РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. Бургас, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско
дело № 20232100500928 по описа за 2023 година
и за де се признисе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба
подадена от Е. С. С., А. С. Д. и Н. С. М. чрез адв. Т.Янева против Решение №
73/10.04.2023г. по гр. дело № 530/2022г. по описа на РС гр.Поморие с което съдът е
отхвърлил предявения от Е. С. С., А. С. Д. и Н. С. М. против Община Поморие, за приемане
за установено, на основание чл. 124 от ГПК спрямо ответника, че ищците са собственици на
основание давност и наследство на поземлен имот с идентификатор 57491.601.1032 по
к.карта и к.регистър на гр. Поморие, кв.Каменар, с адрес на имота *** с площ 629км., с
предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско
застрояване / до 10м./ при съседи/ поземлени имоти с идентификатори 57491.601.1033,
57491.601.536, 57491.601.1031 и 57491.601.1035. С решението РС - Поморие е осъдил
ищците да заплатят на Община Поморие, сума в размер на 250лв. представляващи сторени
от ответника разноски по делото.
Въззивниците чрез адв. Татяна Янева изразяват недоволство от решението, като
счита същото за незаконосъобразно. Сочат, че безспорно е установено, че наследодателя на
ищците по делото е купил процесното дв.място, но не е сключен договор в предвидената
форма, а е сключил писмен договор и е владял имота и няма пречка същия да се придобие
по давност. Сочат, че имота никога не е бил включван в ТКЗС, нито е бил възстановяван
като такъв, за да е стА.л общинска собственост по силата на закона - чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и
по отношение на него не е била приложима действалата до 31.05.1996г. забрана за
придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост, предвидена с
разпоредбата на чл. 86 от ЗС, както и мораториумът, въведен с параграф 1, ал. 1 от ЗДЗС
(обн. ДВ, бр. 46 от 20О6г., посл. доп. бр 18/2020г.), съгласно който давността за
1
придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост спира да тече за периода
от 31.05.2006г. до 08.03.2022г. Сочи, че актуването на имота за oбщински, не води до
придобиване на имота от общината, тъй като акта за общинска собственост няма
правопораждаща сила и е бил оспорен с исковата молба и към момента на съставяне на
акта за общинска собственост имота е бил собственост на наследодателя на ишците и нито
държавата, нито след нея общината е могла да го придобие, тъй като не е доказано имота да
е бил отчужден и владението да е било отнето от наследодателя и общината или държавата
да е владяла имота. Сочи, че един от способите за придобиване право на собственост е
придобивната давност и владението трябва е спокойно, непрекъснато и да е продължило 10
години и на основание чл.79 от ЗС наследодателя на ишците - е владял процесният имот
заедно със съпругата си, а след тяхната смърт - владението е продължило от ищците като
техни наследници. Моли, съдът да отмени Решение № 73/ 10.04.202 |г. по гр.д. № 530 / 2022
г. на ПРС като незаконосъобразно и да постанови решение с което да приеме за установено,
че ишците са собственици на процесният имот въз основа на давностно владение.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законния срок и отговаря на
изискванията на чл.260-261 от ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на в.жалба, в който Община –
Поморие оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и сочи че решението на
Районен съд Поморие е правилно и обосновано. Сочи, че претендирания от ищците имот е
земеделска земя и в тази връзка е правилен извода на първоинстанционния съд, че не е
изтекла давността в полза на ищците. Моли съдът да постановите решение, с което да
отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на ПРС.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред РС гр.Поморие, ищците са предявили против ответника – Община
Поморие иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване право на собственост въз
основа на давност и наследяване. В исковата молба ищците твърдят, че баща им – С. А. М.
на 07.07.1985г. е купил от Б. А. Т. дв. място съставляващо неурегулиран поземлен имот с
пл. № 1032 в с.Каменар, общ.Поморие, местността „Разширението“ на площ 600кв.м. и от
тогава имота е владян от техните родители – С. А. М. и С. К. М., а след тяхната смърт от тях,
като дворното място е оградено и с поставено бунгало. След като на 18.08.2020г. подали
молба до Община Поморие за издаване на скица им било отказано и „разбрали“, че имотът е
актуван за общински. Молят съдът да приеме за установено по отношение на Община
Поморие, че са собственици на дворно место съставляващо неурегулиран поземлен имот с
рл. № 1032, в с. Каменар, местността „ Разширението“ на площ 643кв.м. пи граници: от
североизток – улица, от югоизток - ПИ с пл. № 1033, от югозапад- ПИ с пл. № 1035, от
северозапад – ПИ с пл. № 1031. С допълнителна молба е уточнено, че претенцията на
ищците е за поземлен имот с идентификатор 57491.601.1032, по к.карта и к.регистри на
гр.Поморие, с адрес на имота *** с площ 629 кв.м. с трайно предназначение на територията
– урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване / до 10м./ при съседи/
поземлени имоти с идентификатори 57491.601.1033, 57491.601.536, 57491.601.1031 и
57491.601.1035.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който е оспорил иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че правата на ищците не са
„документирани“ в ОС „Земеделие“ която е предоставила на 21.08.2020г. информация на
Община Поморие, че имот № 000115 с площ 26.884дка в с.Каменар, част от който е и имот
2
1032 е общинска частна собственост и в разписния лист на с.Каменар за този имот няма
нанесен собственик. На второ място, сочи, че съгласно разпоредбата на §1, ал.1 от ЗД на ЗС
давността спира да тече и за ищците не е изтекла десет годишната придобивна давност.
РС – Поморие с решението си е отхвърлил предявения иск с правно основание
чл.124 от ЗС .
Служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 от ГПК, сочи решението на
първата инстанция за валидно и допустимо.
Доколкото ищците заявяват собственически права върху недвижим имот, който
владеят и ответникът - Община Поморие оспорва правата им, твърдейки че имота е
собственост на общината, същите имат интерес от предявяването на установителен иск.
Във връзка с искане на ищцата А. Д. до общината да й бъде издадена скица за
процесния имот с писмо № ТСУ-1619#1/11.08.2021 г. на кмета на община Поморие е
уведомена, че за имот пл. № 1032, м. „Разширението“, с.Каменар, общ.Поморие, е издаден
акт за частна общинска собственост.
Видно от представените 2бр. удостоверение за наследници издадени от Община
Поморие, ищците са наследници – дъщери на С. А. М. починал на 17.01.1992г. и на С. К.
М. починала на 04.09.2011г.
Видно от представения заверен препис от договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 07.07.1985 г. Б. А. Т. е продал на С. А. М. дворно място в с.Каменар,
общ.Поморие от 600 кв.м., при граници: изток – Г., юг – Г. Т., запад – Б. Т. и север – Б. Я. С..
В договорът са положени подписи на мястото на продавач – Б. А. Т. и на мястото на
купувач – С. А. М.. Посочено е, че покупко продажбата е извършена пред свидетели и са
положени подписите на трима свидетели.
Представен е н.акт № 145, том IIIдело №515 от 07.04.2006г. за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение, видно от който С. П. Н. и Т. П. Н. са
признати за собственост на дворно място с площ 650квм. Съставляващо неурегулиран
поземлен имот с пл. № 1035 при граници: имот пл. № 1030, пл. № 1035, имот пл. № 1032.
Първоинстанционния съд е събрал гласни доказателста от които се установява,
спокойно и непрекъснато владение на имота от датата на неговото придобиване, като
преди наследодателите на ищците да започнат да владеят имота, той се е владял от
праводателя им – Б. А. Т. от 1967г. когато е придобил имота от К. Л.. В имото свидетеля
сочи, че е сеел нахут, слънчоглед, лозе. Установява се от свидетелските показания, че
родителите на ищците са ползвали мястото като се сеели зеленчуци, засадили са плодни
дръвчета, в имота имало кладенец, а по късно „прекарали“ и питейна вода и никой не е
оспорвал собствеността им. След смъртта на наследодателите, наследниците продължавали
да владеят имота.
Община Поморие твърдейки, че имота е нейна собственост придобит в
съответствие с разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, не представи Акт за частна общинска
собственост, макар да се твърди, че за имота е съставен такъв. Представя справка от
3
Регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ, издадена от ОС „Земеделие“ – Поморие,
изготвена въз основа на информацията съдържаща се в регистъра, съгласно която партидата
за имот № 000115 по КВС е открита на 12.04.1995 г., същият представлява друг вид терен
със селищен характер, с площ 26.884 дка, девета категория, вид на територията по
предназначение - населени места, като имотът е общинска частна собственост на
общ.Поморие, с начин на придобиване – по ЗСПЗЗ.
Не се спори по делото, а и се установява от представения по делото препис от
скица на поземлен имот № 15-1155351/05.10.2022 г., издадена от СГКК – Бургас, че по КК и
КР процесният имот съставлява имот с идентификатор 57491.601.1032, с адрес на имота ***,
с площ 629 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно
ползване ниско застрояване (до 10м.). В издадената скица не е посочен собственик на имота
.
По делото е прието като доказателство неоспореното от страните заключение на
вещото лице инж.Кирил Минков по извършената съдебно-техническа експертиза, съгласно
което процесното дворно място с пл.№1032 за първи път се появява в картно съдържание с
одобряването на кадастрален план на м. „Разширението“, с.Каменар, общ. Поморие, със
Заповед №1215/28.12.1996 г., като в разсписния списък към кадастралния план, препис от
който е представен по делото, в графата за собственик, за този имот няма нанесено име на
собственик. Вземайки предвид описаните в писмения договор съседи на процесния имот
вещото стига до извод, че имот с пл.№1032 е идентичен с имота, предмет на представения
писмен договор от 07.07.1985 г. Съгласно заключението имотът по договора 07.07.1985 г. е
същият имот пл. №1032, м. „Разширението“, с.Каменар и попада в имот № 000115,
землището на с.Каменар, ЕКАТТЕ 35691, общ.Поморие, по Картата на възстановената
собственост, одобрена по чл.27 от ППЗСПЗЗ през 1994 г.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на
закона, БОС намира въззивната жалба за
основателна.
Основният спор между страните се свежда до това какъв е характера на процесния
имот – земеделски или селищен и съответно кой правен ред е приложим.
Доколкото Общината се легитимира като собственик с придобито право на
собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ, то за да е приложим този ред, имотът следва да
имал земеделски характер, да е бил включен в ТКЗС или одържавен или отнет по друг
начин и да е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Доказателствената тежест за това е на
ответника, който твърди, че е собственик на имота на основание ЗСПЗЗ и оспорва
възможността за придобиване по давност. В настоящото производство Община Поморие не
доказа твърдението си, че имотът е земеделски, внесен в ТКЗС и респ. не е заявен за
възстановавяване по реда на ЗСПЗЗ в предвидения срок и е придобит по реда на чл.19
ЗСПЗЗ. Спроед съда установи се по категоричен начин, че имота не бил внесен в ТКЗС, не е
бил отнеман от собственика и е бил предмет на сделки, сключени не в предвидената от
закона форма. Освен процесния имот, не са включвани в ТКЗС и съседните имоти, които са
с площ почти колкото процесния. Следва да се отбележи, че не всички имоти попадещи
извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер, като имотите
4
могат да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, или причислени съм ДПФ както и да не бъдат
отнети от физическите лица, които ги владеят като дворни места и тези имоти не подлежат
на възстановявана по ЗСПЗЗ, а след като не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не
могат да бъдат включвани във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са остА.ли незаявени в законните
срокове.Лицата владеещи такива имоти, ако не притежават документ за собственост могат
да се позават на придобивна давност, тъй като за тези имоти не съществува забраната по
чл.86 от ЗС за придобиваветнно им по давност. Настоящият състав намира за установено от
доказателствата по делото, че процесният имот има селищен характер. На първо място в
самия регистър към КВС по партидата за имот № 000115 по КВС в който имот попада и
процесния е отбелязано, че представлява друг вид терен със селищен характер, с площ
26.884 дка, девета категория, вид на територията по предназначение - населени места. По
делото не е представено нито едно доказателство от което да се налага извод, че имота е бил
земеделски към влизане в сила на КВС. В скицата на ПИ с идентификатор 57491.601.1032 е
посочено, адрес на имота ***, трайно предназначиено на територията: урбанизиран; начин
на трайно ползване : ниско застояване. Практиката на ВКС е последователна и приема, че
могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални
граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, имотите не са изгубили
реалните си граници, респективно върху имотите не е установено кооперативно
земеползване, поради което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
респективно за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Щом тези земи
не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл.
19 от ЗСПЗЗ. В този смисъл Решение № 109 от 25.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 356/2016 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева, Р № 249/4.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. I гр. о. Р № 488/19.12.2011 г. по гр.
д. № 1403/10 I гр. о., Р № 88/17.07.2015 г. по гр. д. № 6225/2014 г. на ВКС I гр. о.
Процесния имот не е със статут на земеделска земя, не се доказа да е бил с такъв
статут и към дата на сключване на договора и към датата на влизане в сила на КВС и не е
станал собственост на общината на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобряване картата на съществуващи и възстановими стари реални
граници. Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ има за задължение да определи земите, които
след влизане в сила на плана за земеразделяне и на КВС стават общинска собственост. Този
транслативен ефект обаче настъпва по силата на закона /ex lege/ и затова решението на
комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ има само декларативен характер, не и конститутивен. Ако
определените имоти нямат земеделски характер по чл. 2 ЗСПЗЗ, дори и включени в
решението на комисията, те не се придобиват от общината.
По настоящото дело ищците твърдят, че са придобили правото на собственост по
силата на недобросъвестно владение, на основание чл. 79 ЗС. В случая от събраните гласни
доказателства се доказа твърдението на ищците, че наследодателите им са владяли имота
от 1985г., а след тяхната смърт имота се владее от тях и владението е било спокойно,
никой не е имал претенции за имота, ищците са обработвали цялото дворното място, като се
сеели различни зеленчуци, но никога не са прекъсвали владението. Не се доказа имота да е
бил включен в ТКЗС или наследодателя на ищците да е губил владението и имота е
придобит по давност от ищците.
По изложените съображения съдът намира че, обжалваното решение следва да бъде
отменено и предявения иск като основателен да бъде уважен.
И двете страни са поискали да им бъдат присъдени разноските, като направените от
въззивника разноски в двете инстанции са адв. възнаграждение в размер на 400лв., 150лв.
за СТЕ и 75лв. – д.такси и на Е. С. С.,ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН ********** и Н. С.
М., ЕГН ********** следва да се присъдят разноските за настоящото производство и за
производството пред РС – Поморие общо в размер на общо 625 / шестстотин и двадесет и
пет/ лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 73/ 10.04.2023г. постановено по гр. д. № 20222160100530/
2022г. по описа на РС – Поморие и вместо него постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника Община Поморие, ЕИК
*********, с адрес гр.Поморие, ул. Солна № 5 представлявана от кмета Иван Атанасов
Алексиев и на ищците Е. С. С.,ЕГН ********** с адрес ***, А. С. Д., ЕГН ********** и Н.
С. М., ЕГН ********** и двете с адрес *** с пълномощник адв. Т.Янева, че ищците Е. С.
С.,ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН ********** и Н. С. М., ЕГН ********** са собственици
по давност и наследство на поземлен имот с идентификатор 57491.601.1032 по к.карта и
к.регистър на гр. Поморие, кв.Каменар, с адрес на имота *** с площ 629км. с
предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско
застрояване / до 10м./ при съседи/ поземлени имоти с идентификатори 57491.601.1033,
57491.601.536, 57491.601.1031 и 57491.601.1035.
Осъжда ответника Община Поморие, ЕИК *********, с адрес гр.Поморие, ул. Солна
№ 5 представлявана от кмета Иван Атанасов Алексиев да плати на ищците Е. С. С.,ЕГН
**********, А. С. Д., ЕГН ********** и Н. С. М., ЕГН ********** сумата от 625 /
шестстотин и двадесет и пет/ лева. разноски по делото пред ПРС и БОС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС чрез ОС - Бургас, в едномесечен
срок считано от получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6