполага, преди
това тези вещи са били загубени от някого, а именно
техния собственик или лицето което ги е владеело е загубило фактическата им
власт и то не знае къде се намира вещта.
Изпълнително деяние на
престъплението по чл.207, ал.1 НК се осъществява чрез бездействие, като
деецът не съобщава в продължение на една седмица на собственика, на този, който
я е загубил, или на властта за това, че вещта е у него.
Присвояването на намерена вещ е формално престъпление,
което се осъществява единствено чрез бездействието на субекта и се счита
довършено с изтичане на седемдневния срок от намирането на вещта. Подсъдимата К. е осъществила от обективна страна състава на престъпланието
по чл.207, ал.1 от НК , тъй като намирайки инкриминираните движими вещи – 780
лева, не е съобщила за това на собственика на вещите.
От субективна страна, деянието било
извършено от подсъдимата при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Умисълът на последната е обективиран в поведението й. На подсъдимата и е бил
разяснен състава на престъплението по чл.207, ал.1 от НК, при това двукратно –
веднъж от свидетеля И.И., а в последствие и от свидетеля А.Х. Напълно е
съзнавала, че предметът на престъплението са чужди вещи, както и че, след като
ги е намерила, трябва да съобщи за това на собственика, или на този, който ги е
загубил. Въпреки това, тя не го е сторила, като се е съгласила с
настъпването на общественоопасните последици от своето противоправно поведение.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Подсъдимата не
е осъждана за престъпления от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност по
реда на глава VIII, раздел IV от НК. Предвиденото в закона наказание
за извършеното от нея престъпление е глоба от 100 до 300
лева. При определяне на наказанието съдът съобрази степента на обществена
опасност на престъплението, като деяние и на дееца, като
личност. Подсъдимата е българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше
образование, работи като
уеб администратор в хипермаркет „М.”. При индивидуализация на наказанието като
смекчаващо обстоятелство следва да бъде отчетено чистото съдебно
минало на подсъдимата. Въпреки процесуалната си позиция на защита, К. е знаела, че намерените от нея вещи - пари са били
предназначени за предстояща операция на свидетеля Д.М. и въпреки това, тя е
продължила с престъпното си бездействие, което съдът отчете
като отегчаващо обстоятелството. При това положение съдът определи
наказанието при условията на чл.54 от НК при баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, в размер определен към средния на предвиденото
наказание, а именно глоба в размер на 200 лева. При определянето на това наказание към
средния размер съдът взе предвид и продължилото във времето наказателно
производство С така наложеното
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенции на наказанията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО
СРЕДСТВО:
Съдът
постанови вещественото доказателствено средство един брой диск CD-R 700 МВ (находящ се на лист 58 от ДП) да остане по делото.
ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ
РАЗНОСКИ:
Съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Д.Г. Кочулкова с ЕГН **********
да заплати направените в хода на съдебното производство по сметка на БРС
разноски в размер на 60 (шестдесет) лева представляващи възнаграждение за вещо
лице, както и 5 (пет) лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист .
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.