Решение по дело №2890/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4170
Дата: 31 октомври 2019 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20195330102890
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 4170

 

град Пловдив, 31.10.2019г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХII граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:      

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

                                                          

        при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2890 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството се движи по реда на чл. 235 от ГПК.

     Образувано е по искова молба на „А1 България” ЕАД – гр. София (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление София, ул. Кукуш № 1, против А. Й. Б., ЕГН **********,***, с предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79  ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите . 

     Ищецът черпи права от договори и наследствено правоприемство.

    Твърди  ,че между него и длъжника М. В. Б. с ЕГН: ********** е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер ********** от дата 10.09.2014 г., с ID на клиента ********, с който на длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ************, по избран тарифен план Мтел Трансфер S, с месечна абонаментна такса 14.90 лв./с ДДС/ за срок от 24 месеца. "В срока на действието на договора за мобилни услуги ******** от дата ********** г., по който са издадени следните фактури: фактура № *********/12.01.2015 г., с падеж на плащане 27.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 91.05 лв. (деветдесет и един лв. и 5 ст.); фактура № *********/25.05.2015 г., с падеж на плащане 25.05.2015 г., за отчетен период от 09.04.2015г. до 08.05.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на ­договора за далекосъобщителни услуги в размер на 186.3 лв. (Сто осемдесет и шест лв. и 30 ст.). Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник М. В. Б. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване.

  Тези суми, за които били издадени и фактури, останали незаплатени. 

   Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение , издадена по частното дело № 304/2018 год. по описа на Районен съд - Пловдив, Х гр.с , но длъжника починал преди връчването на заповедта, като оставил двама наследници – съпруга и дъщеря. Заповедта се връчила и на двете,  но против  нея възразила само съпругата. 

   Затова се иска от съда да се установи следното вземане против А.Б.: общо  277.35 лева , представляващи сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни услуги в размер на  91.05 лв. (деветдесет и един лв. и 5 ст.), дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М********** от дата ********* г.  сума в размер на  186.3 лв. (Сто осемдесет и шест лв. и 30 ст.)  неустойка за предсрочно прекратяване на договор М********** от дата ********** г., като претендираните суми са в пълен размер съобразно издадената заповед.

   В друга част, за сумата от 26.66 лева обезщетение за забава, производството по делото е прекратено.

    Ответникът не се ангажира с участие в производството; въпреки това , предпоставки за постановяване на неприсъствено решение съобразно искането на ищеца в този смисъл не са налице.

     Допустими  установителни искове  с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79 и  чл. 92 от ЗЗД.  Исковете са допустими , сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени , и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и това, предмет на иска за установяване на съществуването му .

    Съдът, възоснова твърденията на страните и  ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :    

     Н есе спори  ,че ответника е наследник на съпруга си М. Б., с открито на дата 15.05.2018г , след датата на издаване на заповедта да плащане по частното дело № 304/2018г, наследство; горното се и установява от наличното по делото удостоверение за наследници.

    По делото, на л. 7 и следващите, има  и копие от договор М ****** от ******** год., клиентски номер ***********, по силата на който,  ищцовото дружество се а задължило да предостави на праводателя на ответника телекомуникационни услуги , а от своя страна Б. е поел задължение да заплаща така доставеното . Договора е заверен от страната и  доказва съществуването на облигационно правоотношение между страните като източник на задължение на ответника да плати равностойността на доставените телекомуникационни услуги, а при забава – и обезщетение за тази забава. Непредставянето на съставените фактури не освобождава ответника от задължението му да плати.   

    Отсъстват обаче данни за едностранно прекратяване на договора,  няма по делото документ, в който да е обективирана волеизява на кредитора в този смисъл – доказателствата се изчерпват с договора, приложенията към него и копия от фактурите. Право на кредитора е съобразно чл. 4.1 от договорите , да прекрати облигационното правоотношение при неизпълнение от страна на длъжника, но това му право не се реализира автоматично с факта на неизпълнението, след като съставлява правомощие , а не задължение. И принципно, развалянето на договорите поради неизпълнение по смисъла на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД не се случва автоматично, необходимо е неизправната страна да бъде уведомена от съконтрагента си за прекратяването, респективно , неговите последици.  Това е така включително и с оглед факта, че дължимата за прекратяване неустойка се съразмерява със остатъка за плащане от сумата на месечните абонаментни такси от датата на прекратяването до датата на изтичането на договора.

  При липса на волеизявление за прекратяването, то иска да се установи вземане за неустойка по този договор е недоказан освен по основание, така и с оглед размера си.      

  Що се касае до размера на исковете , то следва да се каже следното :

  При откриването на наследството му, Б. е оставил двама призовани да наследят  наследници от първи ред – съпруга и дъщеря. Те наследяват равни части както от правата, така и от задълженията в наследствената маса. Тоест, искът за реално изпълнение следва да се уважи за половината размер,  а този за неустойка – да се отхвърли изцяло .

     Разноски ответника не претендира, а на ищеца се присъждат пропорционално на уважената част.

   Така мотивиран, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

   Признава за установено по отношение на А. Й. Б., ЕГН **********,***, като наследник на М. В. Б. с ЕГН: ********** , че в отношенията между страните дължи на

„А1 България” ЕАД – гр. София (с предишно наименование Мобилтел” ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление София , ул. Кукуш № 1,  плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение номер  № 284/10.01.2018г по частното гражданско дело № 304/2018 год. по описа на Районен съд - Пловдив, Х гр.с: 45.53 лв. незаплатена стойност на главница по договор за далекосъобщителна услуга М ********** от дата ***********. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда – 08.01.2018г. , като ОТХВЪРЛЯ ИСКА В частта му над размер от 45.53 лева до пълния размер от  91.05 лева.

 

   ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА „А1 България” ЕАД – гр. София (с предишно наименование Мобилтел” ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление София , ул. Кукуш № 1,  да се признае за установено спрямо А. Й. Б., ЕГН **********,***, като наследник на М. В. Б. с ЕГН: ********** , че в отношенията между страните дължи на ищеца плащане по договор за далекосъобщителна услуга М ******** от дата **********г. на неустойка за предсрочното му прекратяване  в размер от 186.30 лева,  за която сума  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение номер  № 284/10.01.2018г по частното гражданско дело № 304/2018 год. по описа на Районен съд - Пловдив, Х гр.с, като неоснователен.

 

    Осъжда А. Й. Б., ЕГН **********,***, като наследник на М. В. Б. с ЕГН: ********** , да заплати на „А1 България” ЕАД – гр. София (с предишно наименование Мобилтел” ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление София, ул. Кукуш № 1, сумата от  64.40   лева разноски по двете дела.

 

   Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

                                                  

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ