№ 54
гр. София , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:И. П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500334 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260002 от 17.02.2021 г., постановено по гр.д. № 728/2020 г. на
Ботевградски районен съд, е прекратен брака, сключен между Б. Б. П. и В.Н. Н. - П.,
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга Б. Б. П.; упражняването на
родителските права спрямо родените от брака деца Р.Б. П. и И.Б. П. е предоставено на
майката и е постановено те да живеят при нея; определен е режим на лични отношения
на бащата на двете деца, като същият има право да ги вижда и взема всеки първи, трети
и четвърти петък, събота и неделя от месеца, с преспиване в дома на бащата, от 18,00 ч.
в петък до 19,00 ч. в неделя, по един ден през Коледните празници – от 09,00 ч. до
22,00 ч., един от двата почивни дни на Нова година – 31.12 или 01.01 – от 09,00 ч. до
22,00 ч., един ден от Великденските празници – от 09,00 ч. до 22,00 ч., както и един
месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката; бащата е
осъден да заплаща на детето Р.Б. П. издръжка в размер на 200 лева месечно, и на детето
И.Б. П. издръжка в размер на 150 лева месечно, считано от влизане в сила на
1
решението до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, като са отхвърлени претенциите за издръжка за разликата
до пълните им предявени размери от 250 лв. месечно за всяко дете; предоставено е
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Е., ул. „Н.Й.” № 23, на съпругата
В.Н. Н. - П. и родените от брака деца; постановено е след прекратяване на брака
съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Н..
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство Б.П. във
всичките му части като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, с искане
същото да бъде отменено и да бъдат уважени в цялост заявените от жалбоподателя в
насрещния му иск претенции. Алтернативно е отправено искане за намаляване на
размера на присъдената издръжка и за определяне на по-разширен лежим на лични
контакти между бащата и децата, включващ и половината от лятната, пролетната и
зимните ваканции.
В жалбата се сочи, че законосъобразно съдът е приел, че бракът между страните
е дълбоко и непоправимо разстроен, но се оспорва извода на съда, че дълбокото и
непоправимо разстройство е настъпило по единствено вина на съпруга. Навеждат се
доводи, че от гласните доказателства по делото е доказано безспорно изложеното от
жалбоподателя твърдение за пълно дезинтересиране и отчуждаване на съпругата от
съвместния им живот, което е било причината за раздора в семейните им отношения, и
не се доказват твърденията на последната за упражняван спрямо нея от жалбоподателя
тормоз. Излагат се и възражения срещу изводите на районния съд, обусловили
предоставяне на родителските права по отношение на двете деца на майката, като се
акцентира на факта, че майката е ограничавала контактите му с децата в значителен
период, което следва да се отчете при преценката а родителския й капацитет. Изложени
са и възражения срещу определения размер на издръжката на двете деца. В тази връзка
се сочи, че съдът не е съобразил факта, че единствено жалбоподателят изплаща
кредитите на семейството, а ищцата не е заплатила нито стотинка.
Ответницата по жалбата оспорва същата и настоява обжалваното решение да
бъде потвърдено. Излага подробни съображения срещу наведените в жалбата
оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд.
Първоинстанционното решение в отхвърлителната му част досежно размера на
дължимата от бащата на двете деца издръжка не е обжалвано.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
В исковата молба ищцата В. Н. – П. твърди, че с ответника Б. Б. П. са сключили
граждански брак на 05.09.2005 г. и от брака си имат две малолетни деца – Р.Б. П. и И.Б.
П.. Твърди се, че още от началото на съвместния им живот като съпрузи отношенията
2
им не се развивали в дух на взаимно разбирателство и уважение, поради системната
злоупотреба на ответника с алкохол, която била причина за неговото агресивно
поведение, изразяващо се в заплахи, физическо, емоционално и сексуално насилие над
ищцата. Твърди се, че ежедневно ответникът злоупотребявал с алкохол, след което
ищцата била обект на подигравки, обиди, закани за саморазправа и физическо насилие.
На скандалите, заплахите и побоищата ставали свидетели децата. Ответникът
многократно заплашвал и майката на ищцата. Същият не позволявал на ищцата да има
пълноценен социален живот, следял телефона й. Животът на ищцата с ответника бил
непоносим и на 27.01.2010 г. ищцата тайно се изнесла от семейното жилище заедно с
децата и заживяла в жилище под наем. Преди да се изнесе от жилището ищцата подала
сигнал в РПУ-Е. с искане ответникът да бъде информиран за действията, които ще
предприеме, под страх от евентуално бъдещо насилие над нея, продиктуван от
многократно отправяните от ответника заплахи, че ако реши да го напусне, ще я убие.
След като ищцата напусната ответника, той започнал многократно да й звъни по
телефона като й отправял заплахи. Ищцата твърди, че агресивното поведение на
ответника се отразило негативно на децата - те станали притеснени и затворени,
развалили успеха си в училище.
Отправено е искане за прекратяване на брака между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника, за предоставянето на ищцата на
упражняването на родителските права по отношение на двете деца и определяне на
режим на лични отношения, посочен в исковата молба, за определяне на издръжка в
размер на по 250 лева за всяко от децата, както и за предоставяне ползването на
семейното жилище в гр. Е. на ищцата и децата.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва изложените от ищцата
твърдения относно причините за настъпването на дълбокото и непоправимо
разстройство на брака им. Сочи, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, но
по изключителна вина на ищцата. В тази връзка се излагат твърдения, че ищцата имала
извънбрачни връзки с други мъже, водела живот извън дома им и се дистанцирала от
семейството. Същата не изпълнявала задълженията си като майка и не се интересувала
от децата. Ответникът твърди, че ищцата напуснала първоначалната си работа с
фиксирано работно време и впоследствие започнала да сменя различни работни места с
нощни смени. Често оставала на работа до късно през нощта, докато ответникът се
грижел за децата. Твърди, че тя многократно си взимала болнични под претекст, че ще
се грижи за децата, а всъщност ги оставяла сами в къщи, за да може да излиза.
Ответникът сочи, че съпругата му няма висше образование и отказвала на
многократните негови настоявания да започне да учи. Твърди, че ищцата тайно
напуснала семейното жилище заедно с децата, което не било провокирано от
твърдяното в исковата молба негово агресивно поведение, а от обстоятелството, че
ищцата поддържала паралелни връзки с други мъже и желанието й да живее
необезпокоявано извън общия им дом. Твърди, че понастоящем детето Р. живее при
ищцата, а детето И. – при него. Излагат се и твърдения, че след напускането на дома
ищцата започнала работа на смени като сервитьорка и често оставяла детето Р. само по
цял ден, и то когато детето било с температура. В продължение на няколко дни не се
обадила дори по телефона да чуе детето И., въпреки че знаела, че детето е с
температура от 20 февруари.
Ответникът е подал насрещна искова молба, с която е отправил искане бракът
им да бъде прекратен поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило
3
изцяло по вина на съпругата, упражняването на родителските права по отношение на
двете деца да бъде предоставено на него и определено местоживеенето им на адрес гр.
Е., ул. „Н.Й.” № 23, за определяне на режим на лични контакти на децата с майката и
издръжката им, посочени в молбата, както и за предоставяне на него и децата
ползването на семейното жилище, евентуално да бъде определено съвместно ползване
на жилището.
С определение на първоинстанционния съд от 05.06.2020 г. /по гр.д. №
00041/2020 г. на Етрополски районен съд/ са определени привременни мерки, с които е
предоставено упражняването на родителските права върху двете деца на майката,
определен е режим на лични контакти на децата с бащата и дължимата от последния
издръжка, семейното жилище е предоставено за ползване на бащата.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира следното:
Фактическата страна по делото, основана на събраните пред първата инстанция
доказателства, са детайлно и коректно установени в мотивите на обжалваното решение
чрез посочване в концентриран вид на относимите към спора обстоятелства и
доказателствата, които ги установяват, която фактическа обстановка не необходимо да
се възпроизвежда повторно в настоящото решение и въззивният препраща към нея на
основание чл. 272 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд направи следните
правни изводи:
Няма спор между страните, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, и не
съществува възможност същият да бъде заздравен.
Въззивният споделя извода на първоинстанционния съд, че дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е настъпило по изключителна вина на съпруга
Б.П., който време на съвместния съпружески живот е имал агресивно поведение
спрямо ищцата, изразяващо се в грубо отношение, отправяне на закани и физически
посегателства. Доказателства за такова поведение на ответника се съдържат в
показанията на св. Р. Н. /майка на ищцата/, която е била свидетел на предизвикани от
него скандали след употреба на алкохол, при които последният се е държал агресивно,
включително и спрямо нея и мъжа й. Свидетелката е виждала дъщеря си с кръв по
носа, при което последната й казала, че ответникът я е ударил. Сочи, че преди две
години е видяла ищцата посинена след нанесен й побой от ответника, виждала я и с
рани по коленете. Сочи, че няколко пъти ищцата идвала в дома й да се скрие от
ответника, като казвала „тичам тук да не ме пребие”. Свидетелката твърди, че голямото
дете й е споделяло, че „тате и мама се карат и тате бие мама”. Съдът не намира
обосновани от доказателствата по делото основания да не кредитира показанията на св.
Р. Н. и след отчитане на възможната й заинтересуваност от изхода на делото с оглед
близката й родствена връзка с ищцата. Свидетелката излага конкретни свои възприятия
относно състоянието, в което е видяла ищцата и споделената от последната причина за
4
това, като и самата тя е присъствала на скандали с участието на ответника и грубото му
агресивно поведение в семейството и е била жертва на това поведение. Показанията на
свидетелката Н. в действителност в по-голямата им част са косвен доказателствен
източник на твърдения факт на извършвано от ответника спрямо ищцата физическо
насилие, но те се подкрепят изцяло от споделеното от детето Р. при изслушването му
пред съда. Детето споделя, че родителите му се разделели, защото „тати се държеше
много гадно с мама”. Разказва, че баща му всяка вече пиел и след това обвинявал майка
му в разни неща. Спомня си за случай, когато била на 7-8 години, и видяла как баща й
удрял мама с юмруци, както и че много пъти е присъствала, когато той я е биел.
Изслушването на детето пред съда в спора между родителите относно упражняването
на родителските права има за цел съдът да придобие непосредствени възприятия и
впечатления относно емоционалното състояние, нагласите и желанието на детето при
кого от двамата родители да живее, и съдът принципно не е обвързан от изразеното
при изслушването на детето, като това изслушване не съставлява разпит на свидетел в
процесуален смисъл. Това не означава, че изложеното от детето в хода на
изслушването му относно конкретни факти и обстоятелства относно отношенията
между родителите няма процесуална стойност в процеса на доказване на релевантните
за спора факти, включително и при преценка на вината за разстройването на брака.
Пресъздадените от детето при изслушването му негови лични възприятия, ако
съдържат конкретни пряко възприети от него обстоятелства, следва да се съобразят, но
само във връзката им с други събрани по делото доказателства. В случая, както бе
посочено, данни за упражнявано от ответника физическо насилие над ищцата се
съдържат в показанията на св. Р. Н., като изложените от детето Р. относно поведението
на бащата обстоятелства подкрепят тези показания. По делото не са налице данни,
които да поставят под съмнение способността на детето за адекватно осъзнаване и
възприемане на конкретната ситуация или за манипулативно въздействие в тази насока
от страна на майката или други лица. Освен това, както е посочил и
първоинстанционният съд, предвид естеството на твърдените агресивни действия на
ответника спрямо ищцата, извършвани в семейния дом, преки свидетели на такива
прояви резонно липсват, а такива обичайно са само децата. С оглед на това и предвид
наличието на гласни доказателства относно упражнявано от ответника физическо
посегателство спрямо ищцата, разказаното при изслушването на детето относно
поведението на бащата спрямо майката следва да се отчете при преценката за
отношенията между съпрузите и обстоятелствата, имащи значение за вината за
разстройството на брака.
Физическото насилие е едно от най-тежките брачни провинения, както и въобще е
най-тежкото посегателство срещу личната неприкосновеност на човека, което не може
да бъде оправдано с каквито и да било мотиви. Проявата на агресия чрез
осъществяване на физическо насилие като способ за разрешаване на конфликтите
5
между съпрузите, е израз на пълно незачитане на личността и телесна
неприкосновеност на другия съпруг, което е в разрез с установените морални норми на
поведение и законови забрани в отношенията между хората. Едно такова поведение
категорично обуславя виновност на осъществилия физическото посегателство съпруг
за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед на това не
следва изобщо да се разглежда въпроса за твърдяното от ответника противобрачно
поведение на съпругата му, което според него, е причинило разстройването на
брачната връзка, след като той е осъществил най-тежката и укорима от гледна точка на
всички семейни и общочовешки ценности форма на брачно провинение – физическо
насилие.
Следва да се отбележи само за пълнота, че от събраните по делото доказателства
не се установяват твърдените от ответника брачни провинения на ответницата, а
именно паралелни връзки с други мъже, неоправдано отсъствие от вкъщи,
дезинтересираност от съпруга и децата. Показанията на свидетелите Н. И., която
твърди, че страните са се разделили заради изневерите на съпругата, са изцяло
декларативни и съдържат субективни оценъчни интерпретации на свидетелката
относно възпроизведените обстоятелства. От цялостното им съдържание не може да се
направи извод за извънбрачни връзки на ищцата по време на съжителството й с
ответника, за каквито се твърди от последния. Същото важи и за показанията на св.
Цв. Н.. Както е посочил първоинстанционният съд, описаното в показанията на
свидетелите на ответника поведение на ищцата в приятелска компания, включително в
присъствието на съпруга й, не може да се окачестви на изневяра и поддържане на
връзка с друг мъж, а освен това описаните от тези свидетели случаи са
неконкретизирани във времето и няма данни те да са станали причина за
неразбирателството на съпрузите, оттам – и за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака им.
Не са налице доказателства за безпричинни отсъствия на ищцата от дома, за
неглижиране от нейна страна на грижите си към децата и въобще за дезинтересиране
от семейния живот, каквото твърди ответникът.
При определяне на кого от двамата родители да предостави упражняването на
родителските права след развода, водещ за съда критерий е интересът на децата,
основан на обстоятелствата, установени в чл. 59, ал. 4 от СК и в ПП №1/1974 г. на ВС.
Такива обстоятелства са: възпитателските качества на родителите и техния морален
облик, социално обкръжение на всеки от родителите, социално-битовите условия,
полаганите до този момент грижи и отношение на всеки от родителите, изразеното
желанието на родителя да поема за в бъдеще грижата и отглеждането на децата,
привързаност на децата към всеки един от родителите, полът и възрастта на децата,
възможността на трети лица, близки до родителя, да подпомагат грижите за децата
6
след развода. Ако родените от брака деца са две, разделянето им е допустимо само в
изключителни случаи, когато отношенията по между им сочат на непоносимост, липса
на взаимна привързаност, разлика във възрастта, продължителна раздяла и др. подобни
обстоятелства. Основната цел на регламентацията на тези отношения е да се
гарантират интересите на децата, за преодоляване на липсата на нормални отношения
между родителите или неутрализиране на негативното им влияние в отношенията
родители – деца, за запазване на духовната и емоционална връзка между родителя,
който не упражнява родителските права.
От съвкупната преценка на събраните в двете съдебни инстанции доказателства и
ръководейки се от горепосочените законоустановени критерии, въззивният съд намира,
че в интерес на двете деца е упражняването на родителските права по отношение на
тях да се предостави на майката. Установено е безспорно, че от фактическата раздяла
между до постановяването на привременни мерки от районния съд голямото дете Р. е
живяло при майка си и е отглеждано от нея, а детето И. – от баща си, а след това и към
настоящия момент двете деца живеят с майка си в наетото от нея жилище. Установено
е, че майката разполага с необходимия родителски капацитет, желание и възможности
да отглежда двете си деца, няма данни за негативно социално обкръжение или други
обстоятелства от живота й, които да се отразят неблагоприятно върху правилното
възпитание и развитие на децата. Майката разполага и с подходяща подкрепяща среда
във фактическото отглеждане и финансово осигуряване на децата в лицето на своята
майка – св. Р. Н.. Същата е проявявала активност в грижите за децата във всеки един
аспект, двете деца са привързани към нея, няма данни за манипулативно въздействие
върху тях от нейна страна в посока неглижиране на бащата. По-скромните материални
възможности на майката нямат приоритетно значение за преценката на нейния
родителски капацитет. В отминалия близо едногодишен период от постановяването на
привременните мерки от районния съд, в която децата се отглеждат от майката, не са
установени никакви рискове за тяхното правилно фактическо отглеждане и
възпитание. Установеният режим на лични контакти са бащата се спазва и децата
активно поддържат връзка с него. Твърдяното от ответника обстоятелство, че майката
„тайно” е напуснала семейното жилище заедно с децата, в резултат на което страните
са във фактическа раздяла, е без значение за преценката на родителския капацитет на
родителите в спора за упражняването на родителските права. Следва да се посочи, че
причините за разкъсването на семейната връзка между страните, респ. за раздялата им,
в решаването на спора за предоставянето на родителските права биха имали значение
само при установяване на факти от съвместния живот на родителите и отношението им
към децата, които да се отразяват моралния облик на всеки от родителите с оглед
преценката на неговите родителски качества и способността му да ги отглежда по
благоприятен за развитието им начин. В случая, обсъдените по-горе доказателства във
връзка с вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
7
установяващи прояви на физическо посегателство на ответника спрямо ищцата,
включително и спрямо детето Р., за което детето споделя пред съда, поставят под
съмнение психическата устойчивост и способност на бащата за адекватно родителско
отношение, а оттам и родителския му капацитет. Следва да се вземе предвид и
изразеното от голямото дете Р. при изслушването му пред съда ясно и категорично
желание да живее с майка си и нежелание да живее с баща си. Имайки предвид силната
емоционална връзка между двете деца, близката им възраст и факта, че те са отраснали
заедно, то продължаването на съвместното им живеене е особено важно за тяхното
психическо и емоционално развитие, и за възпитанието им. Поради това двете деца
следва да се отглеждат и живеят заедно, тъй като не са налице изключителни
обстоятелства, които да налагат разделянето им.
Въззивният съд намира, че определеният от първоинстанционния съд режим на
лични контакти на двете деца с бащата, който е по-широк от стандартния в частта
относно ежемесечните срещи, и включващ определени дни от Коледните,
Новогодишни и Великденски празници, съответства на интересите на децата и дава
възможност за пълноценен контакт на децата с баща им. Няма основание този доста
разширен режим да бъде изменян по начина, поискан от жалбоподателя.
С оглед предоставянето на упражняването на родителските права на майката,
бащата дължи издръжка на двете деца. Определеният в обжалваното решение размер
на дължимата от бащата издръжка от 200 лв. месечно за детето Р. и 150 лв. месечно за
детето И. е съобразен с установените в чл. 143, ал. 1 от СК критерии – нуждите на
детето и възможностите на родителя, и при липсата на жалба срещу отхвърлителната
част на решението. Следва да се посочи, че определеният размер на издръжката на
детето И. от 150 лв. месечно е под законоустановения минимален размер по чл. 142,
ал. 2 от СК /възлизащ понастоящем на 162,50 лв. съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г./,
поради което възраженията на жалбоподателя за намаляване на така определения
размер не подлежат на обсъждане. Определеният размер на дължимата на детето Р.
издръжка от 200 лв. месечно превишава само с 37,50 лв. законоустановения
минимален размер на издръжката, поради което предвид данните за получаваните от
бащата доходи, няма основания за намаляването му.
Семейното жилище, чието ползване е поискано и от двете страни, след
прекратяването на брака е съсобствено между страните, при което и с оглед
обстоятелствата по чл. 56, ал. 5 от СК, следва да се предостави на майката, която ще
упражнява родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, и
предвид приетата вина за разстройството на брака. Изложеното в насрещната искова
молба твърдение за преимуществен принос на бащата в придобиване на семейното
жилище е ирелевантно за преценката на кого от съпрузите да предостави ползването на
8
семейното жилище след развода. Както е посочил първоинстанционният съд, не е
налице възможност за ползването на семейното жилище от двамата съпрузи предвид
установените по делото влошени отношения между страните, поради което не следва
да се преценява техническата му възможност за такова ползване. Във въззивната жалба
не са изложени и никакви конкретни оплаквания и възражения срещу обжалваното
първоинстанционно решение в частта му, с която е предоставено ползването на
семейното жилище на съпругата.
По горните съображения, обжалваното решение следва да бъде изцяло
потвърдено в обжалваните му части. Правните изводи на първоинстанционния съд са
направени въз основа на подробен, задълбочен и обстоен анализ на установените по
делото факти и обосновани от събраните доказателства, при обсъждане на направените
от страните възражения, поради което въззивният съд препраща към тях при
условията на чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
ответницата по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да й
заплати направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. съобразно представения преди даване ход на устните състезания по делото договор
за правна защита и съдействие /л. 30 от делото/. Направеното от пълномощника на
жалбоподателя възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата по жалба
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като така заплатеният размер на
адвокатското възнаграждение е съобразен с действителната правна и фактическа
сложност на делото, обусловен от предмета на обжалване.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002 от 17.02.2021 г., постановено по гр. д. №
728/2020 г. по описа на Ботевградски районен съд.
ОСЪЖДА Б. Б. П. да заплати на В.Н. Н. сумата 500 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването на препис.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10