О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…881
11.12.2018 год., гр.
Пазарджик
Пазарджишки окръжен съд, търговска колегия състав, в публично
заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА
При участието на секретаря Величка Новакова , като сложи на
разглеждане търг.д. №201 по описа за 2017год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 692
от ТЗ във връзка с чл.690 ал.1 от ТЗ.
С решение от 06.08.2018г.е обявена
неплатежоспособността на „ФИДА“ АД,ЕИК112077920,седалище и адрес на управление
гр.Брацигово,обл.Пазарджик,ул.“Трети март“ №77
представлявано от изпълнителния директор Н.Г.П.
,открито е производство по несъстоятелност на търговеца и за временен
синдик е назначен Б.Л.Б., включен в
одобрения списък на синдиците .Решението е обявено в ТР на 09.08.2018г.
В
предвидения от закона срок са предявени вземанията от кредиторите на дружеството.
Синдика е съставил списъци с приети
и неприети вземания,които са обявени в ТР на 22.10.2018г.
Против
списъците с неприети вземания са постъпили следните възражения:
т.1.Възражение
вх.№9030/25.10.2018г. от “Ем Джи“АД относно неприето вземане в размер на
95000 лева по п.7 от списъка, предявено с молба вх.№8210/28.09.2018г.Вземането
е предявено на основание договор за
заем,с приложени към възражението писмени доказателства.
Поддържа
се становище, че договора за заем е неформална сделка, която не изисква писмена
форма за действителност и сумата, предмет на уговорката за предоставяне на заем
между страните, реално е предоставена от „Ем Джи“АД, което се установява от
банково извлечение, в което изрично е посочено основанието за превод.
Отделно
от това посочват, че задълженията на „Фида“ АД по договора за заем фактически не се
оспорват от дружеството, а напротив, същите са включени в баланса му до 2015г.
Относно давността, послужила като
основание синдикът да не приеме предявеното вземане се твърди,че изискуемостта
е настъпила едва на 31.08.2017г. съгласно покана изпратена до длъжника, като
представят копие от обратна разписка за получаване на поканата, получена именно
на тази дата. Представят писмени доказателства.
Становището
на синдика по така докладваното възражение е, че същото е допустимо с оглед на
процесуалното качество на възразилия кредитор и с оглед на това, че е постъпило
в законния срок. Синдикът счита, че
възражението в крайна сметка е основателно,
именно по изложеното от кредитора
съображение за включването на дълга в пасива на баланса на дружеството
до 2015г.
Съдът счита,че възражението е
процесуално допустимо и основателно .
За съществуването на вземането на
кредитора „ЕМ ДЖИ“ АД може да се направи извод от представеното банково
извлечение от партидата на кредитора в БУЛБАНК АД ,от което се установява,че на
05.09.2003г.сумата е преведена по сметка на длъжника.Като основание за превода
е посочено :“Заем от 01.09.2003г.“.Вземането е включено в баланса на
дружеството до и за 2015г.включително,съставен и подписан от изпълнителния
директор Н.П. и заявен за обявяване в ТР на 22.06.2016г.Сумата от 156000,00лв.по
баланса за 2015г.представлява сбор от предявеното вземане в размер на
95000,00лв.и вземането на същия кредитор за дивидент от печалбата в размер на
61000,00лв.Включването на сумата в баланса на „ФИДА“ АД представлява признание
от страна на длъжника за съществуването на вземането по смисъла на чл.116 б.а
от ЗЗД и има правна последица прекъсване на погасителната давност.Възражението
е основателно ,следва да бъде уважено,а вземането следва да бъде изключено т
списъка с неприетите вземания и включено в списъка с приетите вземания по чл.688 от ТЗ.
т.2. Постъпило е възражение
вх.№9158/29.10.2018г. от Г.И.В. срещу неприето вземане на лицето,възникнало
преди датата на откриване на производството по несъстоятелност в размер на 2548,00лева,
предявено с молба вх.№8247/01.10.2018г.,които синдикът е отказал да включи в
списъка за приети вземания по съображения, че против заповедта за изпълнение
,въз основа на която е издаден изпълнителен лист за принудително събиране на
сумата е постъпило възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК.
Становището
на синдика по това възражение е, че същото е процесуално допустимо, поради
наличие на активна материално правна легитимация и като депозирано в законния
срок. По същество синдикът намира възражението за основателно,тъй като с
определение на Апелативен съд гр. Пловдив по ч.гр. д. № 574/2018г. е потвърдено
определение на Пазарджишки окръжен съд по ч. гр. д. № 201/2018г., с което е
върнато възражението на „Фида“ АД по чл. 423, ал. 1
от ГПК и производството по делото е прекратено.
Съдът счита,че възражението е
процесуално допустимо и основателно .
Съществуването и размера на
вземането на кредитора Г.В. е съдебно установено по ч.гр.д.№320/2017г.по описа
на Районен съд гр.Пещера,по което е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл.410 от ГПК,а подаденото по реда на чл.423 от ГПК възражение
против заповедта не е било прието от
окръжния съд и върнато с влязло в законна сила определение по
ч.гр.д.№201/2018г.по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Възражението е основателно ,следва
да бъде уважено,а вземането следва да бъде изключено т списъка с неприетите
вземания и включено в списъка с приетите вземания по чл.688 от ТЗ.
т. 3. Постъпило е възражение вх.№9156/30.10.2018г.от
Г.Г.П. против списъка на неприетите вземания съставен
от синдика, касаещ предявено от него вземане в размер
на 12048 лева с молба вх.№8246/01.10.2018г. Отказа на синдика да включи
вземането в списъка на приетите вземания се свежда до твърденията, че против
издадената заповед за изпълнение в полза на кредитора по ч.гр.д.№ 321 по описа
на РС Пещера за 2017г. , въз основа на която е издаден изпълнителен лист, е постъпило възражение от
„Фида“ АД по чл. 423, ал. 1 от ГПК. Образувано е гр. д. № 344 по описа на ОС
Пазарджик за 2018г., което не е приключило с постановен влязъл в сила съдебен
акт.
Становището на синдика е,че възражението е процесуално
допустимо и неоснователно.
Съдът счита,че възражението е процесуално допустимо и
неоснователно .
За предявеното от кредитора Г.Г.П. Пещерския
районен съд е издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№321/2017г., след влизането й в сила и изпълнителен лист.Против заповедта за изпълнение е постъпило
възражение по реда на чл.423 от ГПК и било образувано гр.д.№344 по описан на
ПОС за 2018г.Делото е било прекратено с определение на състава от 21.05.2018г.и
върнато на Пещерския районен съд за администриране.Първоинстанционния
съд е върнал възражението с разпореждане,против което е депозирана частна
жалба.Било е образувано в.ч.гр.д.№723 по описа на ПОС за 2018.,което на свой
ред е било прекратено и върнато на РС Пещера за администриране.При това
положение съдът приема,че вземането не
кредитора към настоящия момент е спорно и съществуването му следва да се
установи в състезателно исково производство със събиране на съответните
доказателства за съществуването и размера му ,в случай че кредитора реши да
инициира такова.
Възражението на Г.П. следва да бъде
оставено без уважение.
т.4. Постъпило е възражение вх.№9147/29.10.2018г.от
кредитора „Раптекс“ ЕООД против списъка на неприетите
вземания, в който е включено вземане на кредитора в размер на 16000 лева,предявено
с молба вх.№8244/01.10.2018г.Във възражението се оспорва становището на
синдика, а именно, че сумата е платена по силата на договор за услуга № 3 от
01.08.2017 г., по силата на който „Фида“ АД се е
задължила да ушие дрехи , без да има
приложени доказателства за
твърдението на кредитора,че
поръчката не е изпълнена.С възражението законния представител на възразилия
кредитор „Раптекс“ ЕООД представя писмо от
07.12.2017г., с което „Фида“ АД информира
дружеството за невъзможността си да ушие
дрехи от поръчката.
Становището на синдика по това възражение е,
че същото е процесуално допустимо и основателно, тъй като се установило , че
дружеството в действителност срещу платената от него сума не е получило от „Фида“ АД поръчаната услуга, поради което се дължи връщане
на заплатената сума.
Съдът счита,че възражението е процесуално допустимо и
основателно.
С молбата за предявяване на вземането кредитора е
представил доказателства за заплащане на сумата 16000,00лв.на 04.12.2017г.като аванс по фактура 255.С възражението са представени
доказателства,че по така извършеното авансово плащане получателя „ФИДА“ АД е
отговорило,че поръчката не може да бъде изпълнена.При това положение сумата
подлежи на връщане .Вземането следва да бъде включено в списъка с приети
вземания само досежно главницата от 16000,00лв.Същата
е предявена ведно с лихва ,която не е
конкретизирана по размер и период и не е уточнено дали се касае за договорна
или за законна лихва.
Възражението
е основателно ,следва да бъде уважено,а вземането следва да бъде изключено от
списъка с неприетите вземания и включено в списъка с приетите вземания по
чл.688 от ТЗ.
т.
5. Постъпило е възражение вх.№9149/30.09.2018г. от С.Н.П. срещу списъка с
неприетите вземания, относно предявено от нея и включено в списъка вземане в
размер на 161552.47 лева. Кредиторът твърди, че вземанията съществуват и следва
да бъдат включени в списъка с приетите вземания, а становището на синдика като
отказ да бъдат приети вземанията е неоснователно.
Становището
на синдика по това възражение е, че същото е процесуално допустимо и
основателно, тъй като впоследствие, след съставяне на списъка установил, че
делата по описа на Пазарджишки окръжен съд са с предмет депозирано възражение
от „Фида“ АД с правно основание чл. 423, ал. 1 от ГПК
са приключили с влезли в сила съдебни актове, с които възражението е оставено
без уважение. Касае се за гр. д. №458, №459 и №460 по описа на ОС
Пазарджик за 2018г.
Съдът счита,че възражението е
процесуално допустимо и основателно.
Към молбата за предявяване на
вземането кредитора С.П. представя удостоверение от ЧСИ Тарльовски
от 04.09.2018г.,от които се установява,че С.П. е взискател
по изп.д.№20178820400702 против „ФИДА“ АД /Н./ за
събиране на вземане в размер на 161552,47лв.към 01.09.2018г.Производството по
изпълнителното делото е образувано по молба на П. въз основа на представени от
нея изпълнителни листове издадени от Пещерския районен съд в производство по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№№515,518,513,514,517,516,319,976,978,и 977.По първите
седем дела заповедите за изпълнение и изпълнителните листове са издадени в
полза на Н.Г.П. .С договор за цесия сключен на 31.07.2017г.между него и
кредитора С.П.,вземанията по тези изп.листове са били
прехвърлени в полза на С.П..По ч.гр.д.№№976,978,и 977 заповедите за изпълнение
и изпълнителните листове са издадени в полза на С.П..Против заповедите са
депозирани възражения по реда на чл.423 от ГПК ,по които са образувани
съответно гр.д.№№458,459 и 460 по описа на ПОС.С влязли
в сила определения по трите дела съдът е отказал да приеме възраженията на
„ФИДА“ АД против заповедите за изпълнение.При това положение съдът счита,че
предявеното от кредитора П. вземане е съдебно установено с влезли в сила
заповеди за изпълнение по посочените по-горе дела като за част от вземането в
размер на 47165,93лв.изпълнителни листове са издадени в полза на кредиторката ,а за останалата част същата се легитимира
като титуляр по силата на сключения договор за цесия на 31.07.2017г.
Възражението
е основателно ,следва да бъде уважено,а вземането следва да бъде изключено от
списъка с неприетите вземания и включено в списъка с приетите вземания по
чл.688 от ТЗ.
Постъпили
са възражения против списъка за приетите вземания, съставен от синдика и обявен
в ТР на 22.10.2018г.
1.Кредиторът
С.Н.П. е депозирала възражение вх.№9154/29.10.2018г.против прието вземане
на „Булгарконф“ АД Пловдив в размер на предявените вземания по пункт 1-ви,
2-ри, 5-ти, 6-ти и 7.2 от молбата на кредитора за предявяването на вземанията в
вх.№8212/28.09.2018г.по реда на чл. 688 от ТЗ. Включеното в списъка на приетите
вземания вземане на „Булгарконф“ АД за адвокатски разноски за процесуално представителство се оспорва
поради прекомерност и се иска тяхното
намаляване, като бъдат съобразени с
размера на възнагражденията по Наредба №
1 от 2004г. за размера на минималните
адвокатски възнаграждения. Не са изложени
съображения по същество. По т. 1 , т. 2-ра,
т. 5-та и т.6-та съображенията на възразилия кредитор са ,че вземанията
са погасени по давност. Относно
разноските по т. 7.2 се твърди, че така
посочените разноски са прекомерни. Не са представени доказателства.
Становището на синдика е, че
възражението е постъпило в срок и същото е неоснователно. Специално относно
възраженията на С.П. по т. 2 и т.3 от
възражението, синдикът твърди, че давността е 5 годишна и същата не е изтекла. Вземанията по посочените
ф-ри са включени от „Булгарконф“ АД в молбата за откриване на производството по
несъстоятелност, с което давността е прекъсната относно вземанията по тях.
Давността е била прекъсната и с подаване на искова молба от кредитора за
вземанията по ТД № 70 по описа на Пазарджишки окръжен съд за 2017г. Освен това
синдикът твърди, че възразилия кредитор като трето лице по договорите, от които
произтичат оспорените вземания не би могло да се позовава на погасителна давност. Освен това
отбелязва, че баланса на дружеството за 2015г.е подписано от
ИД Н.П. и от възразилия кредитор С.П. в качеството й на главен счетоводител и е
бил представен за обявяване в ТР на 22.06.2016г. , от което следва,че към тази
дата е налице признаване на вземането от страна на длъжника.
По отношение на вземането за разноски,
представляващи адвокатски възнаграждения синдикът счита, че е съобразил
наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съдебната практика на допустимите максимални
размери на договаряне за съответните правни услуги и счита, че след като такова
възнаграждение може да бъде присъдено от съд, същото би могло да бъде прието и
включено в списъка на приетите вземания.
Съдът намира,че възражението на
кредитора е процесуално допустимо неоснователно.
По п.1 от молбата за предявяване на
вземания кредитора „Булгарконф“АД е предявил вземане в размер на общо
190170,50лв. с ДДС по 29 броя фактури издадени от кредитора за извършена от
него продажба и доставка на конци за конуси и вземане за лихви за забава в общ
размер на 141673,31лв.,считано от датата на падежа на всяка една от фактурите
до 06.08.2018г.-датата на постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност по
отношение на длъжника.Единственото възражение на кредитора С.П. е заради
изтеклата погасителна давност за главницата и за лихвите.
В тази част възражението на кредитора С.П. е
неоснователно-след като същата не е страна по договора за доставка на конци за
конуси,същата не може да се позовава на погасителна давност .Само на това
основание възражението следва да бъде
оставено без уважение.
По т.2 от молбата за предявяване на вземане
„Булгарконф“ АД е предявил вземане в
размер на 4734,72лв. главница и 1280,77лв.лихва .Главницата и лихвата представляват
сбор от задължението на „ФИДА“ АД да заплати извършени от кредитора доставки на
козунаци и пенливо вино по силата на неформалин договор ,за които доставки са
издадени фактури и съответното сбор от
лихвите по всяка една от фактурите,считано от датата на падежа съответстващ на
деня на издаването й до 06.08.2018г.-датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност.
В тази част възражението на кредитора С.П. е
неоснователно-след като същата не е страна по договора ,същата не може да се позовава на погасителна
давност .Само на това основание възражението следва да бъде оставено без уважение.
По т.5 от молбата за предявяване на вземане
„Булгарконф“ АД е предявил вземане в
размер на общо 836,10 лв.с ДДС лв. главница и 193,96лв.лихва за
забава.Главницата и лихвата представляват сбор от задължението на „ФИДА“ АД да
заплати телефонни услуги ,които е ползвало в група с възразилия кредитор,които
той е префактурирал като задължение на
несъстоятелното дружество.Кредитора С.П. възразява в частта на предявеното
вземане по фактури от 30.08.2013г.,от 30.09.2013г.,от 31.10.2-013г.и от
31.11.2013г.с твърдения,че задълженията по посочените фактури са погасени по
давност.
В тази част възражението на кредитора С.П. е неоснователно-след
като същата не е страна по договора ,същата
не може да се позовава на погасителна давност .Само на това основание
възражението следва да бъде оставено без
уважение.
По т.6 от молбата за предявяване на вземане
„Булгарконф“ АД е предявил вземане в
размер на общо 931,08 лв.с ДДС - главница
по фактура №**********/01.12.2009г.и.лихва за забава за периода от
02.12.2009г.до 06.08.2018г.в размер на 826,23лв.по договор за ремонт на
компресор.Кредитора С.П. възразява ,че
задължението за заплащане на ремонта е погасено по давност.
В тази част възражението на кредитора С.П. е
неоснователно-след като същата не е страна по договора ,същата не може да се позовава на погасителна
давност.Само на това основание възражението следва да бъде оставено без уважение.
По
т.7 от молбата „Булгарконф“ АД е предявил вземане в размер на 32531,82 лв.като сумата представлява сторени
от кредитора разноски по т.д.№201/2017г.В точки от 7.1 до 7.5 кредитора е
посочил конкретните разноски.В т.7.2 е посочено адвокатско възнаграждение в
полза на адв.К.Д. в размер на 9681,82лв.с ДДС.Възражението
е за прекомерност .Същото е неоснователно.Съгласно чл.7 ал.3 от Наредба №1 от
2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения при делата за несъстоятелност
адвокатското възнаграждение се определя по реда на чл.7 ал.2 от Наредбата или
при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. - 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.В
настоящия случай при стойност на предявените вземания 329909,67лв.минималния
размер на възнаграждението е 8128,19лв.без ДДС.С ДДС размера възлиза на 9753,83
лв.,или под минималния размер по Наредбата.
Възразява се за включване в списъка на приетите
вземания на вземане в размер на 6600,00лв.-изплатено от кредитора „Булгарконф“
АД адвокатско възнаграждение за предявяване на вземанията.Възражението е за
прекомерност.Съгласно чл.7 ал.3 във вр.с чл.7 ал.2 от
Наредба №1/2004г.за минималния размер на адвокатските възнаграждения за изготвяне на молба за предявяване на
вземане, както и за изготвяне на възражение против предявено или прието вземане
в производство по несъстоятелност, без процесуално представителство,
възнаграждението е в размер 1/2 от предвиденото по ал. 2, но не по-малко от 400
лв.,или в случая при предявени вземания общо в размер на
382806,07лв.,минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
4593,06 лв.без ДДС и 5511,67лв.С оглед фактическата и правна сложност на делото
така уговорения и заплатен размер не е прекомерен по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК.
В тази част възражението на кредитора С.П. е
неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
т.2.
Предявено е възражение вх.№9155/30.10.2018г.от С.Н.П. против приетото
вземане на „ЕмДжи“ АД предявено с молба вх.№8210/28-09.2018г.в
размер на 341355.78 лева. Счита, че вземане за разпределен с решение на общо
събрание дивидент в размер на 61000 лева по т. 2- ра
от молбата за предявяване и лихви върху тази главница в размер на 83570.25 лева
несъществува, тъй като посочените вземания са погасени по давност.
Оспорва и приетото вземане на същия
кредитор по т.3 от молбата за предявяване в размер на 151000 лева от
предоставени заеми на дружеството на 04.11.2016 г. и 25.11.2016г. и лихви върху
този размер от 19459.12 лева. Счита, че това вземане не съществува, тъй като няма представени
доказателства за сключен договор за заем, не е изискуемо и не следва да бъде прието от синдика.
Възразява и за включеното вземане за адвокатски разноски, поради прекомерност
на същите. Счита, че същите следва да бъдат коригирани и съобразени с размерите
по Наредба № 1 от 2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Становището на синдика е, че
възражението на С.П. против вземане на „Ем джи“ АД е
процесуално допустимо и неоснователно.
По отношение на вземането за дивидент синдикът
излага становище, че същото е включено в баланса на дружеството за 2015г., като баланса е подписан от ИД и гл.
счетоводител С.П., което има правното значение за признаване на вземането и
съответно прекъсване на давността.
По отношение на вземането в размер на 151000 лева
синдикът, за да приеме същото,е
съобразил представените с молбата за предявяването му платежни нареждания от
04.11.2016г. за превод на сума в размер на 150000 лева с посочено основание
временна финансова помощ и платежно нареждане от 25.11.2015 г. за сума в размер
на 1000 лева, преведи по сметка на „Фида“ АД на
същото правно основание- временна финансова помощ, банкови извлечения от сметките на „Фида“ АД от 04.11.2016г.и 25.11.2016г.и покана получена от
„Фида“ АД на 31.03.2017г. Изразява становище, че
договора за заем е неформална сделка и не е задължително да бъде сключен в
писмена форма .Сключването му се доказва именно с факта на реално предаване на
договорената сума.
По отношение на възражението за прекомерност на
приетото вземане за адвокатско възнаграждение,синдикът изразява становище,че
същото е съобразено с Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът счита,че възражението е процесуално допустимо и
неоснователно.
По отношение на приетото вземане за дивидент в размер
на 61200,00лв.съдът приема,че вземането е установено с представеното от
кредитора с молбата за предявяването му решение на общото събрание на
акционерите на „Фида“ АД от 30.03.2006г.От него се
установява,че по т.5 от дневния ред ОС е
взело решение за разпределяне на печалбата между акционерите като дела на „ЕМ
ДЖИ“ АД е определен в размер на
86190,00лв.,който събранието е решило да бъде изплатен в тримесечен срок
,считано от 30.03.2006г.При това положение сумата е изискуема,считано от
30.06.2006г.От нея кредитора претендира като неизплатена част в размер на
61200,00лв.Задължението е отразявано до 2015г.включително в баланса на „Фида“ АД като част от общо задължение в размер на
156000,00лв.,ведно със задължението към същия кредитор в размер на
95000,00лв.по договор за предоставена финансова помощ.Същото правилно е
включено в списъка с приетите вземания.Не погасено по давност ,тъй като
включването му в баланса до 2015г.и в ГФО за 2015г.,подписан от изпълнителния
директор на дружеството има правно значение на признание на задължението
прекъсващо давността по смисъла на чл.116 б.“а“ ЗЗД.Горния извод е относим и към акцесорното
задължение за лихви в размер на 83570,25лв.
В тази част възражението на кредитора С.П. е
неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
По отношение на възражението на С.П. против прието
вземане в размер на 151000,00лв.,съдът приема,че съществуването и размер на вземането
са установени от представените от предявилия вземането кредитор два броя
платежни нареждания за 150000,00лв.от 04.11.2016г.и за 1000,00лв.от
25.11.2016г.Сумите са изплатени от „ЕМ ДЖИ“ АД по силата на сключен с „ФИДА“
договор за предоставяне на временна финансова помощ-неформалин по своя
характер,което е и посоченото в платежните нареждания основание за преводите.Възражението
на С.П. е,че не е представен договора за финансова помощ и задължението по него
не е изискуемо.Договора е реален и неформален,поради което писмената форма за
сключването му не е задължителна.Задължението е изискуемо,тъй като заемателя е поканен да върне сумата на 31.03.2017г. Горния извод
е относим и към акцесорното
задължение за лихви в размер на 83570,25лв.
В тази част възражението на кредитора С.П. е
неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
По отношение на възражението на С.П. против вземането
за разноски в размер на 26126,41лв.по т.д.№201/2017г.,съдът счита,че същото е
неоснователно.Адвокатските възнаграждения са определени в размер близък до
минималния по Наредбата и не подлежат на намаляване поради прекомерност при
условията на чл.78 ал.5 от ГПК.
3.
Постъпило е възражение от „Фида“ АД /н./ относно приетите вземания на „Ем Джи“ АД в
размер на 61200 лева дивидент на акционер по решение на Общото събрание на
дружеството и лихви върху тази главница в размер на 83570.25 лева за периода
01.07.2006г.– 26.08. 2018г.,както и вземания по договори за заем от
04.11.2016г. и 25.11.2016г. в размер съответно на 150000 и 1000 лева и лихви
върху сумата за периода 01.05.2017г.– 06.08.2018г.в размер на 19459.12 лева,
като счита тези вземания за погасени по давност. Оспорва обстоятелството да е
получил покана от кредитора на 31.03.2017г.Възразява и срещу включеното вземане
за разноски-адвокатски възнаграждения, поради прекомерност на същите. Формулира искане същите да бъдат съобразени с
размерите по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Становището на синдика е, че възражението на „Фида“ АД в несъстоятелност е процесуално допустимо и
неоснователно, по съображения изложени
относно аналогичното възражение против посочените вземания, депозирано от
кредитора С.П.. Не са представени доказателства към възражението на „Фида“АД /н./.
Съдът счита ,че възражението на „Фида“АД /н./ е
процесуално допустимо и неоснователно по съображения аналогични на изложените
относно възражението на С.П. против вземането на същия кредитор.
4. Постъпило е възражение от „Фида“ АД /н./ с
вх.№9153/30.10.2018г.против прието
вземане на „Булгарконф“ АД Пловдив в размер на предявените вземания по пункт
1-ви, 2-ри, 5-ти, 6-ти и 7.2 от молбата на кредитора за предявяването на
вземанията в вх.№8212/28.09.2018г.по реда на чл. 688 от ТЗ. Включеното в
списъка на приетите вземания вземане на „Булгарконф“ АД за адвокатски разноски
за процесуално представителство се
оспорва поради прекомерност и се иска
тяхното намаляване, като бъдат съобразени с размера на възнагражденията по Наредба №1 от 2004г.
за размера на минималните адвокатски
възнаграждения.По т. 1 , т. 2-ра, т. 5-та и т.6-та съображенията на възразилия
кредитор са ,че вземанията са погасени по давност. Не са изложени съображения по същество. Не са
представени доказателства.
По
отношение на възражението за погасяване на вземането предявено по п.1 от
молбата на „Булгарконф“ АД съдът намира същото за частично
основателно.Възражение на това основание е формулирано от „ФИДА“ АД и
разгледано от съда и в производството по молбата по чл.625 от ТЗ.Възражението
за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца е с правно основание
чл.110 ал.1 от ЗЗД за главницата и чл.111 б.“в“ от ЗЗД за лихвата за забава и е
частично основателно.Съгласно разпоредбата на чл.110 ал.1 от ЗЗД с петгодишна
давност се погасяват всички вземания,за погасяване на които закона не предвижда
друг срок,а според разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от деня,в който вземането е станало изискуемо.Съдът приема,че вземанията на
ищеца „БУЛГАРКОНФ“ АД по посочените в молбата
за предявяване на вземания фактури е
станало изискуемо в деня на издаването им.При това положение и при положение,че
искането за откриване на производство по несъстоятелност е заявено с депозиране
на искова молба на 04.12.2017г.и същото се основава на именно на тези вземания
на кредитора,съдът приема,че вземанията
с падеж преди 04.12.2012г.са погасени по давност с изключение на вземанията по последните седем
фактури с падеж преди 04.12.2012г.,а именно: Фактура №**********/27.04.2012г.на
стойност 14644,25лв., Фактура №**********/31.05.2012г.на стойност 4669,41лв.
Фактура №**********/29.06.2012г.на стойност
7912,66,25лв. Фактура №**********/31.07.2012г.на
стойност 5638,43лв. Фактура
№**********/31.08.2012г.на стойност 2396,71лв. Фактура №**********/28.09.2012г.на стойност 6968,21лв.и Фактура №**********/30.11.2012г.на стойност 8462,26лв.,за
които съдът приема,че давността е прекъсната на основание чл.116 б.“б“ предл.2 от ЗЗД с
предявяване на иска по т.д.№70/2017г.на ПОС с искова молба от 27.04.2017г.Или
общия размер на задължението на „Фида“ АД към
„Булгарконф“ АД възлиза на главница представляваща сбора от посочените по-горе
седем фактури и вземане в размер на 5577,65 лв.по последната фактура
№**********/21.12.2012г.по п.1 от молбата за предявяване на вземания ,а
именно:56269,58лв.
Длъжника е в забава,считано от
датата на издаване на всяка една от посочените фактури.Погасени по давност за
вземанията за лихва до 04.12.2014г.Съдът определя размера им ,считано от тази
дата до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност –
06.08.2018г.при условията на чл.162 от ГПК
3302,19лв.
С
оглед частичната основателност на възражението по п.1 от молбата за предявяване
на вземания ,списъка с приетите вземания следва да бъде корегиран
и вземането на „Булгарконф“ АД по ред
2.1 от списъка да бъде намалено от 190170,50лв.на 56269,58лв.,а вземането за
лихви по ред 2.2 от 141673,31лв.на 3302,19лв.
За разликата сумите следва да бъдат включени в списъка
с неприетите вземания.
По отношение
на възражението за погасяване на вземането предявено по п.2 от молбата на „Булгарконф“ АД съдът намира същото за неоснователно по отношение на главницата и
частично основателно относно лихвата.Вземането по фактура
№**********/20.12.2013г.в размер на 655,20лв.,не е погасено по
давност.Давността е общата петгодишна и изтича на 20.12.2018г.Същата е
прекъсната при условията на чл.628а ал.1 от ТЗ.В тази част възражението следва
да бъде оставено без уважение.
Погасено е вземането за лихви до 04.12.2014г.От тази
дата до 06.08.2018г.същото възлиза на 38,43лв.,а не както е предявено в размер
на 307,90лв.Приетото вземане на „Булгарконф“ АД по ред 2.4 от списъка следва да
бъде намалено от 1280,77лв.на 1013,30лв.,а разликата от 269,47лв.следва да бъде
включена в списъка с неприетите вземания.
Основателно
е възражението по п.3 касаещо четири от
фактурите по п.5 от молбата на „Булгарконф“ АД за задължения за заплащане на
телефонни услуги.Касае се до първите четири фактури съответно с падеж
30.08.2013г.,30.09.2013г.,31.10.2013г.и 30.11.2013г.Платежите са периодични и
давността за погасяване на задълженията е три години съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД.Кредитора
не излага твърдения и не сочи доказателства спиращи или прекъсващи давностния срок,поради което съдът приема,че същия е
изтекъл и вземането за главници и лихви е погасено.Общия размер на главницата
по трите фактури възлиза на 97,13лв.,а на лихвите по фактурите – 47,81лв.
Приетото вземане по ред 2.9 следва да се намали от
836,10лв.на 738,97лв.,а на това по ред 2.10 – от 193,96лв.на 146,15лв.Разликата
в размер на 97,13 лв.и 47,81лв.следва да се включи в списъка на неприетите
вземания.
Основателно е възражението по п.3 касаещо
предявеното вземане по п.6 от молбата на „Булгарконф“ АД.Касае се до вземане в
размер на 931,08лв.по фактура №82/01.12.2019г.Кредитора не оспорва,че падежа на
задължението съвпада с датата на издаване на фактурата ,нито излага твърдения и
сочи доказателства за спиране или прекъсване на давността.При това положение
съдът приема,че вземането е погасено по давност,както и акцесорното
по своя характер задължение за лихви предявено в размер на 826,23лв.
Горните две вземания следва да бъдат изключени от
списъка с приети вземания по ред 2.11 и ред 2.12 и да бъдат включени в списъка
с неприетите вземания.
Възражението на „Фида“
АД по п.5 касаещо
прието вземане за разноски предявено по п.7.2 и това за адвокатско
възнаграждение за предявяване на вземанията е неоснователно по съображения
аналогични на изложените по възражението на С.П. .
По изложените съображения
и на основание чл. 692 ал. 4 от ТЗ, Пазарджишки окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
І. УВАЖАВА следните възражения по чл. 690 от ТЗ:
1.Възражение
вх.№9030/25.10.2018г. от “Ем Джи“АД относно неприето вземане в размер на 95000
лева по п.7 от списъка с неприетите вземания, предявено с молба
вх.№8210/28.09.2018г.
2.
Възражение вх.№9158/29.10.2018г. от Г.И.В. срещу неприето вземане в
размер на 2548,00лв.по п.3 от списъка с
неприетите вземания, предявено с молба вх.№8247/01.10.2018г.
3.
Възражение вх.№9147/29.10.2018г.от кредитора „Раптекс“
ЕООД срещу неприето вземане в размер на 16000 лева по п.4 от списъка с неприетите вземания,предявено с
молба вх.№8244/01.10.2018г.
4.
Възражение вх.№9149/30.09.2018г. от С.Н.П. срещу неприето вземане в
размер на 161552.47 лева по п.6 от списъка с неприетите вземания,предявено с
молба вх.№8245/01.10.2018г.
5.Възражение
с вх.№9153/30.10.2018г.от „ФИДА“ АД/н./ против прието вземане на „Булгарконф“
АД изцяло по ред 2.11 и ред 2.12 ,и частично :
-по ред 2.1 – като намалява приетото
вземането от 190170,50лв.на 56,269,58лв.
-по ред 2.2 – като намалява приетото
вземането от 141673,31лв.на 3302,19лв.
-по ред 2.4 – като намалява приетото
вземането от 1280,72лв.на 1013,30лв.
-по ред 2.9 – като намалява размера
на вземането от 836,10лв.на 738,97лв.и
-по ред 2.10 – като намалява размера
на вземането от 193,96лв.на 146,15лв.
ІІ.ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ СЛЕДНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ:
1.Възражение вх.№9156/30.10.2018г.от Г.Г.П. против списъка на неприетите вземания съставен от
синдика, касаещ предявено от него вземане в размер на
12048 лева .
2.Възражение вх.№9154/29.10.2018г.от С.Н.П. против прието вземане на „Булгарконф“ АД.
3.Възражение вх.№9155/30.10.2018г.от С.Н.П. против
приетото вземане на „ЕмДжи“ АД .
4.Възражение от „Фида“ АД
/н./ с вх.№9148/30.10.2018г.относно
приетите вземания на „Ем Джи“ АД.
5.Възражение с вх.№9153/30.10.2018г.от „ФИДА“ АД/н./
против прието вземане на „Булгарконф“ АД
в останалата част извън частта по
п.І.5 от уважените вземания.
ОДОБРЯВА
СПИСЪКА чл. 686
ал. 1 т. 1 от ТЗ НА ПРИЕТИТЕ ОТ СИНДИКА
ВЗЕМАНИЯ на кредиторите на дружеството-длъжник „ФИДА” АД гр. ПАЗАРДЖИК с корекции съобразно уважените възражения, посочени
по-горе, а именно:
Включва необезпечено вземане на “Ем Джи“АД в
размер на 95000 лева
Включва
необезпечено вземане на Г.И.В. в размер
на 2548,00лв.
Включва
необезпечено вземане на „Раптекс“ ЕООД в
размер на 16000 лева
Включва
необезпечено вземане на С.Н.П. в размер на 161552.47лв.
Изключва
вземане на „Булгарконф“ АД по ред
2.11 в размер на 931,08лв.и по ред 2.12 в
размер на 826,23лв.
Намалява вземане на
„Булгарконф“ АД по ред 2.1 от
190170,50лв.на 56,269,58лв.
Намалява вземане на
„Булгарконф“ АД по ред 2.2 от 141673,31лв.на 3302,19лв.
Намалява вземане на
„Булгарконф“ АД по ред 2.4 от
1280,72лв.на 1013,30лв.
Намалява вземане на
„Булгарконф“ АД по ред 2.9 от
836,10лв.на 738,97лв.и
Намалява вземане на
„Булгарконф“ АД по ред 2.10 от
193,96лв.на 146,15лв.
ОДОБРЯВА
списък на неприетите вземания по чл. 688 ал. 1 от ТЗ, изготвен от синдика и съобразно корекции предвид уважените
възражения като :
ИЗКЛЮЧВА от списъка вземанията на „ЕМ ДЖИ“ АД,Г.И.В.
,“Раптекс“ ЕООД и С.Н.П..
ВКЛЮЧВА като неприети вземания на „Булгарконф“ АД в
размер на 931,08лв.-главница по фактура №82/01.12.2009г.и лихва за забава в
размер на 826,23лв.,считано от 02.12.2009г.до 06.08.2018г.
ВКЛЮЧВА като неприети вземания на „Булгарконф“ АД вземанията
представляващи разлики между първоначално приетите и коригирани вземания след намалението им в списъка на приетите вземания,както следва :
-по
ред 2.1 - 133900,92лв.
-по ред 2.2 - 138371,12лв.
-по ред 2.4 -267,47лв.
-по
ред 2.9 -97,13лв.и
- по ред 2.10 -47,81лв.
Определението
е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Определението
да се обяви в търговския регистър.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: