РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. гр. Добрич, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500496 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№1974/01.06.2022г., подадена от А. И. А. ЕГН********** от гр. Б.,
ул. „Р.*, чрез адв.Г. Д.-ДАК, срещу решение №48/17.05.2022г. по гр.д.
№543/2021г. на РС-Балчик, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на него правото на собственост на Р. И. М. ЕГН********** от гр.
Б., ул. „Р.* върху следния недвижим имот: Жилищна сграда със застроена
площ от 58 кв.м., находяща се в гр. Б., ул. „Р.*, представляваща сграда с
идентификатор 02508.74.181.1 по КК на гр.Б., построена в поземлен имот –
дворно място с идентификатор 02508.74.181, ведно с правото на строеж върху
описаното дворно място и се ОТМЕНЯ нот. акт за собственост на недвижим
имот по обстоятелствена проверка, придобит по давностно владение №123 т.
I, рег. №494, д. №72/19.02.2021 г. по регистъра на нотариус О.О. с район на
действие – Районен съд-Балчик, вписан под акт № 146, т. I, д.
№119/19.02.2021 г. в СВ при Районен съд-Балчик.
Въззивникът намира решението за неправилно и незаконсъобразно,
1
постановено в противоречие на събраните доказателства. Аргументира се със
статута на къщата като наследствено имуществото и липсата на установено от
ищеца като един от наследниците владение с намерение за своене по начин, с
който да отрича правата на останалите наследници. Излага фактически
обстоятелства относно отношенията между страните по повод имота,
анализира събраните по делото доказателства, извежда извод, че ответникът е
останал владелец само на своята идеална част от наследствената къща и
държател на идеалните части на останалите наследници. Иска отмяна на
решението и отхвърляне на иска.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, решението за
правилно, съобразено с установеното от гласните доказателства, че от 1987г.
живее със семейството си в имота, правил и продължавал да прави ремонти и
подобрения в него, отблъснал владението на останалите сънаследници като
манифестирал ясно пред тях, че владее целия наследствен имот за себе си.
Иска потвърждаване на решението.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК предвид
връчването на решението на обжалващата страна на 25.05.2022г. и е
процесуално допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната
част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Гр.д. №543/2021г.на РС-Балчик е образувано по искова молба с вх.
№1562/15.09.2021г. на Р. И. М. ЕГН********** от гр. Б., ул. „Р.*, срещу А. И.
А. ЕГН********** от гр. Б., ул. „Р.*, за установяване правото на собственост,
придобито от ищеца въз основа на давностно владение върху недвижим
имот - Жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м., находяща се в гр. Б.,
ул. „Р.*, с идентификатор 02508.74.181.1 по кад. карта на гр.Б., построена в
поземлен имот – дворно място с идентификатор 02508.74.181, ведно с правото
2
на строеж върху дворното място.
В исковата молба се твърди, че през 1974г. бащата на ищеца И. А. М.
закупил от Градски Общински Народен Съвет-гр.Б. недвижим имот, находящ
се в гр. Б., ул. „Р.*. Съгласно договора за продажба плащането на цената
следвало да се извърши чрез ежемесечни вноски. Ищецът работил и давал
пари на своя баща за да изплати цялата стойност на имота. По тази причина
повече от четиридесет години живеел в построената в имота къща. Преди
повече от 10 години ищецът и брат му А. И. А. се разбрали в двора да бъде
построена къща и на брат му. Ищецът помагал на брат си за построяване на
къща без строителни книжа, в близост до неговата. Към настоящия момент
брат му живеел в новопостроената къща. За оставения им в наследство
недвижим имот ищецът и ответникът заплащали ежегодно данъци. През
2020г. служител на Община гр.Б. им предложил да попълнят съвместно
данъчна декларация, в която да уточнят кой коя постройка ползва и каква
част от дворното място. Брат му тогава отказал да подпише декларация. През
м.август 2021г. брат му го уведомил, че той е собственик на имота, в който
живее. През м.септември 2021г. ищецът поискал да му бъде издадена данъчна
оценка на имота, в който живее и тогава служителите на общината му казали,
че брат му представил нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка и той вече не фигурира като собственик. След справка в Агенцията
по вписванията ищецът установил, че на 19.02.2021г. е съставен нотариален
акт №123 т. I, рег. №494, д.№72/19.02.2021 г. по описа на нотариус О.О., с
който бат му А. И. А. бил признат за собственик по давност и наследство на
жилищната сграда с идентификатор 02508.74.181.1.
В тази сграда повече от 30 години живеел ищецът със семейството си,
като към настоящия момент продължавал да я владее и ползва, по която
причина той трябвало да бъде обявен за собственик на основание чл.79, ал.1
от ЗС поради непрекъснато давностно владение продължило повече от 10
години.
Издаденият в полза на брат му констативен нотариален акт не се
ползвал със сила на присъдено нещо, затова всяко трето лице, на което се
противопоставял можело да доказва, че легитимиращото се с него като
собственик лице не е собственик.
При тези твърдения ищецът иска установяване на правото му на
3
собственост по давност върху жилищната сграда с идентификатор
02508.74.181.1 и правото на строеж върху идентификатор 02508.74.181, и
отмяна на констативния нотариален акт №123 т. I, рег. №494, д.
№72/19.02.2021 г. по описа на нотариус О.О..
В срока по чл.131 ГПК ответникът А. И. А., в писмен отговор на
исковата молба, оспорват основателността на претенциите на ищеца. Имотът
бил придобит от родителите им като цената му била платена чрез удръжки от
техните заплати. Не било вярно, че ищецът и семейството му живеели повече
от четиридесет години в къщата. В нея са живели и родителите им с всичките
си деца-още четири сестри, тъй като това било семейното им жилище, а след
като майката им починала през 1984г. баща им се оженил А.Х. М., която
също живяла известно време и чиито деца също били наследици. Той,
ответникът, заедно със семейството си също живял в къщата заедно с
родителите си и семейството си, но всички били изгонени от ищеца и
принудени да живеят във второстепенна постройка в имота. Причината за
изгонването им била, че майка им му миришела много неприятно. Ищецът
осъществявал самостоятелно владение принудително, против волята на
родителите им и на сестрите и брат си.
Не е спорно, установява се и от събраните доказателства/удостоверение
за наследници изх.№ГР-2016-584/13.09.2021г.на Община Б./, че ищеца Р. И.
М. и ответника А. И. А. са наследници по закон/низходящи / на И. А. М.,
починал на 09.01.2005г., наред с наследиците на преживялата го съпруга А.Х.
М., починала на 02.07.2007г.-С.Е. И.а и наследниците с право на заместване
на сина и Д.Р.Б./ако има такива/ и останалите негови низходящи Б. И. К., К.
И. М., И. И. Р. и Ж. И. И.
От приетият по делото Договор за продажба на недвижим имот от 1974г.
се установява, че И. А. М. и съпругата му Е. И. М. са придобили жилище от
54кв.м , състоящо се от две стаи и антре, ведно с правото на строеж върху
цялото дворно място от 400кв.м., находящо се на ул.Х.* гр.Б., при
първоначална вноска от 200лева и плащане на остатъка от 2613.10лева на
равни месечни вноски с 2%лихва, които могат да се удържат от заплатите на
двамата купувачи. Касае се за продажба на жилище от държавния жилищен
фонд, извършена от ИК на ГНС-Б..
Не е спорно между страните, че така придобитата сграда от родителите
4
им понастоящем е сградата с идентификатор 02508.74.181.1 в имот с
идентификатор 02508.74.181 по КККР на гр.Б.. Не е спорно, така и данните
от представената скица на сграда с идентификатор 02508.74.181.1 , че в
поземления имот има и други постройки, една от които с идентификатор
02508.74.181.2, за която се твърди да е построена през 1995г. жилищна сграда
за ответника.
Според обясненията , дадени от ответника по реда на чл.176 от ГПК, в
поземления имот има три сгради, като едната е външна тоалетна, заради която
се скарали. Ищецът живеел в сграда .181.1, в която живял и ответника до
1987г., когато ищецът го изгонил. От 1987г. до сега ищецът живеел там,
защото го изгонил. Майка им Е. починала през 1981г. ,баща им се оженил за
А., с която живял няколко месеца в гр.Т. После се върнал, но ищеца не го
приел, починал при ответника. Искали да живеят в сграда .181.1, но ищецът
не ги пускал. Ищецът правел ремонт на сградата. Сграда .181.2 била
построена през 1995г.Ответникът считал сграда .181.1 за своя, защото
приживе с баща си ходили при нотариус, но нямал пари да плати.
Според св.М.М.М., без родство със страните, ищецът и ответникът живеят в
един двор в две отделни къщи-в къщата .181.1 живеел ищецът, в къщата
.181.2 живеел ответникът. От както свидетелят купил къща в квартала през
1984г. знаел че Р. живее в къщата с баща си, който починал в къщата на Р..
Сестра им Б. живеела на следващата улица. Преди около година Р. започнал
да прави подобрения, свидетелят бил водопроводчик и прокарвал канал за
отвеждане на водите. Ответникът помислил, че ще прави тоалетна точно под
прозореца му и от там възникнал конфликт между тях..
Св. С.Р.Ю., син на ищеца и племенник на ответника, живее с баща си в
къщата .181.1. Твърди в имота да има две къщи, в едната живеели те, в
другата чичо му. Къщата в която живеели била на дядо му, чичо му не живеел
там повече от 15 години. Баща му правил подобрения- къщата била от две
стаи, сега станали четири, имало кухня, баня. Преди нямало баня . Заедно
живеели с дядо му и баба му. Когато починала баба му бил на 6-
7години/свидетелят е роден през 1974г./, дядо му починал 2001-2 година.
Лелите му си имали къщи. Къщата на чичо му била построена 1994-95година.
Преди това живеел в малка къща в двора, дядо му бил построил стая и
половина. Когато чичо му се оженил, дядо му се преместил при тях..
5
Според св. Б. И. К., сестра на страните, някога всички живели в
процесната къща. Баща им когато работел плащал всички данъци. Когато се
разболял баща им ищецът го изгонил при малкия им брат/ответника/. Баща им
си искал неговата стая, но ищецът не пускал никого. Те искали да гледат баща
си , да му ремонтират и там да живее, но ищецът изпъдил всички. Първо
сестра им взела баща им да живее при нея, но той си искал къщата и
ответникът го взел да живее при него. След като баща им излязъл от
болницата искали да го настанят при Р., но той не го искал и го настанили при
А.. Тогава баща им казал, че щом той ще го гледа, на него ще запишат
къщата. Събрали се всички сестри и направи пълномощно на свидетЕ.та да
действа за всички работи.
Според св.Ж. И. И., сестра на страните, в къщата .181.1 докато били
малки живеели всички. Откакто Р. се уволнил от казармата все там
живеел/ищецът е роден 1953г./. Откакто останал да живее сам в къщата, от
тогава мислел, че е негова, те не влизали в къщата на Р.. Къщата на А. била
построена през 1994-95г.Преди това и А. живеел в бащината им къща. Баща
им се разболял 2003г., искали да замажат с вар и да го гледат в неговата
къща, снаха им казала „защо го докарахте тук“, баща им чул, че не го искат и
решил да прехвърли къщата на малкия им брат.
Владението по чл. 68 ЗС не е обикновено фактическо господство върху
вещта. То се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване
на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен – намерението да се
държи вещта като своя /animus domini/. Чрез владението се упражнява
съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на
собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнено и да се осъществява постоянно – да
няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят вещта. Владелецът трябва да извършва такива правни и
фактически действия, с които да отблъсква претенциите на други лица, с
претенции към имота.
В случая се касае до наследствен имот- след смъртта на майката на
страните Е. през 1981г./според обясненията на ответника/ придобития през
1974г. от родителите на страните в режим на СИО имот е станал съсобствен
между ищеца, ответника, четирите им сестри и баща им. Настоящото
6
фактическо положение-ищеца живее в старата бащина къща .181.1, ответника
в по-късно построената .181.2, датира от построяването на последната през
1995г., но още през 1987г. ищецът заживял сам със семейството си в къщата.
Изгонил ответника/според обясненията на последния по реда на чл.176 от
ГПК/ от къщата , изпъдил и баща им, живеели в едни малки къщички в двора,
не искал никого/св.Б.К./. След като баща им се разболял/през 2003г. според
св.Ж.И./ искали да го настанят в къщата при ищеца, но той изпъдил
всички/св.Б.К./ . Откакто ищецът останал да живее сам в старата къща, от
тогава мислел, че е негова, не пускал никого/според св.Ж.И. и с.Б.К./,
направил подобрения-къщата била от две стаи, сега от четири и има
баня/според св. С. Ю./.
За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е
необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и
непрекъснато /да нямат случаен характер, да е израз на воля, трайно да се
държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за
период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие
или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован
да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът
държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/. В случая събраните по
делото доказателства, обясненията на ответника, сочат именно на такова
преобръщане от страна на ищеца на държането на идеалните части на
останалите във владение за себе си-отнел е владението на останалите
съсобственици и не ги е допускал да ползват имота съобразно идеалните си
части, по който начин е демонстрирал завладяване на правата им, явно
собственическо намерение, годно да породи последиците на придобивната
давност.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Като последици от уважаването на иска е отмяната на основание чл.537,
ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
обстоятелствена проверка №123 т. I, рег. №494, д. №72/19.02.2021 г. по
регистъра на нотариус О.О. с район на действие – Районен съд-Балчик, вписан
под акт № 146, т. I, д. №119/19.02.2021 г. в СВ при Районен съд-Балчик/така -
ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
Предвид изхода от спора пред въззивната инстанция право на съдебни
7
разноски има въззиваемата страна- Р. И. М., удостоверил извършването на
разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лева, което следва да
му се присъди изцяло. Своевременно е противопоставено от въззивника А.
И. А. възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност, което обаче се явява
неоснователно. Според чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
минималният размер на адвокатското възнаграждение, в редакцията към
датата на договаряне и плащане на възнаграждението/преди изменението ДВ
бр.88 от 2022г./за една инстанция, при интерес от 5 000 лева до 10 000 лева е в
размер на 580 лева +5% за горницата над 5 000 лева, т. е. в случая при интерес
от 8565.40/цената на предявения иск/ минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 758.27 лева, а ДДС е 151.65лева, или общо 909.93лева. В
този смисъл платеното от въззивника адвокатско възнаграждение от 1000лева
надхвърля несъществено дължимото минимално такова, респ. не е
прекомерно и следва да му се присъди изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, Добричкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №48/17.05.2022г. по гр.д.№543/2021г. на
РС-Балчик.
ОСЪЖДА А. И. А. с ЕГН********** от гр. Б., ул. „Р.*, да заплати на Р.
И. М. с ЕГН********** от гр. Б., ул. „Р.*, съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 1000лева адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8