Присъда по дело №399/2014 на Районен съд - Чирпан

МОТИВИ ПО НОХД № 399/ 2014 г. по описа на РС Ч.

Обвинението е против подсъдимия А.М.А. – ** г., роден на *** ***. Понастоящем с мярка „ Задържане под стража „ в Затвора С.З.. Български гражданин. С основно образование. Не работи. Не женен. Осъждан. ЕГН ********** по чл. 152 ал. 2 т. 1 във вр. с ал. 1 т. 2 от НК,за това, че на 07. 05. 2005 г. в землището на с. О., обл. С.З., се е съвкупил с лице от женски пол – Н. О.И. с ЕГН ********** от гр. Ч., като я принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената Н. О.И. не е навършила 18 години.

Подсъдимият се признава за виновен и моли съда, лично и чрез процесуалния си представител да му бъде наложено наказание след намалението на 1/3 около две години лишаване от свобода.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Моли съдът да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващи вината обстоятелства в размер около минималния при приложението на чл. 58а ал. 1 от НК, като от определеното наказание се приспадне 1/ 3. Предлага на основание чл. 59 ал. 1 и 2 от НК при изпълнение на така определеното наказание, съдът да приспадне времето, през което подсъдимият А. е бил задържан по реда на Закона за МВР, за срок от 48 часа, считано от 07. 05. 2005 г. до 09. 05. 2005 г., като 1 ден задържане, да се счита за 1 ден лишаване от свобода, както и периода, през който подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „ Задържане под стража „, считано от 17. 04. 2013 г. до 31. 05. 2013 г., както и периода, през който подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „ Задържане под стража „, считано от 11. 10. 2014 г. до момента, като 1 ден задържане, да се счита за 1 ден лишаване от свобода. Относно веществените доказателства- 1 бр. дамски чехли, предлага на съда, същите да бъдат върнати на пострадалата.

Производството се разгледа по реда на глава XXVII от НПК, в частност по реда начл. 371, т.2 отНПК

.

От събраните по делото и приобщени към доказателствения материал по реда на 283 от НПК и чл. 372, ал. 4 от НПК доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебното производство: обяснения на подсъдимия, свидетелски показания, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, СМЕ- зи на живо лице с №№ 199/ 2005 г., 200/ 2005 г., СМЕ по веществени доказателства № 7/ 2005 г., съдебно психолого- психиатрична експертиза, Определение от 14. 10. 2014 г. по ЧНД № 332/ 2014 г. на РС Ч., Определение от 19. 04. 2013 г. по ЧНД № 180/ 2013 г. на РС Ч., постановление на РП Ч. на осн. чл. 68 ал. 1 от НПК, протоколи за очна ставка, писмени разрешения за вземане на секрети, декларация за СМПИС, справка за съдимост, характеристични справки, справка от МП ГД „ Изпълнение на наказанията „ Затвора С.З. № 705/ 18. 12. 2014 г., както и справка за съдимост с рег. № 30/ 19. 01. 2015 г. изд. от РС Ч. и от направените самопризнания на подсъдимия приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият А.М.А. ***.

Подсъдимият А.М.А. е осъждан за извършени престъпления от общ характер, както следва:

1. С Присъда № 96 от 15.04.1999г. по НОХД № 634/1998г. на РС Пловдив за извършено на 24.07.1997г. престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. чл. 2 ал. 2 вр. чл. 54 от НК е осъден на 1 година и 5 месеца лишаване от свобода; за извършено престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. чл. 2 ал. 2 вр. чл. 54 от НК е осъден на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода; за извършено престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. чл. 2 ал. 2 вр. чл. 54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал. 1 от НК е определено едно общо наказание в размер на 1 година и 5 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК увеличава така определеното наказание с 5 месеца лишаване от свобода и определя наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца при първоначален общ режим. Присъдата е влязла в сила на 18.05.1999г.

2. С Присъда от 05.04.2001г. по НОХД № 34/2001г. на РС Ч. за извършено на 25.07.1997г. престъпление по чл. 195 ал. 3 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода; за извършено на 07.06.1997г. престъпление по чл. 195 ал. 3 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 вр. чл. 26 от НК е осъден на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК е допусната и извършена кумулация на наказанията с наложено наказание по НОХД № 634/1998г. на РС Пловдив, като е определено едно общо наказание в размер на 1 година и 5 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК увеличава така определеното наказание с 5 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25 ал. 2 от НК приспада изтърпяното изцяло наказание по НОХД № 634/1998г. на РС Пловдив. Присъдата е влязла в сила на 05.04.2001г.

На 07.05.2005 г. свидетелката Н. О.И. отишла с родителите си - Н.Д.Б. и О.И.И. на гости на братовчед на баща си в с. О. общ. Б.Д.. Тъй като нямали пари да се върнат обратно в гр. Ч., подсъдимият А.М.А. предложил да отидат с Н. И. до дядо му на полето, където същия пасял кравите, за да вземе пари. Двамата тръгнали из полето, преминали през ЖП линия и стигнали до отводнителен канал на АМ Тракия. Подсъдимият А. започнал да дърпа и удря И., като я заплашил, че ако не прави каквото й каже ще я убие. Двамата минали по отводнителния канал под магистралата и продължили по полето на север. Стигнали до нива с пшеница и влезли на около 100 метра навътре в нивата. Тук подсъдимият А. отново заплашил свидетелката И., нанесъл й няколко удара с юмруци по главата и я ритал по тялото. Накарал я да се съблече. Изплашена от заплахата тя се съблякла гола и тогава подсъдимия А. извършил с нея полов акт, при който еякулирал в половия й орган. Подсъдимият А. накарал И. да легне на земята, но тя отказала и започнала да бяга. При бягството изгубила обувките си. Подсъдимият А. тръгнал след нея и отново се заканвал, но тъй като бил в нетрезво състояние не успял да я настигне. Свидетелката И. се прибрала в дома на подсъдимия А. полу-гола, била само по блуза, без обувки, дънки и бикини. Там разказала за случилото се на родителите си и на близките на подсъдимия. Бабата на подсъдимия - свидетелката А.Б. Андреева дала на пострадалата И. дрехи да се облече и после с родителите й се прибрали в гр. Ч.. Посетили РУП Ч. и подали сигнал за изнасилването.

В селото дошла оперативна група от служители на РУП Ч., които извършили оглед на местопрестъплението. С изготвения Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.05.2005г. като веществени доказателства били иззети чифт дамски кожени обувки ( чехли) № 39.

В резултат на извършените от органите на РУП Ч. оперативно – издирвателни мероприятия, А.А. бил установен като извършител на деянието – предмет на производството.

Със Заповед за полицейско задържане на РУП Ч. А.А. бил задържан за срок от 24 часа, считано от 22,00 часа на 07.05.2005 г. С постановление от 08.05.2005г. на РУП Ч. А.А. е задържан за 24 часа, считано от 22,00 ч. на 08.05.2005г.

Със Заповед за полицейско задържане на РУП Ч. А.А. е бил задържан за срок от 24 часа, считано от 14,15 часа на 17.04.2013г. С цел явяването на подсъдимия пред съда на същия е постановено задържане за срок до 72 часа считано от 14.15 часа на 17.04.2013г. до 14.15 часа на 20.04.2013г. С Определение от 19.04.2013 г. по ЧНД № 180/2013г. на РС Ч. по отношение на А. била взета мярка за неотклонение “задържане под стража“. На 27.05.2013г. с постановление на РП Ч. МН „Задържане под стража” е изменена в по-лека такава, а именно „Подписка”. С постановление от 27.05.2013г. на РП Ч. на основание чл. 68 ал. 1 от НПК на подсъдимия А. е наложена мярка „Забрана за напускане пределите на Р България”.

Със Заповед за полицейско задържане на РУП Ч. А.А. е бил задържан за срок от 24 часа, считано от 13,20 часа на 11.10.2014г. С цел явяването на подсъдимия пред съда на същия е постановено задържане за срок до 72 часа считано от 13.20 часа на 11.10.2014г. до 13.20 часа на 14.10.2014г. С Определение от 14.10.2014 г. по ЧНД № 332/2014г. на РС Ч. по отношение на А. била взета мярка за неотклонение “задържане под стража“.

Видно от заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза на живо лице № 199/2005 г., при прегледа на свидетелката Н. О.И. се установява наличието на жълтозеленикаво кръвонасядане с неправилна форма и размери 2/1 см. в областта на дясната гърда в горно вътрешния квадрант. Ненамирането на травматични увреждания в областта на половия орган не изключва да е извършено полово сношение. Взет е влагалищен секрет за търсене на сперматозоиди. Гореописаните травматични увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от заключението на назначената в хода на разследването съдебно - медицинска експертиза на живо лице № 200/2005 г. при прегледа на А.М.А. не са установени следи от травматични увреждания по главата, тялото и крайниците; кръвната група на А., определена по кръстосаният метод е „А” /анти В/.

Видно от заключението на извършената съдебно - медицинска експертиза на веществени доказателства № 7/2005 г. по представените за изследване обекти – тампон с влагалищен секрет и два броя предметни стъкла с намазка от влагалищен секрет, иззет при съдебно-медицинския преглед на пострадалата И., не се установява наличие на човешка сперма.

От заключението на назначената в хода на разследването съдебно психолого-психиатрична експертиза е видно, че пострадалата Н. И. по време на инкриминираното деяние на 07.05.2005г. се е намирала в състояние на остра стресова реакция. И. е разбирала свойството и значението на извършващото се спрямо нея престъпление, но не е могла веднага активно да противодействува вследствие на липсата на достатъчно социален опит и умения, като се има предвид малолетната й възраст, както и от факта, че до известна степен са били блокирани личностовите защитни механизми, вследствие на острата стресова реакция. В краткосрочен аспект, И. е развила изразена вегетативна симптоматика, която е отзвучала за три дни, а в дългосрочен план преживяната психотравма може да се отрази на характера на изграждащата се личност, на моралните и ценности и стойности и на социалните и интеракции като цяло в широк и тесен смисъл.

При така описаната фактическа обстановка, като на 07. 05. 2005 г. в землището на с. О., обл. С.З., се е съвкупил с лице от женски пол – Н. О.И. с ЕГН ********** от гр. Ч., като я принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената Н. О.И. не е навършила 18 години,  подсъдимият А.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 от НК, по който текст съдът го призна за виновен.

За съставомерността на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК е необходимо употребата на сила или заплашване при определени условия, въз основа на едно конкретно взето решение за постигане на преследваната цел - съвъкупление с лице от женски пол. В конкретния случай заплашването което подсъдимият е извършил спрямо пострадалата е започнало още отводнителен канал на АМ Тракия. В тази насока са свидетелските показания на пострадалата и самопризнанията на подсъдимия, дадени пред съдия. В случая изпълнителното деяние е двуактно. То се състои на първо място в упражняване насилие и заплаха срещу пострадалото лице с цел да им бъде сломена волята и осъществен вторият акт- половото сношение.

Безспорно съдът приема, че подсъдимият е използвал сила за осъществяването на престъпното деяние.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал обществено- опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено- опасните последици от престъпното деяние.

При определяне вида и размера на наказанията, съдът се съобрази с двата основни принципа в наказателно правната ни система, а именно принципа на законоустановеност на наказанието и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.

Съгласно първият принцип, специалният текст на Закона за престъплението по чл. 152, ал. 2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години.

При индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вина, както и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид, съдействието на подсъдимия на органите на досъдебното производство в известна степен, изразената самокритичност, продължителния период от време изминал от извършване на престъпното деяние до реализиране на отговорността, а като отегчаващи предишните му осъждания и сравнително лошите му характеристични данни.

Предвид гореизложеното съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство, каквото се явява продължителния период от време изминал от извършване на престъпното деяние до реализиране на отговорността, тъй като съгласно чл. 6,т. 1 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи- Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Водим от горното съдът счита,че следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а ал. 4 от НК във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК, когато и най- лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, поради което наложи на подсъдимия наказание А.М.А. на 2 / две / години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража.

Съдът приема, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпи реално. По разбиране на настоящия състав в случаи като конкретния следва да се отчита високата обществена опасност на деянието и широкия кръг от обществени интереси които се засягат с него. В случая съдът отчита и ниската възраст на пострадалото дете-13 години, факта, че се касае до престъпно деяние спрямо при наличието на роднинска.

Съдът преценя, че само с реално изтърпяване на наказанието могат да се постигнат неговите цели: да се превъзпита подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави на обществото, да се въздействува предупредително върху него и му се отнеме възможността да извършва други престъпни деяния, както и де се въздействува предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото.

Съдът счита, че с така определеното и наложено на подсъдимия наказание ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.

На основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК съдът счита, че следва приспадне от така определеното на подсъдимия А.М.А. наказание, времето, през което същият е бил задържан по реда на Закона за МВР за срок от 48 часа, считано от 07. 05. 2005 г. до 09. 05. 2005 г., като 1 ден задържане, да се счита за 1 ден лишаване от свобода, както и времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „ Задържане под стража „, считано от 17. 04. 2013 г. до 31. 05. 2013 г., както и времето през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение  „ Задържане под стража, считано от 11. 10. 2014 г. до момента, като 1 ден задържане, да се счита за 1 ден лишаване от свобода.

Относно веществените доказателства- 1 брой дамски кожени чехли, съдът счита, че след влизане на присъдата в сила,  същите следва да се върнат на собственика им.

Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в ниското обществено съзнание на подсъдимия, незачитане на половата неприкосновеност на пострадалата, както и от явното незачитане на моралните и правни норми на обществото.

Водим от изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: